РЕШЕНИЕ
№ 744
Хасково, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260701264 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С. С. Д.
срещу Решение №242 от 28.09.2023г., постановено по анд №721 по описа за 2023г.
на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. На първо място, представеният пред районния съд електронен фиш
серия К № 7595620 бил със съдържание, което се различавало от съдържанието на
обжалвания ЕФ. Разликата в двата фиша се отнасяла до приложената санкционна
норма, като в представения по делото бил посочен чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, а във връчения и обжалван фиш – само чл.182, ал.4 от ЗДвП. Дописването на
ЕФ било недопустимо. Твърди, че във връчения ЕФ не било описано пълно и точно
твърдяното за извършено административно нарушение и не била дадена пълна правна
квалификация на същото, като не била посочена и точната санкционна норма.
Единствено било записано, че нарушението било извършено в едногодишния срок от
влизане в сила на цитиран ЕФ. Това не покривало в пълен обем съставомерните
елементи на нарушението. Посочване на датата на влизане в сила на първия ЕФ,
обосноваващ отговорността, не се и доказвало по делото от представените писмени
доказателства. В приложената справка за нарушител била посочена само дата на
връчване, но това вписване било направено от органа. Доказателства за реалното
връчване не били налице. Не било ясно и дали посоченият ЕФ касаел нарушение,
свързано със скорост на движение, тъй като в описанието на нарушението не било
посочено кое деяние било извършено повторно. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП визирала няколко хипотези и самото ѝ съдържание сочело, че следвало да
бъде направена връзка с конкретно нарушената правна норма в чл.182, ал.1 или
ал.2 от ЗДвП, каквато липсвала. Поради това се счита, че ЕФ бил издаден в
нарушение на процесуалния и материалния закон, което обосновавало отмяната му.
Извеждането или запълването на фиша с логически разсъждения за задължителните
реквизити и точно описание на нарушението в ЕФ, вкл. и разсъждения основани на
математически изчисления, приложени към евентуалния двойния размер на
наложената глоба, не можело да санират допуснатото нарушение. Налице бил
пропуск в описанието на нарушението, който следвало да се квалифицира като
съществен. Освен това от приложената снимка било видно, че били заснети два
почти успоредно движещи се автомобили и липсвали обективни данни на кой от тях
била засечена скоростта на движение. При това положение нарушението и неговото
авторство, не се явявали доказани по несъмнен начин. Ако се приемело наличие на
нарушение на съдопроизводствените правила и необходимост от установяване на
факти, то при новото разглеждане на делото следвало да бъде установено поради
каква причина административнонаказващият орган предоставил на съда 2 екземпляра
от един и същ ЕФ – единият по бланка на Пътна полиция, а другият - във формат
А4, с различно съдържание, и кой от двата бил връчен. Иска се отмяна на
решението и на потвърдения с него ЕФ, при условията на евентуалност – отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане, като претендира направените
разноски от по 400 лева за всяка от двете съдебни инстанции, които следвало да
бъдат присъдени на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответната страна – ОДМВР Хасково, не изразява
становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното
решение да бъде отменено по изложените в жалбата доводи.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е
потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К №7595620, издаден от ОДМВР Хасково,
с който на основание чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, във
връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, за извършено на 07.06.2023г. в 16.45
часа нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на С. С. Д., на същата била
наложена глоба в размер на 200 лева.
За да постанови решението си районният съд е
приел, че ЕФ отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Представен по
делото бил и Протокол по чл.10 от Наредба №8121а-532 от 12.05.2015г., който бил
доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, за
автоматизираното техническо средство или система, за посоката на движение, за
ограниченията на скоростта, за автомобила, в който било поставено АТСС и за
други изисквания по наредбата. Спазени били изискванията, свързани с
установяване на нарушението. Налице бил и квалифициращият признак „повторност“
на нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по чл.182, ал.4 от ЗДвП, както
и препращането в нея към предвиденото по ал.1, т. 1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 – 5,
съответно по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 на чл.182 от ЗДвП, относно конкретните
нарушения. Ясно било посочено основанието за налагане на санкцията – чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, а доводите в обратна насока се
явявали необосновани. Доказана била повторност на нарушението, тъй като по
делото бил представен ЕФ К/6560167, което било надлежно заверено с дата на
влизане в сила, с отбелязване в него на датата на влизане в сила –
23.01.2023г., което било видно и от справка за нарушител/водач, издадена по
отношение на жалбоподателя. Това обосновавало преценката за наличието на деяние
по чл.21 от ЗДвП, санкционирано с влязъл в сила ЕФ, поради което можело
обосновано да се прецени, че процесното нарушение за скорост било в рамките на
едногодишния срок, т.е. било повторно. Установен бил и авторът на деянието, а
именно собственикът на описаното в ЕФ превозно средство. Така кумулативно
дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по
установяване на обсъждания вид нарушения, били изпълнени. Обосновани били
твърденията за наличие на административно нарушение, наказуемо по чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.3 от ЗДвП, поради което въззивната инстанция
прави извод, че на жалбоподателя правилно било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
Касационната инстанция намира решението за
неправилно.
Релевантните факти, установени с допустими
доказателства, са неправилно интерпретирани, тъй като не е обсъдено представено
пред ХРС доказателство – Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К №7595620, издаден от
ОДМВР Хасково, който е в различен формат от А4, с ръкописно отбелязване
„получен на 11.06.2023г.“, и е прикрепен към обсъдения ЕФ, на лист 2 от
преписката. Поради това е направен неправилен извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.
Вторият установен ЕФ в преписката има същото
съдържание, както и обсъдения ЕФ от въззивната инстанция, представляващ
разпечатка във формат А4. Но във втория ЕФ, установен от касационната
инстанция, има различна правна квалификация на основанието, на което е наложена
глобата, а именно: макар описателно да се сочи, че нарушението е извършено в
условията на повторност, то във втория ЕФ, находящ се л.2, посочената правна
квалификация е чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП. В обсъдения от
Хасковски РС ЕФ – формат А4, се сочи различна квалификация - чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП във вр. с ал.2, т.3 от ДвП. Налице са два електронни
фиша с идентичен номер, но с различно съдържание относно приложената правната
квалификация на основанието за налагане на глоба и за идентично описано като
факти и в двата ЕФ нарушение. Корекцията или допълването на правната
квалификация от административния орган е недопустима след като е бил издаден
конкретния ЕФ, а наличието на два ЕФ с един и същи номер и с различна правна
квалификация сочи именно на допуснато процесуално нарушение. То е и съществено,
тъй като липса надлежна квалификация на основанието за наказание, а
жалбоподателят е поставен в положение да не може да осъществи своята защита,
доколкото е напълно неясно не само кой е първият и повторно издаден фиш, коя е
приетата от административнонаказващия орган правна квалификация в конкретния
случай, а и на какво правно основание са предприети съответните процесуални
действия във връзка с двете установени различни правни квалификации.
Така при наличието на два ЕФ с един и същи
идентифициращ ги номер и с едно и също съдържание, но с различна посочена
правна квалификация не може да се приеме, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на обжалвания електронен фиш, а като е
приел противното, районният съд е постановил акта си в несъответствие със
събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон.
По изложените съображения решението на районният
съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо
електронния фиш, като следва да бъде уважено искането на касационния
жалбоподател да му бъдат заплатени направените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции – общо 800,00 лева, адв.възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №242 от
28.09.2023г., постановено по анд №721 по описа за 2023г. на Районен съд
Хасково, като вместо него постановява.
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К №7595620, издаден от ОДМВР Хасково, с който за извършено на
07.06.2023г. в 16.45 часа нарушение на С. С. Д. е наложена глоба в размер на
200 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на адв.М.Т. от
ХАК направените по делото разноски пред въззивната и касационна инстанции –
общо 800,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
|
Председател: |
|
|
Членове: |