Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1284
гр.***,
23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 3951 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на „***” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 17, представлявано от К.Г.Й., против
Наказателно постановление № 417917-F397770 от 03.01.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС,
на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че е изминал дълъг период от
събитията, като се оспорва извода, че е налице административно нарушение,
доколкото разликата в касата е била формирана от неотчетени средства. Застъпва
се, че всеки сервитьор отчита покупките във ФУ, а самата каса се отчита на края
на работното време. Посочва се, че разликата, която е била установена по време
на проверката се е намирала у сервитьор, който обаче по това време е бил в
почивка и не е присъствал на обекта, поради което и сумата, която се е намирала
у него не е била взета предвид от контролните органи. Застъпва се, че ако
сумата, намираща се у този сервитьор се прибави към наличната, то ще се
установи, че разлика няма, поради което и се пледира за отмяна на НП, доколкото
поведението на санкционирания субект не е противоправно.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател не изпраща представител. В предоставения от съда срок
за писмени бележки, изтичащ на 21.10.2019г. – такива не са депозирани.
Административнонаказващият орган – ТД на
НАП-***, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Карабелева, която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, а и се
потвърждава от самия нарушител. Счита, че не са допуснати процесуални
нарушения, поради което и пледира за потвърждение на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 6) - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 19.08.2019г., а жалбата е депозирана на 22.08.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 25.07.2018г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – бирария „Морско око“, находящ се в гр. Черноморец, Централен плаж.
На 25.07.2018г. в 16.24 часа св. Т.Л. – инспектор
по приходите в ТД на НАП-***, осъществила контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Същата извършила контролна покупка
на обща стойност 18.90 лева, при което служителят в обекта издал фискален бон.
След направената покупка, св. Л. се легитимирала и пристъпила към проверка в
обекта, като констатирала, че там е инсталирано и функционира фискално устройство
за отчитане на продажбите – „Daisy Expert – 01 KL”
с ИН на ФУ № DY 341427,
притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Пристъпило се към преброяване на наличните парични средства В КАСАТА от страна
на лицето, работещо на обекта – Жаклин Георгиева – сервитьор, като се
установила касовата наличност в размер на 205,05 лева (опис на наличните
парични средства на л.14 от делото). Съгласно данните от разпечатания от
устройството дневен финансов отчет (л.13), разчетената касова наличност
възлизала на 490,80 лева - т.е. при проверката била установена разлика в размер на 287,75 лева, т.е. реално в
касата имало по-малко пари (285,75 лева), отколкото били отчетени във
фискалното устройство, като за тази разлика в паметта на фискалното устройство
не съществували данни за служебно изведени суми от касата.
За извършената проверка и констатациите
от нея св. Л. съставил Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0340129
от 25.07.2018 г. копие, от който връчила на представител на дружеството, с указание
управителят да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. *** на 01.08.2018 г. и да
представи посочените в протокола документи, както и за съставяне и връчване на
акт за установяване на административно нарушение. В хода на проверката управителят
написал обяснение (л. 16), в което посочил, че касата не е приключена, но в
14.30 часа е била отчетена първата смяна – общо трима сервитьори с общ оборот
от 285,70 лева, като на работа е останала само Жаклин. Изрично е посочено, че
оборотите от останалите сервитьори са били в управителя Йорданова.
На 01.08.2018г. управителят на
дружеството се явил в ТД на НАП-***, като в негово присъствие бил съставен АУАН
с № F397770.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 25.07.2018г.
нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние св. Л. квалифицирала като нарушение на чл. 33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявила и
връчила екземпляр от акта на управителя при съставянето му, срещу подпис.
Управителят получил препис от акта без да направи възражения. В срока по чл. 44,
ал.1 ЗАНН били депозирани писмени възражения (л.25), като в тях Йорданова посочила, че: „ … парите, взети от касата не са отбелязани поради спешни служебни
ангажименти…“ и че: „ … сумата, която
съм взела от касата за разходи във връзка с дейността“.
В последствие на 03.01.2019г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. Не дал вяра на изложеното във
възражението срещу акта и на основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185,
ал.1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 500
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва така възприетата фактическа обстановка, но в хода на производството изтъква
различни причини, поради които паричната сума не е била в касата.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 26-28 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното
устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и
обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма, като фактът, че е
посочена и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по никакъв начин не влияе на тези
обстоятелства. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и
разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението
си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно изведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. В случая
е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой от служителите или
не, доколкото горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката.
Прави впечатление, че в хода на
производството управителят дава различни обяснения относно формираната разлика.
В обяснението си от 01.08.2018г. (л. 16) застъпва, че сумата е била у него и
представлява обороти от сервитьорите от първата смяна. Във възражението си от
02.08.2018г. (л. 25) застъпва, че сумата е била взета от касата от него, за
посрещане на спешни нужди във връзка с дейността на дружеството, а в сезиращата
съда жалба вече се твърди, че сумата се е намирала у сервитьор, който по това
време не е бил в обекта и е ползвал обедната си почивка. Тези очевидни
противоречия пречат на съда да кредитира която и да е от трите версии, но в
крайна сметка това е ирелевантно. Както вече стана дума – каквато и да е
причината за разликата, тя не може да доведе до отпадане на отговорността на
търговеца, защото законът изисква той да организира дейността си по начин, че
всеки път да е налице съвпадение между фактическата и фискалната наличност. В
случая е налице разлика между двете величини и именно това прави поведението на
дружеството противоправно по посочения текст на Наредбата.
При
доказано нарушение, правилно АНО е приложил относимата санкционна норма. В
изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В случая не е установено укриване на приходи, поради което правилно
е наложена именно санкцията на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1
от ЗДДС. Относно конкретния размер на санкцията, то АНО я е индивидуализирал
във възможно най-ниските предели, поради което и съдът няма как допълнително да
я намали.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 417917-F397770 от 03.01.2019г., издадено от
Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата),
вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185,
ал.1 от ЗДДС, на „***” ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.