№ 159
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 НПК.
С определение № 129 от 08.02.2022 г., постановено по ЧНД № 1755/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, е отменено Постановление от 22.07.2021 г. на Окръжна
прокуратура - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № * г. по описа на Районно управление - К., водено за престъпление по чл.
343, ал. 4 вр. ал. 3, б. Б вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от
Окръжна прокуратура – Пловдив с оплакване за неговата необоснованост и
незаконосъобразност. В този смисъл се иска атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като
вместо това Постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде
потвърдено.
Срещу така постановеното определение е постъпила и частна жалба от П. П.
П., чрез неговия защитник адв. В.М.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт. Прави се искане определението на окръжния съд да бъде отменено,
а Постановлението на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените
в депозираните частен протест и частна жалба съображения, с атакуваното
определение на окръжния съд и събраните по делото доказателства намира,
че протестът и жалбата са процесуално допустими, а разгледани по същество
– неоснователни.
За да постанови атакуваното определение, окръжният съд е приел
1
за установена следната фактическа обстановка:
На 08.05.2020 г., в светлата част на деня, свидетелите К.Д. и А.Д. и
синовете им – П.К.Д. и Д.К.Д., били в имота си в с. К., област П.. Работили
през целия ден и около 20.00 ч. решили да се приберат в дома си в гр. К..
Придвижвали се с два автомобила. Родителите пътували с управлявания от
свидетеля К.Д. лек автомобил „Ф.“, а децата – с управлявания от П.Д. лек
автомобил „М.“ с рег. № ***, до когото на предна дясна седалка пътувал брат
му – Д.Д.. Пътьом се отбили през дома на бащата на свидетелката А.Д. в с. В.
– свидетеля В.Д.Н.. При потеглянето от с. В. автомобилът, управляван от
П.Д., избързал напред, като скоро след това свидетелите К.Д. и А.Д. го
изгубили от полезрението си. Към този момент времето било топло, пътната
настилка – суха, настъпвало смрачаване. Около 20.53 ч. свидетелката Д.
провела разговор по мобилния си телефон със сина си М.Д., тъй като знаела,
че автомобилът се управлява от брат му П. и го уведомила, че те с баща им
ще се върнат до къщата им в с. К., за да изхвърлят боклука. Към този момент,
управляваният от П.Д. лек автомобил „М.“ се движил в северната лента на
платното за движение на път № I-6, по направление с. В., област П. – гр. К., в
посока изток – запад. По същото време, около 20.55 ч., по южната лента на
платното за движение, в срещуположна на движението на лекия автомобил
посока – от запад на изток, се движил управляван от пострадалия – свидетеля
П. П. П., товарен автомобил „Ф.“ с **, с десен волан, със скорост около 75
км/ч. На предна дясна седалка до шофьора пътувала свидетелката Н.Е.Н..
Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от П.Д., била около
148 км/ч и, въпреки че надвишавала значително нормативно определената в
ЗДвП за този участък – 90 км/ч, водачът предприел навлизане с тази скорост в
следващия десен завой на пътя. Движението с технически несъобразената с
радиуса на завоя скорост довела до загуба на контрол над автомобила от
водача П.Д., в резултат на което превозното средство напуснало временно
платното за движение и десните му колела навлезли в банкета, след което
автомобилът се насочил към лявата за него (южна) лента на платното за
движение, в която навлязъл неконтролирано. В този момент, в тази лента се
движил управляваният от свидетеля П.П. товарен автомобил „Ф.“.
Свидетелят П. възприел внезапно появилата се опасност за движението на
автомобила си и задействал спирачната му система, успявайки да намали
скоростта до около 69 км/ч. Това обаче не препятствало настъпването на удар
2
между двете превозни средства в южната лента на платното за движение, в
която се движил товарният автомобил на свидетеля П.. Ударът настъпил в
предната дясна част на автомобила на свидетеля П. и в предната дясна част на
лекия автомобил, управляван от П.Д.. След удара автомобилът на Д. напуснал
пътното платно за движение и се установил в затревен участък, на около 9 м.
южно от платното за движение с предна част, ориентирана в обратна посока
на първоначалното му направление – на изток. От своя страна товарният
автомобил „Ф.“ останал в лентата на платното за движение, по която се
движил преди удара, завъртайки се напречно на платното, с предна част –
ориентирана на юг. В резултат на пътно – транспортното произшествие
настъпила смъртта на водача на лекия автомобил „М.“ – П.Д. и на неговия
спътник – брат му Д.Д., а на водача на другия участвал в произшествието
автомобил – свидетеля П.П., били причинени множество травматични
увреждания, описани подробно в заключението на СМЕ, назначена в хода на
разследването, включително счупване на пет ребра вдясно – от I V до VIII,
което довело до трайно затрудняване движенията на снагата. На пътуващата в
автомобила на свидетеля П. – свидетелката Н.Н., са причинени травматични
увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Непосредствено преди да настъпи удара между двете превозни
средства автомобилът, управляван от П.Д., се разминал с управлявания от
свидетеля В.И.С. автомобил „М.“, който се движил по направлението на
товарния автомобил на свидетеля П.П. и малко преди маневрата „завой
наляво“ изпреварил автомобила на свидетеля П.. Пътуващият в автомобила на
свидетеля С., на предна дясна седалка – свидетелят И.Д.И., възприел в
страничното огледало напускането на пътното платно и навлизането в банкета
на десните гуми на автомобила на П.Д., включително и последващия удар с
автомобила на свидетеля П.. След подаден сигнал на спешен номер 112, на
местопроизшествието пристигнал полицейски екип и екип на Спешна
медицинска помощ- П., който констатирал смъртта на водача П.Д. и на
спътника му – неговия брат Д.Д.. Пострадалите П.П. и свидетелката Н.Н.
били откарани за лечение в ЦСМП-П.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза се установява, че причина за
смъртта на водача на автомобила П.Д. е острата кръвозагуба, настъпила в
резултат на излив на 1 300 мл. кръв в гръдния му кош и 1 700 мл. в коремната
3
кухина, вследствие на разкъсването на аортата, белите дробове, черния дроб,
слезката и перикарда. Наред с това са констатирани и: двустранно счупване на
ребра, кръвонасядане на средостението на гръдната мускулатура около
счупените ребра, кръвонасядания по главата, корема и долните крайници,
охлузвания по главата, горните крайници и лявата глезенна става, изкълчване
на лява глезенна става, мастна дистрофия на черния дроб, оток на мозъка.
Като механизъм на причиняване на тези увреждания, експертите са посочили
– удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, както и че отговарят
да са получени в резултат на пътно – транспортно произшествие (травма в
купето на автомобил, причинена на водач на лек автомобил, ударил се в друг),
така както е описано в предварителните сведения. Изразено е становище, че
травмите са прижизнени, с оглед характерните кръвонасядания и
кръвоизливи около местата на травматичните увреждания. Според вещите
лица смъртта е в пряка причинно - следствена връзка с причинените
травматични увреждания.
Сходни по вид и характер телесни наранявания са констатирани и
при аутопсията на брата на водача на превозното средство – Д.Д.. В
заключението на съдебномедицинската експертиза като причина за
настъпване на смъртта е посочена – остра кръвозагуба, настъпила като
резултат на излив на 1 500 мл. кръв в гръдния кош и 500 мл. кръв в коремната
кухина, вследствие на разкъсването на сърцето, белите дробове, аортата,
диафрагмата, черния дроб, слезката и десния бъбрек. Установено е и
многофрагментно счупване на черепната основа, многофрагментно счупени
ребра по няколко линии двустранно, с разместване на счупените костни
фрагменти, част от които насочени към гръдната кухина, счупване на
гръдната кост на три места; кръвонасядане на средностението, на гръдната
мускулатура около счупените ребра, счупване на таза двустранно, счупване на
дясна раменна кост, откъсване на дясната подбедрица под коляното, счупване
на левите голямо и малко пищялни кости, наличие на разкъсно – контузни
рани по главата, гърба и дясната подбедрица, кръвонасядания по главата,
гърба и двата крака, охлузвания по главата, гърба и двата крака, мастна
дистрофия на черния дроб. Като механизъм на причиняване на
констатираните увреждания е посочен удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет, съответстващ на причиняване по време на пътно – транспортно
произшествие – травма в купето на автомобил на пътник, пътуващ на предна
4
дясна седалка, така както е отразено и в предварителните сведения.
Експертите са категорични, че констатираните травматични увреждания са в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилата смърт на Д.Д. и са
прижизнени, предвид изразените кръвонасядания и кръвоизливи около
местата с травматични увреждания.
Според заключението на назначената в досъдебното производство
автотехническа експертиза ударът е настъпил в южната лента на платното за
движение на място, определено в съответствие с ориентирите, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествието. Към момента на удара лекият
автомобил, управляван от П.Д., се е движил със скорост около 148 км/ч, а
товарният автомобил, управляван от свидетеля П.П. – със скорост около 69
км/ч, след задействане на спирачната система по повод на възникналата
опасност, а в момента на първоначалното й възприемане - скоростта му на
движение е била около 75 км/ч. Експертът, изготвил заключението, е
категоричен, че нито един от двамата водачи, участвали в пътно –
транспортното произшествие, не е имал техническа възможност за избягване
настъпването на произшествието чрез безопасно екстрено спиране. По
отношение на П.Д. пречка за това е била високата скорост, с която
управляваното от него превозно средство е навлязло в десния завой – 148
км/ч. Същата причина е посочена и по отношение на водача на товарния
автомобил, въпреки че, според изчисленията в заключението, скоростта, при
която свидетелят П. е могъл да спре управлявания от него автомобил, без да
настъпи удар с автомобила на П.Д., е трябвало да е по–малка от 48 км/ч.
Уточнено е, че критичната скорост, съобразена с радиуса на завоя, е 140 км/ч.,
а всяка друга с по-малка стойност, би направила още по - безопасно
изпълнението на маневрата от водача на лекия автомобил „М.“.
По отношение на скоростта на товарния автомобил е уточнено, че
ако непосредствено преди възникване на опасността и задействане на
спирачната система, той се е движил с разрешената за този пътен участък
скорост – 60 км/ч, то към момента на удара превозното средство е щяло да се
движи със скорост - 40 км/ч, която е позволявала избягване на
произшествието, включително и чрез безопасно спиране до мястото на удара.
Същевременно е отразено, че не е имало технически условия, които да са
налагали товарният автомобил „Ф.“ да се движи със скорост по-ниска от 75
5
км/ч.
Като най-вероятен от техническа гледна точка е описан следният
механизъм на настъпване на произшествието:
При навлизане в десния завой, поради движение с несъобразена с
радиуса на завоя скорост, водачът на лекия автомобил „М.“ е загубил
управление над автомобила и той е напуснал пътното платно за движение,
навлизайки с десните си гуми на банкета, което е нарушило устойчивостта му
на пътя. След това автомобилът е тръгнал неконтролирано към насрещната –
лява лента, на платното за движение. При възникване на опасността, водачът
на товарния автомобил „Ф.“, който се е движил в този момент по лявата лента
за движение на пътното платно, задействал спирачната система на автомобила
си, но въпреки това между двете превозни средства настъпил удар – в
предните им десни части. След удара лекият автомобил „М.“ напуснал
пътното платно от север и се установил на мястото и в положението,
установени в протокола за оглед на местопроизшествие, а товарният
автомобил „Ф.“ останал в собствената си лента за движение, завъртайки се
около собствената си ос.
Според вещото лице, основна причина за настъпване на
произшествието е навлизането на лекия автомобил, управляван от П.Д. в
лентата на насрещно движещите се автомобили на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, тъй като в този момент там се е
движил товарният автомобил „Ф.“. Причината за навлизането в насрещното
платно за движение е именно несъобразената с пътните условия скорост на
движение на автомобила, която е довела до загуба на контрол от страна на
водача, напускане на пътното платно и движение в банкета.
Заключенията на назначените съдебно химически и химико-
токсикологични експертизи на водачите на двете превозни средства,
участвали в произшествието – П.Д. и П.П., както и на пътуващия в
автомобила на Д. негов брат – Д.Д., не са установили наличие на алкохол,
наркотични или упойващи вещества в кръвта им.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка, окръжният
съд е приел изводът на прокурора, че са налице основанията на чл. 24, ал. 1, т.
4 НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като вина за
настъпилото пътно – транспортно произшествие има единствено водачът на
6
лекия автомобил „М.“ – П.Д., който по непредпазливост е причинил както
собствената си смърт, така и тази на брат си – Д.Д., включително и телесните
увреждания на свидетелите П.П. и Н.Н., за прибързан и необоснован,
направен в резултат на необективно и непълно проведено разследване.
Настоящият въззивен състав се солидаризира изцяло с изводите на
окръжния съд. Правилно е прието, че не е изследвана хипотезата дали
движението с превишена скорост на управлявания от П.Д. автомобил е
единствената причина за отклонението в траекторията му – навлизане в
банкета отдясно, където е загубил управление и впоследствие преминал в
лентата за насрещно движение, или това се дължи и на предходно
извършената маневра „разминаване“ с автомобила, управляван от свидетеля
С.. Такова изследване не е направено и от вещите лица, изготвили
заключението на назначената по делото автотехническа експертиза.
Направените в противния смисъл възражения в протеста и жалбата са
неоснователни. Обстоятелството, че опасността е възникнала от
неправомерно поведение на един от участниците в движението, не
освобождава другите от отговорност, ако те самите също са нарушили
правилата за движение. Към изложеното в тази връзка от окръжния съд
следва да бъде допълнено, че на експертите не са били поставени и други
въпроси, отговорите на които са от значение за обективното, пълно и
всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, а именно: какво е било
местоположението на платното за движение, спрямо въпросния завой, на
всеки от автомобилите, управлявани съответно от свидетеля П.П., от
свидетеля В. С. и от П.Д., непосредствено след разминаването на
автомобилите, управлявани от последните двама; на кое място на пътното
платно, спрямо завоя, автомобилът, управляван от П.Д., се е отклонил вдясно
от посоката си на движение към банкета, на кое се е върнал на платното за
движение и на кое, когато се е насочил към лявата за него лента за движение
и мястото на удара; на какво разстояние от мястото на удара водачът П.П. е
могъл да види и възприеме приближаващият се автомобил на П.Д., съответно
- могъл ли е да направи необходимото, за да предотврати настъпването на
ПТП; къде - на пътното платно (в коя част спрямо завоя) или извън него, се е
намирал автомобилът на П.Д., когато свидетелят П.П. е могъл да го
възприеме.
Изясняването на поставените от окръжния и въззивния съд
7
въпроси налагат назначаването на допълнителна автотехническа експертиза,
като за онагледяване на отговорите си експертите следва да изготвят и
мащабна скица, а по преценка на разследващия орган, евентуално и
извършване на допълнителен оглед на местопроизшествието и повторни
разпити на свидетелите П.П., Н.П., И.И. и В. С., както и издирване за разпит
като свидетели на пътуващите в колата на последния, посочени от него три
лица, в момента на пътнотранспортното произшествие. Едва след събиране на
посочените доказателства и прилагане на указания способ за проверка на
всички налични такива по делото, прокурорът следва внимателно да се
запознае и обсъди целия събран по делото доказателствен материал, за да
прецени дали са налице основания за прекратяване на наказателното
производство.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира
протестът и жалбата за неоснователни, а атакуваното с тях определение на
окръжния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 129 от 08.02.2022 г.,
постановено по ЧНД № 1755/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8