Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Габрово, 14.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 234 на Административен съд Габрово по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба
с вх. № СДА-01-1301 от 22.08.2019 г., подадена от „******“ ООД, гр. Плачковци,
обл. Габрово, ЕИК: ******, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0341-000198 по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП,
издадена на 25.07.2019 г. от П.Г.П.– полицейски инспектор при РУ на МВР –
Севлиево, с искане за отмяна на процесния индивидуален административен акт
/ИАА/. Жалбата е подписана от адв. Г.Н. от ГАК, упълномощен от управителя на
дружеството – С.И.Х..
С атакувания ИАА на
основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
дружеството - жалбоподател е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
- прекратяване на регистрацията на ППС – т. а. ******, № *******, за срок от
шест месеца, като са отмети: 1.СРМПС и 2 броя регистрационни табели на
превозното средство.
Мярката е наложена
затова, че на 24.07.2019 г. автомобилът е бил управляван от лице, което не
притежава валидно СУМПС - И.Х.Л.. При направена проверка се установява, че
статусът на СУМПС е „невалиден“, причина– „изгубен/откраднат“ и за нарушението
на водача е съставен АУАН.
Заповедта е връчена
на адресата на 13.08.2019 г. В нея е указано, че подлежи на оспорване по
административен ред пред директора на ОД на МВР Габрово и по съдебен ред в
14-дневен срок от съобщаването й по реда на АПК.
Жалбата до АСГ
против заповедта е депозирана на 16.08.2019 г., в рамките на 14-дневния срок за
оспорване на ИАА, съгласно АПК. В нея се сочи, че процесният ИАА е издаден при
допуснати процесуални нарушения: непълно описание на релевантната фактическа
обстановка, като е налице разминаване между описанието, съдържащо се в
процесната заповед и това, в цитирания в нея АУАН. По този начин се създава
неяснота по отношение на това, кое административният орган счита за установено
и по този начин предизвиква объркване относно мотивите за налагане на ПАМ.
Налице е и нарушение на материалния закон, тъй като липсва предпоставка за
налагането на процесната ПАМ. Цитираната в заповедта правна норма, послужила
като основание за налагането й, предвижда, че мярката се налага при управление
на МПС, без водачът да притежава свидетелство за управление, а тази хипотеза не
е еквивалентна само на неправоспособност на водача. По тази причина
материалноправна предпоставка за налагането на мярката е налице както при
изначална липса на такава правоспособност, съответно на свидетелство за
управление на МПС, така също и при отнето СУМПС, иззето такова при загуба на
правоспособност или изтичане на срока му на валидност. В случая липсва която и
да било от тези предпоставки. Водачът Ивайло Л. е бил правоспособен водач към
съответната дата.
При препращане на
преписката в съда, началникът на РУ - Севлиево е депозирал писмено становище, с
което оспорва депозираната жалба и се моли същата да бъде оставена без
последствия, като наложената ПАМ бъде потвърдена.
Производството е по
чл. 172, ал. 7 от ЗДвП и общия ред за оспорване на ИАА по АПК, към който
специалната разпоредба препраща.
АСГ намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес в законния срок за обжалване и в
необходимата форма, като оспореният ИАА подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява редовна и допустима, с оглед на което
следва да се разгледа по същество с оглед на нейната основателност.
Производството е по чл. 172, ал. 7 от ЗДвП и общия ред за
оспорване на ИАА по АПК, към който специалната разпоредба препраща.
АСГ намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес в законния срок за обжалване и в необходимата форма, като оспореният
ИАА подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява
редовна и допустима, с оглед на което следва да се разгледа по същество относно
нейната основателност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Н. от ГАК, който поддържа жалбата.
Ответната страна, в лицето на органа, издал процесния
ИАА, редовно призован, не изпраща представител.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна
проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
С Определение № 584 от 29.08.2019 г. АСГ е указал на
ответната страна, че в нейна тежест е да установи наличието на основания за
издаването на процесния ИАА, вкл. че авторът на заповедта е притежавал
правомощието да я издаде, както и да установи, че към датата на проверката
водачът на процесния автомобил е неправоспособен водач и че по отношение на
него са били налице основанията по чл. 171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
От фактическа и правна страна се установява наличието на
следната обстановка и приложими нормативни правила:
Процесната Заповед е издадена от П.Г.П.– полицейски
инспектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, каквато е
процесната, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл.
165 от ЗДвП тези служби се определят от министъра на вътрешните работи. В тази
връзка по делото е представена Заповед № 81212-1524 от 9.12.2016 г. на този
административен орган, с която същият е определил на така посоченото нормативно
основание служби за контрол по ЗДвП, сред които са областните дирекции на МВР,
каквато е ОД на МВР – Габрово, чийто ръководител е директорът й. Последният със
своя Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г. е оправомощил посочени служители от
състава на дирекцията, които имат правото да издават ИАА, с които да налагат
ПАМ, като сред оправомощените да налагат такива мерки по чл. 171, т. 1 от
закона са полицейските инспектори в РУ на ОД на МВР – Габрово, какъвто се явява
авторът на процесната Заповед. С оглед на така изложеното настоящият съдебен
състав намира, че оспореният ИАА е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия.
Разпоредбата, въз основа на която е наложена процесната
ПАМ, предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни
административни мерки, сред които е прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая собственикът на автомобила, чиято регистрация е
прекратена, е юридическо лице, като твърдението в процесната заповед е, че е този
автомобил е управляван от лице, което отговаря на горното условие и конкретно,
че „не притежава валидно СУМПС“, което било видно от извършена справка в
АИС-БДС, според която „статусът на СУМПС е невалиден, причина
изгубен/откраднат“. Съдът е дал изрични указания така твърдените факти да бъдат
доказани и по-конкретно, че управлението на автомобила е станало при някое от
посочените в тази разпоредба условия.
По делото няма спор, че на посочената в процесния ИАА
дата процесния автомобил е бил управляван от лицето И.Х.Л.. За него ответната
страна прилага Справка картон на водача, от която е видно, че от 2011 година
срещу него не са издавани АУАН. Едва на 24.07.2019 г. е издаден такъв за това,
че е управлявал МПС, без да притежава валидно СУМПС. Няма данни за издадено
наказателно постановление по този акт за установяване на административно
нарушение до момента, нито за окончателно решаване на въпроса за вината на
водача. НП не са му издавани също от 2011 г. Принудителни административни мерки
не са му налагани изобщо, вкл. и лишаване от право на управление на МПС.
Единственото доказателство, което ответната страна
представя в подкрепа на изложените в процесната заповед фактически твърдения и
дадените от съда указания, е „Справка за лице – АИС „Български документи за
самоличност“ за водача Л., от 3.09.2019 г. От него се установява, че СУМПС на
лицето № *********, издадено от ОД на МВР – Габрово на 18.05.2010 г. е валидно
до 18.05.2020 г. Същото има статус „невалиден“, но по каква причина и от коя
дата е този статус не е ясно. Справката, както е посочено, е от началото на м.
септември, тази година и придобиването на този статус е могло да се случи във
всеки един момент до посочената дата на издаване. От тази справка, която не
съставлява първичен документ, удостоверяващ по първичен начин невалидността на
СУМПС, не може да се установи дали към датата на проверката, изземването на
СРМПС и регистрационните му табели /24.07.2019 г./ и издаването на процесната
заповед /25.07.2019 г./ това свидетелство е било невалидно и по какви причини.
Към тези дати неговият срок не е бил изтекъл. Вписването на данни в
представения регистър /извадка от него/ става на база първичен документ, който
удостоверява причината за това вписване и датата, от която тази причина е
възникнала, но такъв документ не се представя. В случай, че е било обявено за
невалидно поради изгубване, респективно кражба, както е посочено в процесния
ИАА, то следва да се отбележи, че въпреки дадените указания от съда при
разпределяне на доказателствената тежест, такава информация в административната
преписка нито се твърди, нито се доказва, поради което съдът не може да приеме,
че твърденията отговарят на обективната действителност и че действително на
24.07.2019 г. Л. е управлявал процесното МПС без да притежава валидно СУМПС,
поради което фактическият състав, въз основа на който е наложена процесната ПАМ
остава недоказан, с оглед на което и процесната заповед следва да бъде
отменена, като издадена в нарушение на материалния закон.
ПАМ на посоченото правно основание се налага, когато управлението
на автомобила се осъществява от „неправоспособен водач“, какъвто Л. няма
доказателства да е бил. За същия няма данни да не може /да му е забранено/ да
управлява МПС от категорията на спряното от движение такова. Няма
доказателства, нито твърдения, че е лишен от право да управлява МПС. Единственото
основание, на което би могла да се наложи в случая такава мярка е управление на
автомобила от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
което, както бе изложено по-горе, не е установено като обстоятелство, налично
към датата на проверката, въпреки че още с жалбата си адресата на процесната
заповед оспорва това твърдение и ответникът, като неин автор, е следвало да
проведе главно и пълно доказване на всички твърдяни от него обстоятелства, на
които се позовава при издаването ѝ.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че
процесната Заповед се явява незаконосъобразна, издадена при неизяснена и недоказана
фактическа обстановка и недоказан фактически състав, поради което следва да
бъде отменена.
При този изход на спора, на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
своевременно направени от него във връзка с процеса разноски, които се равняват
на 50.00 лв. внесена държавна такса и 400.00 лв. договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно по размер, съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и против което ответникът не е възразил.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-1301 от 22.08.2019 г.,
подадена от „******“ ООД, със седалище гр. Плачковци, общ. Трявна, обл. Габрово,
ЕИК: ******, представлявано от управител С.И.Х., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0341-000198 от 25.07.2019 г. на
полицейски инспектор към ОД на МВР – Габрово П.Г.П., при Районно управление
/РУ/- Севлиево към ОД на МВР – Габрово.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Габрово да заплати на жалбоподателя „******“ ООД, със седалище гр.
Плачковци, общ. Трявна, обл. Габрово, ЕИК: ******, разноски по делото на стойност 450.00 /четиристотин
и петдесет/ лв., съставляващи 50.00 /петдесет/ лв. заплатена държавна такса и 400.00
/четиристотин/ лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА