Р Е Ш Е Н И Е №261557
21.05.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осми април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14937/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исково производство.
Иск на Г.М.П., ЕГН **********,***, против „Макроадванс
„ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление София , ул. Г.С.
Раковски № 147 ет. 5 ап. 14, да се прогласи
нищожност на клаузата на чл. 20 и чл. 10 от договора между страните за
потребителски кредит № *************., предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в полза
на кредитора, тъй като длъжникът не е представил договорени обезпечения.
Твърденията в исковата молба са , че между страните имало договор за
паричен заем под № *********, сключен на 30.01.2019г. По силата на договора, П.
получил назаем сума от 1000 лева, който следвало да върне ведно със
възнаградителна лихва и неустойка, при фиксиран
годишен процент на кредиторовото възнаграждение
по заема в размер на 38.95 % и посочен
в договора годишен процент на разходите от 49.65 %. Договорено било също така заплащането на неустойка, ако кредитополучателя не представи договорено обезпечение на
вземанията на кредитора, в срок от три дни от датата на сключване на договора.Такова
обезпечение не било представено.
Твърди
се обаче, че договорът е недействителен на основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с
чл. 22 от същия закон; отделно са изложени твърдения, според които неустоечните
клаузи в договора са нищожни или недействителни, поради противоречие с
императивна правна норма, поради заобикаляне на добрите нрави и поради
прекомерност на договорената неустойка. Тези клаузи били и неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. Предвид твърдяната
недействителност на договора или неустоечната клауза, се иска от съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите на чл. 10 и чл.
20 от договора. Иска се и присъждане на разноските
по спора , а на процесуалния представител на ищеца – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът оспорва иска, отрича нарушение на
чл. 11 от ЗПК , отрича и основание за
нищожност на целия договор или отделни негови клаузи. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.Също моли за присъждане на разноски .
Искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД ,
чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. Исковете са допустими с оглед очевидния интерес от исканото установяване.
Предвид изложеното от страните и
ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:
Сключването на договора между страните не е
спорно , представено и е копие от същия на л. 7 от делото; посочения в него
годишен лихвен процент е 38.95 % ,
изчислена на годишна база, а годишния процент на разходите – 49.65 %
.Договорено било между страните ( чл . 10 ал. 1 ) , че кредитополучателят дължи дължи „
неустойка с обезщетителен характер“ , в случай , че не представи предвиденото в
чл. 20 от договора обезпечение на кредитора; не се спори , че такова не е
представено .
Основания за общата недействителност на
договора според чл. 22 от ЗПК не се
намериха, но е недействителна - нищожна
– клаузата на чл. 10 от същия , която
предвижда неустойка с паричен еквивалент при непредставяне на обезпечение на
вземанията на кредитора по договора, тъй
като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е
безспорен факт. С оглед дадените от ВКС
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се
каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава
вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като
санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент
е значителен, над три четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза
противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителите
– тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази
клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори ,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се прогласи нищожността на тази клауза е основателен.
Разноските по иска се присъждат в тежест на
ответното дружество , тъй като искът е уважен в пълен размер. Дължи се хонорар на представител на ищеца, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за
имущественото състояние на ищеца и съдът
не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв от 300
лева.Такъв хонорар обаче не може да бъде присъден в полза на адвокатско
дружество , доколкото същото е правосубектно , но не е посочено измежду лицата
по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
и затова хонорара следва да се присъди на осъществилия защитата на П.
адвокат Б..
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „Макроадванс
„ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление София , ул. Г.С.
Раковски № 147 ет. 5 ап. 14, че в отношнията на това дружество с ищеца Г.М.П., ЕГН **********,***, е нищожна клаузата на чл. 10 от договор между страните
за потребителски кредит № ***********., на
основание чл. 26 от ЗЗД ( поради противоречие с добрите нрави) и на основание чл. 143 от ЗЗП , като
неравноправна.
Осъжда „Макроадванс „ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление София , ул. Г.С. Раковски № 147 ет. 5 ап. 14, да
заплати на Г.М.П., ЕГН **********,***, сумата от 80 лева разноски по делото.
Осъжда „Макроадванс „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление София , ул. Г.С. Раковски №
147 ет. 5 ап. 14, да заплати на адвокат Д.Г.Б. , личен номер на адвокат ***********, с адрес на
дейност П., ул. ********* № ** , сумата от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
кг