ПРОТОКОЛ
№ 248
гр. Силистра, 01.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. П.а
СъдебниПетранка Н. Г.а
заседатели:Татяна Т. Т.а
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
и прокурора В. М. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. П.а Наказателно дело от
общ характер № 20243400200319 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ВНОСИТЕЛ: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА – редовно
призовани, явява се В. М. Р. – прокурор в Окръжна прокуратура – Варна,
командирована със заповед № РД -07-1322 от 25.10.2025г.
ПОДСЪДИМ: К. В. К. – редовно призован, явява се лично и с АДВ.В. –
АК – Варна и АДВ.С., надлежно упълномощени и приети от съда отпреди.
ПОДСЪДИМ: Р. Т. П. – редовно призован, явява се лично и с АДВ.Н.,
надлежно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПОДСЪДИМ: В. П. С. – редовно призован, явява се лично и с АДВ.Л. –
АК – Варна, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ: „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕШЪЛ
СЪРВИС“АД – редовно призован, не се явява представител. Депозирани са
две молби с вх. №3625/02.10.2024г. и №4062/30.10.2024г., с които ОЮЛ моли
да се даде ход на делото. Направено е искане за конституиране в качеството на
граждански ищец в процеса.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните да изложат становище за даване ход на
разпоредителното заседание.
ПРОКУРОР – Не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото.
1
АДВ.В. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.С. – Моля да се даде ход на делото.
ПОДС.К. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Л. – Моля да се даде ход на делото.
ПОДС.С. - Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Н. - Моля да се даде ход на делото. Представям данни за присъда
№296 от 26.04.2007г. по НОХД 794/2006г. по описа на Районен съд –
Силистра, касаеща доверителя ми.
ПОДС.П. – Да се гледа делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поР. което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДЕНИЕ
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимите за
което същите представиха личната си карта на съда.
К. В. К.
В. П. С.
Р. Т. П.
На основание чл.272, ал.4 от НПК председателят на състава провери
връчени ли са преписите и съобщенията по чл.274в от НПК и констатира, че
същите са връчени в срок.
На основание чл.274 и чл.275 от НПК СЪДЪТ разяснява на страните
процесуалните им права, а на подсъдимите и тези по чл.55 от НПК.
СЪДЪТ запознава страните с правата по чл.84 от НПК.
ПРОКУРОР - Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
2
АДВ.В. – Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
АДВ.С. – Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
ПОДС.К. - Нямам искания за отводи. Ясни са правата.
АДВ.Л. – Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
ПОДС.С. - Нямам искания за отводи. Ясни са правата.
АДВ.Н. - Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
ПОДС. П. - Нямам искания за отводи. Ясни са правата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА справка за съдимост на подсъдимите,
предоставени данни за присъда №296 от 26.04.2007г. по НОХД 794/2006г. по
описа на Районен съд – Силистра, молба с вх.№3997 от 24.10.2024г., която е
във връзка с препратена от ОП – Варна молба от Ралица К.ова във връзка с
искане за възстановяване на „парична гаранция“ в размер на 5000лв. внесена
за Р. П. и молбите за конституиране като граждански ищец на ощетеното
юридическо лице.
ПРОКУРОР – Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, първо по отношение на предявения граждански иск: Считам, че е
своевременно предявен и няма да затрудни разглеждането на делото в
настоящото наказателно производство, поР. което моля да го приемете и да
конституирате ОЮЛ като граждански ищец.
По отношение на молбата за връщане на „паричната гаранция“, не
възразявам да бъде върната.
АДВ.В. – По отношение на граждански иск: Моля да не уважавате
искането. От протокола от предходното съдебно заседание разгледано от друг
състав гражданският иск не беше приет за съвместно разглеждане.
Определението по чл. 248 е обжалваемо по ал.1, т.3 и 6 и по чл.248, ал.2 само
за частния обвинител/граждански ищец. То не е обжалвано. Считам, че е
недопустимо искането и моля да не го уважавате на това основание. Ако бяха
допуснати като граждански ищци дори да беше върнато делото, не беше
необходимо наново да бъдат конституирани, поР. което считам, че е
недопустимо конституирането им като граждански ищци, тъй като има
произнасяне.
АДВ.С. – Моето становище съвпада с това, което чухте на колегата В..
Смятам, че предходен съдебен състав във фазата на разпоредителното
заседание отклони молбата на кредитната институция да бъде конституирана
като граждански ищец и то на базата на онези недостатъци в ОА, от които не
3
можеше да се направи категоричен извод кой е правният субект, чието
имущество в крайна сметка е ощетено от съпътстващото престъпление по
чл.212 от НК.
Госпожо съдия, независимо от предходното произнасяне за това има ли
право кредитната институция да се нареди в този процес като граждански
ищец аз смятам, че приемането на претенцията на ОЮЛ безкрайно ще
затрудни дейността на наказателния съд, тъй като въпросът за това кой е
ощетеното лице е с повишена трудност, която би спънала нормалното
развитие на настоящия наказателен процес.
Наред с това, самата кредитна институция не е наясно със своето
становище по въпроса дотолкова – доколкото тя продължава да търси
длъжниците, които са посочени в ОА като лица, чиито имена са използвани.
Представям писмо адресирано до един от длъжниците, посочен като
пострадало лице в ОА – И. И. от което се заявява от кредитната институция, че
взаимното правоотношение е все още висящо и И. И. има качеството на
длъжник, като гражданският ищец очаква изпълнение по заемното
правоотношение. Не мога да разбера каква точно е позицията на „Транскарт“
дали тя ще търси изпълнението или ще предявява на деликтно основание
претенции спрямо подсъдимите.
Наред с това в изложението за наличието или липса на предпоставки за
прекратяване на настоящото наказателно производство ще имам
удоволствието да Ви запозная с моето становище относно това кой е
възможния правен обект, чието имущество е засегнато от пресъплението по
чл.212 от НК.
Моля да не уважавате молбата на кредитната институция да бъде
конституирана като граждански ищец.
ПОДС.К. – Съгласен съм с изразените становища от адвокатите ми.
АДВ.Н. – Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, аз съм солидарен и напълно споделям становищата на
предноговорящите мои колеги. Делото от само себе си се разбира и вижда, че
представлява фактическа и правна сложност. Допускайки го, то това
неминуемо ще затормози настоящия процес и аз мисля, че достатъчно мотиви,
дори от предното определение макар и друго съдебно производство доста
изчерпателно съдът е посочил в мотивите си, защо не трябва да бъдат
конституиран като граждански ищец АД. Относно това, кое точно е
ощетеното лице, аз напълно споделям становището на колегата адв.С., но по
отношение на това, ще взема отношение по т.3 по смисъла на чл.248 НПК.
ПОДС.П. – Съгласен съм със становището на адв.Н..
АДВ.Л. – Уважаема госпожо Председател, колеги, считам, че не следва
да се уважава молбата за конституиране на граждански ищец по съображения,
4
които бяха подробно изложени от колегите, говорещи преди мен. В добавка
бих желал да изложа следното: Ако бъде допуснат до конституиране
гражданския ищец, ще се наложи назначаване на експертиза, която експертиза
ще трябва да вземе предвид както платените суми до момента, така и
продължаващите да се плащат, имайки предвид и представения днес документ
от страна на пострадалите лица. Така по този начин със сигурност ще се
затрудни процеса, а и ще се забави. Безспорно имаме влязъл в сила съдебен
акт, който урежда въпроса по отношение на конституирането на гражданския
ищец и предвид всичко изложено считам, че не бива и не следва да се
конституира този граждански ищец и да уважавате молбата му. В този смисъл,
моля да се произнесете.
ПОДС.С. – Съгласен съм с изразеното от адвоката ми становище.
ПРОКУРОР – Считам, че рамките, по които протича наказателния
процес се определят с внесения ОА, а там изрично е посочено и в диспозитива
кое е ощетеното юридическо лице. Всички други въпроси са въпроси по
същество и не случайно в определението на АС – Варна №119/17.06.2024г. са
отправени критика и към предходния съдебен състав взел отношение по тези
въпроси. Какви са отношенията между ОЮЛ и лицата, на които вследствие на
извършените престъпления са отпуснати съответните парични кредити,
защото това са кредити и няма как да се твърди, че това е имущество на
лицата. Не, това е имущество на ОЮЛ, което е отпуснато под формата на
кредити. Какви са техните отношения и как те биха могли да бъдат прекратени
впоследствие, няма никакво касателство към настоящия наказателен процес.
Сумата, която е била усвоена от подсъдимите е определена, така че не би
могло да се затрудни по какъвто и да е начин наказателния процес, а
изчисляването на лихвите е обикновена математическа функция, която даже
не изисква специални знания и умения.
Не считам, че следва да бъде отхвърлен гражданския иск и също така, не
следва да бъде приемано и представеното в днешното съдебно заседание от
защитата доказателство, във връзка, пак казвам, с някакви вътрешни
отношения между ОЮЛ и другите лица. Това може да бъде поР. това, че не е
прекратено някакво изпълнително производство или някаква друга причина,
но това са въпроси по същество.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните по предявената от
ОЮЛ молба за конституирането му в качеството му на граждански ищец,
намира, че не следва да приеме за съвместно разглеждане в настоящото
производство предявения граждански иск за причинените на ЮЛ
имуществени вреди в резултат на престъплението, в размер на 92 979,93лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на задължението, като съображенията за това са следните:
На първо място, доколкото се претендират имуществени вреди в по-
5
малък размер от този в ОА, за установяване на техния размер неизбежно ще се
наложи да се събират допълнителни доказателства по делото, което би довело
до неговото отлагане, което съгласно разпоредбата на чл.88, ал.2 от НПК е
недопустимо. Наличието и конкретно точния размер на погасяване на част от
задълженията е ирелевантно за наказателното производство, но не така стои
въпросът за гражданския иск.
Неприемането на гражданския иск за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство не представлява пречка същият да бъде
предявен по общия исков ред, пред гражданския съд и по този начин не се
прегражда пътят на защита на ОЮЛ за обезщетяване на претърпените от
престъплението вреди.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес предявеният от ОЮЛ - „Транскарт Файнешъл сървисис“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район“Оборище“,
ул.“Силистра“ №8 срещу подсъдимите К. В. К., ЕГН ....., В...... П. С., ЕГН ......
и Р. Т. П., ЕГН ......., иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 92 979,93лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, на основание чл.45 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОЮЛ - „Транскарт
Файнешъл сървисис“АД, за конституирането му като граждански ищец в
процеса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е окончателното и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава разясни правата на явилите се лица
правата по НПК, както и за последствията от влязло в сила определение по
въпросите на чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, а именно: В съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3
на чл. 248 НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредително
заседание, включително по почин на съдията - докладчик, или които са приети
6
за несъществени.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване становищата на прокурора и
лицата по чл. 247в, ал. 1 и ал. 2 от НПК по всички въпроси, които се обсъждат
в разпоредителното заседание, съгласно чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР – Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, по т.1 - безспорно делото е подсъдно на Окръжен съд – Силистра,
тъй като е налице определение на ВКС на основание чл. 43, т.1 от НПК, а на
основание чл. 35, ал.2 престъплението по чл.321 от НК е подсъдно на Окръжен
съд като първа инстанция.
По т.2 - Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
По т.3 - Считам, че на ДП не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което до е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите, на ОЮЛ.
По т.4 – Считам, че няма пречка за провеждане на диференцираната
процедура по Глава 27, евентуално при изразено такова становище.
По т.5 - Не се налага разглеждането на делото при закрити врати.
Считам обаче, че в случай че делото бъде разгледано по общия ред, има
необходимост от привличане на резервен съдия и съдебен заседател при такава
възможност, разбира се. Считам, че не се налага назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно следствени
действия по делегация.
Моля да потвърдите мерките за процесуална принуда, по отношение на
т.6.
Към момента нямаме искане от ОП за събиране на нови доказателства по
т.7.
По т.8 - Моля да насрочите съдебното заседание по съответния ред, след
като изслушаме и защитата.
АДВ.С. – Уважаема госпожо Съдия, уважаеми съдебни заседатели,
направих си труда да проследя процесуалното правоотношение и начина, по
който те са се развили след първото разпоредително заседание дотолкова,
доколкото днешното съдебно заседание е второ по ред разпоредително
заседание. Ще Ви спестя описателната част, тъй като тя се съдържа в кориците
на делото, за да стигна до мотивите към определение №119 от 17.06.2024г.
постановено от ВнАС по ЧНД №195/2024г.
7
В това определение и в мотивите към самото определение е застъпено
становище, че определението на СсОС, с което производството пред него бе
прекратено, а делото върнато на ОП – Варна е относително правилно в една
част, а в друга част, не. Това ми дава право да считам, че определението на
СсОС към което е насложено определението на ВнАС под номер посочен по –
горе, акцентира върху два порока на ОА, които би следвало да бъдат
отстранени, за да е допустимо разглеждането на производството пред съда. В
крайна сметка накратко е казано: „…..в обстоятелствената част на ОА
касателно документната измама, не е посочено кои документи са неистински,
а в диспозитива на повдигнатото обвинение по чл.212 от НК, не е установен
собственикът на инкриминираното чуждо движимо имущество.
Престъплението по чл.212 от НК засяга чуждо имущество и то имуществото е
елемент от състава, и следва както в обстоятелствената част, така и в
диспозитива на обвинителния акт, да бъде посочен, което въпрос от
съществото на повдигнатия спор…“
В крайна сметка два са проблемите, които са ни довели до тук отново в
съдебна зала, и които ние имаме право да проконтролираме в дейността на ОП
– Варна, която е облечена във формата на новия ОА, а именно: Посочването на
документа, който е предявен, за да бъде получено чуждо имущество и кой е
титуляря на това чуждо имущество. Дали в новия ОА, с който Вие сте
сезирани са отстранени двата порока, които са констатирани от предходните
съдебни инстанции? По мое мнение, категорично, не.
Нека да се спрем първо на въпроса за това, чие е имуществото, което е
засегнато като необходим елемент в ОА, въвеждащ яснота относно предмета
на съдебното дирене, а оттук и относно обема на защитата, която е
предоставена на съответните подсъдими. За да отстраним този порок в ОА,
представителя на ОП е следвало да посочи не само доказаните в хода на ДП
относими за проблема факти, но и да предложи правните си изводи, въз
основа на установените факти, които да дават право да се приеме, че
имуществото, което е получено от подсъдимите е собственост на едно или
друго лице. Това, че в ОА нееднократно е посочено, че собственик на
имуществото е „Транскарт Файнешъл сървисис“АД е проблем, който по мое
мнение не е обоснован и това ми дава право да твърдя, че в ОА не са
извършени онези правни действия, които са нужни, за да се въведе
8
конкретизацията на която държи както ОС – Силистра, така и АС – Варна.
Кои са фактите, които се сочат последователно повтарящо се и по
някакъв начин натрапчИ. в ОА? Те са едни и същи спрямо множеството лица,
чиито имена са използвани от подсъдимите, според представителя на ОП –
Варна, за да се получи неправомерно имущество от „Транскарт Файнешъл
сървисис“АД. На Вас Ви е известна цялата схема, която е използвана, за да се
достигне до резултата, до който уви е повдигнато обвинението. „Транскарт
Файнешъл сървисис“АД е отправил публична оферта за създадената и
поддържана от дружеството онлайн платформа за заявка на кредитни карти с
определен лимит. Заявките на потенциалните клиенти на дружеството се
подават чрез неговата интернет страница. Всяка заявка, за да отговаря на
офертата на кредитната институция следва да съдържа определен брой
реквизити - име на заявителя, ЕГН, номер, телефонен номер, както и документ
за получаваните доходи. Заявката на лицето, посочено като нейн автор, се
разглежда от служители на дружеството. Те решават дали тя отговаря на
офертата и дали да издадат платежна карта, както и в какъв размер на сумата,
която може да се усвои посредством този разплащателен инструмент. Ако
подадената заявка бъде одобрена, платежната карта се издава, съпроводена с
уникален ПИН код и ведно с тъй наречения от дружеството рамков договор се
изпраща на заявителя, съпроводена с приемо-предавателен протокол за
платежния инструмент. След като подпише протокола и рамковия договор,
заявителят получава платежната карта. Приемо-предавателният протокол и
рамковият договор се връщат на „Транскарт Файнешъл сървисис“АД, където
платежният документ се активира и сумата може да бъде усвоена от
заявителя.
Изводите, които могат да се направят при тази фактическа обстановка са
следните: С подписването на рамковия договор, изготвен от „Транскарт
Файнешъл сървисис“АД на името на заявителя, е завършен фактическия
състав на търговската сделка, предлагана от дружеството. Търговската сделка
е банков заем, чието изпълнение е опосредено от издаването и активирането
на специален инструмент - платежна карта. Това, което е същественото за
случая е, че с изготвянето и захранването на картата „Транскарт Файнешъл
сървисис“АД изпълнява своето задължение като заемодател и в резултат на
това изпълнение, собственик на паричните средства по картата става лицето
на чието име е издадена тя. За мен е напълно достатъчен аргумента, който се
9
съдържа в общата уредба на наименования за нашето право – договор за заем
за потребление, която се съдържа в чл.240, ал.1 от ЗЗД. Типично, характерно
за всеки един договор за заем е, че заемополучателят освен даденото
изпълнение на базата на договора от страна на заемодателя придобива
собствеността върху предмета на заема. Това че заемополучателите стават
собственици на отпуснатия кредит по никакъв начин не е отчетено от ОП –
Варна. Ако има имущество, което по някакъв начин би могло да бъде наречено
ощетено, това е имуществото на юридическото лице – заемодател.
Наред с това, получаването на парите по кредитната карта е възможно
едва след нейното активиране, т.е престъплението по чл.212 от НК, чието
изпълнително деяние е „..получи без правно основание..“ е мислимо едва след
като сумата по картата е преминала междувременно в имуществото на лицето,
записано като нейн притежател. Така или иначе, усвояването на паричната
сума като резултат от документната измама не засяга пряко патримониума на
„Транскарт Файнешъл сървисис“АД.
Още веднъж подчертавам, усвояването на паричната сума не засяга
имуществото на „Транскарт Файнешъл сървисис“АД. „Транскарт Файнешъл
сървисис“АД вече се е разпоредило и е насочило паричните средства към
титуляря, вписан като притежател на картата и оттук насетне неговото
имущество е намалено, но въпросът е как то ще бъде възстановено, има ли
насрещно задължение, което е характерно за другите взаимоотношения или
не.
Тук би трябва да бъде отчетено и друг юридически факт, останал
необсъден от ОП – Варна в рамките на цялото досъдебно производство. Аз се
опитах нееднократно да го релевирам по някакъв начин пред разследващите
органи и пред представителя ОП – Варна, но не стигнахме до консенсус по
въпроса. Това, което ми се иска да подчертая е, че и тримата подсъдими с
обвинение, както е повдигнато то, са в положението на лица без
представителна власт дотолкова, доколкото са използвали имената и личните
данни на онези физически лица, които впоследствие са вписани като
притежатели на кредитните карти. С други думи, изправени сме пред
действия, без представителна власт. Напълно се покрива хипотезата
предвидена в ЗЗД, както и тази, която е предвидена в чл.301 от ТЗ имаме си
типичен случай на - лъжливият представител извършва действия, които
10
засягат имуществото на мнимо представлявания. Въпросът е какви са
правните последици от подобни действия? Отговорът е категоричен и ясен.
Налице е висяща недействителност, настъпили са правните последици, които
са целели страните по него до момента, в който не се потърси неговото
прекратяване, поР. недействителността, за която споменахме, че се нарича
висяща. Ако това е така за физическите лица, то още по-силно основание това
е така за юридическото лице, което не само, че е поставено в известност за
действията на тримата подсъдими като мними представители, но дори и търси
по някакъв начин възстановяване на нарушените си имуществени права много
след срокът, който е предвиден в чл.301 от ТЗ, веднага след узнаването.
Пасивното поведение на „Транскарт Файнешъл сървисис“АД е далечна
инсинуация за това, че в крайна сметка „Транскарт Файнешъл сървисис“АД
приема изпълнението, което впоследствие започва да получава от тримата
подсъдими. Това е един друг факт, който не е отбелязан в ОА, и за който по
незнайни за мен причини ОП – Варна мълчи. Има изпълнение по някой от
отделните договори за заем получени от посочените в ОА физически лица.
Това изпълнение не е малко, близо 9 000лв. Интересното е, че след като бе
споменато в рамките на ДП, бе потърсен отговор от „Транскарт Файнешъл
сървисис“АД, които се оправдаха в смисъл: “…не, не, това не е изпълнение по
договорите за заем, това не е възстановяване на взетата сума, това е
заплащане на дължимите такси по договорите за заем“. Ако това са дължими
такси по договорите за заем, то самата Транскарт очевидно стои на позиция,
че тези взаимно правоотношения са напълно редовни, че и да възникне
задължение акцесорно за таксите, които събира финансовата институция за
отпуснатия кредит. В рамките на една година и половина това са 9 000лв.,
което надхвърля еквивалентността при обсъждане на въпроса за таксуването
на тази услуга от финансовата институция.
В крайна сметка, това което на мен ми се иска да кажа е, че изводът на
ОП – Варна, относно това кое е имуществото, което е нарушено с
получаването на нещо без основание, каквото е изпълнителното деяние по
чл.212 от НК е най – малко или най –меко казано, несигурен. Ние няма как да
заобиколим гражданскоправните последици дотолкова, доколкото те
предопределят и съдържанието на понятието имущество, понятието
намаляване на имущество в резултат на вредоносно поведение и т.н.
11
Тук стигаме и до първия порок, който е констатиран от Апелативен съд
– Варна като правилна констатация от своя страна на ОС – Силистра „не е
посочен документа, с който е осъществено изпълнителното деяние по чл.212
от НК“ Имаме ен на брой рубрики, в които е описано по какъв начин те са
подготвяли извършването на престъплението до момента, в който кредитната
карта се появява в Пощенския клон на гр.Силистра, където те отиват,
получават и усвояват парите. Така или иначе, не става ясно кой е документът
използван от подсъдимите, за да бъде получено нещо, без правно основание.
Този въпрос за представянето на документа и индивидуализирането на
документ, за да бъде ясно какъв е предмета на повдигнатото обвинение е
свързан с един съществен, все още колеблИ. решаван в практиката на ВКС
въпрос у кого е възбудено и поддържано заблуждение, когато то е имитирано
като предложение посредством онлайн платформа.
В крайна сметка, едно престъпление наречено измама означава
формиране на порочна, погрешна представа в съзнанието на човешко
същество, което взема решение да извърши едно или друго действие, дали то е
правно или фактическо е без значение. В описаните в ОА съвкупност от
документи, които според представителите на ОП – Варна са неистински, нито
един от тях, няма как да бъде разглеждан като инструмента за извършване на
деянието, освен последният финален щрих в цялата тази дейност – явяването
на двама от подсъдимите в тази зала пред пощенската служителка и
легитимиране с неистинска или фалшива лична карта. Това е единствения
документ, въз основа на който би могло да се приеме, че имаме получаване без
правно основание на сумата, която се съдържа в активираната карта, но
забележете госпожо Председател, човекът, с който контактуват те
извършителите на престъплението, за което се твърди, че е осъществено е
пощенският служител. Той е този, които трябва да направи усилията, за да
установи, че личната карта не отговаря на изискванията за нейната валидност.
Какви са вътрешните отношения между пощенската служба, която
обслужва интересите на „Транскарт Файнешъл сървисис“АД и самата
Транскарт, за нас е без значение. Истината е една – измамата като
изпълнително деяние по смисъла на чл.212, ал.1 от НК може да бъде
осъществено само на гишето в пощата, където е представен неистински
документ за самоличност - лична карта. Всичко друго, което предхожда
12
представянето на този документ, фалшивите договори, неистинските
извлечения на работодатели, които дори не са чували за хора, които
кандидатстват за кредити и т.н., и т.н. са все действия, които стоят вън от
легитимните предпоставки за прилагането на чл.212, ал.1 от НК. Не бих се
наел да ги квалифицирам и като подготовка или нещо от този род за
извършване на престъплението по чл.212, но те не са престъпление по чл.212.
И в тази си част в ОА, поР. тази причина е несъвършен, страдащ от същите
пороци, за които Апелативен съд – Варна посочи: „Отстранете ги, за да бъде
редовен ОА“.
В крайна сметка, моето становище е много просто и ясно, тъй като
задължителните указания на правораздавателен орган, адресирани до
представителя на обвинението, не са изпълнени в тяхната цялост, то и самия
обвинителен акт не би могъл да бъде характеризиран като редовен с порок,
който е отстранен по съответния ред и е годно средство за поставяне началото
на наказателното производство по общия ред.
Ето защо, аз Ви моля, призовавам Ви, да упражните своето право на
съдебен контрол върху дейността на ОП – Варна, да приемете, че указанията
на Апелативен съд – Варна не са изпълнени в тяхната цялост, че не става ясно
кой е собственика на имуществото, както че не е конкретизиран документа с
чието представяне, подсъдимите са получили нещо без правно основание и
като констатирате тези недостатъци в ОА, да постановите прекратяване на
съдебното производство пред Вас, и връщане на делото на ОП – Варна.
Що се касае от другите елементи от т.н. разпоредително заседание, аз
дори не бих искал да се спирам на тях дотолкова, доколкото самото поведение
на ОП – Варна е от категорията на поведение на инат - аз съм правия и не
искам да слушам нищо друго, което да ми посочи недостатъци в моята работа.
АДВ.В. – Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
на първо място считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд- Силистра.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По отношение на т.3 на чл.248, ал.1 от НК, изцяло споделям казаното от
колегата С., няма да го преповтарям и считам, че на ДП е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните права довело до
ограничаване процесуалните права както на обвиняемите, така и на
13
пострадалите. Единственото, което искам да споделя, аз считам, че има и
протИ.речия в обстоятелствената част в ОА. Ще бъда пределно кратък.
На трета и четвърта страница в същия са определени кой каква роля е
изпълнявал в организираната престъпна група от тримата подсъдими. На
трета страница е предявено обвинение на обвиняемия К., защо е била
ръководна ролята му и са описани точно и конкретно какви са били задачите,
които същия е изпълнявал. На следващата страница по същия начин е
определена ролята на обвиняемия П., обвиняемия С. като формата долу- горе
се препокрива със задълженията като едното от тях е попълване на заявление.
След като са точно конкретизирани, определени кой от участниците в
групата какви задължения има и какво е извършвал, впоследствие абсолютно
за всеки случай с подаване на документи към „Транскарт“ държавният
обвинител е вписал, че „заявлението е било попълнено и подадено от тримата
обвинени на конкретна дата”. Това се повтаря за абсолютно за всеки случай, в
който е било подадено заявление. Считам, че това е съществено протИ.речие
при определяне на ролята и задачата на всеки от участниците. ПротИ.речието
е как тримата са попълвали и подали. Отделно от това, няма как и тримата да
подават заявление. Заявлението се подава по електронен път. Добавям това
към допуснатите на ДП отстраними съществени нарушения.
Пак казвам, поддържам всичко казано от колегата.
Не са налице основанията на т.4 за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Също считам, че не са налице основанията посочени в т.5 на чл.248, ал.1.
Не са налице основания за промяна на мерките за процесуална принуда.
На този етап нямам искания за нови доказателства. Ако решите, че
нашите доводи не са основателни за прекратяване на производството и
връщане на делото на Държавното обвинение, аз ще Ви моля да насрочите
заседание по общия ред с призоваване на всички свидетели и вещи лица.
ПОДС.К. – Поддържам всичко казано от адвокатите ми.
АДВ.Н. – Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, действително по т.1 на чл.248 – местна и родова подсъдност са
спазени по всички правила.
По т.2, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т.3, аз действително считам, че са допуснати съществени
процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на
подзащитния ми Р. П.. Какво имам предвид? Всичко това рефлектира относно
правото му на защита и същия към настоящия момент и във формален и в
14
неформален разговор с мен, не знае за какво точно е обвинен. Не зная точно
каква му е била дейността, каква му е била ролята. Казва ми: “Колкото и да го
чета този ОА, не мога да разбера точно в какво ме обвинява ОП- Варна!“ Аз го
разбирам и това е резонно. Неговото становище е резонно. Защо? Защото след
прекратяването на предното съдебно производство и връщането с
определение на ОП – Варна в ОА са извършени козметични промени и те
съвсем не следват указанията на Апелативен съд – Варна, инкорпорирани в
тяхното определение. Абстрахирайки се дори от тях, аз намирам, че целия ОА
не отговаря на изискванията по чл.246 от НПК било то като факти и като
право. Какво имам предвид? Имам предвид това, че въобще не се държи на
правосубектността. Прав е колегата С. като казва, че няма как да игнорираме
гражданското право, тъй като чл.212 е сложен фактически състав. Няма как да
игнорираме цивилното право в случая. Става дума за сложно съставно
престъпление и аз няма да се впускам в теоретични постановки тук. Става
дума – документната измама се състои веднъж от обикновена измама по
чл.209 и втори път от документно престъпление. Както правилно забеляза и
адв.С., няма нито един от инкриминираните документи, която да е посочен в
ОА, който да е бил привидно основание за получаване на каквото и да е
имущество. Пак казвам, не се държи сметка за никаква правосубектност.
Правосубектността тук е необходимо условие за да издържи това обвинение.
Тук говорим за едно акционерно дружество. Корпоративно, обособено
акционерно дружество. Кой точно сме заблудили ние? Кой точно - Р., К. или
В. са заблудили? Кое е това физическо лице, защото е необходимо условие да е
физическо лице. Няма как да одухотворяваме корпоративно обособеното АД.
То си е корпоративно обособено и е вън, и е различно от физическите лица. В
по ново време имаше изменение, където се казва, че „измамата може да се
постигне и чрез измама на колективен орган”, но конкретно има такива
постановления на ВКС има и такава практика, но конкретно трябва да се
запише за кои точно лица. Кои точно са измамени? Няма как да
одухотворяваме АД и да му предаваме някаква воля на това АД. Ако се върна
назад към казаното от колегата С., той е прав, тъй като към момента ние
имаме действащи договори за наем, те не са прекратени. Аз и не зная да са
прекратени. Има смущавания в тези търговскоправни, облигационни
отношения от страна на ОП – Варна, те са смутени по някакъв начин, но те
към момента действат. Ами ако те изпълнят задълженията си, разбирайте
лицата посочени тук в ОА, за които се твърди, че те са действали за тяхно име
и за тяхна сметка, това е хипотеза, но тя е вероятна, твърде вероятна. Ами ако
тези тримата, които са действали без представителна власт изпълват тези
задължения, това също е вероятна хипотеза. Няма как да измамим юридическо
лице, още повече акционерно дружество. Другото му име е анонимно
дружество. Няма как да измамим юридическо лице. То трябва да има някаква
воля. Трябва да е въздействано. Кое е това изпълнително деяние? Как Р. е
въздействал? Как да разберем в какво е обвинен? Ако това не е рефлексия
върху правото му на защита, какво е тогава? Как да се защитим? Аз не мога да
15
го защитя! Моля да упражните Вашия съдебен контрол и върнете делото
отново на ОП – Варна.
По т.4, не са налице основанията предвид пороците, от които страда ОА.
По т.5, също не са налице основанията.
Мерките за процесуална принуда са напълно адекватни към настоящия
момент.
Що се касае събирането на нови доказателства, аз съм направил искане
да бъде разпитан Марем Махмудов, но тъй като впоследствие разбрах, че
същия е починал, дъщеря му също е участвала, т.е. тя знае за неговото участие
в твърдяната от ОП – Варна престъпна група – Айля Маремова Махмудова.
Това искане сме го направили аз, колегата С..
ПРОКУРОР - ВЪПРОС – Какво ще доказвате с този свидетел?
АДВ.Н. - ОТГОВОР - С това искаме да докажем, че е имало още едно
лице, което е участвало. Това не означава, че аз признавам, те така или иначе
са трима и Вие сте сметнали, че ОПГ, така както сте го инкорпорирали тук е
издържано. Как те тримата са изготвили общо документи, как тримата общо
са ги изпращали тези документи, коя е ролята на ръководителя на тази
престъпна група, там също обвинението Ви е като другото. Свидетелят ще е в
режим на призоваване. По – късно мога да подам нарочна молба, относно
адресът за призоваване.
ПОДС.П. – Съгласен съм с изложеното от адвоката ми.
АДВ.ЛЮБОМИРОВ – Уважаема госпожо Председател, ще се опитам
да бъда максимално кратък.
На първо място, делото безспорно е подсъдно на Окръжен съд –
Силистра, имайки предвид съдебния акт на ВКС по настоящото производство.
На второ място, не са налице основания за спиране, но даващи
основания за прекратяване, които следва да се обсъдят в т.3. Подробно
колегите описаха всичките основания, които бяха изложени пред Вас и за
които ще трябва да се произнесете. Дали са съществени или не, дали са
основателни или не, няма да ги преповтарям.
По отношение на т.4, не са налице основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила.
По т.5, няма необходимост делото да бъде разглеждано при закрити
врати, привличането на резервен съдия и т.н. Няма да ги изброявам по т.5
елементите.
По отношение на т.6, взетите мерки за процесуална принуда, нямаме
претенции.
По отношение на т.7, нямаме искания на този етап за събиране на нови
16
доказателства. След като се съберат доказателства от страна на
прокуратурата, евентуално ще помислим дали имаме нови искания.
ПОДС.С. – Поддържам изразеното от адвоката ми становище.
ПРОКУРОР – Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, аз съжалявам, но не познавам адвоката, който говори първи.
Лично аз се обърках в какво производство се намираме, дали в наказателно,
търговско, гражданско. Изяснявахме ТЗ, ЗЗД, кой е собственик, по какъв начин
се става собственик. Аз искам да посоча един нонсенс в неговите твърдения
по отношение по какъв начин става собственик лице, което въобще не знае за
някакво придобиване на парична сума. По тази логика, след като
подсъдимите са получили парите де факто, то те според адвоката са станали
собственици на парите и са откраднали от себе си. Някак си не ми се връзват
нещата.
По принцип за каква висящност на сделката говорим въобще, когато в
правната доктрина е прието, че когато се докаже, че тези сделки са сключени
вследствие на измама, принуда или друго престъпление, те са унищожаеми,
т.е. аз считам, че в ДП е доказано, че тези сделки са придобити чрез
престъпление, паричните суми, което от своя страна при приключване на
наказателното производство би довело до унищожаемост на тази сделка и аз
изложих вече съображения защо когато се отпуска кредит имуществото
продължава да е собственост на лицето, което го е отпуснало. Защото се
дължи връщане на тези суми.
По отношение на това, което заяви адв.Н., за въвеждане на заблуждение
на физическо лице. Очевидно колегата бърка чл.212 и чл.209. Член 212 си е
абсолютно самостоятелен състав в НК. Никога не се изписва чл.212, във вр. с
чл.209 както е с други основни състави. В чл.209, колега, е заблуждение на
физическо лице, а в чл.212 е това, което сме посочили, а именно получаване на
чуждо имущество вследствие използване на неистински документи.
Аз лично считам, че сме отстранили тези нарушения, които Апелативен
съд – Варна е посочил в своето определение №119. В тази връзка по
отношение на участието и въобще групата – организирана по чл.321 е
посочено в определението, че фактите относими към състава по чл.321 от НК
са изложени ясно и съответно наличните доказателства. Дали е имало още
участници, за които пък ще дойде свидетелка да каже, най - вероятно е
присъствала на учредителното събрание, това е без значение. Прокуратурата,
съгласно Конституцията на РБългария е тази, която повдига обвинение. Ако
адвоката желае още някой да бъде привлечен, трябва да промени работното си
място. Всички възражения, които бяха казани в съвкупност, аз лично считам,
че те и са по същество. Законът изисква освен да са допуснати някакви
нарушения, а тук бяха посочени безброй, това да е довело и до ограничаване
на правата на подсъдимите. Това, че някой не разбирал когато чете ОА, в какво
е обвинени, аз лично в моята практика не съм срещала такъв, който да разбира
17
или да се признава за виновен. Обикновено всички са невинни и не разбират,
но много добре са разбирали, когато са получавали паричните суми.
Не виждам и някакви протИ.речия по отношение на ОА, не виждам
пречка да бъдат попълнени заявленията от три лица. Може един да го
попълва, друг да го изпрати, абсолютно не виждам някакво протИ.речие в
това. Пак казвам, рамката на ОА, която слага начало на наказателното
производство се определя от прокуратурата. Всичко друго подлежи на
доказване в наказателното производство, което е съдебната фаза, която е
централната фаза на процеса при спазване на принципите за
непосредственост. Аз ще се позова отново на определението на Апелативен
съд – Варна, че извън тези нарушения, които са безспорно отстранени, защото
са посочени вече в ОА и неистинските документи и ОЮЛ, извън тези два
конкретни недостатъка, чета на страница трета от определението „ ….на ОА са
от съществено процесуално нарушение, засягащи правото на защита, други с
аналогична значение тежест, настоящия съдебен състав не открива“, поР.
което считам, че и такива не са допуснати, въпреки изобилието тук, за които се
изговори от защитата и моля да насрочите съдебно заседание очевидно по
общия ред. Никой от защитата не изрази становище за разглеждане на делото
по реда на Глава 27 от НПК.
АДВ.С. – В крайна сметка излезе така, че видите ли наказателното право
трябва да бъде разглеждано в своя приоритет, когато случайно в предмета на
делото са включени гражданскоправни факти, и техните правни последици с
други думи: „какво ме занимавате с момента на преминаване на
собствеността, кой е собственик на тези вещи, какво значи висяща
недействителност, дали има представителност или не, неговите правни
последици”. Аз се учудвам на нихилистичното отношение към гражданското
право в рамките на този процес, все пак да си припомним какво са казали
добрите немски юристи „кайне цивилистен, кайне юристен“ Нямам друг
аргумент в подкрепа на това което казах, освен Вашето правосъзнание и
разбиране на правото.
АДВ.Н. - Аз действително съм със скромна практика от 25 години, но
няма как да бъркам чл.209 с чл.212. Аз казах, че няма да се впускам в
теоретични постановки и обясних защо. Аз казах, че е сложно съставно
престъпление чл.212. Какво иска да ни внуши прокуратурата, че чл.212 е за
юридически лица, а чл.209 било за физически лица, не, не е така, това е
сложно съставно престъпление и това е ноторно известно, а и практиката е
константа. Как поддържаме и възбуждаме заблуждение? Такава е трактовката
и на чл.209. Поддържаш и въвеждаш. Кого можеш да въведеш и у кого
можеш да поддържаш? Не е в АД, нали? Няма как да стане, не може 209 да
бъде за физически, пък 212 за юридически лица. Това е пълен абсурд, но можи
би аз грешно съм разбрал Прокурор Р., Да, факт и право и Вие ще кажете дали
18
е меродавно, но аз намирам, че все още не са изпълнени указанията на
Апелативен съд, на които толкова се позовава представителя на ОП – Варна.
Фрапантни нарушения, които току що бяха казани от нас, няма да влизам в
полемика.
ПРОКУРОР – Ако позволите дуплика по отношение на казаното от
адв.С.. Не, не казвам, че не може да бъде кумулирано в наказателния процес и
включено по някакъв начин и гражданско правоотношение и търговско, исках
да кажа, че така или иначе прокуратурата е посочила и в ОА и във
фактическото обвинение кой приема, че е ОЮЛ в случая. Тези факти подлежат
на доказване. Ако в хода на наказателното производство, в съдебния процес се
установи каквато и да е друга, така или иначе има възможност и за изменение
на обвинението, но тези факти подлежат на доказване. Нашето становище е
такова, а становището на защитата е различно и това подлежи на доказване в
хода на съдебното производство.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание в 12.28 часа.
ВЪЗОБНОВАВА се заседанието в 13.23ч. в присъствието на всички
страни, с изключение на АДВ.В., който предупреди, че поР. ангажимент няма
да присъства при произнасянето.
След проведеното тайно съвещание, съдът като взе предвид
становището на страните и материалите по делото, намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна
прокуратура – Варна срещу подсъдимите К. В. К., ЕГН....., с адрес
гр.Силистра за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1 от
НК и по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, Р. Т. П., ЕГН
..., с адрес гр.Силистра, за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2
вр. ал.2 от НК и по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и
ВИЛЯН П. С., ЕГН ......, с адрес гр.Силистра за извършено престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Делото е подсъдно на ОС – Силистра, на основание чл.44, ал.1 от НПК.
В съответствие с изразеното и от страните становище в
разпоредителното заседание съдът направи отново преценка, че наказателното
производство не следва да бъде прекратено, тъй като не са налице
основанията на чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.2,3,4,6,7,8а,9, 10 НПК и на
чл.250, ал.1, т.2 НПК.
Няма основания също така за спиране на наказателното производство,
тъй като не е налице хипотезата на чл.251, ал.1 във вр. чл.25, ал.1, т.1-3 и ал.2
и чл.26 НПК.
По възраженията, наведени в днешното съдебно заседание за наличието
19
на съществени отстраними процесуални нарушения, допуснати в хода на
досъдебното производство, настоящият състав намира за необходимо да
изложи следното:
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
смисъла на НПК, което да налага връщане на делото на прокуратурата.
В обвинителния акт детайлно са описани всички действия извършени от
подсъдимите, въз основа на които прокурорът е стигнал до извод за
осъществени от обективна и субективна страна признаците на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, с оглед на което
направените възражения от защитниците в тази връзка са неоснователни.
Не е налице и твърдяното протИ.речие досежно описанието в ОА на
това кой каква роля има при извършване на престъплението и посоченото
впоследтвие, че тримата заедно са подавали всяко едно от заявленията.
Настоящият съдебен състав намира, че отразените в Определение
№119/17.06.2024г. по ВЧНД №195/2024г. описа на Апелативен съд – Варна
нарушения понастоящем са отстранени от ОП - Варна. Ясно са посочени
конкретните документи, които да се твърди от обвинението, че са неистински
и са дали повод за извършване на разпореждане със средствата. Дали в
действителност посочените такива са дали основание за последното, или това
е предоставената лична карта пред служителя на „Български пощи“ е въпрос
по същество, но не и за нередовност в ОА.
Вярно е твърдението на защитата, че не е посочено кое е длъжностното
лице, което е било въведено в заблуждение, за да бъдат преведени сумите, но
този факт не е елемент на състава на престъплението по чл.212, ал.1 от НК,
поР. което отсъствието му в ОА не представлява процесуален порок,
накърняващ правото на защита /в този смисъл е Решение №99/15.05.2017г. , III
н.о., по КНОХД № 377/2017г. на ВКС/.
Посочено е и чие е имуществото, което е засегнато. Безспорно това е
лицето, в чийто патримониум непосредствено се отразява имущественото
разпореждане, за което се твърди, че е именно ОЮЛ. Последващи договорни
отношения, наличието или не на висяща недействителност, потвърждаване
действия без представителна власт, са въпроси, които стоят извън
съставомерността на деянието. Ирелевантно за повдигнатото престъпление е
и това дали впоследствие някаква парична сума е възстановена.
Горното се извежда и от превилигирования състав на чл.212б от НК,
съгласно който ако полученото имущество по чл.212 НК бъде върнато или
заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
наказанието е по-ниско.
В обобщение, настоящият състав намира, че е изпълнено главното
предназначение на ОА да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемите в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.
20
Реквизитите от обстоятелствената част на ОА, които не съставляват
елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него, не могат да доведат до ограничаване на правото на
правоимащите процесуални субекти и не могат да се третират като основание
за връщане на делото в досъдебната фаза.
В съответствие със становището на страните и доколкото не са налице
основание за разглеждане на делото по особените правила на глава XXVII,
XXVIII и XXIX, съдът прецени, че делото следва да бъде насрочено по общия
ред с призоваване на свидетелите и вещите лица, посочени в списъка по
приложението към обвинителния акт.
Следва да бъде дадена възможност на защитата да посочи в тридневен
срок, считано от днес данни за физическото лице, чиито разпит при режим на
призоваване вече е поискано. Като при представяне на същия, свидетелят да
бъде призован за отритото съдебно заседание.
Не са налице предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия и съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Ще следва да се потвърдят взетите мерки за неотклонение "Подписка",
взети спрямо тримата подсъдими.
По отношение на депозираната молба с вх.№3997/24.10.2024г. от Ралица
К.ова съдът, след като съобрази становището на прокуратурата, намира, че
така внесената гаранция следва да бъде върната предвид изменение на МН на
Р. П. от „Парична гаранция“ в „Подписка“.
Съдът намира, че следва да допусне доказателствата, докладвани в
днешното съдебно заседание – справка за съдимост, представената от адв.Н.
препис от присъда №296/26.04.2007г., както представеното от адв.С. писмено
доказателство, чиято стойност съдът ще цени по съществото на делото.
Във връзка с обследване на въпроса за реабилитацията на подс.Р. П.
настоящия съдебен състав намира, че следва да се изискат бюлетините за
съдимост на този подсъдим.
Съдът констатира, че в ОА са налице очевидни фактически грешки,
които подлежат на отстраняване от ОП – Варна. Такива са налице, тъй като в
обстоятелствената част на обвинителния акт веднъж датите, на които
кредитните карти са пристигнали в Пощенската станция в гр.Силистра са
посочени по един начин, а впоследствие при твърдение, че на същите дати са
получени от подсъдимите, се посочват съвсем различни дати. Няма съмнение,
че се касае за очевидна фактическа грешка доколкото е налице несъответствие
във формираната действителна воля на прокурора и нейното външно
отразяване в писмения текст на ОА, което е очевадно.
Конкретно същите са както следва:
I. По отношение на датите за лицето Д. Т. е посочено, че „на 18.08.2021г.
са пристигнали изготвените и подписани от страна на „Транскарт Файнешъл
21
сървисис“АД - Рамков договор за представени платежни услуги и
потребителски кредит с дата 16.08.2021г.”. В следващото изречение се
посочва, че „на същата дата - 16.08.2021г.” обв.К. придружил обв.С. до
Централна поща – Силистра. Доколкото рамковият договор е пристигнал на
18.08.2021г., то очевидно, че не е възможно „същата дата” да е предхождаща
такава 16.08., при която двама от подсъдимите са отишли в пощата с цел
снабдяване с документите и картата.
II. За И. А. И., посочено е, че документите са пристигнали на
15.09.2021г. и на същия ден - на 07.09. са получени от подсъдимите.
III. За Ивелин Х. Г. е посочено, че документите пристигат в Български
пощи на 30.12.2021г., и че на същата дата са получени, посочвайки
09.12.2021г.
IV. За К. П. К., документите са пристигнали на 06.01.2022г., а са
получени на 15.12.2021г.
V. За П. С. ОФГ се състои в следното: Посочено е в ОА, че в Български
пощи документите са пристигнали на 29.12.2021г., а на 29.11.2021г. са
преведени на собствената сметка на един от подсъдимите.
VI. Налице е и ОФГ относно посочване на датата 06.01.2021г. като „дата
на която и последната платежна карта преминала във владението на тримата
обвиняеми”, което видно от предходна част на ОА касае 06.01.2022г.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са отстраними и да налагат
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за връщане на делото на фазата
на ДП.
ПОТВЪРЖДАВА взетите спрямо подсъдимите мерки за неотклонение
„ПОДПИСКА”.
ДА СЕ ВЪРНЕ „Паричната гаранция“, внесена във връзка с мярката за
неотклонение на Р. П. по направеното искане от Ралица К.ова.
ДОПУСКА към доказателствата по делото изисканите и представени
справки за съдимост за подсъдимите С., К. и П., писмо от МП-ГД“ИН“ с рег.
№12361 от 03.10.2024г., писмо с рег.№И-12344 ОТ 02.10.2024г., препис от
присъда № 296 от 26.04.2007г. по НОХД №794/2006г. по описа на СсРС
22
месечно извлечение по кредитна карта за периода 01.09.2024г. до 30.09.2024г.
ИЗИСКВА бюлетини за съдимост за подсъдимия Р. П..
КОНСТАТИРА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
обстоятелствената част на ОА, съгласно изложените мотиви.
ОПРЕДЕЛЯ седемдневен срок, в който прокурорът може да отстрани
констатираните ОФГ, чрез внасяне на нов обвинителен акт.
УКАЗВА, че при невнасяне на ОА в упоменатия срок или при
неотстраняване на ОФГ определението за насрочване на делото ще бъде
отменено и съдебното производство прекратено.
НАСРОЧВА делото по общия ред за 05.12.2024г. от 11.30ч., за която
дата страните са уведомени в днешно с.з.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите и вещите лица от списъка на лицата за
призоваване, посочени в ОА.
ОПРЕДЕЛЯ резервна дата: 10.12.2024г. от 11.30ч., за която дата и час
страните да се считат за призовани от днес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда, с което същият се е произнесъл по
въпросите, визирани в чл.248, ал.1, т.3 и т.6 НПК, както и с което е
констатирана очевидна фактическа греша в ОА, подлежи на обжалване и
протест в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна по реда на Глава
ХХII от НПК.
АДВ.С.: Поемемам ангажимент да уведомя колегата адв.В. за резултата
от заседанието.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,45
часа.
Председател: _______________________
23
Секретар: _______________________
24