№ 22586
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110165779 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 23.01.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. К. М. за
заплащане, както следва: сумата от 925,48 лв., главница, цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.05.2021 г.-м.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж.к. „**“, бл. **, вх. А, ет. 1, ап. 3, аб. № **, инсталация **, признато от длъжника
чрез споразумение с кредитора, ведно със законна лихва върху главницата от 23.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 64,42 лв., мораторна лихва върху главници за топлинна
енергия за периода 03.03.2020 г.-06.01.2023 г., сумата от 1,06 лв., мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 03.03.2020 г.-09.12.2021 г. и разноски по
делото. В тази връзка било образувано гр.д. № 3338/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като
била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на ответницата по
чл. 47 ГПК, поради което на ищеца било указано, че може да предяви искове относно
вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответницата като носител на вещно право на ползване за процесния
топлоснабден имот била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на на § 1,
т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали
в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна
енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
1
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответниците били използвали
доставената им топлинна енергия през исковия период. До момента обаче ответниците не
погасили задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните
собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот, били сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение с „Термокомплект“ ООД. Сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били
издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която
да бъде признато за установено, че ответницата му дължи процесните суми – главница и
лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.01.2023 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответницата В. К. М. признава предявените против нея искове. Моли за разсрочване
на изпълнението на бъдещото решение на вноски от по 60-70 лв., като твърди, че е вдовица,
грижи се за да болни деца.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Между страните няма спор, че ищцовите претенции са възникнали в размерите,
посочени в исковата молба, нито че не са погасени от ответницата чрез плащане. В този
смисъл безспорни са всички правопораждащи по основание и размер исковите претенции
факти. Извънсъдебно ответницата е признала размера на задълженията, сключвайки
споразумение за разсрочване, за което не се спори, че тя не е изпълнявала. Качеството й на
потребител следва от титулярството на вещно право на ползване за имота, за което е
представен нотариален акт. Исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил в исковото дело разноски от 25 лв. за държавна такса, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., или общо разноски от 125 лв. В заповедното дело разноските на
ищеца, дължими от ответницата, са в размер на 75 лв.
По разсрочване на изпълнението:
Искане от страна на ответницата за разсрочване на задълженията е допустимо и в
случаите на предявен установителен иск по чл. 415 ГПК – т. 14 от Тълкувателно решение
2
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Въпреки дадените й указания от
съда (връчени на 12.11.2024 г. при отказ), ответницата не е представила доказателства за
своето имуществено и здравословно състояние, нито и за твърдението й, че се грижи за
нетрудоспособни низходящи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, против В. К. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 925,48 лв., главница, цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м.05.2021 г.-м.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „**“, бл. **,
вх. А, ет. 1, ап. 3, аб. № **, инсталация **, признато от длъжника чрез споразумение с
кредитора, ведно със законна лихва върху главницата от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 64,42 лв., мораторна лихва върху главници за топлинна енергия за
периода 03.03.2020 г.-06.01.2023 г., сумата от 1,06 лв., мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение за периода 03.03.2020 г.-09.12.2021 г., които вземания са предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 27.01.2023 г. по
гр.д. № 3338/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 125 лв., разноски, сторени в
производството, и сумата от 75 лв., разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
3338/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата с правно основание чл. 241, ал.
1 ГПК за разсрочване на изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение суми за
главница, лихви и разноски.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД като помагач
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3