ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 443
гр. Пловдив, 19.03.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ - X състав в закрито заседание на деветнадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 3253/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК, вр.
чл.144 АПК
Образувано е по молба от 04.03.2021г.
на ответника НЕЛК-София, депозирана чрез процесуалния представител юрк.К. за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК на решението в частта му за разноските,
присъдени в полза на адвокат П. на основание чл.38 ал.1 от Закон за
адвокатурата. Сочи се, че присъдения размер от 500 лева за адвокатско
възнаграждение неоснователно е определен в по- висок размер от действително
направените разноски и е в противоречие с разпоредбата на чл.19 от наредба
№1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е
определен размер от 300 лева. Моли се съда да измени решението в тази му част и
да се осъди ответника да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя
на реално дължимите му се по делото разноски от 300 лева.
Ответника по иска – адв.А.П., пълномощник на жалбоподателя Е.Р.В., в писмено
становище счита, че молбата е неоснователна, и като такава следва да се остави
без уважение, а решението в частта за разноските да не бъде изменяно. Счита, че по своето естество на правеното
искане съставлява възражение за прекомерност, което е несвоевременно направено
и затова е недопустимо. В тази връзка се оспорва като несвоевременно
направеното от ответника НЕЛК –София възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което било сторено след приключване на съдебното дирене по
делото, едва с молбата за изменение на определението в частта за разноските,
постъпила след приключване на съдебното заседание. Излага и становище по основателността
на направените разноски за адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и
правна сложност на делото. В този смисъл се иска отхвърляне на искането.
Съдът, като се запозна със
становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Молбата е подадена в срока по
чл.248, ал.1, предл.1
от ГПК във връзка с чл.144 от АПК от надлежно легитимирана страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради
следните за това съображения:
С протоколно определение №288/18.02.2021година
по цитираното дело е оставена без разглеждане подадената от Е.Р.В. жалба поради
оттегляне на административният акт от ответника НЕЛК- София и той е осъден да
заплати разноски по настоящото съдебно
производство за адвокатско възнаграждение
в полза на пълномощника адв.П. за осъществена
безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.2 вр .ал.1 т.1
и т.2 от ЗАдв в размер на 500,00 лева. В
тази връзка е приложен списък с разноски за договореното адвокатско
възнаграждение. Извършените разноски за адвокатско възнаграждение са определени
по представения списък с разноски. В действителност съобразно чл.38 ал.2 от ЗАдв. В случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Ето защо съобразно посоченият текст съдът има право да
определи конкретният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, но не по-
малко от размера, предвиден в наредба №1/2004г за размера на минималните
адвокатски възнаграждения. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. При така поставените законови изисквания, в действителност направеното искане за изменение
на определението на съда в частта за разноските съставлява направено възражение за прекомерност по реда
на чл.78 ал.5 ГПК, вр. чл.144 АПК. То е несвоевременно
направено и е недопустимо, защото е направено след приключване на хода по
същество на делото и обявяване на делото
за решаване по същество. В този смисъл възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя се явява основателно. Присъдените разноски са
съобразени с представения списък с разноски и минималния размер на адвокатското
възнаграждение съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения и с оглед действителната фактическа и правна сложност
на делото. По тези съображения молбата следва да се остави без уважение, като не
следва да се измени посоченото Определение №288/18.02.2021г. в частта, в която
са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адво.П...
Мотивиран от гореизложеното, на
осн. чл.248 ал.1 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 04.03.2021г. на НЕЛК-град София, подадена
чрез процесуалния представител юрк. К. за изменение на
Определение № 288/18.02.2021г. в частта му за разноски на основание чл.248,
ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7 /седмодневен/ срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне пред Върховният административен съд.
СЪДИЯ: