№ 1537
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2022г. постановено по гр. д. № 13645/2020г. по описа на СГС,
ГО, ГО 22 с-в, е уважен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, като е признато
за установено, че Г. В. Г. дължи в полза на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД следните суми:
главница от 44 361.12 лв., произтичаща от Договор за банков револвиращ кредит №
0007/291/30032018 от 30.08.2018г., договорна възнаградителна лихва в размер на 687.08 лв.
за периода от 14.05.2019г. до 15.11.2019г., договорна лихва върху просрочена главница в
размер на 1845.27 лв. за периода 15.11.2019г. - 27.01.2020 г., наказателна лихва в размер на 1
072.50 лв. за периода от 15.11.2019г. - 27.01.2020г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение от 17.02.2020г. по гр.д. № 4223/2020 г. по описа на СPC, ГО, 55 с-в,
постановена по реда на чл. 417 ГПК.
Със същото решение частично са отхвърлени исковете за договорна лихва върху
просрочена главница за разликата над 1845.27 лв. до първоначално предявения размер от
1916.69 лв., за периода 15.11.2019г. - 27.01.2020 г., както и за наказателна лихва за разликата
над 1 072.50 лв. до първоначално предявения размер от 1 682.03 лв., за периода от
15.11.2019 г. - 27.01.2020 г., като неоснователни в тази им част.
Присъдени са разноски като Г. В. Г. е осъден да заплати на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
АД, сумата от общо 6 058.80 лв., представляващи разноски по делото, вкл. и разноски по
1
ч.гр.д. № № 4223/2020 г. на СРС, 55 с-в, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника.
Жалбоподателят-ответник Г. В. Г. оспорва решението в частта, с която е признато за
установено, че дължи в полза на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, сумата от 44361.12 лв.,
представляваща главница по Договор за банков револвираш кредит № 0007/291/30032018 от
30.08.2018г., договорна лихва в размер на 687.08 лв. за периода от 14.05.2019г. до
15.11.2019г., договорна лихва върху просрочена главница в размер на 1 845.27 лв. за
периода 15.11.2019 г. - 27.01.2020 г. Посочва, че представените счетоводни документи от
страна на банката не са изчерпателни и въпреки възражение в тази насока, че същите не
съдържат в себе си плащанията, които той е направил по време на висящото производство,
съдът не ги е зачел. Неправилно съдът приема ССЕ, която едностранчиво и само в полза на
едната страна е събрала доказателства за дължимост на сумата. Посочва още, че посочените
данни и извлечения не отговарят на истината, че клаузите в договора удобно са посочени от
кредитния инспектор като такива в полза на юридическото лице, като и до настоящия
момент не е изяснено, че посоченият договор не е сключен само от него в качеството му на
търговец по смисъла на ТЗ и за изпълнението на същия е следвало да гарантира не като
физическо лице, а като търговец със стоков оборот и след представяне на изискуемите от
кредитора фактури, доказващи определена сума. Отделно от горното твърди, че въз основа
на издадена заповед за изпълнение от СРС по реда на чл.417 ГПК, е издаден и изпълнителен
лист /гр.д.№ 4223/2020г/, въз основа на който е образувано изп.дело
№20208410401026/2020г. по описа на ЧСИ Н. М., по което дело и към настоящия момент се
събират суми. По данни на ЧСИ тези суми надвишават 3500 лв. Нито една сума, получена в
настоящето производство не е отразена в заключението на експертизата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „УниКредит Булбанк“ АД, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че по силата на Договор за
банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.03.2018г., сключен със „В.
ТРЕЙДИНГ 1“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на „Кредитополучател“ и Г. В. Г.,
ЕГН: **********, в качеството му на „Солидарен длъжник“, с който е отпуснат банков
револвиращ кредит в размер до 45 000 лева и срок на издължаване до 30.03.2021г.
Усвояването на кредитната сума и изпълнение на задължението на УниКредит Булбанк АД
да предостави договорения кредит е потвърдено и от изготвеното и представено по делото
заключение на вещо лице Б.. От представените от страна на ищеца счетоводни записвания
(справка по чл.366 ГПК) се удостоверява наличието на неизпълнение относно задължението
за погасяване на кредита, по-конкретно в нарушение на определения в раздел I, чл. 7.2 от
Договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.03.2018 г. падеж на лихви
за редовен дълг не са погасени дължимите вноски за периода от месец май 2019 г. до месец
септември 2019 г. Посочва, че съгласно Раздел II, т.17.2., вр.т.17.1. от Договор за банков
револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.03.2018г., при неизпълнение на всяко едно
от което и да е от задълженията на кредитополучателя и/или третите задължени лица по
2
Общите условия и/или по договора за кредит съответно при неплащане в срок на всяка една,
от която и да е изискуема вноска по главницата и/или лихвите и/или неустойките и/или
таксите и/или разноските, поетите ангажименти от кредитора за отпускане на средства от
кредита по договора, както и по всеки друг кредитен инструмент, по който
кредитополучателят има права на вземания срещу Банката, се прекратяват и погасяват, а
ползваният кредит, ведно с начислените лихви, неустойки, такси, комисиони и разноски в
пълен размер, става по преценка на Банката изцяло или частично предсрочно изискуем,
дължим и платим. С оглед на това Банката е упражнила правото си да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем на 15.11.2019г., за което „В. ТРЕЙДИНГ 1“ ЕООД, ЕИК
********* и Г. В. Г. са надлежно уведомени чрез Уведомления, връчени чрез ЧСИ С. П., per.
№ 921 от Регистъра към КЧСИ още преди подаването на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК. След издаване на Изпълнителен лист и Заповед от 17.02.2020
г. по ч.гр.д.№ 4223/2020г. на СРС и с молба от 05.03.2020г. „УниКредит Булбанк“ АД е
образувала изп.дело № 1026/2020 г. по описа на ЧСИ Н. М., per. № *** от Регистъра към
КЧСИ, за сумите по издадените Заповед за изпълнение от 17.02.2020г. и Изпълнителен лист,
издаден на 17.02.2020г. Към датата на депозиране на установителния иск, както и към
настоящия момент задължението все още не е погасено. Изтъква факта, че при сключване на
договора за кредит ответникът е действал и като управител и едноличен собственик на
капитала на кредитополучателя - ЕООД. С оглед на което възражението, че не е разбрал,
че носи солидарна отговорност, е несъстоятелно, а самият ответник е следвало да положи
по-висока грижа при запознаване с разпоредбите на договора, защото е действал, в
качеството си на професионалист, управител на търговец. Изтъква, че съгласно чл.16.3 от
Договора, който гласи: „С подписването на настоящия договор кредитополучателят и
солидарният длжъжник декларират, че са право и дееспособни да сключват, обезпечават и
изпълняват настоящия договор в качеството си на главен и солидарен длъжник, които на
основание чл. 101 ЗЗД и при условяита на чл.121-127 ЗЗД встъпват в изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по този Договор и се задължават да отговарят
солидарно с кредитополучателя, в качеството си на солидарни длъжници, за изпълняване на
задълженията му за погасяване на кредита и т.н.... “ Възраженията, че в ИМ и приложените
към нея документи липсва информация за постъпленията, погашенията и движението по
кредитната сметка се явават неоснователни и напълно недоказани, тъй като приложение към
ИМ е справка по чл.366 ГПК, съдържаща три отделни справки, посочващи движението по
сметката, операциите, които банката е извършвала и лихвен лист. В посочената справка се
съдържа цялата информация, която е необходима, за да се проследи движението по кредита
и да бъде изчислено актуалното му състояние. Още повече същите се потвърждават от
изготвената и представена по делото ССЕ. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни искове, с
3
правно основание чл.422 ГПК вр.чл.430 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, след проведено заповедно
производство, предявени от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, срещу Г. В. Г. за признаване за
установено, че ответникът дължи в полза на банката сумата от 44 361.12 лв.,
представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от
30.08.2018 г., ведно със законна лихва от 28.01.2020 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 687.08 лв. за периода от 14.05.2019 г. до 15.11.2019 г.,
договорна лихва върху просрочена главница в размер на 1 916.69 лв. за периода 15.11.2019г.
- 27.01.2020 г., както и наказателна лихва в размер на 1 682.03 лв. за периода от 15.11.2019 г.
- 27.01.2020 г. Кредитът е бил отпуснат по силата на Договор за банков револвиращ кредит
№ 0007/291/30032018 от 30.03.2018г., сключен с „В. ТРЕЙДИНГ 1“ ЕООД, ЕИК *********,
в качеството му на „Кредитополучател“ и Г. В. Г., ЕГН: **********, в качеството му на
„Солидарен длъжник“,съгласно който е отпуснат банков револвиращ кредит в размер до 45
000 лева и срок на издължаване до 30.03.2021г. Твърди, че ответникът е бил едноличен
собственик и управител на кредитополучателя респ. солидарен длъжник, встъпил в дълга на
кредитополучателя по смисъла на чл.101 ЗЗД.
Ответникът Г. В. Г. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е сключил договора в
качеството си на търговец, поради което отговорността му като физическо лице не може да
бъде ангажирана. Оспорва исковете и по размер, като твърди, че не е ясно как са отразени
плащанията в счетоводството на ищеца.
От фактическа страна се установява, че на 30.08.2018г. между страните по делото е
сключен Договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018г. по
силата на който банката е предоставила кредит на кредитополучателя В. Трейдинг 1 ЕООД
/чийто едноличен собственик на капитала и управител към този момент е жалбоподателя/ в
размер на 45 000 лв. за оборотни средства. Договорът е подписан и от Г. В. Г. лично, в
качеството си на солидарен длъжник. Според чл. 7.1 от договора срокът за погасяване на
кредита е 30.03.2021 г. Съгласно чл. 4 от същия кредитополучателят заплаща на Банката
годишна лихва в размер на 6.042 %, а според чл.4.2 лихвеният процент при просрочена
главница е равен на годишния лихвен процент и 2% надбавка за просрочие. В чл.4.3 е
предвидена и наказателна лихва с фиксиран лихвен процент 5% върху наличния кредит.
При служебно извършена справка по партидата на кредитополучателя в търговския
регистър се установява, че на 31.05.2019г. Г. Г. е прехвърлил всички притежавани от него
дружествени дялове на В. К., което е вписано в регистъра на 26.06.2019г. т.е. към момента
вече не е собственик и управител на кредитополучателя. Независимо от това същият е поел
солидарна отговорност по договора за кредит, а съгласно чл.15 ал.3 ТЗ отчуждителят
отговаря солидарно с правоприемника за възникналите до момента задължения. Последното
плащане по кредита е било извършено на 30.04.2019г. в размер на 638.88 лв., с която сума са
погасени частично вземания за главница. След тази дата са преустановени плащанията по
кредита.
Поради наличието на трайна забава в погасяване на дължимите вноски от страна на
кредитополучателите Банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и
4
предсрочно изискуем. За обявената предсрочна изискуемост, ответникът, сега
жалбоподател, е уведомен лично на 26.11.2019г. /покана на л.27/ Към момента падежът на
договора е настъпил на 30.03.2021 г.
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е депозирала заявление по реда на чл.417 ГПК против В.
Трейдинг 1 ЕООД ЕИК ********* и Г. В. Г., като съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК от 17.02.2020 г. по гр.д. № 4223/2020 г. по описа на СРС,
55 с-в, постановена срещу В. Трейдинг 1 ЕООД - в качеството на кредитополучател, както и
срещу Г. В. Г. - в качеството на солидарен длъжник, за сума в размер на 44 361.12 лв.,
представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от
30.08.2018 г., ведно със законна лихва от 28.01.2020 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 687.08 лв. за периода от 14.05.2019 г. до 15.11.2019 г.,
договорна лихва върху просрочена главница в размер на 1 916.69 лв. за периода 15.11.2019
г. - 27.01.2020 г., наказателна лихва в размер на 1 682.03 лв. за периода от 15.11.2019г. -
27.01.2020г.
В срока по чл.414 ГПК кредитополучателят В. Трейдинг 1 ЕООД не е депозирал възражение
по реда на чл.414 ГПК т.е. в тази част заповедта е влязла в сила, но Г. В. Г., в качеството на
солидарен длъжник, е депозирал възражение в срок. Затова и след дадени указания, банката
е депозирала ИМ в рамките на едномесечния срок.
От депозираното на л.70 заключение на вещото лице по ССЕ, прието от съда като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните пред първа инстанция се установява, че
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е изпълнила задължението си да предостави на В. Трейдинг 1
ЕООД сума в размер на 45 000 лв., представляващ уговорен размер на кредит за периода
30.03.2018г. - 31.05.2018г. Последното плащане е направено на 30.04.2019 г. в размер на
638.88 лв., с която сума са погасени вземания за главница. Размерът на дължимите суми е
както следва - 44 361.12 лв., представляваща главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018г., договорна лихва в размер на 692.04 лв. за
периода от 14.05.2019 г. до 15.11.2019 г., договорна лихва върху просрочена главница в
размер на 1 845.27 лв. за периода 15.11.2019 г. - 27.01.2020 г., наказателна лихва в размер на
1 072.50 лв. за периода от 15.11.2019 г. - 27.01.2020 г. Според вещото лице счетоводните
записвания по договора за кредит са водени редовно. Констатирано е че са извършени
плащания към датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, като платените
суми са в общ размер на 4266.07 лв., от които за главница са в размер на 638.88 лв. и за за 13
бр. вноски за договорно лихва в размер на 2 695.94 лв., наказателна лихва в размер на 31.25
лв. и такса за управление в размер на 900 лв.
При така установената фактическа обстановка САС, като въззивна инстанция, в
рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени
в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата
си дейност счита същото за правилно.
Понятието "потребител" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13
5
ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори.
На основание § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП, същото е въведено в националното законодателство, с
разпоредбата на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, която предвижда, че: "Потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност."
Във връзка с приложението и тълкуването на понятието и вече отправените запитвания по
приложение на чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори е формирана практика на Съда на европейския съюз, според
която под "потребител" следва да се разбира всяко физическо лице, което в качеството си на
страна по договорите, предмет на директивата участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл са следните
решения: 1/ Дело С-348/14 на СЕС, в т. 39 от което е прието, че в определението за
"потребител" по член 2, б. "б. " от Директива 93/13 попада физическото лице, което има
положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност; 2/ Дело С-110/14 на СЕС, в което е
посочено, че понятието "потребител" е обективно и не зависи от знанията, които
съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага.
Прието е, че съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства по делото,
включително на клаузите на договора и естеството на представляващата предмет на
договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на
получаването ѝ, с оглед установяване на качеството на "потребител" на страната по него /т.
22-т. 23/. В диспозитива на решението е постановено, че чл. 2, б. "б. " от Директива № 93/13
ЕС от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да
се тълкува в смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което
сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на кредита,
може да се счита "потребител" по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с
професионалната му дейност. В това отношение не е от значение обстоятелството, че
породеното от същия договор задължение е обезпечено с ипотека, учредена със сключен от
това лице, в качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора договор
върху притежаван от тази кантора и предназначен за упражняване на професионалната му
дейност недвижим имот. 3/ Такова разрешение е дадено и в решението по Дело С-419/11
TiaXEC във връзка с приложението на чл. 15, § 1 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета за
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. В същото е прието, че физическото лице, което има тесни професионални
връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не
може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителства по
запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по
договор, свързан с получаването на кредит. 4/ В определение по Дело С-74/15, Dumitru
6
Tarcгu, I. Tarcгu срещу Banca Comercialг Intesa S. Romвnia SA и др. е прието, че по Дело С-
74/15 на СЕС е разяснено, че директивата се прилага за всички договори, извън
изключенията, изброени в десето съображение на Директива 93/13, поради което предметът
на договора е ирелевантен за приложното поле на директивата, която дефинира договорите,
към които се прилага, с оглед на качеството на страните - в зависимост от обстоятелството,
дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или
професионална дейност. Понятието "потребител" по смисъла на § 2, б. "б. " от Директива
93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се
състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките
на дейности, външни за упражняването на дадена професия /т.27/. Преценката се извършва с
оглед всички обстоятелства и доказателства по делото /т. 28/. В случаите на физическо лице,
което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача
на националният съд е да установи, дали това лице е действало в рамките на
осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество,
която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от
неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер /в конкретния
случай обезпечението е дадено за дълг на търговското дружество, само заради това, че
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-длъжник /. 5/ Аналогично е
и разрешението дадено в определение по Дело С-534/15, Pavel Dumitras, Mioara Dumitras
срещу BRD Groupe Societe Generale - Sucursala Judeteana Satu Mare. 6/ В диспозитива на
решение по дело С-590/17 Henri Pouvinq Marie Dijoux срещу Elictricite fe France е прието, че
чл. 2, буква "б. " от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че
служител на предприятие и неговият съпруг, които сключат с това предприятие договор за
заем, какъвто принципно имат право да сключват само членовете на персонала на
посоченото предприятие, и който договор е предназначен за финансиране на закупуването
на недвижим имот за частни цели, трябва да се считат за "потребители" по смисъла на тази
разпоредба. Не е важно и качеството на лицето, например работодателят също може да е
търговец и едновременно с това кредитодател /т. 42/. 7/ В определение по Дело С-535/16 е
прието, че чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че
физическото лице, което по силата на договор за новация поема пред кредитна институция
задължение за погасяване на кредити, първоначално отпуснати на дадено дружество за
целите на неговата търговска дейност, може да се приеме за потребител по смисъла на тази
разпоредба, когато това физическо лице няма явна връзка със съответното дружество, но е
постъпило по този начин поради връзките, които има, извън дейността си по занятие, с
лицето, което е управител на дружеството, както и с лицето подписало акцесорни договори
към първоначалните договори за кредит /договори за поръчителство, договор за обезпечение
върху недвижим имот/ за потека/. 8/ Аналогично е и разрешението дадено по Дело С-105/17
на СЕС, образувано за тълкуване на Член 2, букви б) и г) от Директива 2011/83/ЕС — Член
2, точка 2 — Понятията "търговец" и "търговски практики". В същото е прието, че
7
действията на физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика" само
когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или
стопанска дейност, занаят или професия, което запитващата юрисдикция следва да провери
с оглед всички релевантни за случая обстоятелства.
От друга страна, в съображение 17 от Директива 2011/83 са посочени договорите с двойна
цел, като е предвидено, че: "когато договорът е сключен за цели отчасти в рамките на
търговската дейност на лицето и отчасти извън нея и когато търговската цел е толкова
ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, това лице следва също да
се счита за потребител". За целите и приложението на специалните правила за
компетентност на "потребителите" в Брюкселската конвенция, в решението по Дело C-
464/01 Johann Gruber v Bay Wa AG е възприет по-рестриктивен подход, като съдът е
постановил, че: "лице, което сключва договор за стоки, предназначени за цели, които са
отчасти в рамките и отчасти извън неговата търговия или професия, не може да се позовава
на специалните правила за юрисдикция, предвидени в членове 13 до 15 от Конвенцията,
освен ако търговската или професионалната цел е толкова ограничена, че е незначителна в
общия контекст на предлагането, като фактът, че частният елемент е доминиращ, е
ирелевантен в това отношение; - сезираният съд трябва да реши дали спорният договор е
сключен, за да удовлетвори до незначителна степен нуждите на дейността на
заинтересованото лице или, напротив, търговската или професионалната цел е била
незначителна; - за тази цел този съд трябва да вземе предвид всички релевантни фактически
доказателства, обективно съдържащи се в преписката. От друга страна, той не трябва да
взема предвид факти или обстоятелства, за които другата страна по договора може да е
знаела при сключване на договора, освен ако лицето, което претендира за качеството на
потребител, се е държало по такъв начин, че да даде на другата страна по договора
легитимното впечатление, че е действал за целите на своята дейност.".
Въз основа на така дадените разрешения е и формираната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 от ГПК, част от която е обективирана в решения по т.д. № 2754/2015 г. на
ВКС, I т.о., т.д. № 1102/2017 г. на ВКС, I т.о.; т.д. № 2931/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; т.д. №
1934/2015 г. на ВКС, І т.о. В същите е прието, че физическите лица - съдлъжници по договор
за банков кредит или обезпечаващи кредит, по който кредитополучателят е търговец, могат
да имат качество на "потребител" по смисъла на ЗЗП, както и да се позовават на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако при сключването му са действали за
цели извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Понятието
"потребител" по смисъла на § 2, б.."б. " от Директива 93/13 има обективен характер и трябва
да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали
разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за
упражняването на дадена професия. Установяването му следва да се извърши във всеки
конкретен случай, въз основа на цялостен анализ на конкретните обстоятелства и събраните
по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав възприема дадените от СЕС и ВКС тълкувания на понятието
8
"потребител" по смисъла на чл.2 б.Б Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и
начина на доказването му в производството. Счита, че при постановяване на решението си и
преценка качеството на страните по сделката въззивната инстанция е длъжна да обсъди
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
а не избирателно само част от тях; длъжна е да посочи, кои факти приема за установени и
кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнала до извода дали страната по
процесния договор за кредит има качеството "потребител". При преценка и анализ на
доказателствата субективното отношение на страните по сделката е ирелевантно./така
решение № 28 от 07.03.2022г. по гр.д. № 2847/2020г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/. Затова и като
взе предвид, че в случая целта на кредита е набавяне на оборотни средства именно за
осъществяваната търговска дейност на ЕООД-кредитополучател, чийто едноличен
собственик на капитала и управител е бил жалбоподателят, който изрично е поел солидарна
отговорност, намира че потребителската защита в случая е напълно неприложима. Отделно
от това и независимо че е поел солидарна отговорност по договора за кредит, съгласно чл.15
ал.3 ТЗ отчуждителят на дяловете отговаря солидарно с правоприемника за възникналите до
момента задължения, а към 31.05.2019г., когато е сключен договорът за прехвърляне на
всички притежавани от жалбоподателя дружествени дялове, задълженията по договора за
кредит вече са били възникнали.
В хода на делото ответникът е навел твърдения за получени от банката погашения по
кредита в хода на образуваното във връзка със заповедта по чл.417 ГПК изпълнително
производство, но с оглед разрешението в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, САС намира, че събраните в
изпълнителното производство суми нямат значение за основателността на иска по чл.422
ГПК, като не се твърди наличието на доброволно извършени плащания.
Във въззивната жалба е направено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение при приемане на заключението на ССЕ, предвид изготвяне на
заключението въз основа на нередовно водени счетоводни документи. С оглед данните по
делото въззивният съд намира оплакването за неоснователно, доколкото вещото лице е
изготвило заключението си въз основа на предоставени от банката документи, които са били
приложени към заключението за прегледност; Ответникът е имал достатъчно време и
възможност да се запознае с тях и да изрази несъгласието си със съдържащите се в тях
факти, което не е сторил. Експертизата е назначена с цел изясняване на спорни за делото
въпроси, за които са необходими специални знания, и за нейното изпълнение експертът е
разполагал с правото да работи не само по приобщените към делото документи, но и с
цялата относима счетоводна документация, намираща се при всяка от страните, без да
съществува процесуален механизъм за приемане на всички ползвани от него документи като
писмени доказателства по делото. Изхождайки от разбирането, че защитата не е
предпоставена от приемане като доказателства на счетоводните документи, обект на
проверка от вещото лице, и че за ответникът не е имало пречки да оспори констатациите в
експертизата, които са базирани на счетоводните регистри и подлежат на преценка с оглед
9
всички останали доказателства по делото, въззивният съд намира, че отказът на
първоинстанционния съд да изиска и приеме като писмени доказателства всички ползвани
за целите на експертизата счетоводни документи на банката не съставлява процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита на обжалващата страна.
Неоснователни са възраженията на ответника, че банката не е водила коректно счетоводните
записвания на операциите по кредита. Въз основа на данните от ССЕ съдът се е произнесъл,
че банката е осъществявала редовно и коректно всички счетоводни записвания по отчитане
предоставянето на средствата и погашенията по кредитната линия, в т.ч. правилното
прилагане на договорените лихвени проценти при начисляване на лихвите.
Жалбоподателят е встъпил на основание чл.121 ЗЗД вр.чл.101 ЗЗД в дълга на
кредитополучателя /ЕООД/ към банката, поемайки задължението да отговаря солидарно с
него за всички произтичащи от договора задължения, включващи главница, лихви,
неустойки, разноски за събиране на дълга, и при всички други уговорени в договора
условия, сред които чл.17 и чл.18 от раздел "Общи условия". Според чл.17 от общите
условия, съдлъжникът отговаря солидарно с кредитополучателя за всички произтичащи от
договора задължения, освен ако в индивидуалните условия не е уговорено друго.
Съобразявайки същността на солидарната отговорност и функционалната й обвързаност от
отговорността на кредитополучателя, предвид уговорения в чл.17 от общите условия към
договора обем на отговорност на ответника като солидарен длъжник съдът е приел, че
клаузите на договора изключват правото на възражение от страна на съдлъжниците срещу
разпределението на постъпилите по кредита погашения в регламентираната от чл.76 ЗЗД
поредност. Възражението, че не следва да носи отговорност за неизпълнение на поетите от
кредитополучателя задължения, тъй като не е получил в лично качество никаква част от
отпуснатата кредитна сума, а само като търговец и само за търговската дейност /която вече е
изцяло прехвърлена на трето за производството лице/ е неоснователно по съображения, че
законът не поставя изискване съдлъжникът да е участвал в усвояването на кредита, за да
отговаря пред кредитора за погасяване на дълга на кредитополучателя.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените
разноски за въззивна инстанция, но такива няма направени и не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2022г. постановено по гр. д. № 13645/2020г. по описа на
СГС, ГО, ГО 22 с-в, в обжалваната осъдителна част.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
10
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11