О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1514
гр.Плевен,17
ноември
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, седми състав, в закрито
съдебно заседание седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Венелин Николаев
като
разгледа административно дело №645
по описа за 2021 г., взе предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на чл.248 от ГПК.
По посоченото дело е постановено определение №
1401/22.10.2021 г., с което са отменени протоколните определения от 18.10.2021
г., с които е назначена съдебно икономическа експертиза, определен е депозит за
вещо лице и е отложено делото за 06.12.2021 г., оставена е без разглеждане жалбата
на „ФИТНЕСПРОЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Акт за установяване на задължение
по декларация № АУ001211/18.12.2020 г., потвърден с писмо изх.№РД 94-00-1511 от
13.07.2021 г. на кмета на община Левски, и жалбата и делото са изпратени като
преписка на ръководителя на отдел "Местни приходи, бюджет, финанси и
счетоводство" при Община Левски, за произнасяне по жалбата. В мотивите на същото
определение е посочено, че доколкото никоя от страните не е искала присъждане
на разноски, такива не се присъждат.
След
получаване на определението, е подадено искане вх.рег.№5392/04.11.2021 г. от
адв. Б., процесуален представител на ответника в производството по делото, с
което се сочи, съгласно чл.143, ал.3 АПК при прекратяване на делото ответникът
има право на разноски. Моли да се допълни постановеното определение, като се
присъдят в полза на община Левски, направените разноски в производството
съгласно материалния интерес, в размер на 2830,00 лева. Представя списък с разноски
на тази сума – за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподоталеят
– „ФИТНЕСПРОЕКТ“ ЕООД, на когото е изпратено искането, чрез адв. С. изразява становище, че в чл.8, ал.3 от Наредба №1
от 09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500
лв. Твърди, че в случая не е налице
материален интерес за да бъде определено възнаграждение в по-голям размер така
както предвижда чл. 8, ал. 1 от наредбата, доколкото предмет на обжалване пред
административния съд не е акта, с който са определени задълженията на
жалбоподателя, а писмото на кмета на Общината, с което е оставено без
разглеждане депозираната от „ФИТНЕСПРОЕКТ“
ЕООД жалба срещу самия акт.
Твърди още, че
причина за завеждане на
настоящото производство се явява Община Левски, доколкото в нарушение на чл. 107, ал.
4 от ДОПК, кметът на общината се е
произнесъл по жалбата без да има правомощия да я разгледа по административен
ред.
В
тази връзка моли съдът да отхвърли
искането за заплащане присъждане на разноски в размер на 2830 лева, тъй като
счита, че такива на този етап от производството не се дължат. В случай, че съдът приеме, че следва да бъдат присъдени
разноски, моли същите да бъдат редуцирани до размера от 500 лв.
По
така направеното искане съдът съобразява следното:
Съдебните
разноски са разходите на страните, произтичащи от участието им в
административното производство. Всяка от страните по делото е отговорна за
направените разноски. Отговорността за разноски по принцип е обективна
/безвиновна/, защото загубилата спора страна отговаря за разноски, дори ако е
положила най-голямо старание да води процеса добросъвестно. Съгласно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК,
по присъждането на разноски, съдът се произнася във всеки акт, с който
приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Отговорността за
разноските е гражданско облигационно отношение, то произтича от процесуалния
закон и е уредено от него. Задължението за разноски произтича от неоснователно
предизвикания правен спор и тежестта за тях е за страната, която неоснователно
е предизвикала същия.
Разпоредбата
на чл. 248, ал. 1 ГПК /приложима по силата на препращащата норма на 144 АПК/ постановява, че в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени решението в частта на
разноските.
Следва
да бъде посочено, че крайният момент, в който може да бъде заявено присъждането
на разноски е устните състезания - аргумент от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК: „Страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските“.
Съгласно т.8 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, „Допълване
на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато
то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи
произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки.
Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и
обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност,
тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи
служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде
сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на
страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не
се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.
Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата
част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на
съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде
отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част.
Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на
списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението
в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази
причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на
изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото
допълване.“
Следва да се отбележи, че въпреки че по делото е било
проведено едно о.с.з., устни състезания не са били проведени. Но нито в
придружителното писмо към жалбата, нито в подадения писмен отговор на същата са
били претендирани разноски от ответника. Следва да се посочи, че в
представеното пред съда преди постановяване на определение № 1401/22.10.2021 г.
пълномощно на адв.Б. /л.116/ липсва посочено уговорено и заплатено от общината адвокатско
възнаграждение. След о.с.з. на 18.10.2021 г. е представено ново пълномощно /л.144/,
в което се сочи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2830 лева, но
отново липсва искане за присъждане на разноски. Едва след постановяване на определение
№ 1401/22.10.2021 г. и получаването му от ответника е направено настоящето искане
за присъждане на разноски, като е представен и списък със същите.
Налице е пропуск на страната да направи своевременно искане
за присъждане на разноски. И именно поради
липса на искане за присъждане на разноските до постановяването на
прекратителното определение настоящият съд е посочил, че никоя от страните не
претендира разноски. Направеното искане за присъждане на разноски след
постановяване на определението, прекратяващо делото, е недопустимо за
разглеждане.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, Административен съд-Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане вх.рег.№5392/04.11.2021 г. за
изменение на Определение № 1401/22.10.2021 г., в частта му за разноските.
Определението
подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред Върховния административен съд, чрез
настоящия съд.
СЪДИЯ:/П/