Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 628 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главни обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и насрещен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са налице
облигационни отношения по договор за строителство, сключен на 12.04.2018 г. и
анекс към него, сключен на 01.03.2019 г. С посочения договор ответникът е
възложил на ищеца, а последният е приел да изпълни със свои ресурси, качествено
и в срок строителни и монтажни работи /СМР/ и всички съпътстващи строежа
дейности на обект: „Многофамилна жилищна сграда с
гаражи“, находяща се в гр. София, район Витоша,
поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2305 по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. София, с адрес: гр. София, „Манастирски ливади –
запад“, ул. „*****. Обемът на работите е определен в количествено-стойностно
сметка, съгласно Приложение № 1 към договора. Посочва, че с Анекс от 01.03.2019
г. ищецът се е задължил да извърши и други строителни и монтажни работи по част
АС, ВиК, Електро, ОиВ и др.
за същия обект, като конкретно отделните видове работи и техния обем е
определен в количествено-стойностна сметка по части, която се явява неразделна
част от сключения анекс. Жилищната сграда е изградена в груб строеж, което се
удостоверява с Акт образец 14 за приемане на конструкцията от 12.12.2018 г., както и от удостоверение за степен на
завършеност на строеж IV, издадено от Столична община, район
Витоша на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Твърди, че въпреки точното изпълнение
от негова страна ответникът не е изпълнил задълженията си по Анекс от
01.03.2019 г., като към днешна дата са налице извършени и надлежно приети
строителни и монтажни работи, за които не е получил плащане от възложителя.
Твърди, че ответникът му дължи сума в общ размер от 14 610,48 лева за
извършени, фактурирани и приети СМР, за които има издадени протоколи образец
19, ведно със законната лихва върху дължимите суми от изпадане в забава /14 дни
след датата на фактурата/ до датата на исковата молба в общ размер на 402 лева;
стойност на СМР, които не са приети от ответника, но са във връзка със
сключения договор между страните в размер на 3 820,32 лева; изразходвана
сума за охрана на строежа за периода от 20.12.2019 г. до 31.01.2020 г. в общ
размер на 7 611,24 лева, ведно с дължимата лихва за забава, считано от
25.02.2020 г. до деня на завеждане на иска в размер на 97 лева. Предвид
изложеното иска да се осъди ответникът да му заплати горепосочените суми, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Не оспорва сключването на договорите, описани
в исковата молба. Оспорва, че претендираните суми се
дължат от възложителя, доколкото част от работата по Анекса за довършителни
работи е свършена некачествено, забавено, с недостатъци и в противоречие със
задълженията по Анекса. Оспорва твърдението на ищеца, че работата му по СМР-та
е била надлежно приета от възложителя, нямало възражения и затова подлежала на
заплащане. Твърди, че поради забавата и констатираните недостатъци от страна на
ответника на 22.01.2020 г. е изпратено уведомление за разваляне на договора за
строителство, което е получено надлежно от ищеца. Посочва, че е погасил сумите
по част от претенциите. По отношение претендираната
сума 7 611,24 лева за охрана заявява, че не се доказва действително
направени плащания от ищеца и реално осъществени дейности, които подлежат на
заплащане. За сумата 3 820,32 лева посочва, че няма постигнато съгласие
между страните относно възлагане на подобни дейности за изпълнение. Прави
възражение за прихващане със сумата 15 315,60 лева, представляваща стойността
на преработката на некачествено извършените СМР, извършена от „П.К.“ ООД.
Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете, а при условията на
евентуалност да се уважи възражението за прихващане. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба
ищецът оспорва твърденията на ответника, че е изпълнил задълженията си неточно
в качествено и срочно отношение. Твърди, че с отговор на нотариалната покана
заявил на ответника, че няма основание за разваляне на сключения договор за
строителство, подписан на 01.03.2019 г. Поддържа, че са дължими сумите така,
както са посочени в исковата молба. Оспорва възражението за прихващане, като
посочва, че ответникът няма ликвидно и изискуемо вземане.
В срока по чл. 373 ГПК с отговор на
допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа направеното
оспорване на предявените искове по основание и размер.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът предявява насрещен иск. Твърди, че съгласно сключения договор между
страните и представеното Приложение № 1, общата цена по договора възлиза на
361 950,49 лева. С допълнително споразумение /Анекс/ № 1 от 26.04.2018 г.
тази цена е изменена от страните на 331 950,49 лева. Посочва, че с
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа, същият е подписан между страните на 27.04.2018 г. Следователно
срокът за завършване на грубия строеж по т. III.1 от договора с продължителност
125 календарни дни е изтекъл на 31.08.2018 г. Счита, че „Н.Х.“ ЕООД дължи
неустойка за забава за неизпълненото на задълженията си по договора в размер на
10% от цената по договора. Предвид изложеното иска да се постанови решение по
насрещния иск, с което да се осъди „Н.Х.“ ЕООД да заплати на „П.К.“ ООД сумата
от 33 195,04 лева, представляваща дължима сума за неустойка по параграф VIII, чл. 1 от
договор за строителство от 12.04.2018 г., както и законна лихва, считано от
датата на предявяване на насрещния иск до погасяването на дълга.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът по
насрещния иск оспорва иска като неоснователен. Твърди, че по никакъв начин не е
доказана забава в изпълнението на договора от 22.04.2018 г. Страните не са
уговаряли, че изпълнението на „Н.Х.“ ЕООД се удостоверява с Акт образец 14.
Изрично оспорва твърденията, че не е изпълнил задълженията си в срочно отношение.
Посочва, че е налице насрещно неизпълнение, поради което неустойката е
недължима. Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора и същият е в
забава на задълженията за плащане на извършените и приети работи, които са били
удостоверени с двустранни актове-образец 19. Поддържа, че неустойка за забава
по развален договор е недължима.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът
оспорва изцяло подадения отговор. Поддържа, че ангажиментите на страните са
съобразени със съставянето на съответните актове в хода на строителството.
Твърди, че договорът за строителство, по който се претендира неустойка не е
развален. Счита, че крайният момент, към който следва да се разглеждат
ангажиментите на изпълнителя „Н.Х.“ ЕООД е именно издаването на Акт образец 14.
Посочва, че настоящият случай не попада в обхвата на тълкувателно решение № 7
от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, уреждащо дължимостта на
неустойката.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът по
насрещния иск заявява, че поддържа всички твърдения, оспорвания и направени доказателствени искания, съдържащи се в подадения отговор
на насрещния иск.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1/ Ищецът предявява главни обективно и кумулативно
съединени искове срещу ответника за заплащане на суми за извършени, фактурирани
и приети строително-монтажни работи; за извършени работи, които не са формално
приети и за дължима сума за охрана, както и обезщетение за забава.
Страните не спорят, а същото се доказа и от приетия
като доказателство договор, че на 12.04.2018 г. са сключили договор за
строителство, с който „П.К.“ ООД, като възложител възлага, а „Н.Х.“ ЕООД, като
изпълнител приема да изпълни със свои ресурси, качествено и в срок строително-монтажни
работи и всички съпътстващи строежа дейности /осигуряване на документация и
разрешителни, извозване, складиране, охрана на строителните материали/ на
обект: „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ на
поземлен имот, находящ се в град София, СО – Район
„Витоша“, съставляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2305 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София,
„Манастирски ливади-запад“ на ул. „*****, за който има издадено разрешение за
строеж № 1/05.01.2018 г. на Главен архитект на СО – Район „Витоша“. Обемът на
строително-монтажните работи е определен в количествено-стойностна сметка,
съгласно Приложение № 1 и № 2 към договора. С т. ІІ, 1. от договора страните са
уговорили, че цената на строителството на обекта се формира от единичните цени
на видовете работи, посочени в Приложение 1, неразделна част от договора, като
същата е получена въз основа на Количествена сметка с количества и твърди
единични цени, одобрени и приети от възложителя. Цените не включват ДДС.
Съгласно т. 1.1., заплащането ще се извърши поетапно
срещу действително извършени СМР и съгласно одобрен поетапен график за
разплащане – Приложение 3, който е неразделна част от договора. В т. 3 е
предвидено, че при възлагане на допълнителни видове работи, същите се заплащат
по единичните цени, посочени в Приложението, а когато няма утвърдени цени
същите се договарят между страните предварително преди възлагане. Изпълненият
обем СМР, подлежащи на заплащане ще се отчита и заплаща след приемане на
извършените работи от възложителя с акт об. 19 – ежемесечно – т. 4. В т. 6 е
уговорено, че некачествено извършените работи извън нормативите на ПИПСМР не се
заплащат от възложителя, а се поправят за сметка на изпълнителя или се
разрушават за сметка на изпълнителя, след съставяне на протокол за некачествено
извършени СМР. Протоколът се подписва от двете страни, като се посочва срокът
за отстраняване на некачествено извършените работи. В т. ІІІ, 1 е предвидено,
че срокът за изпълнение на обекта е четири месеца /125 календарни дни, считано
от датата на предаване на строителната площадка с Протокол обр.
2/. Съгласно т. 2, срокът на изпълнение на договорените видове СМР започва да
тече от датата на подписване на Протокол за строителна линия и ново. Срокът
може да се удължи в случай, че са налице особени обстоятелства, възпрепятстващи
строителството, които са извън компетенциите на възложителя и изпълнителя,
както в случай на забавяне по плащанията на извършените и приети СМР. Срокът на
всяко удължаване, в случай че са налице особени обстоятелства, се приема с
двустранен протокол. С т. V, 5 от Права и задължения на възложителя е
договорено, че възложителят има право да откаже приемането и заплащането на
СМР, при констатиране на недостатъци, пропуски по отстраняването им; както и
при наличие на отклонения по проекта, нарушения на технологията на
изпълняваните СМР или влагане на некачествени материали. В т. VІІ Гаранции и
гаранционни срокове, в т. 2 е предвидено, че всички дефекти, проявили се през
гаранционния срок, се отстраняват от изпълнителя за негова сметка. За целта
възложителят уведомява писмено изпълнителя за констатираните недостатъци. В
срок до 10 дни от получаване на писменото съобщение, изпълнителят съгласувано с
възложителя, започва работа и отстранява дефектите в минималния технологично
необходим срок. В случай, че същите не бъдат отстранени в срок и не бъде
постигната договорка между страните, възложителят има право да ги отстрани за
сметка на изпълнителя и да претендира от последния заплащане на направените
разходи. Страните се договорят, че сумите ще бъдат предявени по бързо заповедно
производство, по съдебен ред.
В Приложение № 1 към договора от 12.04.2018 г. са
описани видовете СМР в количествено-стойностна сметка, включваща видове СМР –
изкопни работи, бетонови работи, кофражни работи, армировъчни работи,
хидроизолации в основи, зидарии и други СМР. Общата посочена цена е
361 950,49 лева без ДДС.
На 26.04.2018 г. страните са сключили допълнително
споразумение /анекс/ № 1 към договора за
строителство от 12.04.2018 г., с който са се съгласили да изменят
договорената цена на предвидените за извършване СМР в договора, като общата
формирана и дължима от възложителя на изпълнителя цена от 361 950,49 лева
с ДДС се изменя на 331 950,49 лева с ДДС. Обемът на строително-монтажните
работи, определени в количествено-стойностната сметка, съгласно Приложение № 1
към договора остават в същия обем.
Не се спори, че на 01.03.2019 г. страните са
подписали договор за строителство /Анекс за довършителни работи/ със следния
предмет, уговорен в чл. 1, ал. 1, а именно: възложителят възлага, а
изпълнителят се задължава да извърши строително монтажни-работи /наричани
по-долу СМР – по част АС, ВиК, Електро, ОиВ и други на обект Многофмилна
жилищна сграда с гаражи в УПИ ІХ-2053, кв. 36, ул. „*****, м. Манастирски
ливади – запад, район Витоша, гр. София, за определена сума и при условията на
основния договор, които са посочени в представената количествено-стойностна
сметка по части, която се явява неразделна част от договора. В чл. 2, ал. 1,
изр. 1 е предвидено, че стойността на извършените СМР работи се определя
съгласно количествено-стойностната сметка по чл. 1, ал. 1 от договор и се
заплащат при съставен, одобрен и подписан от двете страни Протокол 19, изготвен
на база свършена работа. Съгласно чл. 7, възложителят се задължава да осигури и
заплаща на изпълнителя за 1 общ работник дневна охрана на обекта всекидневно, а
за нощната при нужда ще се договорят страните допълнително.
Видно е, че на 01.03.2019 г. страните са сключили
договор за строителство /Ел. част/, с който ответникът е възложил на ищеца да
извърши строително-монтажни работи с предмет – гл. доставки и монтажни работи
за горепосочения обект за сумата от приблизително 45 000 лева без ДДС,
които са посочени в представената количествено-стойностна сметка към договора.
Приложена е към договора КСС на обща стойност 48 992,16 лева с ДДС.
На 05.03.2019 г. страните са подписали договор за
строителство /ВиК и ОиВ
вентилация/ за извършване на СМР – ВиК и ОВ част в
същия обект за приблизителна стойност, съгласно чл. 1, ал. 1 в размер на
48 000 лева без ДДС.
Представено е приложение към договор за СМР-2019 г.
– Единични цени СМР по част АС.
Установява се, че на 12.12.2018
г. е подписан акт обр. 14 за приемане на
конструкцията по отношение на горепосочения обект със заключение, че носещата
конструкция на строежа е в състояние да понесе по време на последващото
изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и
особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба и се
разрешава изпълнението на довършителните работи.
Представено е удостоверение за завършеност на строеж
ІV-та категория, в което е отбелязано, че протоколът за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж /Образец 2/ е
подписан на 27.04.2018 г. Констативният акт за установяване съответствие на
строежа с издадените строителни книжа и че ПУП е приложен по отношение на
застрояването е издаден на 26.06.2018 г. Актът за приемане на конструкцията
/Образец 14/ е от 12.12.2018 г.
На 17.12.2019 г. е подписан между страните Протокол
АС-14, Обр. 19 за установяване завършването и за
заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи. Посочената в акта
сума за разплащане е 9 208,52 лева с ДДС. Във връзка с протокола е издадена
фактура от 18.12.2019 г. за сумата 9 208,52 лева, която е двустранно
подписана от страните.
На 29.01.2020 г. е подписан между възложителя и
изпълнителя Протокол за ДПСД за подлежащи на заплащане дейности в общ размер на
1 884,96 лева. На 02.02.2020 г. е издадена
фактура за посочената стойност, която е подписана от „Н.Х.“ ЕООД и от „П.К.“
ООД.
На 25.11.2019 г. е подписан между страните Протокол
АС-12-1, Обр. 19 за установяване завършването и за
заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи на обща стойност
8 627,52 лева. За посочената сума е издадена фактура на 27.11.2019 г.,
която е подписана от страните.
На 25.11.2019 г. от възложителя и от изпълнителя е
подписан Протокол АС-12-1,1, Обр. 19 за установяване
завършването и за заплащане на натурални строителни и монтажни работи на
стойност 7 071,96 лева. На 27.11.2019 г. е издадена фактура за сумата
7 017,76 лева, която е двустранно подписана.
Представен е от 05.12.2019 г. Протокол за
допълнителни работи – Асансьор, Обр. 19 за подлежащи
на заплащане дейности, на обща стойност 1 155 лева, който не е подписан от
страна на възложителя „П.К.“ ООД. Към протокола са приложени 3 бр. фактури
съответно от 28.11.2019 г., 02.12.2019 г. и 02.12.2019 г. за закупени от „Н.Х.“
ЕООД материали за сумите 190,42 лева, 220,19 лева и 165,17 лева, както и
разходен касов ордер за монтаж на асансьор от 05.12.2019 г. за сумата 360 лева.
Представен е Протокол № 2, Обр.
19 от 05.12.2019 г. за подлежащи на заплащане на изпълнителя дейности в общ
размер на 2 664,96 лева с ДДС, който не е подписан от възложителя. Към
протокола е приложен разходен касов ордер за заплатена на „Васи
строй Г79“ сума в размер на 2 220,80 лева с основание: камък фасади –
монтаж.
Представени са наряди за охрана, подписани само от
изпълнителя; разходни касови ордери от 20.12.2019 г., 21.12.2019 г.; три броя
ордери от 23.12.2019 г.; два броя касови ордери от 10.01.2020 г.; разходен
касов ордер от 31.01.2020 г. за заплатени от ищеца суми за охрана за периода от
20.11.2019 г. до 31.01.2020 г.
Ответникът е изпратил до ищеца уведомление за
разваляне на договорите за строителство, като е поискал връщане на документация
от „Н.Х.“ ЕООД, както и е заявил, че изпълнената работа е негодна за нейното
обикновено предназначение и не съответства на дължимото по договора в
качествено изпълнение, поради което иска да му се заплатят разходите.
С отговор от 29.01.2020 г. ищецът е възразил срещу
твърдяното от ответника разваляне на договора и е поканил ответника на
съвместен оглед на строежа на 05.02.2020 г. от 10.30 часа, както и да заплати
сумата 13 803,14 лева по обобщаващ акт и доставени материали на обекта на
стойност 4 500 лева.
Представен е изготвен на 05.02.2020 г. протокол, във
връзка с получена от „П.К.“ ООД нотариална покана, в която е отправена покана
за съвместен оглед на 05.02.2020 г. в сградата на ул. *****, в присъствието на
представител на възложителя „П.К.“ ООД и без присъствието на представител на
изпълнителя „Н.Х.“ ЕООД, за констатирани на обекта некачествени СМР, изпълнени
от ищеца по договора за строителство – Анекс за довършителни работи от
01.03.2019 г.
Установява се, че ответникът е изпратил до ищеца
уведомление, в което се сочи, че в началото на месец май 2020 г. „Н.Х.“ ЕООД е
започнало да подписва Протоколи /Акт /Образец 19/ за преработка на извършени
некачествени СМР, които „П.К.“ ООД извършва със свои средства, материали и
труд, както следва: на 03.05.2020 г. на стойност 2 880 лева; на 03.05.2020
г. на стойност 1 970 лева; на 04.05.2020 г. на стойност 2 817 лева
като за трите е издадена фактура № 17 от 04.05.2020 г. за плащане от „Н.Х.“
ЕООД на обща стойност 9 200,40 лева с ДДС; на 13.05.2020 г. на стойност
5 096 лева, като за последния е издадена фактура № 18 от 13.05.2020 г. на
стойност 6 115,20 лева с ДДС. Посочено е, че общото задължение на „Н.Х.“
ЕООД към „П.К.“ ООД за преработка на некачествени СМР, извършени от
дружеството, установени и остойностени между
страните, е в размер на 15 315,60 лева. Признато е, че по счетоводна
справка „П.К.“ ООД има дължими плащания към „Н.Х.“ ЕООД, както следва: по
фактура 9055 от 27.11.2019 г. и 9056 от 27.11.2019 г. сума в размер на
3 517,76 лева. По фактура № 9059 от 18.12.2019 г., на обща стойност
9 208,25 лева, е заплатил 4 500 лева на 31.01.2020 г., и има остатък
за плащане в размер на 4 708,52 лева или общо задължението е в размер на
8 226,28 лева. С уведомлението ответникът е заявил на ищеца, че извършва
прихващане на насрещно дължими, ликвидни и изискуеми задължения между „П.К.“
ООД и „Н.Х.“ ЕООД. Ответникът е поискал след извършеното прихващане, ищецът да
му преведе остатък от дължимата сума – 7 089,32 лева по посочена банкова
сметка.
***, че с придружително
писмо до „Н.Х.“ ЕООД от 20.05.2020 г. на ЧСИ С.П.уведомление, заедно с
приложени към него фактури е връчено на 22.05.2020 г. на управителя на „Н.Х.“
ЕООД – И.И.Ц..
Представен е отговор от ищеца до ответника, с който
„Н.Х.“ ЕООД е оспорил, че е настъпил ефектът на отправеното от „П.К.“ ООД
изявление за прихващане.
Представени са протоколи /Образец 19/, подписани от
изпълнителя, както следва: на 03.05.2020 г. за Извършени СМР № 17 на стойност
1 970 лева; на 03.05.2019 г. за Извършени СМР № 16 на стойност 2 880
лева; на 04.05.2020 г. на стойност 2 817 лева и на 13.05.2020 г. на
стойност 5 096 лева без ДДС. Ищецът оспорва, че протоколите са подписани
от представил на „Н.Х.“ ЕООД. Заявява, че оспорва верността на съдържанието на
протоколите, образец 19. С определението за насрочване от 26.01.2021 г. съдът
указа на страните, че заявеното оспорване не попада в приложното полена на чл. 193 ГПК, доколкото се отнася до съдържанието
на частни документи, поради което не следва да се открива производството по
оспорване. В съдебно заседание констатацията на съда не е оспорена.
Представени са преводни нареждания, извършени от „П.К.“
ООД в полза на „Н.Х.“ ЕООД, както следва: на 31.01.2020 г. по фактура №
9059/18.12.2019 г. в размер на 4 500 лева; на 31.01.2020 г. за СМР в
размер на 1 884,96 лева и на 20.12.2019 г. по фактури № 9055 и 9056 на
стойност 12 127,52 лева.
Установява се, че строежът е въведен в експлоатация
на 21.06.2021 г., за което е издадено удостоверение № 558/21.06.2021 г.
С писмо от 14.04.2022 г. Столична община – район
Витоша уведомява съда, че в деловодната система и архив на СО – район Витоша се
съхранява служебно заверен от гл. архитект акт за установяване съответствието
на строежа и СМР при продължаване на строителството за процесния
обект, който е с дата 29.10.2020 г. Датата 29.10.2020 г. отразява датата на
извършената от гл. арх. служебна заверка по реда на чл. 170, ал. 2 ЗУТ.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че по правило изпълнените работи се приемат с протоколи
съставени съгласно Наредба № 3 за актове по време на строителството и след това
се подписва Протокол обр. 19, където извършените
работи са остойностени, съгласно офертните
цени и се извършва разплащане. Експертът сочи, че срокът за изпълнение на
договора за строителство от 12.04.2018 г. е 125 календарни дни от откриване на
строителната площадка 27.04.2018 г., т.е. до м. 08.2018 г. От приложените
документи /Приложение 1 и Приложение 2/ е видно, че основният договор е сключен
само за изкоп, конструкция на сградата, зидарии и организация на
строителството. В договора не се споменава, че сградата следва да бъде
изградена в „Груб строеж“. Вещото лице посочва, че изграждането в „груб строеж“
се определя съгласно § 5 ЗУТ, т. 46 – „Груб строеж“ е сграда или постройка, на
която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на
изпълнени довършителни работи. Експертът счита, че много често се прави грешка
като се отъждествява изпълнението в „груб строеж“ с изпълнението на
конструкцията на сградата /подписване на акт обр. 14,
съгласно Наредба № 3 на МРРБ. Това не е така, тъй като за да е изпълнен грубия
строеж, следва да бъдат изпълнени стените и покрива на сградата /хидроизолация
и водоотвеждане/.
В основния договор няма договорено изпълнение на хидроизолацията на
покрива и съпътстващите го отводнителни работи. Посочва, че не е ясно договорът за
строителство от 01.03.2019 г. /анекс за довършителни работи/ за каква стойност
СМР е сключен. Към делото е приложен Акт обр. 14/12.12.2018 г. за приемане на конструкцията на сградата, от
който е видно, че конструкцията на сградата е завършена към 12.12.2018 г. В този акт е приложен опис на всички необходими
протоколи и сертификати за издаването му. Строежът има съставен на 23.11.2020
г. акт обр. 15 /констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа/, с който строителят предава на възложителя
изпълнения строеж. Съставянето на този протокол удостоверява, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените проекти, отговаря на изискванията на чл. 169 ЗУТ и
няма неизвършени, недовършени и некачествено извършени работи. Към договора анекс част АС не е
приложена КСС, а само единични цени за част АС и то само за някои работи. На
практика не е ясно за каква сума е сключен този анекс, за какви видове работи,
количества и цени, тъй като КСС не е приложена към делото. Протоколът за
допълнителни работи от 05.12.2019 г. – асансьор, застраховане и осветление. В
анекса и КСС За част електро такива позиции не са предвидени. Няма приложена
оферта за монтаж на асансьор. За Протокол № 2 от 09.12.2019 г. – Полагане на
мрежа и шпакловка и монтаж на камък, доплащане по Протокол АС-12-1/25.11.2019
г. Вещото лице сочи, че няма съвпадение, няма оферирани цени и количества.
Описаните в протоколите № 16 и № 17 от 03.05.2020 г. и 04.05.2020 г. работи са остойностени по публикуваните от издателство СЕК средни
цени за строителството, адаптирани към конкретния обект. Протокол № 16 от
03.05.2020 г. = 3 078,36 лева; Протокол № 17 от 03.05.2020 г. =
1 886,47 лева и Протокол от 04.05.2020 г. 3 090,48 лева. По въпросите
относно протокол № 2 от 09.12.2019 г., вещото лице дава заключение, че
предвидената по проект каменна облицовка е изпълнена на място в по-малко
количество от проекта. Протокол № 2 от 09.12.2019 г., който не е подписан от
възложителя е на стойност 2 337 лева без ДДС, а по средни цени стойността
е 1 863,77 лева без ДДС. При преглед на архитектурния проект на сградата и
оглед на място се установява, че в сградата е предвиден и изпълнен асансьор. Описаните
работи са били необходими и изпълнени на място, тъй като без тях асансьорът не
може да бъде въведен в експлоатация. Стойността на работите по протокола от
05.12.2019 г. за захранване и осветление на асансьор по средни пазарни цени е
814,89 лева без ДДС. Тези работи са необходими за оборудване на асансьорната шахта с осветление. Обемът на работите по
договора за строителство от 12.04.2018 г. е определен с Приложение 1 – изкоп,
конструкция на сградата и зидарии на стойност 361 950,49 лева без ДДС, в последствие
намалена на 331 950 лева. Земните работи са приети на 10.05.2018 г.
Конструкцията е приета с акт обр. 14 на 12.12.2018 г. Зидариите са приети последователно на 17.12.2018
г., 24.02.2019 г., 26.02.2019 г. и 01.03.2019 г. При извършения оглед се
установява, че сградата е завършена изцяло и в нея има обитатели. Съставените
актове за приемане на конструкцията са описани в акт обр.
14. Последният акт, касаещ изпълнение на договора от
12.04.2018 г. за приемане на зидария е съставен на 01.03.2019 г.
От приетата по делото допълнителна
съдебно-техническа експертиза се установява, че е наличен Акт обр. 10 за състоянието на строежа при смяна на строителя и
строителния надзор от 16.02.2020 г., като за надзор е записано дружеството „Про консултинг“ ЕООД, а за
строител – фирма на ответника. Този документ не е подписан от ищеца, като
подписът му е заменен, съгласно нормативната уредба от представител на органа
издал разрешението за строеж. Във връзка със съставения акт обр.
10 е ясно, че ищецът, като строител, не е извършвал СМР след 16.02.2020 г. От
ищеца е представен същия акт обр. 10, без дата на
съставяне, като документът е подписан служебно от гл. арх. на район Витоша със
щемпел за подпис /заменящ подписа на ищеца/ на 16.09.2020 г. Представен и акт обр. 10 за състоянието на строежа при смяна на строителния
надзор от 04.05.2020 г., в който е записано, че няма изпълнени СМР в отклонение
на одобрения проект и че се изпълняват довършителни работи. От ищеца е
представен акт обр. 11от 02.10.2020 г. за
продължаване на строителството, в който е отразено, че няма изпълнени СМР,
които да подлежат на събаряне и/или на ремонт. От акт обр.
11 е видно, че новият строител „П.К.“ ООД е започнал да извършва СМР след
02.10.2020 г. В представения акт обр. 15 от
23.11.2020 г. няма описани некачествено извършени СМР и съответно няма
представен констативен протокол какви работи следва да бъдат извършени до
въвеждане на строежа в експлоатация. Протоколите обр.
19 от м. 05.2020 г. са за „Преработка на некачествено извършени СМР – ГК
извършени от „Ню Холм“ по възлагане. За възложител е
записано, че е „Прайм Капитал“, а за изпълнител А.Н.,
но подписа за възложител е на И.Ц.. Протоколите обр.
19 се явяват първични платежни документи за отстранени некачествени работи, но
същите не са подписани от възложителя Д. А.. В тях липсват необходимите
реквизити, за да бъдат за разплащане. Като се вземат предвид съставените
протоколи обр. 10, в които не са описани некачествено
извършени работи, протокол обр. 16 и издаденото
удостоверение за въвеждане в експлоатация, може да се направи заключение, че
цитираните работи в горните протоколи безспорно са извършени. В противен случай
строежът не може да бъде въведен в експлоатация. Експертът счита, че не може да
се произнесе извършените реално СМР по протоколите от кой са извършени.
От приетата по искане на ответника повторна
съдебно-техническа експертиза по въпросите извършени ли са реално СМР по
протокол № 16 от 03.05.2020 г., протокол № 17 от 03.05.2020 г., протокол обр. 19 за извършени СМР от 04.05.2020 г., протокол обр. 19 за СМР № 18 от 13.05.2020 г., от кой са извършени и
по какъв начин, се установява, че СМР в апартамент № 301 и № 501, както и по
фасадата са извършени. Останалите самостоятелни обекти, съгласно приложените
документи, са също с извършени СМР, като на място жилищата са напълно завършени
и се ползват по предназначение. На база всички представени документи по делото
и извършения оглед може да се установи, че посочените СМР в описаните протоколи
/Обр. 19 са извършени реално. Съгласно приложената по
делото документация сключеният договор за СМР между „П.К.“ ООД, като възложител
и „Н.Х.“ ЕООД, като изпълнител е прекратен на 22.01.2020 г. и на 05.02.2020 г.
е съставен Протокол за установяване на некачествено извършените СМР във връзка
с нотариална покана от „Н.Х.“ ЕООД, връчена на 04.02.2020 г. с искане за оглед
на посочената дата. След прекратяване на договора за строителство между
страните довършителните работи на обекта са изпълнение от „П.К.“ ООД, доколкото
няма друг строител на обекта. При огледа на място няма способ, по който да може
да се разграничи точно кой е извършил посочените СМР.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че изчислената законна лихва за забава върху сумата по фактура №
9059/18.12.2019 г. 9 208,52 лева за периода от 02.01.2020 г. до 14.04.2020
г. вкл. е в размер на 266,02 лева; по фактури № 9055/27.11.2019 г. и №
9056/27.11.2019 г., възлизаща на общо 3 517 лева за периода от 17.02.2020
г. до 14.04.2020 г. вкл. е в размер на 122,12 лева; по фактура № 9062/02.02.2020 г. 1 884,96 лева за периода от 17.02.2020 г.
до 14.04.2020 г. вкл. е в размер на 30,37 лева; върху сумата 7 611,24 лева
за периода от 17.02.2020 г. до 14.04.2020 г. вкл. е в размер на 105,71 лева. По
счетоводни данни на ответника фактурите № 9059/18.12.2019 г., № 9055/27.11.2019
г., № 9056/27.11.2019 г. и № 9062/02.02.2020 г. са
осчетоводени по счетоводна сметка 401 – „Доставчици“ при ответника по партида
на ищеца. По данни на ищеца по сметка
411, същият не е отразил платения аванс в размер на 12 000 лева по фактура
№ 9048/05.11.2019 г. При включване на сумата към осчетоводените фактури се
констатират плащания. Салдото – неплатено задължение към ищеца по негови данни
е в размер на 18 341,23 лева по счетоводни данни, а по изчисление на
експертизата е 6 341,23 лева. По данни на ответника – по фактура № 9059 от
18.12.2019 г. на стойност 9 208,52 лева изчисленият неплатен остатък се
получава в размер на 4 708,52 лева. Разликата от 4 500 лева до
стойността по фактурата се погасява с извършено плащане на 4 500 лева на
31.01.2020 г. По фактура № 9055 от 27.11.2019 г. на стойност 8 627,52 лева
с ДДС няма неплатен остатък. Същата е погасена с извършено плащане на
23.12.2019 г. По фактура № 9056 от 27.11.2019 г. на стойност 7 017,76 лева
с ДДС неплатеният остатък е в размер на 3 517,96 лева. Разликата от
3 500 лева до стойността по фактурата е погасена с извършено плащане на
23.12.2019 г. По фактура № 9062 от 02.02.200 г. на
стойност 1 884,96 лева с ДДС няма неплатен остатък. Същата е платена с
извършено плащане на 31.01.2020 г. Констатираното салдо – неплатено задължение
към ищеца при ответника е в размер на 8 226,36 лева по счетоводни данни, а
по изчисление на експертизата е 8 226,28 лева. По счетоводни данни на
ищеца фактура № 17 от 04.05.2020 г. и фактура № 18 от 13.05.2020 г. не са
осчетоводени от „Н.Х.“ ЕООД, но са осчетоводени от ответника. Към фактура № 17
от 04.05.2020 г. са съставени три протокола обр. 19,
които са подписани от двете страни и които са на стойност 7 667 лева без
ДДС и 9 200,40 лева с ДДС, каквато е и стойността на фактурата. Към
фактура № 18 от 13.05.2020 г. на стйност
6 115,20 лева с ДДС е съставен и двустранно подписан протокол обр. 19 за изпълнени СМР. По счетоводни данни на ответника
от сметка 411 по партида на ищеца, ответникът води непогасено вземане от ищеца
по двете фактури - № 17/03.05.2020 г. и № 18/13.05.2020 г. на обща стойност
15 315,60 лева. С изключение на фактура № 9062/02.02.2020
г. на стойност 1 884,96 лева, всички останали издадени фактури на
ответника са осчетоводени редовно, съобразно издадените съпътстващи документи
към тях – протоколи обр. 19. Начисленият ДДС по тях е
отразен по сметка 4532 – „Начислен ДДС за продажби“, съобразно изискванията по
ЗДДС. От приложените към делото РКО и предоставени на вещото лице се
констатира, че ищецът е изплащал суми за дневна и нощно охрана на лицата,
фигуриращи в представените Наряди за охрана и общ работник, извършващи дейността
по охрана. Общият размер на сумите по приложените РКО е 6 902,20 лева.
само за охрана относимите суми са в общ размер на
4 597,70 лева. Относно въпроса за средната пазарна цена за охрана на
сграда сходна с процесната вещото лице дава примерно
изчисление. При наемане на 4 броя охранители за охрана на процесната
сграда, изчисленията минимален месечен разход за дружеството за 2019 г. би бил
666 лева месечно за едно лице, а за 2020 г. би бил 725 лева месечно за едно
лице. Изчислената неустойка по раздел VIII, чл. 4 от договора е в общ размер
на 8 139,49 лева, представляваща 0,5% на ден върху сумата на плащането за
изчисления срок на забава, за периода от датата следваща крайния срок за
плащане при 7-дневен срок за плащане от датата на издаване на протокол обр. 19 за изпълнени СМР до датата на исковата молба
14.04.2020 г. вкл., без съобразяване условието размерът на неустойката да не
надвиша 10% от просрочената сума, съгласно колона 13 на приложение 1 към
заключението. Изчислената неустойка по раздел VIII, чл. 4 от договора при вариант
10% от стойността на забавеното плащане е в общ размер на 2 883,55 лева,
съгласно колона14 на приложение 1 към заключението. Изчислената неустойка по
раздел VIII, чл. 4 от
договора при съобразяване размера на неустойката да не надвишава 10% от
забавеното плащане, а в останалите случаи се прилага неустойка от 0,5% върху
просрочената сума на ден, се получава 2 740,01 лева, съгласно колона 15 на
приложение 1 към заключението.
От приетото по делото допълнително заключение към
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при извършена проверка в
счетоводството на „Н.Х.“ ЕООД е видно, че фактури с номера № 17 от 04.05.2020
г. и № 18 от 13.05.2020 г. не са осчетоводени в счетоводството на ищеца и по
тях няма извършени плащания.
От приетата по делото съдебно компютърно-техническа
експертиза се установява, че лицето, което използва акаунта info@*****.bg /или системен администратор,
който е създал имейл адреса/ е записало във формата за регистрация следните
имена: D.A.. Това означава, че когато произволен получател
получи писмо от info@*****.bg, то автоматично мейл клиентът изписва като подател лицето D.A.. Титуляр
на адреса info@*****.bg е лицето, регистрирало се с имена D.A..
Собственикът на акаунт *****@abv.bg се е
регистрирал като И.Ц.. Това означава, че когато произволен получател получи
писмо от *****@abv.bg, то автоматично мейл клиентът изписва като подател името И.Ц.. Титуляр на
адреса *****@abv.bg е лицето, регистрирало се с имена
И.Ц.. Електронно писмо от 10.02.2020 г. от А.Н. до Д. А. – писмото е изпратено
от Мая Николова на 09.02.2020 г. и текстът в него е подписан от А.Н.. Текстът
на писмото е изпратен от info@*****.bg до *****@abv.bg с копие до ***@*****.bg на 10.02.2020 г. Електронно писмо
от 19.02.2020 г. от И.Ц. до Д. А.. На дата 19.02.2020 г. са размени писма между
имейл адреси info@*****.bg и *****@abv.bg. Електронна кореспонденция от
10.02.2020 г. На дата 10.02.2020 г. са размени писма между имейл адреси info@*****.bg и *****@abv.bg. Електронна кореспонденция от
10.02.2020 г. с приложен проект на Договор за мобилизация, организация и
охрана. На дата 19.02.2020 г. са разменени писма между имейл адреси info@*****.bg и *****@abv.bg. Електронна кореспонденция от
02.03.2020 г. На дата 02.03.2020 г. са разменени писма между имейл адреси info@*****.bg, ***@*****.bg, ***@*****.bg и *****@gmail.com. Обсъдена е от вещото лице и
електронната кореспонденция от 09.03.2020 г.
Електронна кореспонденция от 24.03.2020 г. Писмото е препратка от ***@gmail.com до ***@*****.bg. Същото писмо от ***@gmail.com е изпратено и до *****@abv.bg. От извършената проверка става
ясно, че процесните писма се съхраняват и от двете
страни и следователно може да се направи заключение, че писмата са истински,
изпратени, получени и съответно прочетени.
При разпита свидетелят Васил Славев Тончев заявява,
че е бил денонощна охрана на обект на ул. „Иван Сусанин“
през м. ноември – декември 2019 г. до 19.01.2020 г. Първоначално бил само той,
а събота и неделя идвали едно момче с жена му. Бил там месеците ноември и
декември 2019 г., а през месец януари 2020 г. хората били И.Я.и жена му Х..
Обектът трябвало да се охранява, тъй като имало материали, всичко било
разградено и без охрана щяло да изчезне. Имало три кражби. И.Ц. го извикал да
охранява. Започнал с 40 лева и завършил с 50 лева на ден. Всяка седмица И.Ц. му
давал парите. Работил от понеделник до петък денонощно. Издържал по пет дни
седмично денонощно от месец ноември 2019 г. до 10.01.2020 г. и после от месец
юни, юли и август 2020 г.
При разпита свидетелят С.В.К.заявява, че е
собственик на апартамент 602 и гараж 1 на ул. *****. Попаднал на обява за имота
в края на 2019 г. Когато отишъл, сградата била в строеж и впоследствие подписал
предварителен договор за обектите с „Прайм Капитал“ –
г-жа Д. А.. При първото му посещение на обекта се запознал с г-н И.Ц., който му
бил представен като отговарящ, извършващ строителството и като съдружник в „Прайм Капитал“. За първи път апартамента видял през месец
декември 2019 г., малко преди празниците, а предварителният договор сключил
втората половина на месец януари 2020 г. Апартаментът през месец декември бил
на груб строеж на тухли и плоча. В един момент след подписване на договора
строителството спряло и разбрал от г-жа А., че досегашната фирма, която е
изпълнявала строителството „Ню Холм“ вече не
изпълнява и ще строи друг изпълнител. Посочва, че сградата от една седмица има
Акт 16, живее там, като забележките за некачествени СМР започнали преди 3-4
дни. Посочва, че се наложило да му пробият плочата, тъй като се оказало, че не
са изкарани въздуховоди, които обслужват долните
апартаменти. Не му била поставена топлоизолация от вътрешната страна, която му
била обещана.
При разпита свидетелката В.Д.С.заявява, че работи
като технически сътрудник в „Прайм апартмент“. Строителството на жилищната сграда на ул. *****
започнало в началото на 2018 г. с възложител „Прайм
Капитал“ с управител Д. А. и било възложено на „Ню Холм“
с управител И.Ц.. Към момента сградата е построена, завършена, с удостоверение
за ползване и въведена в експлоатация. Сградата не била довършена от „Ню Холм“, като отношенията с това дружество били прекратени в
началото на 2020 г., поради забава. Строежът бил започнат през 2018 г. и до
2020 г. бил на груб строеж с много некачествени СМР, като корекциите били
направени от „Прайм Капитал“. Направили оглед с Д. А.
и А.Н., който впоследствие бил назначен в „Прайм
Капитал“ за технически на обекта, за да довърши сградата. На огледа през месец
февруари 2020 г. подписали протокол, в който описали, че на терасите на
апартаментите замазката била обрушена и се виждало,
че няма направена хидроизолация. Ходила на обекта по молба на Д. А. един път
седмично. Не знае да е имало там охрана. Когато е ходила, не е имало охрана.
Заявява, че е ходила през работно време, без събота и неделя. Участвала в комуникацията
между Д. А. и И.Ц. за некачествените СМР, които било отстранени от „Прайм Капитал“ като строител, а А.Н. бил технически.
1./ По отношение на исковете с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Страните не спорят, а това се доказа и от приетите и
обсъдени по-горе доказателства, че между тях са съществували валидни
облигационни отношения по сключени договори, както следва: договор за
строителство от 12.04.2018 г.; договор за строителство /Анекс за довършителни
работи/ от 01.03.2019 г.; договор за строителство /Ел. част/ от 01.03.2019 г. и
договор за строителство /ВиК и ОиВ
вентилация/ за извършване на СМР от 05.03.2019 г., всичките за обект „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ на поземлен имот, находящ се в град София, СО – Район „Витоша“, съставляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2305 по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, „Манастирски
ливади-запад“ на ул. „*****.
Съгласно трайно формираната съдебна практика по реда
на чл. 290 ГПК – решение № 65 от 24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.,
възнаграждението, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи за извършена и приета
работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени
СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа
експертиза, гласни доказателства. Сред основните задължения на възложителя по
договор за изработка е да приеме извършената съгласно договора работа, като при
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се открият по-късно. При
липсата на такива възражения, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се
счита приета.
В разглеждания случай търсеното от ищеца
възнаграждение е във връзка със сключения договор за строителство /Анекс за довършителни
работи/ от 01.03.2019 г., по който ищецът твърди, че е извършил договорените
строителни и монтажни работи, както и охрана, а ответникът е приел
изпълнението.
1.1./ По отношение търсеното от ищеца възнаграждение в размер на
9 208,52 лева и обезщетение за забава:
От приетите и обсъдени по-горе
доказателства се доказа, че за претендиранато
възнаграждение страните са подписали на 17.12.2019 г. Протокол АС-14, Обр. 19, с който са установили завършването и размера за
заплащане на видовете строителни и монтажни работи. За работите е издадена на
18.12.2019 г. фактура, която е двустранно подписана между страните и е отразена
в счетоводството и на двете страни, както се доказа от приетата
съдебно-счетоводната експертиза.
Предвид установяване извършването на
работата и нейното приемане, то за възложителя е възникнало задължение за
заплащане на сумата 9 208,52 лева. От изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза и от представените платежни нареждания се доказа, че ответникът е
погасил по фактура № 9059/18.12.2019 г. сумата 4 500 лева, като
неплатеният остатък е в размер на 4 708,52 лева. Ето защо претенцията в
тази част следва да се уважи до размера 4 708,52 лева, като за разликата
се отхвърли като неоснователна.
С оглед частичната основателност на посочената
претенция и предвид обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на възнаграждението по процесната фактура №
9059/18.12.2019 г., следва да се уважи искането за претендирания
период /14 дни след датата на фактурата/ до датата на завеждане на иска
14.04.2020 г. върху уважената част от главницата за размера 136,02 лева изчислен
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, като за разликата до
пълния предявен размер от 255,79 лева се отхвърли.
1.2./ По отношение търсеното от ищеца възнаграждение в размер на 1 884,96
лева и обезщетение за забава:
От приетите и обсъдени по-горе
доказателства се доказа, че за претендиранато
възнаграждение страните са подписали на 29.01.2020 г. Протокол ДПСД /Обр. 19/, с който са установили подлежащи на заплащане
дейности в общ размер на 1 884,96 лева, за които на 02.02.2020
г. е издадена фактура № 9062/02.02.2020 г., която е
двустранно подписана от страните.
Предвид установяване извършването на работата
и нейното приемане, то за възложителя е възникнало задължение за заплащане на
сумата 1 884,96 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице, че
въпросната сума е заплатена от ответника преди датата на завеждане на исковата
молба, който извод се потвърждава и от приетото платежно нареждане от
31.01.2020 г. Предвид изложеното искът в тази част подлежи на отхвърляне поради
погасяване на сумата от ответника преди завеждане на исковата молба.
Неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в
размер на 28 лева за периода от 17.02.2020 г. до датата на завеждане на
исковата молба.
1.3./ По отношение търсеното от ищеца възнаграждение в размер на 8 627,52
лева по Протокол АС-12-1, Обр. 19 от 25.11.2019 г. и
в размер на 7 071,96 лева по Протокол АС-12-1,1, Обр.
19 от 25.11.2019 г.:
За посочените вземания възложителят и
изпълнителят са подписали протоколите образец 19, в които за приели за
установено извършените от страна на „Н.Х.“ ЕООД натурални строителни и монтажни
работи, за които са издадени и фактури, двустранно подписани от страните.
Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на ответника, че не се
доказа по делото да е налице изпълнение, за което „П.К.“ ООД да дължи
възнаграждение.
Установи се по делото от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, както и представеното платежно нареждане от
20.12.2019 г., че по фактурите с номера № 9055 и 9056, ответникът е заплатил сумата
12 127,52 лева, като дължимият остатък е в размер на 3 517,96 лева,
който е и претендиран в настоящото производство. Ето
защо в тази част искът се явява основателен за предявения размер 3 517,96
лева и следва да се уважи.
На основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ ответникът
дължи лихва за забава върху неплатения остатък, считано от 12.12.2019 г. до датата на завеждане на иска 14.04.2020 г.,
който възлиза на 122,12 лева. С оглед диспозитивното
начало искът следва да се уважи до претендирания от
ищеца размер 118,21 лева.
1.4./ По отношение търсеното от ищеца заплащане на възнаграждение за един
работник дневна охрана на обекта за сумата 7 611,24 лева:
Установи се по делото, че с чл. 7 от
договора за строителство/Анекс за довършителни работи/ от 01.03.2019 г. е
уговорено задължение на възложителя да осигури и заплаща на изпълнителя за 1
общ работник дневна охрана на обекта всекидневно, а за нощната при нужда ще се
договарят страните допълнително. От ангажираните доказателства е видно, че в
периода след сключване на договора и непосредствено преди процесния
период, за който се търси заплащане на възнаграждение за охрана, са двустранно
подписани между страните наряди охрана и общ работник. В действителност
посочените документи са за период извън процесния, но
от същите може да се направи извод, че страните са започнали да изпълняват чл.
7 от договора и възложителят се е съгласил с предоставената от изпълнителя
охрана и единичната цена, посочена в нарядите. За това, че охрана е извършвана
на обекта съдът кредитира и показанията на свидетеля Васил Славев Тончев,
дадени под страх от наказателна отговорност, който заяви, че за процесния период от месец ноември 2019 г. до месец януари
2020 г. е бил охрана на процесния обект, заедно с още
две лица, и е получавал възнаграждение от И.Ц., който е управител на „Н.Х.“
ЕООД.
Съдът намира за неоснователно твърдението
на ответника, че не се доказа действително направени плащания от страна на
ищеца и реално осъществени дейности по охрана. От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ищецът е изплащал суми за охрана, които са отразени
в съставените Наряди за охрана и общ работник и в счетоводството на
дружеството. Настоящият съдебен състав кредитира установения размер на заплатените
суми за охрана от дружеството за спорния период, който възлиза на 4 597,70
лева и до тази сума искът следва да се уважи като доказан, а за разликата да се
отхвърли.
С оглед частичната основателност на
претенцията и предвид връчената покана за заплащане на сумата за охрана, с
което ответникът е поставен в забава, следва да се присъди законна лихва върху
сумата 4 597,70 лева, считано от 25.02.2020 г. /14 дни от датата на
поканата/ до 14.04.2020 г., която възлиза на 149,43 лева. Ищецът претендира
сума в размер на 97 лева, поради което същата подлежи на заплащане, доколкото
дължимата е в по-висок размер.
1.5./ По отношение търсеното от ищеца възнаграждение по Протокол № 2 /Обр. 19/ от 09.12.2019 г. за полагане камък по фасади на
стойност 2 664,96 лева и Протокол за допълнителни работи – Асансьор от
05.12.2019 г. на стойност 1 155,36 лева:
Видно е, че цитираният протокол № 2 от
09.12.2019 г. е стигнал до знанието на възложителя и в същите са конкретизирани
работите, за които се търси плащане. Протоколът не е подписан от „П.К.“ ООД. От
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че
предвидената по проект каменна облицовка е изпълнена на място в по-малко
количество от проекта. По средни пазарни цени стойността, която се дължи е 1 863,77
лева без ДДС или 2 236,52 лева с ДДС. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че доколкото протоколът от 09.12.2019 г. не е
подписан, то същият не доказва изпълнение. Видно е, че след изпълнение на
конкретно описаните в протокола от 09.12.2019 г. работи ответникът не е
направил възражение. За да се освободи от заплащане на възнаграждение по чл.
266, ал. 1 ЗЗД при предпоставките на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, възложителят е длъжен
да направи възраженията си за неправилно изпълнение при приемане на работата.
По делото не са представени доказателства – изготвени и подписани от ответника
забележки по конкретните позиции по възложената работа. В практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в решение №
187/13.01.2020 г. по т.д. № 3093/2018 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 99/11.07.2017
г. по т. д. № 2483/2016 г. на ВКС, І Т.О. и др., постановени по чл. 290 ГПК безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания резултат, който е предмет на изработката, не
погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по
реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Не е ясно от договора,
доколкото няма приложена КСС, каква е договорената цена за работите, включени в
протокола. При липса
на договорен размер на хонорара, възложителят дължи на изпълнителя
възнаграждение, което обичайно се дължи за извършената работа към момента на
изпълнението. Съгласно чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената по договор за продажба не
е определена и не е уговорено как ще бъде определена, счита се, че страните са
се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на
продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Според практиката на
Върховния касационен съд, правилата на търговската продажба намират приложение
по аналогия и към договорите за изработка. В този смисъл решение №
59/10.09.2010 г. по т.д. № 511/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 36/30.03.2011
г. по гр.д. № 384/2009 г. на ВКС, ІV Г.О., решение № 94 от 09.07.2015 г. по
т.д. № 2094/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. В разглеждания случай съдът намира,
че цената на приетата и одобрена работа по протокола от 09.12.2019 г. следва да
се определи съгласно презумпцията на чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като страните не са
постигнали съгласие относно размера на възнаграждението. Предвид установеното от
вещото лице от съдебно-техническата експертиза цената, която обичайно се дължи
за извършения труд е в размер на 2 236,52 лева и до тази сума следва да се
уважи, като за разликата до 2 664,96 лева се отхвърли като неоснователен.
Видно е, че Протоколът за допълнителни работи –
Асансьор не е подписан от страна на възложителя, но същият е достигнал до
неговото знание. От приета съдебно-техническа експертиза се установи, че по
архитектурен проект на сградата е предвиден асансьор и същият е изпълнен, което
е констатирано от вещото лице при оглед на място. Описаните работи в цитирания
протокол са били необходими и са изпълнени на място, тъй като без тях
асансьорът не може да бъде въведен в експлоатация. Няма данни по делото
възложителят да е направил възражение по конкретно включените в протокола от 05.12.2019
г. работи. Сградата е въведена в експлоатация, инициирана е процедура за
одобрение по съответния ред и работата е полезна за него. За описаните работи
няма определена стойност между страните, поради което възнаграждението следва
да бъде определена по реда на чл. 326, ал. 2 ТЗ, съобразно мотивите изложени
по-горе. При кредитиране заключението на вещото лице от съдебно-техническата
експертиза съдът приема, че стойността на работите по протокола от 05.12.2019
г. за захранване и осветление на асансьор по средни пазарни цени е 814,89 лева
без ДДС или 977,87 лева с ДДС.
Предвид изложените по-горе мотиви претенциите за
главници съдът намира за доказани за сумата в общ размер на 16 038,57 лева, а за лихвата
за забава за сумата 351,23 лева.
2/ По отношение на заявеното от ответника възражение
за прихващане:
С оглед частичната основателност на исковете
претенции за заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се разгледа предявеното при условията на евентуалност от
ответника възражение за прихващане:
С отговора на исковата молба и уточнението от
25.02.2021 г. „П.К.“ ООД прави възражение за прихващане със сумата
15 315,60 лева, направено по отношение на цялата сума претендирана
от „Н.Х.“ ЕООД в размер на 26 541,04 лева. Страните не спорят, че са били
обвързани от договора за строителство от 12.04.2018 г., както и от последващите договори за допълнителни работи от 01.03.2019
г.
С т. V, 5, Права и задължения на възложителя от
основания договор е предвидено, че възложителят има право да откаже приемането
и заплащането на СМР, при констатиране на недостатъци, пропуски по
отстраняването им; както и при наличие на отклонения по проекта, нарушения на
технологията на изпълняваните СМР или влагане на некачествени материали. В т.
VІІ Гаранции и гаранционни срокове, в т. 2 е предвидено, че всички дефекти,
проявили се през гаранционния срок, се отстраняват от изпълнителя за негова
сметка. За целта възложителят уведомява писмено изпълнителя за констатираните
недостатъци. В срок до 10 дни от получаване на писменото съобщение,
изпълнителят съгласувано с възложителя, започва работа и отстранява дефектите в
минималния технологично необходим срок. В случай, че същите не бъдат отстранени
в срок и не бъде постигната договорка между страните, възложителят има право да
ги отстрани за сметка на изпълнителя и да претендира от последния заплащане на
направените разходи.
Установи се по делото, че „П.К.“ ООД е изпратило до
„Н.Х.“ ЕООД уведомление за разваляне на договорната връзка, както и е възразил,
че изпълнената работа е негодна за нейното обикновено предназначение и не
съответства на дължимото качество. С отговора от 29.01.2020 г. ищецът е
възразил срещу направените констатации и е предложил извършване на съвместен
оглед на строежа на 05.02.2020 г. От представения като доказателство протокол
от 05.02.2020 г. е видно, че представител на „Н.Х.“ ЕООД не е се явил, въпреки
че именно това дружество е инициирало провеждането на оглед и протоколът е
подписан само от представител на възложителя „П.К.“ ООД. В протокола от
05.02.2020 г. са описани констатирани на обекта некачествени СМР, които са
включени като довършителни работи по анекса от 01.03.2019 г.
Видно е, че е издадена фактура № 17 от 04.05.2020 г.
за сумата от 9 200,40 лева с ДДС, придружена от Протокол/Акт, обр. 19 № 16 от 03.05.2020 г., Протокол/Акт /Образец 19/ №
17 от 03.05.2020 г. и Протокол/Акт /Образец 19/ от 04.05.2020 г. и фактура № 18
от 04.05.2020 г. за сумата от 6 115,20 лева с ДДС, придружена от
Протокол/Акт /Образец 19/ № 18 от 13.05.2020 г. С посочените суми ответникът е отправил до
ищеца извънсъдебно изявление за прихващане, като вземането изрично е оспорено
от ищеца. Ето защо направеното извън процеса прихващане не се е осъществило,
поради което същото подлежи на разглеждане в настоящия процес като евентуално
заявено възражение за прихващане. Не се спори, а същото се доказа и от придружителното писмо от ЧСИ Стефан Петров, че фактурите са
изпратени и получени от „Н.Х.“ ЕООД. Видно е също така, че протоколите образец
19 съдържат подписите на И.Ц., който е управител на „Н.Х.“ ЕООД. Не могат да се
приемат възраженията на ищеца, че протоколите не са подписани от изпълнителя,
тъй като именно И.Ц. е лицето, вписано в търговския регистър като управител и
представляващ „Н.Х.“ ЕООД, а не е представител на възложителя. С подписването
на протоколите изпълнителят е приел и се е съгласил, че са налице некачествени
СМР, които са за сметка на „П.К.“ ООД. По описание работите съвпадат с тези,
констатирани в протокола от 05.02.2020 г., на който оглед ищецът не е отишъл,
въпреки че е поискал неговото извършване. От приетите първоначална и повторна
съдебно-технически експертизи се установи, че некачествените СМР са извършени
реално. Съдът намира за установено по делото, че извършените от Александър
Арсов Николов поправки на некачествените работи са възложени от „П.К.“ ООД и са
заплатени от възложителя. От разменената между страните кореспонденция и
приетите писмени доказателства се доказа, че А.Н. е бил технически ръководител
– служител първо при строителя „Н.Х.“ ЕООД, след което със съгласието и
съдействието на управителя на дружеството И.Ц. лицето е сключило трудов договор
с „П.К.“ ООД на същата длъжност. Наличието на знание за констатираните
некачествени работи и тяхното извършване се доказа и от приетата по делото
съдебно-компютърна експертиза. Процесните писма, в
които се коментират от управителите на „Н.Х.“ ЕООД и „П.К.“ ООД наличието на
некачествени СМР на обекта и тяхната поправка се съхраняват и от двете страни и
вещото лице дава заключение, че писмата са истински, изпратени, получени и
съответно прочетени.
При така ангажираните доказателства съдът приема за
установено по делото, че заплащането на сумите по горепосочените две фактури за
отстраняване на недостатъци на обекта, които са констатирани при извършен на
05.02.2020 г. оглед и за които има подписани от управителя на „Н.Х.“ ЕООД
протоколи образец 19, подлежат на заплащане от страна на ищеца-изпълнител на
основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Ето защо въведеното в процеса възражение за
прихващане е основателно за цялата сума 15 315,60 лева. Ответникът
заявява, че прихваща към исковите претенции в цялост – главници и мораторни лихви. Доколкото главницата е по-обременителното
задължение, съдът намира, че следва да с прихващане към нея, като след
извършеното прихващане ще остане дължима сума на ищеца за главница в размер на
722,97 лева.
3/ По отношение на предявения от „П.К.“ ООД срещу „Н.Х.“
ЕООД насрещен иск за заплащане на сумата 33 195,04 лева, представляваща
неустойка по договора от 12.04.2018 г.:
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
Страните са били валидно обвързани с договор за
строителство, сключен на 12.04.2018 г. Ищецът по насрещния иск „П.К.“ ООД търси
заплащане на неустойка по т. VIII. 1. С т. VIII. 1, изр. 1 е уговорено, че за
незавършване, неправене и забавяне на работите – предмет на този договор, в
срока определен в т. III. 1, изпълнителят заплаща на
възложителя неустойка в размер на 0,5% от цената на договора за всеки ден
закъснение, но общо не повече от 10% от стойността на договора. В т. III. 1 е
предвидено, че срокът за изпълнение на обекта е четири месеца /12 календарни
дни, считани от датата на предаване на строителната площадка с Протокол обр. 2/.
Доказа се по делото, че протоколът за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ново на строеж /Образец
2/ е подписан на 27.04.2018 г. Срокът от 125 дни изтича на 31.08.2018 г.
Установява се, че Актът за приемане на конструкцията /Образец 14/ е от 12.12.2018 г. Ищецът твърди, че е налице забава в
изпълнението, доколкото счита, че изпълнението на работите е обвързано с
издаването на Акта – Образец 14, който в случая е от 12.12.2018
г., което е след определения срок до 31.08.2018 г.
По делото се установи, че основният договор от
12.04.2018 г. е сключен само за изкоп, конструкция на сградата, зидарии и
организация на строителството, като в договора не е предвидено, че сградата
трябва да бъде изградена на груб строеж. Съдът кредитира заключението на вещото
лице от съдебно-техническата експертиза, което отговаря и на приложимите
нормативни актове, че изграждането в „груб строеж“, съгласно § 5 ЗУТ, т. 46 е
сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без
или със различна степен на изпълнение допълнителни работи. Вещото лице сочи, че
често се прави грешка като се отъждествява изпълнението на „груб строеж“ с
изпълнението на конструкцията на сграда – подписване на акт обр.
14. Това не е така, тъй като за да е изпълнен грубия строеж следва да бъдат
изпълнени стените и покрива на сградата /хидроизолация и водоотвеждане/.
В договора от 12.04.2018 г. няма договорено изпълнение на хидроизолация на
покрива и съпътстващите го отводнителни работи.
Предвид изложеното съдът намира, че изпълнението не
може да се обвърже с издавеното на акт обр. 14. Не са
ангажирани по делото доказателства, че работите, които са предмет на договора
от 12.04.2018 г. са извършени със забава. Факт е, че за сградата е издаден акт обр. 14, което по необходимост е предполагало положена
хидроизолация и водоотвеждане, което не е включено в
основания договор. Ето защо наличието на забава не е доказано, поради което
предявеният насрещен иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
4/ По отношение на разноските:
Двете страни претендират разноски. От страна на
ищеца „Н.Х.“ ЕООД са извършени разноски в общ размер на 3 915 лева, от
които за държавна такса в размер на 1 065 лева, 850 лева за депозити за
вещи лица и 2 000 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената
част от главните искове, доколкото разноски са извършени именно във връзка с
тях, на ищеца се дължи сумата 158,45 лева. От страна на ответника „П.К.“ ООД са
извършени разноски по главните искове в общ размер на 4 906 лева, от които
1 800 лева за адвокатско възнаграждение, 40 лева за държавна такса за
обезпечение, 66 лева такса за изпълнителното производство и 3 000 лева за
депозити за вещи лица. С оглед отхвърлената част от главните искове на
ответника се дължат разноски в размер на 4 707,44 лева. Предвид изхода на
спора по насрещния иск не следва да се присъждат разноски на „П.К.“ ООД в
размер на 1 327,80 лева за държавна такса и 2 160 лева за адвокатско
възнаграждение по насрещния иск. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищеца за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, за който извод съобрази, че всяко едно от претендираните възнаграждения е по различните искове и
същите са съобразени с правната и фактическа сложност на делото и с дължимия
минимален размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.К.“ ООД,
с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „Н.Х.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
с адрес: *** ливади – Запад, ул. „*******,
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 722,97 лева /седемстотин двадесет и два
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено
възнаграждение по договори за строителство, за които са издадени фактури от „Н.Х.“
ЕООД с номера № 9059/18.12.2019 г., № 9062/02.02.2020
г., № 9055/27.11.2019 г., № 9056/27.11.2019 г., суми за охрана за периода от
20.12.2019 г. до 31.01.2020 г. и суми по протоколи образец 19 от 09.12.2019 г.
и 05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата
на предявяване на исковата молба 15.04.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над присъдената сума 722,97 лева до пълния предявен размер
26 042,04 лева в една част като неоснователен, а за сумата 15 316,60
лева, за която са издадени фактури от „П.К.“ ООД № 17 от 04.05.2020 г. и № 18
от 04.05.2020 г. като погасен чрез прихващане, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 351,23
лева /триста петдесет и един лева и двадесет и три стотинки/, от която сумата
136,02 лева върху главницата 4 708,52 лева за периода от 02.01.2020 г. до
14.04.2020 г.; 118,21 лева върху главницата 3 517,96 лева за периода от
12.12.2019 г. до 14.04.2020 г. и 97 лева върху
главницата 4 597,70 лева за периода от 25.02.2020 г. до 14.04.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума 351,23 лева до пълния предявен размер от 499 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД иск от „П.К.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу „Н.Х.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** ливади – Запад, ул. „*******, за
заплащане на сумата 33 195,04 лева
/тридесет и три хиляди сто деветдесет и пет лева и четири стотинки/,
представляваща дължима сума за неустойка по т. VIII. 1. От договор за строителство, сключен на
12.04.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П.К.“
ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да
заплати на „Н.Х.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** ливади –
Запад, ул. „*******, сумата в размер на 158,45 лева /сто петдесет и осем лева и
четиридесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
„Н.Х.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** ливади – Запад, ул. „*******, да
заплати на „П.К.“ ООД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, сумата в размер на 4 707,44 лева /четири хиляди седемстотин и
седем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: