РЕШЕНИЕ
гр.София, 30 .07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав, в открито
заседание на тринадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. П.
САНТИРОВ
2. П. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Елена Чаушева и прокурор Благовест
Байраков като разгледа докладваното от съдия Колева внохд
№ 438/2018 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на гл.XXI от НПК.
С присъда от 23.11.2017г., СРС , н.о. 10 състав по нохд
№ 532 по описа за 2013 год. е признал
подсъдимия Н.Н.Л., роден на ***г***
с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, за невиновен в това, че на
03.07.2007г., в гр.София, ул."*********, с цел да набави за себе си имотна
облага в размер на 1700 лв. е възбудил у Н. К.В.заблуждение, че срещу сумата от
1700 лв. ще закупи и докара от провинцията материали - специален вид камък и в
срок от 10 дни ще започне да изгражда плочник покрай къща, находяща се в
гр.София, кв.Горубляне на ул."*********, като с това е причинил на Н. К.В.имотна
вреда в размер на 1700 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправдал по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Срещу съдебния акт е подаден
въззивен протест от представител на СРП, който счита че същия е
неправилен, т.к. събраните по делото обстоятелства, опровергават изводите на първоинстанционния съд. Искането
е за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна.
В съдебно заседание пред Софийски градски съд, представителят на СГП
заявява, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и предлага да бъде
потвърдена .
Защитникът на подсъдимото лице –
адв. К. поддържа становище, че предявеното обвинение не е доказано и моли първоинстнционният акт да се
потвърди.
Подсъдимият Л. в лична защита се придържа към
заявеното от защитника си, а в право на последна дума настоява се за потвърждаване на
присъдата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД извърши
цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, на осн. чл. 313 и
чл. 314 от НПК, при която намери:
Установява се от събраните по
делото доказателства , следната фактическа обстановка : подсъдимият Н.Н.Л. е роден на ***г***,
с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, безработен, ЕГН **********, неосъждан.
Св. Н. К.В.имал фирма,
занимаваща се с извършване на фасадни облицовки. През 2007г. работници, които били работили на обект заедно с Н.Н.Л., запознали св. В.с подсъдимия.
Св.В.имал нужда от работници,
които да измият зацапана с прах фасадата
на къщата му в гр. София,
кв. Горубляне, ул.*******.
При което се обърнал към подс. Л., който
осигурил и свързал свидетеля с алпинистите – свидетелите П.С.П.и П.С.П..
Последните си свършили много добре работата. Един ден станало дума да се
облицова къщата на свид.В.с каменна настилка
и подс.Л. предложил да предостави
добри материали. Свид.В.и подсъдимият, без да сключват писмен договор, се споразумели
включително и за срок на изпълнение, поради което свид.В.дал на подс.Л. капаро
около 1700 лева.
Минало уговореното време, но
подсъдимият не се обадил. Свид. В.го потърсил няколко пъти, но никой не отговорил на неговите обаждания. След това
те се чули и подсъдимият заявил, че в момента бил затруднен, но щял да си
направи разчетите и щял да се обади отново на свид.В.. Не минало много време и
свид.В.за пореден път потърсил подс.Л., но пак не го намерил. След известно
време последният дошъл с двамата негови работници - алпинисти, които били
измили къщата на свид.В.. Със свидетелите П. П.и П.П.дошъл и свид.А.С.Ю., на
когото Л. трябвало да прави сграда в
провинцията. Тогава подсъдимият отново обяснил, че бил затруднен в момента, но
изразил готовност да подпише разписка за получените 1700 лв. – и подписал
такава, със съдържание „днес 03.07. 07г. Н.Л. получих сумата от 1700 лева от Н.
В.за извършване на СМР по устен договор
за хоризонтална настилка в размер на 75 м2. Задължавам се в срок до 10
дни от датата на подписване. “ Тази разписка била подписана и от свидетелите П.С.П., П.С.П.и Ю..
В рамките на посочения срок и след
изтичането му, изпълнение от страна на
подсъдимия не последвало, което наложило
св. В.да подаде жалба до прокуратурата.
В хода на наказателното
производство подсъдимият върнал сумата
от 1 700 лева на св. В., който потвърждава това.
Възприетата и от настоящата
инстанция фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на гласните и
писмени доказателства по делото . Основно
значение в тази насока са показанията на св. В.- относно реализираните уговорки
между него и подсъдимия и тяхното
съдържание. От този източник се разкрива поетото
задължение на подс. Л. през 2007г., че ще закупи и достави материали от провинцията и ще започне изграждане на
плочник. От същите показания се установява неизпълнението поетото задължение; неколкократните обещания на подсъдимия, че ще
си изпълни обещанията; последващата му среща със св. В., подписването на
разписката на 03.07.2007г., както и липсата на изпълнение в посочения в нея 10
дневен срок. Кореспондиращите показанията на св. В.и тези на св. П. П.и св. А.Ю.са достатъчни, за да може въззивният съд да
изгради изводите по фактите, като подсъдимият
не сочи други, различни обстоятелства; възползвал
се е от правото си правото си да не дава
обяснения пред първоинстанционният съд, но е заявил, че не се признава за
виновен.
При така установените
обстоятелства по делото, съвпадат изводите на двете инстанции, че подсъдимият
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по внесеното срещу него
обвинение, т.к. недоказано по несъмнен начин е извършването на престъпно
въвеждане в заблуждение на св. В.и че това деяние е осъществено с намерение да
си набави подсъдимия имотна облага, т.е. не се доказва деянието да е извършено
както от обективна, така и от субективна страна, а не както е приел състава на
СРС, че не е доказано авторството на деянието.
Иначе, съставът на СРС съвсем
правилно е акцентирал на обстоятелството, че
за да се прецени дали инкриминираното поведение е съставомерно следва да се изследва и установи изначална липса на намерение за изпълнение, съществуващо към момента на договарянето, а не за него да се съди единствено с оглед последващо неизпълнение.
При това, несъмнено е необходима комплексна оценка на всички обстоятелства,
обуславящи възникването на облигационната връзка и по-конкретно съгласието на страните,
както и причините, поради които се е стигнало до неизпълнение на договора.
В конкретния случай констатира се по делото, а и това е посочено в
ОА, че подсъдимият е бил препоръчан като
предприемач на св. В.от трети лица. В тази връзка е и установеното, че от своя
страна той е изпълнил уговорки към св. В.и го свързал със свидетелите,
осъществили измиване на къщата му. Именно и в битието си на лице, което
извършва настилки, изкопни и други строителни работи /заявено в ОА/ подсъдимият е предложил на св. В.да
достави и постави специална настилка за дома му. От тук насетне по делото липсват каквито и да
е данни и обстоятелства, които да установят, че неизпълнението на договорките
между св. В.и подс. Л. са резултат на
утвърдено решение да въведе в
заблуждение В.още към сключването на
договора, с който е целено пък да се
създаде привидно основание за получаване на облагата. Нито в обвинителния акт, нито в хода
на производството са били наведени такива факти
по съответния процесуален ред, които да обосноват обвинителната теза, поради
което и оправдаването на лицето се явява законосъобразно. Депозираният протест също не позволява друг
прочит на доказателствата и направените изводи, т.к. единствения факт, въз
основа на който се твърди наличието на измама е именно този на последващото неизпълнение
от подсъдимия и многократното му търсене от св. В.впоследствие.
При тези обстоятелства,
въззивният съд, намери че протестираната присъдата следва да се потвърди .
Предвид това,
Софийски градски съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.11.2017г., на СРС , н.о. 10 състав по нохд № 532 по описа за 2013 год. изцяло .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: