МОТИВИ ПО НОХД № 1992/2012 г. ПО ОПИСА НА
СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Производството по настоящото
дело е образувано, след като с Решение № 144/02.08.2012 г. по ВНОХД № 1120/2012
г. по описа на окръжен съд – Стара Загора е отменена присъда № 252/20.12.2011
г., постановена по НОХД № 1391/2011 г. на Старозагорския районен съд и делото е
върнато на Старозагорския районен съд.
РП Стара Загора е повдигнала
обвинение против А.Т.Н., с ЕГН **********, за това, че на 05.08.2010 г. в гр.
Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице /банков служител – касиер/ в банка ОББ, клон Стара Загора, е
съставила официален документ – вносна бележка с № ТТ/10217/21571, в който са
удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че е внесена сумата от
98 266,94 лв. от „Йонико България” ООД от името на П. Г. Д., с ЕГН **********,
по сметка на „Билд 07”
ООД, с цел да бъде използван този документ - вносна бележка с № ТТ/10217/21571,
за доказателство на тия обстоятелства, а именно, че сумата от 98 266,94
лв. е внесена по сметка на „Билд 07”
ООД от „Йонико България” ООД, както и за това, че на 05.08.2010 г. в гр. Стара
Загора, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице /банков служител – касиер/ в банка ОББ, клон Стара Загора, е съставила
официален документ – нареждане разписка с № ТТ/10217/22409, с която са
удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че Д.И.С., с ЕГН **********, е
получил в брой от сметка на „Билд 07”
ООД сумата от 98 266,94 лв., с цел да бъде използван този документ -
нареждане разписка с № ТТ/10217/22409, за удостоверяване на обстоятелства, а
именно, че сумата от 98 266,94 лв. е получена в брой от Д.И.С. от сметката
на „Билд 07”
ООД – престъпление по чл. 311 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение. Пледира
за налагане на подсъдимата на наказание една година „лишаване от свобода”,
изпълнението на което да се отложи за срок от три години, както и „лишаване от
право да се упражнява съответната дейност” за срок от три години.
Защитникът моли подсъдимата да бъде оправдана.
Подсъдимата моли да бъде оправдана.
С последната си дума подсъдимата моли за оправдателна присъда.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А.Т.Н. е родена на
*** г. в гр. Пловдив, живее в гр. Стара Загора, кв. „Казански” 32, ет.
2, ап. 6, българска гражданка е, с висше образование, разведена е, не е
осъждана, има ЕГН **********.
През 2010 г.
подсъдимата работила на длъжност „Банков служител – Teller” в банка ОББ, с адрес на клона –
гр. Стара Загора, бул. „Руски” № 50. По силата на сключен между нея и директора
на банка ОББ трудов договор № 6252/02.09.2008 г. и длъжностна характеристика,
неразделна част от договора, връчена й на 05.10.2008 г., й били възложени
следните задължения и отговорности: да приема вноски по сметки до установения
лимит, а над него – след контролна оторизация; да приема касови плащания, да
осъществява тегления по сметки до установения лимит, а над лимита – след
оторизация; да изплаща суми до установения лимит, а над него – след оторизация;
да извършва ежедневно приключване и равняване на физическите касови наличности
със счетоводните записвания на касата. На подсъдимата било възложено от
работодателя й да изпълнява със заплата, постоянно, работа, свързана с пазене
или управление на чуждо имущество в юридическо лице – банка ОББ – клон Стара
Загора като по смисъла на чл. 93 т. 1, б. „б” от НК, същата имала качеството
„длъжностно лице”.
Основната дейност на заемана от подсъдимата длъжност била да
извършва: касови и безкасови операции в лева и валута, да отговаря за
достоверността на информацията и документите, отразена от нея относно
автентичността и броя на изплатените и получените суми на и от клиентите. Тези
свои задължения подсъдимата извършвала чрез: преброяване на сумите два пъти,
проверка за автентичността на банкнотите, въвеждане в информационната система
на банката на сумата по транзакциите, страните по нея, сметките и основанията
за плащане и дължимите такси. След това, подсъдимата полагала подпис на реквизита „касиер” върху представените
от клиентите бланки, поставяла ги в апарат, който принтирал върху тях
идентификационен номер, номер на касиера, дата и час, страни по транзакциите,
основания за тях, сметки и такси.
По посочения начин подсъдимата съставяла по определения от
Инструкция за касовата дейност в ОББ ред, в предвидената форма, в кръга на служебните
си задължения, като длъжностно лице – касиер, документи – вносна бележка или
нареждане – разписка, представляващи официални удостоверителни документи,
съставени от длъжностно лице, в кръга на службата, за удостоверяване на обстоятелствата,
отразени в тях, а именно – извършените от служителя на банката действия,
заявени от клиентите.
На 10.09.2008 г. между „Билд 07” ООД – Стара Загора /представлявано от
свидетелите Я. и С./ – като продавач, и свидетеля Н.М.С. – като купувач, бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се
в гр. Стара Загора. По силата на договора, свидетелят С. изплащал на части
сумата, като парите предавал в брой на различни лица свързани с „Билд 07” ООД и сумата от около 98 000
лева била предадена срещу разписки на съпругата на свидетеля С.. През 2010 год.
свидетелят С. решил да ползва ДДС за покупката на жилището, чрез дружество,
имащо право на данъчен кредит. За целта купувач по сделката трябвало да бъде
юридическо лице /ЮЛ/ регистрирано по ЗДДС. Такова ЮЛ било „Йонико България”
ООД, собственост на майка му /свидетелката Т.С./ и баща му. В първите дни на
август 2010 г.
свидетелят С. убедил свидетелите Я. и С. дружеството „Йонико България” ООД да
встъпи в правата му на купувач. Предложил сумата, предадена по разписки на
съпругата на свидетеля С., да бъде внесена в брой от „Йонико България” ООД в
касата на „Билд 07„ ООД, като незабавно бъде върната на физическото лице
приносител, тъй като парите вече били платени от свидетеля С.. Това било
необходимо, според свидетеля С., с оглед счетоводната документация на „Йонико
България” ООД и доказване на доходите по сделката лично на него и дружеството.
Свидетелите Я. и С. се съгласили тази сума да постъпи в „Билд 07” ООД и незабавно да бъде
върната на приносителя й, тъй като за двете години търговски отношения със
свидетеля С., последният бил коректен
платец и се ползвал с доверието им. Управляващите „Билд 07” ООД поискали плащането да
се извърши по банков път, тъй като сумата била значителна и се притеснявали от
осчетоводяването, съхранението и обработването й. Свидетелят С. се съгласил и
на 05.08.2010 г. бил сключен тристранен договор по силата на който „Йонико
България” ООД встъпило в правата на свидетеля С., като купувач.
На 05.08.2010 г. преди обяд
свидетелите С., Я., С., П.Д., Е.В. и Б.С. се срещнали в банка ОББ - клон Стара Загора,
на бул. „Руски” № 50, където представител на „Йонико България” ООД трябвало да
внесе по сметка на „Билд 07”
ООД пари и след това да получи обратно в брой същата сума от представител на
„Билд 07”
ООД.
„Йонико България” ООД било
представлявано в банката от счетоводителя си - свидетелката П.Д.. Тя не носила
в себе си пари за вноската, сума за тази операция нямал и свидетелят С..
Двамата знаели, че не могат да изпълнят договорката със свидетелите Я. и С. и
решили банковата операция да се осъществи без налична сума. В салона на банката
свидетелката П.Д. уточнила със свидетелката В., че сумата за внасяне е
98 266,94 лв. Свидетелката Д. настоявала представителите на „Билд 07” ООД да поемат всички
разходи по банковите операции, тъй като нямала пари в себе си.
Свидетелите седнали пред
касовата зона и съставили следните частни документи:
Вносна бележка, с издател свидетелката
П.Д., с която се нареждало на служител на банка ОББ да внесе по сметка на „Билд
07” ООД
сумата от 98 266,94 лв., предадена на касиера в брой от свидетелката П.Д.
от името на „Йонико България” ООД, и декларация за произход на средствата.
Нареждане -разписка, с
издатели свидетелите К.Я. и Д.С., с която нареждали на служител от банка ОББ от
сметката на „Билд 07„ ООД да бъдат изтеглени и предадени в брой на свидетеля Д.С. 98 266,94 лв., декларации за произход на
средствата и че средствата няма да се използват за изплащане на заплати.
Подсъдимата се съгласила да извърши счетоводни записвания в
системата на банката за сумата от 98 266,94 лв., която сума да бъде
отразена като вноска по сметка на „Билд 07” ООД и изтеглена счетоводно незабавно, без
да има реални пари по операциите, за което да състави съответните
документи – вносна бележка и нареждане- разписка
за сумата от 98 266,94 лв., с които да удостовери извършените транзакции. Поискала
да бъде вписано във вносната бележка кой ще поеме разходите.
Свидетелката П.Д. предала на касата на подсъдимата попълнените и
подписани бланки - „вносна бележка” за сумата от 98 266,94 лв. с вносител свидетелката
П.Д. от името на „Йонико България” ООД и получател „Билд 07” ООД - по сметка и
„нареждане разписка„ за изплащане в брой на същата сума от 98266,94 лв. от сметката
на „Билд 07„ ООД на свидетеля С., с вече положение подписи на свидетелите Я. и С..
Подсъдимата проверила
правилно ли са попълнение двете изявления на страните, дали е вписано кой поема
заплащането на разходите и след като се убедила, че са попълнени реквизитите на
клиентите, започнала да обработва бланките.
В 11.14 ч. подсъдимата
инициирала касова операция – вноска, в размер на 98 266,94 лв., без да е
получила сумата от свидетелката П.Д., като положила подписа си на реквизит
„касиер”, въвела в софтуера на банката данните за сумата и дължимите такси, основанието
за плащането, страните по вноската, номера на сметката, поставила бланката в
устройство, което напечатало тези данни, ведно с дата и час, идентификационен номер
на документа и служебен идентификационен номер на касиера. След това подсъдимата занесла документа на
свидетелката Д.С., която трябвало да оторизира операцията, тъй като
сумата по нея надхвърлила разрешения за касата лимит. Свидетелката Д.С. проверила
дали съдържанието на документа съответства на записаното в банковия софтуер и
като се убедила, че записаното съответства на въведеното в програмата от подсъдимата
и заявеното от клиента, положила подпис върху вносната бележка срещу въведения
идентификационен номер и в 11.21 ч. вписала в системата действията си, с което
допуснала операцията да бъде извършена. След като се върнала на касата, подсъдимата предала вносна
бележка с въведен № ТТ/10217/21571 на свидетелката П.Д., която я прибрала.
В 11.22 ч. подсъдимата инициирала
операция теглене от сметка на „Билд 07”
ООД на сума в размер на 98 266,94 лв., с която премахнала счетоводното
записване на невнесените пари в системата на банката по сметка на „Билд 07” ООД, които тя нямала налични
в касата и не й били предадени от свидетелката П.Д.. Подсъдимата положила подписа
си на реквизит „касиер”, върху попълнената бланка – нареждане- разписка, въвела
в софтуера на банката данните за сумата, получателя, сметката и наредителя, дължимите
такси и поставила бланката в устройство, което напечатало тези данни, ведно с
дата и час, идентификационен номер на документа и служебен идентификационен
номер на касиера.
След това подсъдимата поискала от
свидетеля Д.С. да внесе дължимите на банката такси по транзакцията. Свидетелят внесъл
сумата от 176,53 лв. /вносна бележка № FT
1-217/*********/, представляващи
банкова комисионна за незаявено теглене, която платил в четири банкноти от по
50 лв. и получил от подсъдимата ресто от 23,47 лв.
След като получила сумата за
таксите и обработила вносна бележка № FT 1-217/********* - в 11.24 ч., подсъдимата предала на свидетелите Я. и С. „нареждане
разписка № ТТ/10217/22409,” на която
било отразено, че свидетелят С. е получил сумата от 98 266,94 лв.
Следващата банкова операция
подсъдимата инициирала под лимита в 11.30 ч., като захранила сметка с 1100 лв.,
в банкноти 2 по 50 лв. и 50 по 20 лв., без да връща ресто. Това действие й
отнело пет минути, като следващата операция инициирала в 11.35 ч.
По-късно подсъдимата отишла при свидетелката
Д.С., където свидетелката оторизирала в 11.56 ч. извършването на операция
незаявено теглене на сума от сметка на „Билд 07„ ООД на стойност 98266,94 лв., с получател свидетелят Д.С.. Свидетелката Д.С. не проверявала реално движение
на парите, а само сверявала дали отразеното от касиера отговаря на записаното в
системата на банката. След като установила, че въведеното в софтуера от
подсъдимата съответства на документа пред нея, свидетелката положила подписа си
срещу въведения от софтуера номер и разрешила операцията.
Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, заключението на съдебноикономическата експертиза,
проведените очни ставки и преразпити.
По делото са разпитан в качеството на свидетели: П.Г.Д., К.Н.Я., Д.И.С.,
Б.Г.С., А.К.И., Т.Й.С., Д.С.И.С., Г.П.И., С. Г.М., Г.Т.А., В.И.Д., Р.Д.Ж., Н.М.С.,
Е. ... В. и В.Д.М..
Видно от търговския регистър, през 2010 г. съдружници в „Йонико
България” ООД, ЕИК *********, са били родителите на свидетеля Н.М.С., а именно:
… С. и Т.Й.С. /разпитана като свидетел по
делото/. Те са били и управители на дружеството, с начин на представляване –
заедно и поотделно.
Видно от търговския регистър, през 2010 г. съдружници в „Билд 07” ООД, ЕИК *********, са били
свидетелите К.Я. и Д.С.. Те са били и управители на дружеството, с начин на
представляване – заедно.
Видно от приетия по делото договор, на 10.09.2008 г. „Билд 07” ООД – чрез двамата му
управители /свидетелите Я. и С./ - като продавач, и свидетеля Н.М.С. – като
купувач, сключили предварителен договор, с предмет: построяване на сграда в гр.
Стара Загора и продажба на конкретен обект /в опредЕ.степен на завършеност от
тази сграда/ - апартаменти и две паркоместа. Купувачът се задължавал да заплати
на продавача за обектите цена в размер на общо 166 689 евро с ДДС.
На 05.08.2010 г. между „Билд 07” ООД /чрез двамата му управители/ и
свидетеля Н.С. било сключено допълнително споразумение - 1 към предварителния
договор от 10.09.2008 г., с което страните декларирали, че към момента на
подписването му купувачът е заплатил на продавача 150 500 евро и че
продажната цена се намаля с 4 414 евро. Разликата между договорената цена
по предварителния договор и намалената цена е 162 275 евро. Като по силата
на това споразумение остава за доплащане от купувача сумата от 11 775 евро
– или 23 029,90 лв., която сума е платена от „Йонико България” ООД в полза
на „Билд 07”
ООД на 09.08.2010 г.
На същата дата – 05.08.2010 г. между „Билд 07” ООД /чрез двамата му
управители/, свидетеля Н.С. и „Йонико България” ООД е сключено допълнително
споразумение - 2 към предварителния договор от 10.09.2008 г., с което са
договорили, че купувачът /свидетелят Н.С./ ще бъде заместен изцяло от „Йонико
България” ООД и са договорили, че платената към момента част от цената по
предварителния договор от свидетеля Н.С. - в размер на 150 500 евро, се
счита платена от „Йонико България” ООД.
На 10.08.2010 г. е изповядан нот.акт за покупко-продажба на
недвижимите имоти, предмет на предварителния договор от 10.09.2008 г., с
продавач „Билд 07”
ООД /чрез двамата му управители/ и купувач „Йонико България” ООД /чрез единия
от управителите му – свидетелката Т.С./ за сумата от общо 288 000 лв. с
ДДС, посочено е, че цялата сума е заплатена преди сключването на нот. акт от
дружеството – купувач на дружеството – продавач.
Видно от заключението на съдебноикономическата експертиза /базиращо
се на приетите по делото документи/:
По счетоводни данни на „Йонико България” ООД общата платена сума за
процесните недвижими имоти от свидетеля Н.С. и „Йонико България” ООД на „Билд 07” ООД по предварителния
договор и по нотариалния акт е с левова равностойност 415 649,25 лв., в
това число:
-
платени суми от физическото лице Н.С. на база ПКО –
150 500 евро – с левова равностойност 294 352,41 лв.;
-
платени суми от „Йонико България” ООД – 121 296,84
лв. /процесната вносна бележка от 05.08.2010 г. – 98 266,94 лв. и преводно
нареждане за кредитен превод от 09.08.2010 г. – 23 029,90 лв./.
По счетоводни данни на „Билд 07” ООД общата платена сума за процесните
недвижими имоти е с левова равностойност 218 304,26 лв., в това число:
-
платени суми от физическото лице Н.С. в размер на 195 274,36
лв.;
-
платена сума от „Йонико България” ООД с преводно
нареждане за кредитен превод от 09.08.2010 г. – 23 029,90 лв.
Т.е. разликата в счетоводствата на двете дружества преди 05.08.2010
г. за процесните недвижими имоти е 99 078,05 лв.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в счетоводството на „Билд
07” ООД не
са отразени ПКО, а само фактурите, поради което е налице разлика в
счетоводствата на „Йонико България” ООД и на „Билд 07” ООД.
Относно случилото се на 05.08.2010 г. в клона на Банка ОББ в гр.
Стара Загора, бул. „Руски” № 50, свидетелят К.Я. заявява, че от страна на
„Йонико България” ООД в полза на „Билд 07” ООД не са внесени пари и не са теглени пари
от „Билд 07”
ООД. Свидетелят казва, че касиерката не е броила пари, че не е ходил на касата
да получава пари и че не е видял и свидетелят С. да прави това. Свидетелят Н.С.
искал нотариалният акт да бъде издаден не на негово име, а на името на дружеството
– „Йонико България” ООД, поради това, че ако купувач е ЮЛ, то ще може да си
възстанови ДДС-то, и свидетелите Я. и С. се съгласили. По-голямата част от
продажната цена била внесена от свидетеля С., срещу разписки, издадени от
съпругата на свидетеля С.. Оставало да се внесат още около 20-25 000 лв.,
които били внесени след това по банков път. За да фигурира в нотариалния акт
като купувач дружеството „Йонико България” ООД, се подписал тристранен протокол
/Допълнително споразумение № 2 от 05.08.2010 г./. Като, за да има основание дружеството
да стане собственик, уточнили „Йонико България” ООД да внесе около 98 000
лв. Договорили се преди нотариалната сделка парите да бъдат внесени по банков
път, да бъдат изтеглени и върнати на свидетеля Н.С., тъй като той преди това
бил внесъл почти цялата сума за покупката. Когато свидетелят Я. отишъл в
банката, там били свидетелите С., Б.С., Е.В., П.Д. и Н.С.. Като отишъл, свидетелят
Я. седнал на една маса срещу плота и счетоводителките донесли документите,
които трябвало да бъдат подписани. Уговорката била свидетелят Н.С. да дойде със
сумата от около 98 000 лв. и да ги внесе от името на „Йонико България” ООД,
а свидетелите Я. и С. да изтеглят парите и да ги върнат на свидетеля Н.С.. Свидетелят
Я. се подписал на документите, които били оформени за изтегляне на парите, но
се оказало, че свидетелите П.Д. и Н.С. не носят такива пари и сделката трябва
да бъде оформена по документи. Свидетелят Н.С. си тръгнал преди свидетеля Я.. След
като влязъл в банката, свидетелят Я. подписал две бележки – едната, като
влязъл, а втората – след като се
коригирала сумата. На касата не били внасяни пари.
Свидетелят С. казва, че на свидетеля Н.С. му оставали да довнесе за
закупуването на апартаментите и паркоместата около 23 000 лв., за да се
издължи по договора /сумата от 23 029,90 лв. е внесена от „Йонико
България” ООД в полза на „Билд 07”
ООД с преводно нареждане за кредитен превод на 09.08.2010 г./. Свидетелят Н.С.
решил договорът да се оформи вместо с него /физическо лице/, с ЮЛ - „Йонико
България” ООД. На 05.08.2011 г. счетоводителките
- свидетелките П.Д. и Е.В., попълнили документите на масичката и после ги
попълнили втори път. Свидетелят С. отишъл в банката около 09.30 – 10.00 ч. и
стоял до края. Свидетелят Н.С. не бил ходил на касата. Относно документите за
внасяне и теглене на пари – счетоводителките били отпред на каса 1, а свидетелят
С., заедно със свидетеля Б.С. били зад тях. Свидетелите Я. и Н.С. не били ходили
на касата. Пари на касата не се внесли. Като отишли в банката, разбрали, че
свидетелят Н.С. няма да внася пари. Свидетелят С. внесъл комисионната за
превода.
Свидетелят Б.С. заявява, че на инкриминираната дата, в банката, преди
да дойде свидетелят Я., започнали да оформят документите за внасяне и теглене
на пари. След като дошъл свидетелят Я., възникнал спор относно сумата и се наложило документите да бъдат попълнени
отново с различна сума. След попълването, документите били предадени на
свидетелката Г.И.. Тя взела вносната бележка и нареждането - разписка и отишла
към касата. Не след дълго се върнала и дала бележките на свидетелите С. и П.Д. /счетоводителката
на „Йонико България” ООД/, и те заедно със счетоводителката на „Билд 07” ООД – свидетелката Е.В., тръгнали
към касата. На касата свидетелят чул как свидетелката Е.В. говорила на
свидетеля С., че няма пари за внасяне и съответно за теглене. Възникнал спор
заради таксите, които трябвало да се платят. Извън таксите, други пари не били
внасяни, не били и теглени пари. На
касата били свидетелят С. и двете счетоводителки. Свидетелят Б.С. бил на около
3-4 м. от
касата. Свидетелят Н.С. не бил на касата. Нямало нито един момент, в който
свидетелят Н.С. да е бил на касата. Свидетелят Н.С. пристигнал след свидетеля Б.С.,
а свидетелят С. не бил напускал банката през цялото време. Свидетелят Б.С. не е
видял никой от присъстващите и ходили до касата лица да плаща нещо на касата, с
изключение на свидетеля Д.С., който платил комисионната.
Свидетелката П.Д. и понастоящем и към инкриминирания период работи
като счетоводител и управител в счетоводна къща, която обслужва „Йонико
България” ООД. Същата заявява, че през месец август 2010 г. свидетелят Н.С. я
уведомил, че трябва да се платят около 98 000 лв. за покупката на
апартамент от „Йонико България” ООД. Сумата, която трябвало да се плати била
уточнена от свидетелката Е.В.. На инкриминираната дата няколко пъти писали
вносни бележки по претенции на свидетеля К.Я. и след като уточнили сумата,
изготвили бележката и внесли парите по сметката. Парите ги носил свидетелят Н.С..
Той я взел от офиса, заедно със свидетеля Г.А. и отишли заедно в банката. Свидетелят
Н.С. носил непрозрачна торба. В момента, в който били на касата, парите се
брояли.
Показанията на свидетелката П.Д., дадени на ДП на 09.06.2011 г. /л.6-7 от ДП/ са приобщени чрез
прочитането им съдебно заседание. В тях тя казва, че не е давала пари на
касиерката, тъй като парите са били в свидетеля Н.С.. Не била видяла подаването
на пари на касата, но на касата се брояли пари.
Свидетелката поддържа изцяло показанията си, дадени на ДП.
Казва още, че свидетелят Н.С. дал парите на касата. На касата били
тя, свидетелите Д.С. и Н.С., после тя се махнала, а после пак отишла при тях.
Когато отишли на касата и трябвало да се уточни вносната бележка, били тримата,
казали им, че не е точна, писали наново и подали отново, като отишла на касата последния
път и занесла вносната бележка - парите се брояли. И при трите ходения били на
една и съща каса. Торбичката, която била в свидетеля Н.С., се изпразнила от
съдържанието си. От банката излезли заедно със свидетелката Е.В.. Не си спомня да е виждала свидетеля Б.С.
в банката през процесния ден.
При проведената очна ставка между свидетелите: П.Д. и Б.С. и между П.Д.
и Д.С. относно обстоятелството бил ли е свидетелят С. на касата всеки поддържа
показанията си.
Свидетелят Н.С. казва, че на процесната дата заедно със свидетелката
П.Д. отишъл сутринта между 9-10 ч., да вземе парите от офиса и от приятеля му -
свидетеля Г.А.. Отишли пред банка ОББ, за да внесат останалата част от парите
по сметка на „Билд 07”
ООД. Забавили се доста време, поради спорове за сумата, писали няколко пъти
бележки. След като уточнили сумата,
свидетелят С. внесъл парите на касата. След това чакали да дойде свидетелят К.Я.,
за да се изтеглят парите. Свидетелят излязъл от банката, закарал свидетеля Г.А.
до офиса му, после се върнал и със счетоводителката П.Д. си тръгнали.
Свидетелят Н.С. внесъл около 98 000 лв. /собственост на „Йонико България” ООД/,
върнали му 20-30 лв. Банкнотите бяха повечето по 100 лв. и няколко по 50 лв.
Свидетелят Д.С. заплатил таксите - около 100-200 лв. за внасянето на парите.
Уговорката била, че всички такси са за сметка на „БИЛД 07” ООД. Свидетелката П.Д.
попълнила бележката за внасянето на сумата. Ходили на едната каса и на другата
каса, не били разговаряли с касиерките, контактували с жената, която
проверявала дали това са титулярите на сметките. Сумите, които бил внасял на
ръка, „Билд 07”
ООД не ги били осчетоводявали, предоставили му няколко фактури, които не
съвпадали с датите и сумите, които бил заплатил. За сумите, които давал, му се
издавали ПКО. След това били издадени фактурите, без той да бъде уведомен и да
ги подпише. Осчетоводената сума била много по-малка, отколкото бил платил.
Отишли в банката заедно със свидетелите П.Д. и Г.А. с един автомобил,
свидетелят Г.А. останал отвън, влезли със свидетелката П.Д., свидетелят С. и счетоводителката на „Билд 07” ООД /свидетелката Е. В./ вече
били в банката, на втория етаж. Написали първата бележка, после трябвало да
изчакат свидетеля Я.. Свидетелят Я. дошъл заедно със свидетеля Б.С.. Започнали
спорове за курсовите разлики в еврото. Сменяли 2-3 пъти сумата. Свидетелят Н.С.
носил парите в найлонов плик и ги занесъл на касата със свидетеля С.. В момента
имало висящо дело от „Йонико България” ООД срещу „Билд 07” ООД, за възстановяване на
сумата 123 000 лв., която била надвнесена. Разликата се получавала от това, че „Билд
07” ООД не
си били осчетоводили цялата сума. Разликата била 120 000 лв. която те
внесли по тяхната сметка в превод и брой. В брой внесли 98 000 лв., а 23 000
лв. превели от ДСК към ОББ. Свидетелят Я. искал цялата сума да постъпи по
тяхната сметка, за да се изравни осчетоводеното при тях с крайната цена при
прехвърлянето. Водили преговори в присъствието на двамата управители на „Билд 07” ООД в офиса на свидетеля Я.
за възстановяване на сумата от 123 000 лв. - цената на иска им. „Билд 07” ООД искали да изтеглят на
ръка сумата, която свидетелят внесъл, веднага. На самата каса били свидетелят С.
и свидетелят С.. Свидетелката П.Д. идвала няколко пъти и говорили, сменяли
често касите. Лично свидетелят С. занесъл парите на касата. Касиерката
преброила парите на машина. Свидетелят К.Я. казал, че свидетелят С. трябва да
им плати около 20-25 000 лв., когато
сменят договора от физическо лице - на фирма. Свидетелят С. казва, че през
процесния ден се видели със свидетеля В.Д. - на касата горе, чакал след тях. С
торбичката оставил парите на касата. Преброил 2000 лв. и 98 000 лв. оставил на касата. Касиерката броила парите на машина.
Свидетелката Е.... В. заявява в съдебно заседание, че е работила
като счетоводител в „Билд 07”
ООД от края на 2009 г.
или началото на 2010 г.
до началото на 2011 г.
Издала фактура за продажбата на имота. В банката били: свидетелите С., Я., Б.С.,
П.Д. и Н.С.. Свидетелката попълнила текста на нареждане-разписка за теглене на
пари от касата и дала бележката на свидетеля С.. Свидетелят Н.С. трябвало да
внесе пари, а „Билд 07”
ООД да ги изтегли. Не знае за уговорки за формално плащане. Свидетелите С. и П.Д. били до касата, за
свидетеля Н.С. не си спомня дали е бил до касата. За местоположението на хората
в банката, поправяла ли се е сумата за внасяне, карали ли са се присъстващите –
не помни. Същата дава показания относно счетоводни операции, след като са й
предявени фактури и ПКО.
Показанията на свидетелката Е.В., дадени на досъдебното производство
/л. 37 от т. ІІ от 7 декември 2010
г./, са приобщени чрез прочитането им в съдебно
заседание. В тях тя заявява, че свидетелят Н.С. е решил последната вноска да е
от името на фирма „Йонико България” ООД. Свидетелката се свързала със
счетоводителката П.Д. и заедно с нея и свидетелите Я., С., Б.С. и Н.С. се
разбрали да отидат до банка ОББ в Стара Загора и да извършат формално
прехвърлянето на последната вноска. Разбрали се всичко да се извърши формално -
„Йонико България” ООД с вносна бележка да внесе по тяхната сметка 98 000
лв., след което те да изтеглят „наужким” същата сума, като свидетелят Н.С.
трябвало да подпише РКО, че я е получил обратно. Никой от тях не бил ходил на
касата, само предали на една служителка двете бележки, като самата фиктивна
операция била занесена на касата.
След прочитането на показанията й, дадени на ДП, свидетелката Е.В.
казва, че не си спомня тези показания, че не е казала тя за фиктивност, но не
се сеща кой е обсъждал фиктивността. Казва, че мисли, че е било така, както
казва в съдебно заседание, но било минало много време.
Приобщени са чрез прочитането им и показанията на свидетелката Е.В. ***/2011
г. от 05.12.2011 г. / л. 82/, където е заявила, че на 05.08.2010г. й се обадил
управителят, че трябва да отидат до банката, защото ще теглят пари. Помолила
колегата си – свидетеля Б.С. да я закара. В банката били свидетелите Сърмов и П.Д..
Държали написани бележки – едната за внасяне, а другата – за теглене. След това
дошъл свидетелят Н.С. и свидетелят Я.. Разбрало се, че сумата не е същата.
Скъсали вносната бележка и разписката и написали нови - с друга сума. След това
се обърнали към свидетелката Г.И., която трябвало да потвърди подписите, на
тези, които ще теглят пари. Дали бележките, и към касата тръгнали: свидетелите Г.И.,
П.Д. и Д.С.. Тя и останалите останали на масата. После разбрали, че „Йонико
България” ООД не внасят пари, а трябвало да внесат и „Билд 07” ООД да ги изтегли и върне.
Те трябвало да подпишат документ, че са си върнали парите. През това време, свидетелят
Н.С. си бил тръгнал. Свидетелят С. разбрал, че счетоводителката /свидетелката П.Д./
няма да внася пари, че свидетелят Н.С. си е тръгнал и че няма пари. Не се били
разбирали предварително да се внасят пари формално. Когато били вече в банката,
тогава разбрала, че свидетелят Н.С. е платил тези пари, но не по сметка на
„Билд 07” ООД
документално, а на ръка, и за това трябвало да внесе дължимата сума и да му
върнат парите с РКО, който той трябвало да подпише.
След прочитането на показанията й, дадени пред РС, свидетелката Е.В.
казва, че това което е казала първия път в съда е вярно и на ДП е вярно, но за
„фиктивното” не се сеща. Казва, че пари на касата не е видяла.
Показанията на тази свидетелка, дадени на ДП, не съответстват на
дадените пред съда относно това имало ли е предварителна уговорка между
страните по предварителния договор за фиктивно внасяне и теглене на суми или,
че няма да се внасят и теглят пари се е разбрало в банката, но тя е категорична
във всичките си показания, че пари не се внасяни.
Свидетелят Г.Т.А. завява, че преди четири години свидетелят Н.С. /с
когото е в приятелски отношения от повече от двадесет години/ му дал да
съхранява, 40-50 000 лв., в затворен плик, като му казал, че са за сделка
и е разделил сумата, тъй като е голяма. В деня на сделката го взел с кола от
офиса му. Свидетелят С. слязъл пред ОББ, пликът бил в него. Свидетелят Г.А. не
бил отварял плика и не бил броил сумата. Друг път също му бил давал такива
пликове, но не и такава голяма сума. Парите били опаковани в плик, с ластици и
тиксо, „в такъв вид, който трудно се отваря” и пуснати в найлонова торбичка.
Доколкото разбрал, това била част от сумата по сделката и двамата /свидетелите Н.С.
и П.Д./ носили някакви чанти, имали и торбичка, имали и чанта, но свидетелят не
може да каже кой от двамата ги е носил.
Този свидетел не е проверявал съдържанието на плика и не е влизал в
банката, за да види какво се е случило със съдържанието му.
Свидетелят В.И.Д. заявява, че като е носил вносната си бележка в ОББ
/№ ТТ/10217/20528 от 05.08.2010 г. /, се видели със свидетеля Н.С. и се
поздравили. Направило му впечатление, че свидетелят С. имал работа на касата и
поради тази причина се забавил. Чакал много и пред него имало някакви хора със
свидетеля Н.С.. Говорили не повече от 10-15 секунди и свидетелят Д. не може да
каже за какво е бил там свидетелят Н.С.. Разговорът се провел пред касите. Свидетелят
Д. чакал във фоайето и споменатите лица чакали пред него във фоайето. Казва, че
не си спомня на кой етаж са били. /видно от вносната бележка, това е касата на
подсъдимата/. Свидетелят посещавал ОББ минимум два-три пъти месечно. Спомня си
случая, защото чакал 10-15 минути, за да си направи вноската и свидетелят Н.С.
бил притеснен.
Изразът „имал работа на касата” е общ и не означава, че свидетелят С.
е бил на касата. Още повече, че свидетелят Д. казва, че той и лицата, които
били със свидетеля С., са били във фоайето, а и не помни на кой етаж на банката
са се срещнали.
Свидетелката С. Г.М. /главен
касиер в ОББ/ заявява, че на инкриминираната дата е работила на първия етаж на банката
и е научила за случилото се, когато започнали да се изискват банкови документи.
Главният касиер работил с трезор и каса, касиерите - с оперативни каси.
Оперативните каси имали до 20 000 лева и при превишаване – парите се освобождавали
към главна каса и към трезора. На втория етаж имало две каси и на първия - три
или четири с нейната. Ако в оперативната каса нямало над 20 000 лева, свидетелката
М. прехвърляла пари на касиера от трезора на главната каса и тогава касиерът
обслужвал клиентът, като след това носили документа за оторизация. Суми до 3
000 лева се оторизирали автоматично. Според вътрешните правила, трябвало да се
извърши оторизация при внасяне, теглене и покупко-продажба на валути на суми
над 3 000 лева, но когато имало много клиенти, не винаги било възможно това
да стане. Касиерът носил бележката на оторизиращия и последният сверявал
данните на хартията с това, което било въведено в системата. При внасяне на
повече от 20 000 лева на каса, след оторизиране влизали като наличност в
самата каса и можело да се използват. Заверката на сметката ставала в момента
на оторизацията. Не било възможно единият клиент да внесе голяма сума и другият
да бъде там и да си изтегли парите. Клиентът
щял да отиде, да ги изтегли от друга каса. На нея не й се било случвало, а
работила като касиер от 15 години.
Свидетелката Р.Д.Ж. заявява, че на инкриминираната дата е работила
като касиер в ОББ – клон Стара Загора на другата каса на втория етаж. Нейната
каса била по-близо до гишетата, където минавали клиентите. През процесния ден
свидетелят Б.С. се наредил на нейната каса, но телефонен разговор го изместил
встрани и на касата й се наредили представители на друга фирма. Като приключил
с разговора, свидетелят С. отишъл на касата на подсъдимата. Свидетелката видяла
група хора в салона /4-5 човека/, които вдигали шум. Видяла и свидетеля К.Я.,
не видяла другите, тъй като били в гръб. Свидетелите Б.С. и К.Я. били чести
клиенти на банката. Пред касата на подсъдимата имало няколко човека. Свидетелят
Б.С. бил отстрани, докато говорил по телефона, а след това бил до касата.
Оторизацията била при операции над 3 000 лева. Имало варианти касиерът да
занесе за оторизация и оторизиращият да дойде. Можело да има повече от
20 000 лева, било честа практика, защото комуникацията между първия и
втория етаж бавела работата.
Свидетелят А.И. заявява, че към инкриминираната дата свидетелката Г.И.
била старши служител, който контролирал фирмите – кой може да представлява,
правил проверка в системата, да види представляващите имат ли права да правят
определени операции със сметки на фирмите и контролирал осъществяване на
операциите, след като са попълнени вносните бележки. При теглене на пари,
свидетелката Гиригина И. взимала попълнените документи, сравнявала попълнената
информация с отразеното в системата и дали лицата имат право да извършат
действието, отговарят ли данните и сметката и има ли положени спесимени.
Свидетелката Д.С. към инкриминараната дата била на длъжност старши банков
служител /сега пенсионер/ и осъществявала контрол върху касовата дейност,
плащанията по банков път, платежните преводи, дали е било проверено за
наличности по сметката, дали има право да се извърши дадена операция, извършена
ли е операцията и правила последващ контрол. Свидетелката С. не оперирала с
пари и нямала досег до клиентите. Клиентът отивал при касиера, давал вносната
бележка, касиерът изброявал сумата, заверявал сметката и давал документа на
свидетелката Д.С., за да го оторизира, ако сумата е над 3000 лв. Касиерът
заверявал с подписа си. Вписвал в системата заявеното от клиентите и всичко се
отпечатвало, заявеното от клиента се отпечатвало горе на бележката. Касиерът
броял парите на машина. На ръка, когато били 1-2 банкноти, но после и на
машина. На ръка се минавал контрол за истинност на парите, отделно имало и
машина, с която се проверявала истинността. Парите трябвало да се заверят в
сметката, да се оториризира, да се види дали има налични, ако нямало пари –
софтуерът показвал, че няма пари и не можело да се извърши операцията. Клиентът отивал на касата, за да тегли
над 3000 лв., виждало се дали има толкова пари, подготвяли се парите, правила
се операцията и касиерът носил документите на последващия контрол – да погледне
дали правилно е извършена операцията – дали има пари по сметката и дали е
направена операцията. Последващият контрол проверявал дали в сметката има пари.
Касиерът давал парите преди последващия контрол. Контрольорът /свидетелката Д.С./
проверявал, че има заверени пари и има право на операцията по софтуер, правил
проверка на документите и при внасяне. Не било необходимо парите да се носят от
касиера в трезора, защото, в случай, че се наредяли много клиенти с големи
суми, касиерът нямало да може да се освобождава след всеки клиент.
Свидетелката Д.С. заявява, че към инкриминираната дата е била старши
служител в ОББ, отговаряла за документите, дейността й изисквала контрол на документите
по отношение на тяхното съдържание: касови документи, сметка при внасяне или
изнасяне на сумите, подпис на лицата, деклариране на парите. Работното й място
не е било близо до клиентите, така че на процесната дата не е виждала
клиентите. При предявяване на свидетелката на нареждане разписка №
ТТ/10217/22409, същата заявява, че подписът й е горе /както и на вносната
бележка/ - на буквата „А” /от оторизиране на английски език/. Свидетелката прочитала
документа в книжен вид и проверявала на екрана си сметката, сумата, произхода
на парите. Данните на екрана й се появявали след попълване на касов документ на
касата. Носило й се платежното и сравнявала на екрана. При нареждането
-разписка проверявала дали от тази сметка са изтеглени парите, как е изписана
сумата, дали лицата, които се разпореждат, имат право на това. Свидетелката С.
казва, че би следвало, след като се потвърди операцията, тогава реално да се
дадат парите. Преди подписа на свидетелката парите не можело да се появят в
сметката за разпореждане. Преди да потвърди документа – вносната бележка,
парите не били налични в сметката, в която са внесени, стояли блокирани.
Свидетелката се подписвала на бележката и потвърждава на клавиатурата
операцията – с „ентер” и тогава сумата можела да излезе от сметката. При
теглене парите не можели да излязат от сметката, без свидетелката да се подпише
и да потвърди на компютъра за софтуера – пари от сметка. Физически не можели да
излязат парите, и да се получат на касата от клиента. Касиерът въвеждал данните,
когато свидетелката потвърдяла, реално операцията се осчетоводявала или
регистрирала. Според правилата на банката преди нейния подпис би трябвало да не
се предават парите. Възможно било клиентите да чакат 34 минути.
Свидетелката Гиригина П.И. /старши банков служител/ заявява, че тя е
заверила процесното нареждане-разписка, като е поверила дали лицата, които се
разпореждат имат правомощия за това. Тя проверявала попълнената ръкописно от
клиентите част. Останалото се разпечатвало допълнително и към момента на
проверката й го нямало, появявало се, след като разписката се обработи на
касата. След проверка на ръкописната част, заверявала разписката, представяла я
на клиента и той отивал на касовото гише. Преди оторизацията на документа с
подписа на свидетелката С., клиентът трябвало да чака. Свидетелката познава
свидетелите С. и Я., а свидетелите Н.С., П.Д. и С. – не. През процесния ден
видяла свидетелите Я. и С. в банката и те се удостоверили с лични карти.
Свидетелката не си спомня да е видяла свидетеля Б.С. през този ден. Не помни да
е ходила при подсъдимата и да е имала разговор със свидетеля Б.С.. Не била
говорила с подсъдимата, че операцията ще бъде оформяна само като касова и няма
да има внасяне на пари.
Свидетелите Б.С. и Г.И. са поставени в очна ставка относно
обстоятелствата ходила ли е свидетелката Г.И. до касата на подсъдимата с
процесните бележки и носила ли ги е на свидетелите С. и Я.. По време на очната
ставка всеки от свидетелите се придържа към показанията си, но отговорите на
свидетеля Б.С. са по-подробни и изчерпателни.
Свидетелката Т.С. /майка на свидетеля Н.С., съдружник и съуправител
на „Йонико България” ООД през 2010
г./ заявява, че взели решение да сменят купувача – сина
й с дружеството, тъй като децата на сина й пораснали и „се пръснали”, а
дружеството имало нужда от имота. Понастоящем имотът се ползвал за жилищни
нужди.
Свидетелят В.М. казва, че е
бил упълномощен като адвокат от „Йонико България” ООД във връзка с казуса с предварителния договор за продажба и
последващата продажба на по-ниска цена. Образували търговско дело в ОС - Стара
Загора, със страни - „Йонико България” ООД и „БИЛД 07” ООД. След образуването на
търговското дело били проведени много срещи за постигане на спогодба в офиса на
свидетеля К.Я. и инициирани от него. На срещите присъствал свидетелят М. - като адвокат, свидетелите Н.С.,
К.Я., адвокат ..., и още един адвокат от София, на една от срещите бил и свидетелят
С.. Уговаряли споразумения, но не постигнали такова. Търговското дело било
спряно, поради настоящото. Споразуменията били в различни варианти: да се върне
апартаментът на „Билд 07”
ООД и дружеството да доплати; или „Билд 07” ООД да даде един апартамент и един гараж
или още един апартамент.
При преразпита му свидетелят Я. казва, че е имало много предложения на споразумения, но в
нито едно от тези споразумения тези около 98 000 лв. не фигурирали. „Билд 07” ООД били съгласни да платят
допълнителните разходи, направени от свидетеля Н.С. след закупуването на
апартамента, в това число разходите за адвокат и пред съда, защото щели да
получат апартамента обратно с подобренията. Свидетелят Н.С. бил направил много
подобрения /плочки, алуминиева дограма, настилки/ и стойността им била
приспадната от сделката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Я., С. и Б.С. – като
последователни и кореспондиращи си.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката П.Д., тъй като те
противоречат на показанията на свидетелите Я., С. и С.. Последните трима
свидетели, /както и свидетелката Е.В./ заявяват, че сумата е била коригирана
веднъж, а свидетелката Д. казва – няколко пъти, те и тримата са категорични, че
свидетелят С. не е ходил на касата, а тя казва, че той е дал парите на касата.
Свидетелката казва, че три пъти е ходила до касата, но не е видяла пари, а само
е чула, че се броят пари /пари са се брояли, тъй като свидетелят С. е внесъл
комисионната на банката/.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.С., тъй като противоречат на показанията на останалите
свидетели. Така свидетелят Н.С. казва, че са сменяли често касите, а
единствената друга каса на втория етаж е тази на свидетелката Р.Ж., която
казва, че първоначално на нейната каса се бил наредил свидетелят Б.С., но след
това отишъл на касата на подсъдимата /т.е. нито той, нито някой от останалите
около него са се връщали на нейната каса/. Свидетелката П.Д. казва: „и при
трите ходения бяхме на една и съща каса”, а тя е влязла в банката заедно със
свидетеля Н.С.. Също така свидетелят Н.С. казва, че свидетелите Я. и Б.С. са
дошли заедно в банката, а свидетелят Я. казва, че е отишъл в банката сам. Свидетелят
С. казва, че той е отишъл в банката заедно със свидетелката Е.В., а свидетелят Я.
е закъснял и е отишъл в банката, след като документите за внасяне и теглене на
пари са били попълнени. Свидетелката Е.В. /в приобщените й показания, дадени
пред РС при първото разглеждане на делото/ казва, че е отишла в банката със
свидетеля Б.С., там са били свидетелите С. и П.Д., след това дошъл свидетелят Н.С.
и свидетелят Я.. Също така свидетелят Н.С. казва, че няколко пъти са писали
бележки и са сменяли два или три пъти сумата. А свидетелите: Б.С., Д.С., К.Я., свидетелката
Елена В. /при първото разглеждане на делото в РС/ казват, че сумата е
коригирана веднъж.
Никой от свидетелите не е видял свидетелят Н.С. да оставя пари на
касата. Свидетелката П.Д. само е чула, че се броят пари /а казва, че три пъти е
ходила на касата или е била в близост до нея/. А свидетелят С. казва, че е
преброил 2 000 лв. и е оставил на касата 98 000 лв. с торбичката,
върнали му 20-30 лв. /което отнема време/. А и, видно от показанията на
свидетеля Г.А., парите са били опаковани в плик, с ластици и тиксо, „в такъв
вид, който трудно се отваря” и пуснати в найлонова торбичка. При труден за
отваряне пакет, отброяване на сума от него и връщане на ресто би трябвало някой
от свидетелите да е видял пари, би трябвало да е видяла пари и свидетелката П.Д.
при нейните три ходения на касата /според нейните показания/ и при положение,
че се е „въртяла” наоколо /според показанията на свидетеля С./.
В обясненията си подсъдимата казва, че на 05.08.2010 г. към нея се
приближили свидетелите С. и Д., които внесли сумата от 98 266 лева и
стотинки, като сложили вносната бележка на плота пред нея. С тях имало и други
хора, като непрекъснато някой се приближавал и отдалечавал от касата. Започнала
да набира ръкописния текст, написан собственоръчно от клиентите на вносната
бележка, и като приключила, отново се обърнала – сумата била поставена на плота
пред нея, не била гледала кой и кога я е поставил. Започнала да брои сумата на
броячната машина и когато се уверила, че е точно толкова и няма фалшиви
банкноти, запаметила документа в счетоводния софтуер на банката и го
разпечатала. Обясненията на
подсъдимата се опровергават от показанията на свидетелите Я., С., С.. Те
противоречат и не съответстват и на показанията на свидетелите П.Д. и Н.С..
Така свидетелят Н.С. казва: „Парите аз ги занесох на касата с ..., П. се
въртеше с нас, но не беше точно на касата.”. Свидетелката П.Д. казва, че когато са отишли на касата и трябвало
да се уточни вносната бележка били тримата /тя, свидетелите С. и С./, казали
им, че сумата не е точна написали на ново бележката и отишли отново на касата,
като отишла на касата последния път, парите се брояли. Т.е. според показанията
на тази свидетелка парите са се брояли преди представянето на касата на
вносната бележка с окончателната уточнена сума, което противоречи на
обясненията на подсъдимата, че е започнала да брои сумата, след като е набрала
ръкописния текст на оставената пред нея вносна бележка /очевидно правилно
попълнената/. Подсъдимата заявява в обясненията си, че
е занесла вносната бележка на свидетелката Д.С. и на по-късен етап разбрала, че
тази сума ще се тегли. При тегленето първо въвеждала текста, записан на
разписката собственоръчно от клиентите, като преписвала написаното от тях,
запаметявала документа и разпечатвала, събирала касовите комисионни, ако са
дължими, в случая имало такса за незаявено теглене, и носила документа отново
на свидетелката Д.С.. Казва, че предала сумата на свидетеля Д.С.. Не може да
каже дали е променяла купюрния строеж на банкнотите, тъй като не е запомнила
детайлите. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата, че е имало реално
внасяне и теглене на пари. Единствено свидетелят Н.С. и подсъдимата твърдят, че
е имало пари на касата. Свидетелката П.Д., която заявява, че е ходила на касата
три пъти не е видяла пари. Всички свидетели, с изключение на Н.С. и П.Д.
заявяват, че свидетелят Н.С. не се е доближавал до касата. Подсъдимата дава
твърде общи обяснения относно парите, тя говори за „сумата”, свидетелят А.
казва, че парите са били опаковани в плик, с ластици и тиксо, по труден за
отваряне начин и пуснати в найлонова торба, а свидетелят С. казва, че оставил
парите на касата с торбичката и че му е върнато ресто, а – това са конкретни
детайли, които, ако са се случили, биха могли да се припомнят. Също така
свидетелката Д.С. казва, че преди нейния подпис парите не можели да се появяват
в сметката за разпореждане. Свидетелката С. М. дава показания, че при внасяне
на повече от 20 000 лв. на каса, след оторизиране влизали като наличност в
самата каса и можело да се използват. Заверката на сметката ставала в момента
на оторизацията. Не било възможно единият клиент да внесе голяма сума и другият
да бъде там и да си изтегли парите. Клиентът щял да отиде, да ги изтегли от друга
каса. На нея не й се било случвало, а работила като касиер от 15 години.
Видно от заключението на съдебноикономическата експертиза, на 05.08.2010
г., в 08.57 ч., каса 1236 /касата на подсъдимата/ е захранена от главна каса
1231 със сумата 20 000 лв. Купюрният строеж е 200 банкноти по 100 лв.
Каса 1236 е приключила със следните наличности:
на 04.08.2010 г. – 14 314,66 лв.,
на 05.08.2012 г. – 14 690,05 лв.
На 04.08.2010 г. и на 05.08.2010 г. от каса 1236 са освободени
средства към главна каса 1231, както следва:
04.08.2010 г. в 10.43 ч. – прехвърляне на касови наличности за сума
9 900 щатски долара. Купюри 99 х 100 щатски долара,
04.08.2010 г. в 10.45 ч. - прехвърляне на касови наличности за сума
140 канадски долара. Купюри 7 х 20 канадски долара,
04.08.2010 г. в 15.02 ч. - прехвърляне на касови наличности за сума
23 000 лева. Купюри 200 х 50 лв., 600 х 20 лв., 100 х 10 лв.
04.08.2010 г. в 15.50 ч. - прехвърляне на касови наличности за сума
6000 лв. Купюри 10 х 100 лв. и 100 х 50 лв.
05.08.2010 г. в 16.17 ч. - прехвърляне на касови наличности за сума
6000 лв. Купюри 100 х 20 лв. и 400 х 10 лв.
Софтуерния продукт, използван от ОББ не позволява описание на
купюрите от предоставяните банкноти. Посочените по-горе купюри са записани
ръчно. А на процесните бележки не са. На повечето, но не на всички от вносните
бележки и нареждане – разписки от 05.08.2010 г. е описан купюрният строеж на
банкнотите.
На 05.08.2010 г. в 11.14 ч. е издадена вносна бележка за внесена сума
в размер на 98 266,94 лв. от „Йонико България” ООД в полза на „Билд 07” ООД, с вносител П.Д., ЕГН **********.
Като основание в платежния документ е посочено: „Плащане по договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2008 г. и допълнителни споразумения
1 и 2.”.
Записано е, че таксата за вноската е за сметка на получателя. Купюрният строеж
не е описан.
На 05.08.2010 г. в 11.22 ч. е издадено нареждане – разписка за
платена сума в размер на 98 266,94 лв. с наредител „Билд 07” ООД, с упълномощени лица
свидетелите Д.С. и К.Я.. Купюрният строеж не е описан.
С преводно нареждане за кредитен превод от 09.08.2010 г. от „Йонико
България” ООД в полза на „Билд 07”
ООД са платени по банков път 23 029,90 лв. Като основание за извършеното
плащане е посочено „Доплащане по договор за покупко – продажба на недвижим имот
10.09.2008 г. и допълнителни споразумения 1 и 2.”. Извършеното плащане е
отразено в счетоводствата на търговците.
На 10.08.2010 г. от „Билд 07” ООД е издадена фактура № 41, с данъчна
основа 239 185,77 лв. и начислен ДДС 48 814,23 лв. /обща стойност
288 000 лв./. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на „Йонико
България” ООД. Фактурата е описана в Дневника за покупки на „Йонико България”
ООД и е декларирана в справка – декларация по ЗДДС. Начисленият по фактурата
ДДС в размер на 48 814,23 лв. е ползван като данъчен кредит.
Фактура № 41/10.08.2010 г. е описана в дневника за продажби на „Билд
07” ООД и
е декларирана в справка – декларация по ЗДДС.
В софтуера на ОББ АД – клон Стара Загора са отразени процесните две
банкови операции – внесената на 05.08.2010 г. в 11.14 ч. сума в размер на
98 266,94 лв. от „Йонико България” ООД в полза на Билд 07” ООД и изтеглената на
05.08.2010 г. в 11.22 ч. сума в размер на 98 266,94 лв. с наредител Билд 07” ООД.
Времето между внасянето на процесната сума и последващата операция
на същата каса е 8 минути /от 11.14 ч., когато е внесена сумата в размер на
98 266,94 лв. до 11.22 ч. – когато е изтеглена/.
Времето между тегленето на
сумата и последващата операция е 2 минути,
/от 11.22 ч. до 11.24 ч., когато са внесени комисионни за незаявено
теглене в размер на 176,53 лв. от свидетеля Д.С./.
Непосредствено следващите банкови операции, извършени на касата са в
11.30 ч. и 11.35 ч.
В счетоводството на „Йонико България” ООД плащането на 05.08.2010 г.
в размер на 98 266,94 лв. е осчетоводено, като е съставена следната
счетоводна статия: „Дебитирана е счетоводна сметка 401 – „Доставчици”,
аналитична партида „Билд 07”
ООД и е кредитирана счетоводна сметка 501 „каса в левове” със сумата 98 266,94
лв.
В счетоводството на „Билд 07” ООД не е осчетоводено нито получаването на
сумата от 98 266,94 лв., нито изтеглянето на същата.
В доклада на специализирана служба за вътрешен одит на ОББ АД е
посочено, че може да се твърди с разумна увереност, че при операциите при
внасянето и тегленето на сумата от 98 266,94 лв. наличие на банкноти не е
имало. Посочено е, че инициираната от подсъдимата операция - касова вноска на
05.08.2010 г. в 11.14 ч. по левовата сметка на „Билд 07” ООД, е оторизирана в 11.21
ч. от свидетелката Д.С.. А инициираното в 11.22 часа от подсъдимата теглене от
сметката на „Билд 07”
ООД е оторизирано в 11.56 ч. от свидетелката Д.С.. Посочено е, че за реалното
извършване на операциите не е имало време.
Предвид всичко гореизложено, съдът прие, че на 05.08.2010 г. на
обслужваната от подсъдимата каса не е била нито внесена, нито изтеглена сумата
от 98 266,94 лв.
Видно от трудов договор № 6252/02.09.2008 г., подсъдимата е
назначена на длъжност „банков служител, касиер /Teller/” в ОББ, считано от
05.09.2008 г. Тя е заемала същата длъжност и на 05.08.2010 г. В трудовия
договор подсъдимата е декларирала, че е запозната с длъжностната
характеристика. Видно от длъжностната характеристика на длъжността „банков
служител /Teller/”, връчена на подсъдимата на 05.10.2008 г., заемащият тази
длъжност извършва касови и безкасови операции; приема вноски по сметки на фирми
и граждани до установения лимит, а над лимита – с оторизация от CSM, приема
касови плащания на банкови сметки и комисионни; осъществява теглене от сметки
на фирми и граждани до установения лимит, а над лимита - с оторизация от CSM,
извършва ежедневно приключване и равняване на физическите касови наличности със
счетоводните записвания на касата. Основната дейност на заеманата от
подсъдимата длъжност била да извършва касови и безкасови операции в лева и
валута, да отговаря за достоверността на информацията и документите, отразена
от нея, относно автентичността и броя на изплатените и получените суми на и от
клиентите.
Следователно, на подсъдимата е
било възложено от работодателя й да изпълнява със заплата, постоянно, работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическо лице - банка
ОББ кл. Ст.Загора, и по смисъла на чл. 93 т.1, б. „б” от НК, тя има качество на
длъжностно лице.
Видно от инструкцията за касовата дейност в ОББ, на клиента на банката
се изплащат два пъти преброени от касиера суми, касиерът получава и изплаща
суми, като се подписва върху съответните документи, приема от клиентите суми,
които брои в присъствието на вносителя – банкнотите – полистно – като всяка
банкнота се проверява за автентичност. Съгласно инструкцията, подсъдимата, изпълнявайки
задълженията си като касиер, преброявала сумите два пъти, проверявала
автентичността на банкнотите, въвеждала в информационната система на банката
сумата по транзакциите, страните по тях, сметките и основанията за плащане и
дължимите такси. След това, се подписвала срещу реквизита „касиер” върху
представените от клиентите бланки, поставяла ги в апарат, който принтирал върху
тях индетификационен номер, номер на касиера, дата и час, страни по транзакциите,
основания за тях и сметки и такси.
По този начин подсъдимата
съставяла по определения от Инструкция за касовата дейност в ОББ ред, в
предвидената форма, в кръга на служебните си задължения, като длъжностно лице –
касиер, документи - вносни бележки или нареждане-разписка. Тези документи – в
частта им, в която от касиера е удостоверена верността на обстоятелства –
извършени от него действия, са официални удостоверителни /свидетелстващи/
документи, тъй като са съставени от длъжностно лице в кръга на неговата
службата, по установения ред и форма, за удостоверяване на верността на
отразените в тези документи обстоятелства - от неговата компетенция и в негово
задължение.
Инкриминираните документи: нареждане-разписка и вносна бележка са изготвени върху бланки върху които
се съдържат няколко изявления.
Във вносна бележка
ТТ/10217/21571 от 05.08.2010 г. се съдържат следните документи:
- в долната част на бланката има декларация по Закона за мерките
срещу изпиране на пари в Р.България, където вносителят на парите – свидетелката
П.Д. декларира, че произходът на парите, предмет на операцията, е заем – в тази
част документът е частен документ, тъй като не изхожда от длъжностно лице в
пределите на неговата компетентност, и е удостоверителен /свидетелстващ/
документ, тъй като материализира удостоверително изявление на своя издател. С
това изявление издателят на документа /в случая свидетелката П.Д./ свидетелства
за съществуването на определени факти /че парите са получени от заем/;
- в средната част на бланката се съдържа частен документ с издател
вносителя на парите, в случая свидетелката П.Д., в който се съдържа изявление
от лицето до служител на банка ОББ да извърши определена банкова операция, в
случая вноска на сума в брой по сметка. В този частен документ се изписва на
ръка получателя и сметката му, платеца, сумата, основанието за плащането, дата
и място на подаване. Този частен документ /изходящ от частно лице/ е
диспозитивен, а не удостоверителен /свидетелстващ/, тъй като не материализира
съществуването на факт, а воля, волеизявление – разпореждане. Този документ не
поражда действие за други лица освен банковите служители, действащи от името на
банката, и заявилите операцията лица;
- в горната част на бланката се съдържат вписани от служител на
банката – подсъдимата, вносител и получател на парите, размер на вноската, основания
за плащане, дължими такси, номера на сметката.
Бланката съдържа подписа на касиера /подсъдимата/ проверил лицата,
броя и автентичността на парите и извършил банковата операция, който подпис е
положен до реквизита „касиер” под ръкописния текст, изписан от заявителя. В
тази си част, в която касиерът /подсъдимата/ е потвърдил с подписа си, че
вносителят е внесъл парите, техният размер, че ги е внесъл по сметката на
получателя, че е проверил лицата, броя и автентичността на парите и че е
извършил банковата операция, вносната бележка е официален удостоверителен /свидетелстващ/
документ, тъй като е съставен от длъжностното лице, служител на банката, в
кръга на неговите компетенции, по установените форма и ред и тъй като също в
кръга на компетенциите, длъжностното лице удостоверява със свое изявление, че
записаното от него върху бланката и потвърдено с подписа му, е реално случило
се и то така, както е отразено, т.е. удостоверява съществуването на факт /че
банковата операция е извършена така, както е записана/. Относно верността на
удостоверените обстоятелства този документ има обвързваща сила спрямо всички до
доказване на противното по съответния ред.
В нареждане разписка
ТТ/10217/22409 от 05.08.2010 г. също се съдържат няколко документа, а именно:
- в долната част на бланката се съдържа декларация по Закона за мерките
срещу изпиране на пари в Република България, където получателят на парите - в
случая свидетелят Д.С. декларира произход на средствата – продажба на недвижим
имот – това се явява частен /изходящ от частно лице/ - удостоверителен
/свидетелстващ/ документ, тъй като материализира удостоверително изявление на
своя издател. С това изявление издателят на документа свидетелства за
съществуването на определени факти /че парите са получени от продажба на недвижим
имот/;
- в средната част на бланката се съдържа частен документ, с издател
наредителят на парите, в който се съдържа волеизявление от него до служител на
банката да извърши определена банкова операция – изплащане на сума в брой от
сметка на „Билд 07”
ООД на физическо лице – свидетеля Д.С.. В този частен документ се изписва на
ръка наредителят – в случая „Билд 07”
ООД, сметката на търговеца, получателят, сумата, датата и мястото на подаване.
Това е частен документ /изхождащ от частно лице/, диспозитивен, тъй като не
материализира съществуването на факт, а воля, волеизявление – разпореждане.
Този документ не поражда действие за други лица освен банковите служители,
действащи от името на банката, и заявилите операцията лица;
- в горната частта на бланката се съдържат вписани от служител на
банката /в случая подсъдимата/ платец на сумата – „Билд 07” ООД, получател на парите,
размер на сумата, дължими такси.
Бланката съдържа подписа на касиера /подсъдимата/ проверил лицата, броя и автентичността на
парите и извършил плащането, който подпис е положен до реквизита „касиер” под
ръкописния текст, изписан от заявителя. В тази си част, в която касиерът
/подсъдимата/ е потвърдил с подписа си, че е проверил лицата, броя и автентичността
на парите и извършил плащането, бланката е официален удостоверителен документ,
тъй като е съставен от длъжностното лице, служител на банката, в кръга на
неговите компетенции, по установените форма и ред и тъй като също в кръга на
компетенциите, длъжностното лице удостоверява със свое изявление, че записаното
от него върху бланката и потвърдено с подписа му, е реално случило се и то
така, както е отразено, т.е. удостоверява съществуването на факт /че банковата
операция е извършена така, както е записана/. Относно верността на
удостоверените обстоятелства този документ има обвързваща сила спрямо всички до
доказване на противното по съответния ред.
Следователно, тъй като сумата от 98 266,94 лв. нито е била
внесена, нито е била изтеглена, подсъдимата в двата инкриминирани документа,
като длъжностно лице, в кръга на службата си, е съставила официални документи,
в които е удостоверила неверни обстоятелства – че банковите операции са
извършени.
Подсъдимата е знаела, че сумата от 98 266,94 лв. не е внесена и
не е изтеглена. Съставила е двата документа – с цел те да бъдат използвани, за
удостоверяване верността на изложеното в тях. Официалните удостоверителни
документи имат обвързваща доказателствена сила, че отразеното в тях е вярно и
се е случило и именно за това, те се издават в удостоверителната власт на
длъжностното лице. Подсъдимата е извършила лъжливото документиране при пряк
умисъл. Тя е знаела, че сумата от 98 266,94 лв. нито е внесена, нито е
изтеглена и е съзнавала, че полагайки подписа си върху вносната бележка и
нареждането - разписка удостоверява неверни обстоятелства, с цел чрез тези
документи да се удостовери истинността на отразените в тях факти. Тази цел се
извежда от характера, естеството и съдържанието на самите документи. Ясно е
съзнавала неверността на вписаните обстоятелства и целта документите да бъдат ползвани като доказателство за това.
Предвид изложеното, съдът намери, че на 05.08.2010 г. в гр. Стара
Загора, е осъществила от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК, с това, че в качеството си на длъжностно
лице /банков служител-касиер/ в банка ОББ, клон
гр. Стара Загора, подсъдимата е съставила
два официални документа, а именно: вносна бележка с № ТТ/10217/21571, в
която са удостоверени неверни обстоятелства - че е внесена сумата от 98266,94 лв. от «Йонико България»ООД от името на свидетелката
П.Д., по сметка на «Билд 07» ООД, с
цел да бъде използван този документ
за доказателство за тези обстоятелства, а именно, че сумата от 98266,94
лв. е внесена по сметка на «Билд 07»ООД от „Йонико България” ООД, и нареждане разписка с № ТТ/10217/22409, в която са удостоверени неверни
обстоятелства, а именно, че свидетелят Д.С. е получил в брой от сметка
на «Билд 07» ООД, сумата от 98266,94 лв., с
цел да бъде използван този документ
за удостоверяване на обстоятелството, че сумата от 98266,94 лв. е получена в брой от Д.И.С. от сметката на «Билд 07»ООД.
Тъй като двете деяния осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, то деянията са извършени при условията на чл. 26
ал. 1 от НК.
Съдът намери, че процесният
случай е маловажен, по следните съображения. Подсъдимата е много млада – към
настоящия момент – на 33 години, а към инкириминираната дата – на 30 години. Тя
не е осъждана, няма други противообществени прояви, няма криминалистическа
регистрация. От деянието й не са настъпили имуществени вреди за работодателя й,
тъй като дължимите комисионни за неосъществилите се банкови операции са платени.
Поради изложеното, съдът счете, че извършеното от подсъдимата е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи по чл. 311 ал.
1 от НК и осъществява състава на ал. 2 на чл. 311 от НК, който предвижда
наказание – лишаване от свобода до една година или пробация.
Тъй като подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и
не е освобождавана от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, от
деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване, и за извършеното умишлено престъпление законът предвижда
наказание – лишаване от свобода до една година или пробация, съдът на основание
чл.78а от НК освободи подсъдимата от наказателна отговорност за извършеното
престъпление. Нормата на чл. 78а ал. 1 от НК предвижда административно
наказание „глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Като
съдът счете, че размер на глобата, ориентиран към минимума, но не минималния
размер, а именно от 2000 лв., ще постигне целите на административното наказание.
Воден от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: