Номер 34114.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100501722 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:52 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призован, не се
явява представител.
Въззиваемата страна С. Х. С. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Т.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба от ГД «Гранична полиция», чрез
процесуалния представител – юрисконсулт А.Н., срещу решение № 1197/06.03.2020г. по
гр.д.№16314/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на С. Х. С. сумата от
2157,19лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през нощта за периода 12.10.2016г. –
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението и сумата от 169,68лв.,
представляваща лихва за забава, начислена, считано от първо число на месеца, следващ
изтичането на съответния тримесечен период до 07.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД., както и 400лв. разноски по делото.
1
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния
период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението
на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове
да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С жалбата не са
направени искания по доказателствата.
Въззиваемата страна, чрез адв. С.Т., е депозирала писмено възражение в срока по чл.263,
ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в
Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен.
Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед
наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде
потвърдено. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор
не са обективирани доказателствени искания.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и
2
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването
им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Подадената въззивна жалба е недоказана. Моля да ни присъдите направените по делото
разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.54 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3