№ 210
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002507 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Сдружение „МУЗИКАУТОР“
срещу решение № 902981/02.07.2020 година, постановено по т.д.130/2019
година по описа на Окръжен съд Благоевград, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска му срещу „ТЕОХАР 72“ ЕООД да заплати сумата за разликата
над 2500 лева до предявения размер от 5000 лева, представляваща
обезщетение за използваните защитени произведения, принадлежащи към
репертоара на „Музикаутор“ – Don’t let me go” на К., “If you had my love” на
Тиймид, “If you only know” на Ф., “Part-time lover” на С. У. , “Smooth operator”
на Ш., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 18.09.2019 година до окончателното изплащане на
задължението, както и е осъден да заплати сумата от 250 лева разноски.
В частта, с която искът е уважен за сумата от 2500 лева решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон, тъй като претендираното
1
обезщетение съгласно законовите разпоредби следва да бъде присъдено за
всеки обект на авторско право т.е. поотделно за музиката и текста на всяко
произведение. Претендира се неговата отмяна и постановяване на решение по
съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло,
както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. В о.с.з.,
чрез процесуалния си представител подържа жалбата и моли исковете да
бъдат уважени, като се присъдят и разноски в размер на внесената държавна
такса от 50 лева.
Против жалбата не е подаден писмен отговор. В о.с.з., въззиваемата
страна „ТЕОХАР 72“ ЕООД, чрез процесуален представител моли да се
потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, както и
се присъдят направените разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Ищецът СНЦ “Музикаутор“, в качеството му на организация за
колективно управление на авторски права, е предявил срещу „ТЕОХАР 72“
ЕООД искове с правно основание чл.95 ал.1 вр. чл.95а ал.1 т.1 ЗАПСП.
В исковата си молба от 18.09.2019 година твърди, че е сдружение,
регистрирано по ЗЮЛНЦ като организация за колективно управление на
авторски права по чл.94а, ал.2 от ЗАПСП, а ответникът „ТЕОХАР 72“ ЕООД
е търговско дружество, което стопанисва обект, в който публично се
използват музикални произведения и свързани с тях литературни
произведения /текстове/ от репертоара на ищца без надлежно отстъпени за
този вид използване авторски права. На 24.01.2019 година в стопанисвания и
управляван от ответника ресторант „Царски клуб“, който се намира в
гр.Благоевград, ул.Бистрица 1, Вароша са изпълнени публично посредством
озвучаване от тонколони, разположени вътре в обекта следните песни: Don’t
let me go” на К., “If you had my love” на Тиймид, “If you only know” на Ф.,
“Part-time lover” на С. У. , “Smooth operator” на Ш.. Ответникът няма
отстъпени права да ползва гореописаните произведения и като ги е
използувало посредством озвучаване на своя обект е нарушило нормата на
чл.18 ал.2 т.3 от ЗАПСП и е причинил вреди на авторите на произведенията,
лишавайки ги от възнаграждения за творческия им труд.
2
Доколкото посочените автори са членове на организации за
колективно управление на авторски права, с които ищецът има сключени
договори за взаимно представителство той представлява авторите на
територията на Република България на основание чл.40 ал.10 от ЗАПСП,
включително като отстъпва правата им за използване на техни произведения.
Тъй като е невъзможно да бъде установен точният размер на
приходите, които ответникът е реализирал с неправомерното излъчване и
доколкото използването е еднократно, ищецът претендира последният да бъде
осъден да му заплати обезщетение , определено по реда на чл.95а ал.1 т.1
ЗАПСП – по 500 лв. за използването на музиката /като музикално
произведение/ и 500 лв. за използването на текста /като литературно
произведение/ на всяка от песните или общо 5000 лв., ведно със законната
лихва. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът е оспорил исковете, като неоснователни. Оспорил е факта
на извършване на нарушението, като твърди, че на посочената дата не е
извършвана проверка. Поискано е исковете да бъдат отхвърлени с ангажиране
отговорността на ищеца за направените от страната разноски.
Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в
сила, в частта, с която исковете са уважени до размера от 2500 лева, като при
определянето на размера на дължимото за нарушението обезщетение, съдът е
приложил разпоредбата на чл.94а ал.1 т.1 ЗАПСП /ред. преди изм. ДВ
бр.28/2018г., нова чл.95а ал.1 т.1/ като, с оглед характера и тежестта на
нарушението е определил такова в размер на 500 лв. за всяка от песните.
Влизането в сила на решението, в осъдителната му част следва да се
зачете от настоящият състав на съда, като между страните е формирана сила
на пресъдено нещо досежно фактите, че ищецът е организация за колективно
управление на авторски права, която по силата на закона е оторизирана да
представлява както своите членове /автори на произведения/, така и членовете
на други организации за колективно управление на авторски права, с които
има сключени договори за взаимно представителство и е активно
материалноправно легитимиран и разполага с правото да предявява искове, с
които да търси защита на правата на последните срещу неправомерно
използване на произведенията им.
3
Решението съставлява и сила на пресъдено нещо досежно факта на
нарушението и приемането за установено, че с действията си,
представляващи използване по смисъла на чл.18 ал.2 ЗАПСП, ответникът е
извършил нарушение на правата на авторите на произведенията, изрично
посочени в диспозитива на съдебното решение, а именно: Don’t let me go” на
К., “If you had my love” на Тиймид, “If you only know” на Ф., “Part-time lover”
на С. У. , “Smooth operator” на Ш., с което основанието на иска е доказано.
Изводът, основан на приложението на разпоредбата на чл.8 ал.1
ЗАПСП, и обусловил редуцирането на дължимото за всяка песен обезщетение
от 1000 лв. до 500 лв., не съответства на смисъла и духа на закона. Съгласно
чл.3 ал.1 ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е
изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като
примерно като такива са изброени от законодателя литературните и
музикалните произведения. Песента, като цяло, представлява музикално
произведение, което обаче е резултат от творческите усилия както на
композитора на музиката,така и на автора на текста й. Двете /текстът и
музиката/ са отделни части на произведението, всяка от които, доколкото
представлява плод на различна категория творчество – в областта на музиката
или литературата, сама по себе си представлява обект на авторско право
/според изричната норма на ал.3 на чл.3 ЗАПСП, тълкувана и във връзка с
чл.3 ал.1 т.1 и т.2 ЗАПСП/ ползващ се с отделна правна защита. Тъй като при
излъчването на песента без наличие на договор за отстъпени авторски права
се осъществява нарушение при използването и на двата обекта на авторски
права, за всяко от тях се дължи отделно обезщетение. Разпоредбата на чл.8
ал.1 ЗАПСП не би могла да обуслови различен от този извод, тъй като същата
касае съавторство върху всеки отделен обект на авторски права – напр. двама
или повече композитори на музиката или двама или повече създатели на
текста.
Предвид горното, следва да се приеме, че за всяка от песните
ответникът дължи обезщетение в минимално предвидения от законодателя /и
така поискан от ищеца/ размер от 500 лв. поотделно за нарушаване
авторските права на носителите на такива за музиката /композиторите/ и за
4
текста на всяка от песните /авторите на текстовата им част/ или общо – по
1000 лв. за всяка.
Предвид гореизложеното искът се явява основателен за целия
предявен размер и следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което искът бъде уважен.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК „ТЕОХАР 72“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на Сдружение „МУЗИКАУТОР“ разноски за въззивната инстанция в
размер на 50 лева, представляващи внесена д.т..
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 902981/02.07.2020 година, постановено по
т.д.130/2019 година по описа на Окръжен съд Благоевград, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен иска на Сдружение „МУЗИКАУТОР“ срещу „ТЕОХАР 72“
ЕООД за заплащане на сумата за разликата над 2500 лева до предявения
размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за използваните защитени
произведения, принадлежащи към репертоара на „Музикаутор“ – Don’t let me
go” на К., “If you had my love” на Тиймид, “If you only know” на Ф., “Part-time
lover” на С. У. , “Smooth operator” на Ш., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 18.09.2019 година до
окончателното изплащане на задължението, както и е осъдено Сдружение
„МУЗИКАУТОР“ да заплати сумата от 250 лева разноски, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „ТЕОХАР 72“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление: гр.Благоевград, ул.Мир, 15, ет.1, представляванбо от К. В. А.
да заплати на Сдружение „МУЗИКАУТОР“ сумата за разликата над 2500 лева
до предявения размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за
използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на
„Музикаутор“ – Don’t let me go” на К., “If you had my love” на Тиймид, “If you
5
only know” на Ф., “Part-time lover” на С. У. , “Smooth operator” на Ш., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 18.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 50 лева разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6