Решение по дело №285/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл.204, ал. 3 от Административно-процесуален кодекс – АПК във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ЗОДОВ

 

 

Образувано е по искова молба на А. И. П. [населено място], [улица], вх. А против ОД на МВР В. Търново, с която се претендира заплащането на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, шок, нервно напрежение, обида, чувство за унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име , нарушение на правото на личен живот във форма на физическа неприкосновеност, пострадала е репутацията на ищеца, нарушили са се взаимоотношенията с приятели и родители, страх от бъдещето, притеснение и вина, несигурност поради проявената от МВР необективност, причинени от оттеглена Заповед за прилагане на ПАМ с Рег. №24-1275-000370/2024г.издадена на основание чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП, за сумата от 3000 три хиляди лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2024г.

В исковата молба се посочва, че на ищеца в качеството му на водач на МПС е извършена проверка за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП като техническото средство Драг тест 5000 е установило наличие на наркотично вещество, за което е бил издаден АУАН бл. № 200980 и Заповед за налагане на ПАМ с Рег. №24-1275-000370/ 2024г на основание чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП. След като ищецът е дал биологична проба въз основа на издадения му талон за медицинско изследване с № 259851, е възложено изготвянето на химико- технологична експертиза, която не установява наличието на упойващи лекарствени средства или наркотични вещества. След получаване на тези резултати с мотивирана резолюция с рег. № 24-1275-П000193 28.11.2024г. на основание чл. 54, ал.1, т.1 от ЗАНН административно- наказателната процедура е прекратена, преустановено е и действието на наложената ПАМ по силата на закона, като липсва волеизявление на АО в тази насока. На същата дата 28.11.20024г. СУМПС е върнато на ищеца, което е отразено на гърба на ЗППАМ.

 

Въз основа на тази безспорна фактическа обстановка, ищецът намира, че след като същият е оспорил резултата от техническото средство, АО е следвало да изчака резултатите от химико- токсикологичната експертиза, тъй като тези са определящи съгласно нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, а не да издава ПАМ по чл. 171, ал.1, б „б“ от ЗДвП. Това налага извод, че ЗППАМ е издадена преждевременно, без да е налице годно фактическо основание за това- доказана употреба на наркотични или упойващи вещества- нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Тъй като изготвянето на експертизата не е станало в определения във възлагателното писмо срок, а почти шест месеца след това на 21.11.2024г. то ищецът е претърпял вреди за целия период от датата на предварителното изпълнение 31.5.2024г. до 28.11.2024г, когато му е съобщено, че административно- наказателното производство е прекратено. С оглед на така изложеното ЗППАМ се явява незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон, същата не е била обжалвана по съдебен ред. От предварителното й изпълнение като пряка и непосредствена последица са възникнали неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в стрес, шок, нервно напрежение, обида, чувство за унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име , нарушение на правото на личен живот във форма на физическа неприкосновеност, пострадала е репутацията на ищеца, нарушили са се взаимоотношенията с приятели и родители, страх от бъдещето, притеснение и вина, несигурност поради проявената от МВР необективност. Следователно са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника ОД на МВР В. Търново, визирани в нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, чийто размер съдът следва да установи съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД т.е. по справедливост.

 

От съда се иска да осъди ответника да заплати сумата в размер на 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 31.5.2024г. до 28.11.2024г.от незаконосъобразно постановената ЗППАМ , издадена на основание чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП. Представя подробна писмена защита. Претендира и направените по делото разноски.

 

 

Ответникът ОД на МВР В. Търново, чрез своя процесуален представител гл.юк Б. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения месечен срок. В отговора се поддържа становището, че подаденият иск е неоснователен и недоказан. Представя подробна писмена защита, в която развива следните аргументи: 1. Към момента на постановяване на ЗППАМ, същата се явява материално- законосъобразна , тъй като от показанията на техническото средство се установява употреба на упойващи вещества, като изрично в чл. 172, ал. 3 от ЗДвП е посочено, че СУМПС се изземва със съставянето на АУАН, 2. Доколкото ПАМ не са наказание, а е с превантивен и преустановителен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения, то същата се прилага под прекратително условие – до решаване въпроса за отговорността, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП 3. В тази хипотеза АО действа в условията на обвързана компетентност и следва да издаде ПАМ, преди да изчака резултатите от съответната експертиза. 4.В настоящия случай не е налице нито обжалвана респ. отменена, нито оттеглена ЗППАМ, което обосновава извода за липсата на елемент от фактическия състав по чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за вреди. 5. ЗППАМ не е незаконосъобразен административен акт- издадена е от компетентен орган, в писмена форма с излагане на мотиви, при издаването не са допуснати съществени процесуални нарушения и към момента на издаването е налице и фактическото основание за това – установена с техническо средство употреба на упойващи вещества, за което е издаден АУАН. 6.Изчакването на резултата от кръвната проба , който в случая е отнел месеци би обезсмислило налагането на ПАМ и би създал неоправдан риск за безопасността на движението по пътищата, както за водача на МПС така и за други участници в движението. С оглед на изложеното моли исковата молба да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура - прокурор Кърчева , встъпил в производството по реда на чл. 16 от АПК поддържа мотивирано становище, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Счита, че не е налице задължителен правопораждащ елемент от фактическия състав на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ- отменен или оттеглен ИАА. ЗППАМ е издадена законосъобразно, съгласно разпоредбите на чл. 171, т.1 ,б“б“ от ЗДвП , тъй като при извършената проверка е установена положителна концентрация на определен вид наркотично вещество. Съгласно ЗДвП тази мярка се прилага за срок не по- дълъг от 18 м, до решаване въпроса с отговорността. След като са излезли резултатите от кръвната проба, Заповедта е своевременно отменена. Не е налице правопораждащият елемент за възникване на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Безспорно тази мярка е причинила неудобство и за ищеца и за семейството му, но законодателят е отдал приоритет на обществения интерес- осигуряване безопасността на движение

 

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

 

По делото от приложената административна преписка се установя безспорна фактическа обстановка: На 31.05.2024г. около 12,45 часа в гр. В. Търново на кръстовище на [улица]с местност „Сини вир“ в посока към кв. Дълга лъка на ищеца в качеството му на водач на МПС с ДК№ [рег. номер], собственост на Н. е извършена проверка от служителите на ответника С. и Г. за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Използваното техническото средство Драг тест 5000 е установило наличие на наркотично вещество, за което е бил издаден АУАН бл. № 200980 стр. 13 от делото, подписан с възражение от ищеца. След като показанията на техническото средство са били оспорени, на П. е издаден талон за медицинско изследване с № 259851, стр. 20 от делото, съгласно който следва да се яви в СО при МОБАЛ „Ст. Ч.“ до 45 минути от връчването на талона-13,10 часа на 31.5.2024г. Ищецът е изпълнил горното задължение в указания му срок, като е дал кръвна проба, което обстоятелство се установява от Протокол за медицинско изследване рег. № 12263/31.5.2024г.съставен от д-р Р. Литерланд- лекар в СО при МОБАЛ Д-р С. Ч. в 13,40 часа- стр. 21 от делото.

 

На основание чл. 171,т.1, б“б“ от ЗДвП е издадена Заповед за налагане на ПАМ с Рег. №24-1275-000370/ 2024г от С. на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с която на ищеца е временно отнето СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но за не- повече от 18 месеца. На същата дата Заповедта е връчена на П., който не я е оспорил по съдебен ред.

 

С писмо рег. № 366р-12506/3.06.2024г. Директор на ОД на МВР В. Търново е възложил да се извърши химико- токсикологична експертиза на взетите проби от лице с висше образование, професионална квалификация “химик“ в НИК на МВР и е определил срок до 31.06.2024г. за извършването й. От НИК [населено място] е постъпило писмо рег. № 5204/21.11.2024г. , с което е изпратена Експертна справка № 24/ТКХ-611/21.11.2024г., от която е видно, че в кръвта на ищеца не са установени упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. След получаване на тези резултати, с мотивирана резолюция с рег. № 24-1275-П000193/28.11.2024г. от оправомощено за това лице ст. инспектор Д. на основание чл. 54, ал.1, т.1 от ЗАНН административно- наказателната процедура е прекратена, преустановено е и действието на наложената ПАМ по силата на закона. На същата дата 28.11.20024г. СУМПС е върнато на ищеца, което е отразено на гърба на ЗППАМ.

 

За установяване настъпването на неимуществени вреди по делото е разпитан св. Ж.. Същият е приятел на ищеца, заявява, че П. е бил силно притеснен след като му е отнето свидетелството за правоуправление. Тъй като колата е собственост на майка му, е имал сериозни проблеми в къщи, отделно са имали и други проблеми. След около месец му е споделил, че когато ходи в центъра на [населено място], хората са започнали да го гледат с пренебрежение, казвали му „наркоман“, което го е накарало да се затвори в себе си, да ограничи излизанията си. Разказва за конкретен случай, когато неговата баба е била с влошено здравословно състояние, а по телефона са му казали, че няма свободна линейка. Свидетелят ги е закарал с неговата кола, изчакал е с ищеца да й извършат преглед в спешното отделение на МОБАЛ до около 24 часа. Самият свидетел не е променил мнението си за ищеца, но смята, че общественото мнение е променено.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 7 от КРБ, държавата отговаря за вреди, които са причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Тази разпоредба се съдържа в глава първа на Конституцията, което е посветена на основните начала на държавно устройство, но тя не представлява пряка защита на правата на гражданите, същата прогласява основен принцип, осъществяването, на който трябва да бъде уреден със закон. Такъв именно закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди- ЗОДОВ, в който се разграничават два вида отговорност на държавата : първият, която възниква при наличие на причинени вреди от дейност на администрацията при и по повод административната дейност, а втората – от дейността на правозащитните органи. В чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вреди, които са причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. По силата на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административно-процесуалния кодекс- АПК , като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ и е изборна – пред съда по мястото на настъпилото увреждане или пред съда, в чиято област е постоянния или настоящия адрес или седалище на ищеца.

 

Разпоредбата на чл. 203 от АПК посочва, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета "Производства за обезщетения" от АПК.

Исковата молба е предявена пред родово компетентния съд -Административен съд Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.5.2015 г. по описа на ВКС по ТД 2/2014 г., и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл. 133 от АПК, доколкото е налице изборна местна подсъдност, в конкретната хипотеза по постоянния адрес на ищеца - Велико Търново.

 

В хипотезата на чл. 204, ал.1 от АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, допустимостта на иска е обусловена от наличието на абсолютната положителна процесуална предпоставка – отмяна на ИАА по съответния ред, в конкретната хипотеза със съдебно решение. По делото не се спори, че ЗППАМ не е била обжалвана, при което законодателят допуска изключение единствено в хипотезата на чл. 204, ал. 2 от АПК, ако претенцията за вреди е съединена с жалба срещу самия административен акт, но същата следва да е предявена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК, което не е сторено. След като по делото е безспорно, че ЗППАМ не е отменена със съдебно решение, нито настоящото производство е такова по обжалване на същата, заедно с претенцията за обезщетение на неимуществените вреди, поради изтичане на горепосочения преклузивен срок, то не е налице абсолютната положителна предпоставка по чл. 204 от АПК, за която съдът следи служебно. В този смисъл е константната практика на Вас напр. Определение № 3776 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2015 Определение № 6716 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6366/2015 г., Определение № 14187 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12322/2015 Определение № 8645 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2015 и др.

 

С оглед на така изложеното, настоящата инстанция намира, че възраженията за незаконосъобразност на ЗППАМ са извън предмета на настоящото дело.

 

Остава второто основание, визирано в исковата молба- обезщетение за неимуществени вреди от оттеглен административен акт- правно основание по чл. 203, ал. 4 от АПК.

 

За да е налице валидно оттегляне на административния акт е необходимо то да бъде направено от органа, който е издал първоначалния акт, както и в същата форма, като волеизявлението е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. Органът, издал ЗППАМ не е направил волеизявление за оттегляне на издадената Заповед. Постановената мотивирана резолюция рег. № 24-1275-П000193/ 28.11.2024г. от оправомощено за това лице ст. инспектор Д., на която се позовава ищецът, касае приключване на административно- наказателното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, при което макар производството да е започнало със съставяне на АУАН, същото не приключва с издаване на НП. Производството по налагане на административно наказание в качеството на санкция за извършено административно нарушение е самостоятелно такова, различно от това по налагане на ПАМ. Целта на последните е да осъществи превенция за осигуряване безопасността на движението по пътищата, визирана в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Поначало ИАА, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагане на административно наказание с правораздавателен акт, какъвто се явява НП. ПАМ са форма на изпълнително – разпоредителна дейност, чрез която се реализира диспозитива на правната норма и се цели ограничаване на евентуалното противоправно поведение на водача на МПС за в бъдеще. Следователно горепосочената мотивирана резолюция не може да бъде приравнена на ИАА за оттегляне на ЗППАМ.

 

Както се посочи, със ЗППАМ Рег. №24-1275-000370/ 2024г е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Както правилно посочва процесуалният представител на ответника в писмената си защита, ПАМ се издава под прекратително условие- окончателното решаване на въпроса с отговорността. В конкретния казус този въпрос е решен с издаване на горепосочената мотивирана резолюция за прекратяване на административно-наказателното производство по ЗАНН и съответно СУМПС е върнато на ищеца. Въпреки, че правните последици от оттегляне на ЗППАМ и тези от постановяване на мотивираната резолюция са еднакви- връщане на свидетелството за правоуправление, това обаче не означава, че двата акта са идентични. Както се посочи по- горе Мотивираната резолюция се издава по реда на ЗАНН, с което производството се прекратява, докато ЗППАМ се издават и оттеглят по реда на АПК.

 

Следователно, ако беше обжалвал ЗППАМ по съдебен ред в предвидения от закона срок, при евентуална отмяна на същата от компетентния за това съд, би могла да се реализира отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Доколкото на ЗППАМ им е предадено предварително изпълнение и решението, с което се отменя административен акт има конститутивно действие и с обратна сила, считано от издаване на акта, отрича неговите правни последици като неосъществили се. По силата на това решение в материалните административни правоотношения между страните по делото настъпва промяна - възникналите по силата на отменения административен акт права и задължения отпадат с обратна сила. Това следва и от чл. 301 от АПК, който задължава административния орган при отмяна на административен акт, чието изпълнение е започнало преди влизането му в сила, да възстанови нарушеното право или да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин

 

Неоснователно е и възражението на ищеца, че ЗППАМ е издадена преждевременно. Както се посочи по- горе в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП също така е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая по безспорен начин се установява, че при извършената му проверка с техническо средство Драгтест 5000, уредът е отчел положителна проба. Както правилно сочи и ответникът, съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в тези случаи СУМПС се изземва със съставянето на АУАН, при което органът действа в условията на обвързана компетентност. В разпоредбата на чл. 171, т.1,б „б“ от ЗДвП не е въведено като условие за издаване на ЗППАМ, въпросът с наличието на наркотични вещества да е окончателно разрешен вкл. Чрез резултатите на ХТЕ напр. Решение № 13216 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г., III о. Обратно, при тълкуване на чл. 171, т. 1 б. "б", от ЗДвП, доколкото е налице израза, "временно отнемане", "до решаване на въпроса за отговорността му", от предвиденото в чл. 172, ал. 3 от ЗДвП отнемане на документите още със съставянето на АУАН, както и от целта, преследвана с приложението на разпоредбите в чл. 171от ЗДвП , а именно – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, следва извод, че достатъчно за приложението на посочените разпоредби е и само неблагоприятният за лицето-водач на МПС резултат от измерването с техническото средство, извършено от органите на МВР в момента на проверката. Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е издадена по делегацията на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, който член се намира в глава седма – Административно-наказателна отговорност. Налагането на административно наказание е санкция за извършено нарушение, което несъмнено трябва да е категорично установено. Прилагането на принудителни административни мерки е превенция, която цели да предотврати неблагоприятните последици от евентуално извършено нарушение, които могат да са, както за лицето, евентуален нарушител, така и за мнозина други участници в движението, и те ПАМ следва да се прилагат при достатъчно обосновано съмнение за извършено нарушение. В конкретния случай, показанието на използваното техническото средство е било за положителен резултат на наркотично вещество, което е достатъчно да се приеме, че е било налице обосновано съмнение за извършено нарушение от водача на МПС и за приложението на въпросните принудителни административни мерки. Полицейските органи са процедирали законосъобразно и в съответствие с целта на чл. 171 от ЗДвП, налагайки ПАМ, като изчакването на резултата от кръвната проба, би обезсмислило налагането на ПАМ и би създал неоправдан риск за безопасността на движението по пътищата, както за водача на въпросното МПС, така и за другите участници в движението.. Тоест налице са предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

 

Именно с оглед на така изложеното, поради липса на първия от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал.1 от АПК и чл. 203, ал. 3 от АПК, а именно на отменен незаконосъобразен акт или оттеглен такъв, води до неоснователност на исковите претенции за обезщетяване на вредите в резултат на предварителното изпълнение на ЗППАМ.

 

Трите кумулативни предпоставки за реализиране на обективната отговорност по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ са :

 

1/.Незаконосъобразност на административен акт, отменен по съответния ред или оттеглен ИАА, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., ОСГК, което съгласно т.3 и т.4, е елемент на фактическия състав,

 

2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

 

3/Наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

 

Настоящата инстанция намира, че след като не е доказан първия елемент от ФС, не е необходимо да излага съображения относно следващите такива.

 

По изложените съображения, съдът счита, че ищецът не доказа с относими доказателствени средства кумулативното наличие на материално-правните предпоставки за ангажиране на отговорността на ОДМВР Велико Търново по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид неоснователността на главния иск е неоснователна и претенцията за присъждане на лихви върху главницата.

 

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответник жалба за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ /ДВ, бр. 94/2019 г./, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото съдът приема, че на ответника се следва възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, предявена от А. И. П. [населено място], [улица], вх. А против ОД на МВР В. Търново, с която се претендира заплащането на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, шок, нервно напрежение, обида, чувство за унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име , нарушение на правото на личен живот във форма на физическа неприкосновеност, пострадала е репутацията на ищеца, нарушили са се взаимоотношенията с приятели и родители, страх от бъдещето, притеснение и вина, несигурност поради проявената от МВР необективност, причинени от незаконосъобразна /оттеглена Заповед за прилагане на ПАМ с Рег. №24-1275-000370/2024г.издадена на основание чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП, за сумата от 3000 три хиляди лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2024г. като неоснователна и недоказана.

 

ОСЪЖДА А. И. П. [населено място], [улица], вх. А да заплати на Областна дирекция на МВР Велико Търново, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.