Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 64
гр. Б., 14.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА Н.
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 715 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от М.Н.Н. и П.Н.С., чрез пълномощник
адв. Р.С. от САК, срещу Д.Ц.П. са предявени активно субективно съединени искове
с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство и
придобивна давност от покойния си баща Н.Г.Н.на следния недвижим имот: УПИ IX-***за
имот пл. № ***(петстотин деветдесет и шест) в квартал ** по плана на с. В.,
урегулиран от 812 кв. м., заедно с построената в него къща при съседи: от две
страни улици, УПИ VIII-***, УПИ VII-***и УПИ X-***в кв. 76 по плана на селото
(индивидуализирането на имота е съгласно Скица № С-033/17.04.2018 г. на Кмета
на с. В. и НА № 123, т. I, дело 0326/1969 г. на РС- Б.). Сочи се, че наследодателят
Н.Г.е придобил собствеността върху имота въз основа на давностно владение, по
наследство от баща си и делба с останалите наследници. Повече от 50 години
преди смъртта на наследодателя Н.Г.оградата (стар каменен зид) между процесния
имот и съседните два имота УПИ VII-***и
УПИ X-***била изградена по имотната, а не по парцелната граница. Твърди се, че
в тези граници е упражнявано владението на наследодателя, а след неговата смърт
до настоящия момент - от ищците. Няколко месеца преди предявяване на иска,
ответницата Д.Ц.П., собственик на съседния УПИ VII-594, заявила претенции за
част от процесния имот (от дворното място), а именно за около 82 кв. м. от
дворното място, която част била заключена, между парцелната граница на УПИ IX-***и
имотната граница между имот с пл. № ***и имот с пл. № 594 в кв. 76 по плана на
селото. Ответницата искала да събори каменния зид, разграничаващ нейния имот от
този на ищците. В заключение ищците акцентират, че са владели над 50 години (те
лично и преди това наследодателят им) процесната част като неразделна част от
собствения им имот. Владението им било спокойно, необезпокоявано, неоспорвано
от когото и да било. По същество искането към съда (след направеното изменение
на иска) е да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици по наследство и давностно владение на дворно място от 86 кв. м.,
заключено между парцелната граница на УПИ IX-***и имотната граница между имот с
пл. № ***и имот с пл. № 594 в кв. 76 по плана на с. В..
Ответницата е получила препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирала отговор. Не оспорва факта, че е собственик
на УПИ VII-***в кв. 76 по плана на с. В., считано от 14.07.2017 г. Ответницата
твърди, че ищците не са владели над 50 години чрез наследодателя си и лично
процесната част. Акцентира, че правото на собственост върху реална част от
парцел, образуван преди влизане в сила на ЗУТ, може да се придобие по давност
само ако отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ. На следващо място се
твърди, че ищците не са демонстрирали своето намерение за своене. По същество
искането към съда е да се отхвърли предявеният иск.
В откритото съдебно заседание ищците поддържат иска, а
ответницата оспорва същия на основанията, изложени в отговора на исковата
молба. Подробни аргументи страните развиват в представените писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно НА № 123/02.07.1969 г. за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство, делба и давностно владение, том I, дело № 326/1969 г., Н.Г.Н.е признат за
собственик по наследство, делба и давностно владение на парцел IX-***в квартал
** по плана на с. В., Софийски окръг, заедно с построената в имота къща с
урегулирано пространство от 812 кв. м. при съседи: улица, Й.Н. Г., Н.И.П., Х.Н.
Г.и П.Ц.К.. Така описаният имот е онагледен в Скица № С-033/17.04.2018 г.,
издадена от техническата служба при Община Б..
От Удостоверение за наследници изх. №
255-103/17.04.2018 г. се установява, че наследници на Н.Г.Н.са ищците по делото
М.Н.Н. и П.Н.С..
Св. Ц.Е.заявява, че добре познава имота още от
младежките си години. Описва го в подробности, като посочва, че в този имот от
раждането до смъртта си е живял Н.Г.Н.. Имотът на ответницата се намирал в
съседство, като двата имота били разделени от плътна, висока каменна ограда.
Свидетелката помни, че тази ограда е разделяла имотите още от детските й години
и понастоящем все още се намира на същото място, като с времето по нея са
проличали следи от ерозия. След смъртта на Н.Г.Н., имотът се владеел от
неговите две дъщери.
Св. Й.Ф., родственица на ищците, сочи, че отлично
познава имота, тъй като е родена и живяла в него. Намиращата се в имота къща
била наследствена на свидетелката и нейния брат Н.Г.Н.още от техните баба и
дядо. Св. Ф. предполага, че каменната ограда между имотите на страните била
построена най – вероятно от бащата й. Свидетелката си я спомня в същия вид и на
същото място, на което се намира и към настоящия момент. Акцентира, че
покойният й брат е през целия си живот е владял имота, включително в спорната
част до процената ограда. След смъртта на наследодателя Н. имотът се владеел от
неговите две дъщери – ищци по делото.
Св. Н.Х. Г., съсед на процесния имот, е категоричен,
че каменният дувар между имотите е строен от родителите на починалия
наследодател Н.Г.Н.. Спорното място до оградата, откъм имота на ищците, не се
обработвало, но се ползвало като разсадник на овощни дървета. Ответницата не
ползвала спорната част и не влизала в нея.
Св. С.Ц., майка на ответницата, познава имота на
ищците от 46 години. По разкази на свой сродник знае, че същият е закупил спорната
част от дядото на ищците и тази част по план била придадена към имота на ответницата.
Тъй като наследодателите на страните по делото били в добросъседски отношения,
дядото на ответницата не предприел действия да загради закупената част, а
оставил същата да се ползва от дядото на ищците. Относно каменния зид,
свидетелката признава, че преди 46 години го е заварила на същото място, където
е и сега.
Св. Т.Т., съсед на имотите на страните, знае от своя
дядо, че спорната част от имота е „взета“ от дядото на ответницата. В тази
спорна част виждал само наследодателя на ищците Н.Н. до момента на неговата
смърт. Самите ищци не е виждал в имота, нито пък ответницата или нейните
родственици.
Св. Р.В., леля на ответницата, пояснява, че имотът на
ответницата УПИ VII-***в кв. 76 по плана на с. В. е наследствен, като първо е
закупен от нейните баба и дядо, впоследствие е наследен от баща й и св.
Василева, които през 2017 г. са й го прехвърлили. Бабата и дядото на ищцата
били закупили имота, но решили да не местят намиращата и тогава на същото място
каменна зидана ограда, като не възразявали наследодателите на ищците да
продължават да ползват спорната част от имота.
Съдът даде вяра на показанията на всички разпитани
свидетели, тъй като в съществената си част те взаимно се подкрепят и допълват.
Съгласно заключението от съдебно-техническата
експертиза, регулационният план на с. В., общ. Б. е приет на 08.06.1963 г. От
посочената година насетне не са променяни регулационните граници на УПИ IX-***в
кв. 76 и съседните му имоти. Процесната част от 86 кв. м., заключена в полигона
между точки 1, 2, 3, 8, 9, 10, 4, 5 и 1 по комбинираната скица, е отразена в
действащия ПУП като придаваема към УПИ VII-***(имотът на ответницата). Вещото
лице не може да посочи с категоричност точната година на построяване на
каменния зид, отделящ имотите на страните, но предполага, че застрояването е
извършено през 70-те години на миналия век. Аргументира извода си с
обстоятелството, че ръбовете на използвания скален материал са заоблени, а
глиненият разтвор по външната част на фугите е отмит, като подобни резултати се
проявяват при процеси, които протичат в продължение на 50 – 60 години. Съдът
кредитира заключението по СТЕ като обективно и мотивирано.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените активно субективно съединени искове са
правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС.
Ищците носят доказателствената тежест да установят в
процеса: 1.) че ответницата е собственик на процесната част; 2.) че ищците са
владели процесната част от имота в продължение на поне 10 години, в които поне
10 години да са присъединили владението на наследодателя си Н.Г.Н.; 3.) че владението им е било явно, непрекъснато и
необезпокоявано и 4.) че са упражнявали фактическата власт върху процесната
част с намерение да я своят, като са демонстрирали това свое намерение спрямо
ответницата.
Ответницата Д.Ц.П. е собственик на УПИ VII-***в кв. 76
по плана на с. В., което обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване. Ответницата е собственик включително на процесната част от 86 кв.
м., заключена в полигона между точки 1, 2, 3, 8, 9, 10, 4, 5 и 1 по
комбинираната скица, тъй като описаната част е отразена в действащия ПУП като
придаваема към УПИ VII-***в кв. 76 по плана на с. В.. В същата насока са и
показанията на свидетелите С.Ц. и Т.Т..
Двете ищци са владели УПИ IX-596, заедно със спорната
част от 86 кв. м., включваща се по подробен устройствен план в имота на
ответницата УПИ VII-***в кв. 76. Владението им е продължило повече от десет
години преди подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство. В това повече от десетгодишно владение е присъедиН.съгл. чл. 82
от ЗС владението на техния наследодател Н.Г.Н.. Същият е упражнявал
фактическата власт върху спорната част от 86 кв. м. в ясно материализирани трайни
граници – до плътната каменна ограда, служеща за защита на имота и отделяща го
от имотите в съседство. В тази спорна част наследодателят Н.Г.Н.е извършвал
фактически действия, чрез който е манифестирал намерението си за своене – използвал
я е за разсадник на овощни дървета. Фактът, че наследодателят Н.Г.Н.е владял
процесната част от имот в течение на целия си съзнателен живот до датата на
смъртта си 20.08.2008 г. се доказва от показанията на абсолютно всички
разпитани свидетели, включително поисканите от ответницата. След 20.08.2008 г.
до 20.04.2018 г. (датата на депозиране на исковата молба) и понастоящем
процесната част се владее от ищците по делото, като наследници на праводателя
си. Този факт се установява от показанията на свидетелите Цветоплама Езекиева, Й.Ф.
и Н.Х. Г..
Ищците, а преди това и наследодателят им, са
упражнявали фактическата власт върху процесната част от имота явно,
непрекъснато и необезпокоявано. Владението е било явно, тъй като е станало
достояние на съседите на имота и жителите на селото, било е и непрекъснато тъй
като по делото не са ангажирани доказателства фактическата власт да е
преустановявана за повече от шест месеца съгл. чл. 83 във вр. с чл. 81 от
Закона за собствеността. Не на последно място, упражняването на фактическата
власт с намерение за своене от страна на ищците, а преди това и на
наследодателя им, е било необезпокоявано, тъй като ответницата не е предприела
никакви действия да прекъсне владението им. Пасивно поведение в продължение на
години са имали и праводателите на ответницата, тъй като същите не са
установили своя фактическа власт върху спорната част, не са коригирали
оградата, за да манифестират териториалните предели, до които считат, че се
простира правото им на собственост. Правният институт на придобивната давност е
нормативно предвиден именно като законосъобразна възможност за придобиване на
вещни права от трети лица, различни от бездействащия собственик.
Относно субективният елемент на владението (т. нар. „animus” или намерение за своене на имота), същият е налице по
отношение на двете ищци. В конкретния случай намерението за своене не просто се
предполага на основание презумпцията, визирана в чл. 69 от ЗС, но и се доказва
от гласните доказателствени средства. Показателен е фактът, че спорната част
обективно продължава да бъде засадена с овощни култури и заградена, заедно с
УПИ IX-***в квартал ** по плана на с. В., посредством трайна, стабилна, плътна
и висока ограда. По този начин ищците, а преди тях наследодателят им, са
манифестирали докъде считат, че се простира правото им на собственост.
Неоснователно е възражението на ответницата, че
снбдяването й с нотариален акт за имота представлява прекъсване на придобивната
давност. Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, според която
владението може да бъде смутено само и единствено чрез подаване на иск или
предявяване на възражение по съдебен ред, но не и чрез други действия.
Неотносимо е възражението относно приложението на § 6
от ПЗР на ЗУТ. Цитираният параграф урежда невъзможността за извършване на
разпоредителни сделки с имоти с неуредени регулационни сметки след изтичане на
шестмесечните срокове. Разпоредбата обаче няма отношение към придобиването на
право на собственост по давност. Отделно от това в хода на производството не се
твърди, че между наследодателите на страните е имало неуредени регулационни
сметки. Напротив, част от разпитаните свидетели имат знание, че наследодателите
на ответницата са заплатили изцяло за своя имот, включително за спорната част.
Неслучайно и промени в регулационния статут на имотите не са настъпвали,
съгласно заключението на СТЕ. Подобни промени е регулацията биха настъпили при
евентуални неуредени регулационни сметки, тъй като тогава спорната придаваема
част би се считала върната в патримониума на наследодателите на ищците след
изтичане на шестмесечния срок по § 6 от ПЗР на ЗУТ. Тук е мястото да се
отбележи, че самите страни не спорят, че ответницата е собственик на процесната
част.
Ирелевантно е и възражението, че ищците не са
заплащали местни данъци за процесната част от имота, поради което не са я
третирали като своя. Следва да се отбележи, че субективният елемент на
придобивната давност, представлява намерение за бъдещо придобиване на правото
на собственост чрез продължително упражняване на фактическата власт, а не
съзнание и субективна увереност на владелеца, че вече е собственик.
Предвид всичко гореизложено, предявения иск е
основателен и следва да се уважи.
По
разноските
В отговора на исковата молба ответницата е направила
възражение за прекомерност на претендираните разноски, респ. на заплатения
адвокатски хонорар от насрещните страни. В случая заплатеният адвокатски
хонорар е 720,00 лв. Тъй като цената на иска е под 1000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение е 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ №
1/09.07.2004 г. Процесуалният представител обаче няма задължение винаги да
предоставя правна услуга срещу минимално възнаграждение. Конкретният казус има
известна фактическа и правна сложност, тъй като се касае за част от имот, чието
индивидуализране изисква усилия. В тази връзка пълномощникът на ищците е поискал
назначаване на съдебно – техническа експертиза, като е формулирал въпроси към
вещото лице. Отделно от това, по делото са проведени три открити съдебни
заседания, като за третото от тях се дължи допълнително възнаграждение на процесуалния
представител в размер на 100 лв., съгл. чл. 7, ал. 8 от НМРАВ № 1/09.07.2004 г.
Поради тези съображения разноските на ответника за заплатен от насрещните
страни адвокатски хонорар следва да се редуцират с не повече от 200 лв., а
именно от 720 лв. на 520 лв.
С оглед изхода на спора, в полза на ищците и в тежест
на ответника следва да се присъдят сторените в исковото производство разноски в
общ размер на 771,41 лв. (седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и
една стотинки), от които 520 лв. – адвокатско възнаграждение, 51,41 лв. –
държавна такса и 200 лв. – депозит за СТЕ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал.1 от ЗС от М.Н.Н. ЕГН: ********** и П.Н.С. ЕГН: ********** срещу Д.Ц.П.
ЕГН: **********, че М.Н.Н. ЕГН: ********** и П.Н.С. ЕГН: ********** са
собственици на дворно място с площ от 86 кв. м., заключено в полигона между
точки 1, 2, 3, 8, 9, 10, 4, 5 и 1 по комбинираната скица, изготвена по съдебно
– техническата експертиза по гр. д. № 715/2018 г. по описа на БРС, находящо се в
квартал ** по плана на с. В., общ. Б., обл. С., отразено в действащия ПУП,
утвърден на 08.06.1963 г. за с. В., като придаваема част към УПИ VII-***в квартал
**.
Неразделна част от решението е комбинираната скица,
изготвена по съдебно – техническата експертиза по гр. д. № 715/2018 г. по описа
на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.Ц.П. ЕГН: **********
да заплати на М.Н.Н. ЕГН: ********** и П.Н.С. ЕГН: **********, сумата от общо 771,41 лв. (седемстотин седемдесет и един
лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сторени в
производството разноски, от които 520 лв. – адвокатско възнаграждение, 51,41лв.
– държавна такса и 200 лв. – депозит за СТЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :