Определение по дело №810/2020 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№............./............2020г.

           

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание,  в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                            ИВАНКА ДРИНГОВА

                                    

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

ч.гр.д. № 810 по описа за 2020г.

за да се произнесе, намери следното:

           

Производството е образувано по частна жалба от Х.Д.Т., ЕГН ********** ***, против определение № 3900/11.03.2020г. по гр.д. № 1425/2020г. На ХХ състав на ВРС, В ЧАСТТА, в която е прекратено производството по делото  по предявените в условията на евентуалност искове за осъждане на ответника „Частно основно училище д-р Мария Монтесори“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, УПИ № VІІІ-4262, кв. 121, да му възстанови разходите, необходими за за извършване на заместимите действия, предмет на главния по чл. 109 ЗС и за това да му предостави достъп до имота за извършване на заместващите действия, като недопустимо.

Х.Д.Т. смята определението в обжалваната част е неправилно и се моли да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В частната си жалба излага, че съдът е допуснал противоречие в мотивите си, като е приел, че се касае за заместими действия и се е позовал на разпоредбата на чл. 526, ал. 1 от ГПК, но цитирайки разпоредбата на чл. 526, ал. 2 от ГПК е приел, че искането, направено в условията на евентуалност е недопустимо. В нарушение на разпоредбата на чл. 51 от ЗС е приел също така, че е недопустимо искането му за осъждане на ответника да му осигури достъп да извърши заместващите  действия, но ако ответникът не бъде осъден да осигури достъп до имота си, би било осуетено извършването на заместващите действия. 

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, след като е ползвана пощенска услуга и пощенското клеймо носи дата 18.03.2020г., а обжалваното опрезделение е постановено на 11.03.2020г., изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.д. № 1425/2020г. на ХХ състав на ВРС е образувано по искова молба на Х.Д.Т., като собственик на  ПИ с идентификатор № 10135.2552.2644 по КК на гр. Варна, срещу собственика на съседните ПИ № 10135.2552.2515 и № 10135.2552.5216 по КК на гр. Варна-„Частно основно училище д-р Мария Монтесори“ ООД, с която съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответника, да премахне 16 броя дървета тип „Лейланд“, засяти по северната граница на собствения на ответника имот, на около 70см от ограда на имота на ищеца с идентификатор 10135.2552.2644; 25 броя дървета тип „Тис“ и 74 броя храсти, засяти в собствения на ответника имот на около 40см от границата с имота на ищеца, както и да възстанови съществуващата между имотите ограда във вида, в който е била преди нанесените от ответника увреждания; да извърши рекултивация на имота на ищеца, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Претендира се в условията на евентуалност, в случай че ответникът не изпълни горното свое задължение,  а това стори ищеца със собствени сили и средства – ответното дружество да бъде осъдено да заплати направените разходи по възстановяването, за което ответното дружество да осигури достъп до своя имот на ищеца.

Съдът е постановил обжалваното определение, като е прекратил производството по отношение на предявените в условията на евентуалност искови претенции, приемайки ги за недопустими.   

Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, формирани с оглед приетото в Определение № 308/18.06.2012г. по ч.гр.д. № 257/2012г. на ВКС, Първо ГО и Определение № 395/29.07.2011г. по ч.гр.д. №   671/2009г. на ВКС, Първо ГО и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Според наведените в исковата молба твърдения, може да се направи извода, че главният иск на Т. е иск за собственост и намира правното си основание в разпоредбата на чл.  109 от ЗС, но не и в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени вреди. Вярно, че ищецът е нарекъл вреди последствията, които иска да бъдат отстранени от съседа си-ответник, но е посочил ясно, че те са в следствие на неоснователните му действия, изразяващи се в посаждане в непосредствена близост до имотната граница на храсти и дървета, повреда на оградата и засипване на почвата около оградата с глина, които действия му пречат да упражнява своето право, както сам е посочил и иска да бъдат преустановени, както и да бъде възстановено от страна на съседа на предишното състояние на имота му, включая доброто състояние на оградата и качествата на почвата.  

Исканията, отправени до съда, предявени под формата на евентуални, не могат да бъдат квалифицирани, като такива с правно основание чл. 80 от ЗЗД, доколкото отношенията по казуса, които се иска да бъдат разрешени от съда  не произтичат от договор. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 526 от ГПК, доколкото страните по спора нямат качеството на взискател и длъжник. Едва след успешно проведен иск с правно основание чл. 109 от ЗС и в случай на неизпълнение на присъденото от страна на ответника, ищецът може да образува изпълнително производство, при което намират приложение разпоредбите на Глава четиридесет и осма от ГПК, съдържаща нормата на чл. 526 от ГПК. Поради това е недопустимо обективното съединяване на иск с правно основание чл. 109 от ЗС и искане по чл. 526, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател за противоречие в мотивите на обжалвания акт. Действително действията, които се иска да бъде осъден да извърши ответника с главния иск, представляват заместими такива и взискателят, според нормата на чл. 526, ал. 2 от ГПК, може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието, но само при влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 109 от ЗС,   липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника и образувано изпълнително дело. Едва тогава взискателят може да иска да бъде овластен да извърши сам заместимите действия, като му бъде осигурен и достъп до длъжниковия имот, а когато поиска от съда да бъде осъден длъжника да заплати предварително разходите за извършване на действието, той може да се снабди с осъдително решение, но не и в настоящото производство.  

Поради съвпадането на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение на ВРС, последното следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, не се следват разноски в полза на частния жалбоподател.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 3900/11.03.2020г. по гр.д. № 1425/2020г. На ХХ състав на ВРС, В ЧАСТТА, в която е прекратено производството по делото  по предявените от Х.Д.Т., ЕГН ********** ***, в условията на евентуалност искове за осъждане на ответника „Частно основно училище д-р Мария Монтесори“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, УПИ № VІІІ-4262, кв. 121, да му възстанови разходите, необходими за за извършване на заместимите действия, предмет на главния по чл. 109 ЗС и за това да му предостави достъп до имота за извършване на заместващите действия, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страната.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: