Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 1067/28.11.2014 г. по гр. д. № 1976/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на „Е..” , със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. ” № ..., В. Т. Г, ЕИК ..., че „М. ” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В. , ул. „П.” № .., В. .., . .., ... . му дължи сумата от 2 257.71 лв. (две хиляди двеста петдесет и седем лева и 71 ст.), представляваща общ размер на дължимите главници за незаплатена ел. енергия и такса включване за обект с аб. № .....и кл. № *, находящ се в гр. В., ул. „Б.” № .., за което са съставени фактури в периода 26.01.2012 г. – 08.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 374.15 лв. (триста и седемдесет и четири лева и 15 ст.) - мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до 14.10.2013 г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ../02.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1030/2014 г. на Великотърновски районен съд. със същото решение е осъдено „М.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № .., .. да заплати на „Е..” , със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.” № ... ЕИК ....сумата от 601.68 лв. (шестстотин и един лева и 68 ст.), представляваща общия размер на разноските за исковото производство, както и сумата от 271.37 лв. (двеста седемдесет и един лева и 37 ст.), представляваща направените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „М. ” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № .., .., чрез адв. П. Н. от АК - В. Т. против Решение № ../28.11.2014 г. по гр. д. № 1976/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствени правила. неправилен бил изводът на първоинстанционният съд, че ответното дружество имало качеството на потребител на ел. енергия за стопански нужди, както и че отразените в процесните фактури количества ел. енергия били реално потребени от дружеството. Дружеството не оспорвало да е бил ползувател на обекта, но същото нямало качеството на "потребител на ел. енергия", доколкото собственик на процесния имот било физическо лице, който бил съдружник в дружеството. Съдът не правел разлика между "ползвател" и "потребител" на ел. енергия. Необоснован бил и изводът на първоинстанционния съд, че ищецът бил доставил, а ответникът реално бил потребил отразеното в процесните фактури количество ел. енергия, базирайки се единствено на издадените фактури, справки, извлечения и карнети, тъй като тези документи съдържали изгодни за ищеца факти и не можели да имат обвързваща доказателствена сила. Такъв извод не можело да се направи и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото отразявало само и единствено данните, съдържащи се в счетоводството на ищеца. На следващо място съдът бил игнорирал обстоятелството, че за процесния период на два пъти "поради технически дефект" бил подменян електромера в обекта, като и двата пъти не бил присъствал представител на ответника, което опорочавало процедурата по отчитане на ел. енергия. неправилно съдът приел и размерът на мораторната лихва, позовавайки се на заключението на вещото лице. Неправилно съдът присъдил и разноските направени в заповедното производство, тъй като същите не били част от вземането, предмет на установяване с иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. В същия се излага, че жалбата е допустима, но неоснователна и като такава следвало да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по жалбата чрез писмено становище е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 1976/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от „Е.” , със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.” № ..., ЕИК ....против „М.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № .., ..., иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата 2 257.46 лв., представляваща главница по фактури, издадени в периода 26.01.2012 г. – 08.10.2012 г. и сумата 369.75 лв., представляваща сбора от мораторната лихва върху стойността на всяка една фактура от падежа й до 14.10.2013 г. и със законната лихва до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1030/2013 г. по описа на Великотърновски районен съд. В исковата молба се излага следното: Твърди, че ответното дружество „М.” О., гр. В. е клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер ... във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. В. Т., ул. „Б.” № .., аб. № .... Излага се още, че по заявление на дружеството по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч. гр. дело № 1030/2014 г. по описа на Районен съд - В. Т.. По същото била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 2 257.46 лв., представляваща главница по фактури, издадени в периода 26.01.2012 г. – 08.10.2012 г. и сумата 369.75 лв., представляваща сбора от мораторната лихва върху стойността на всяка една фактура от падежа й до 14.10.2013 г. и със законната лихва до окончателното изплащане. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът депозирал възражение. Твърди се, че от приложените фактури се установявало, че ответникът бил консумирал ел. енергия за посочения период, като след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не била заплатена. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът му дължи сумата 2 257.46 лв., представляваща главница по фактури, издадени в периода 26.01.2012 г. – 08.10.2012 г. и сумата 369.75 лв., представляваща сбора от мораторната лихва върху стойността на всяка една фактура от падежа й до 14.10.2013 г. и със законната лихва до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1030/2014 г. по описа на Великотърновски районен съд, както и направените съдебни разноски по настоящото производство. Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е потребител на ел. енергия за обекта, за който е начислена и се претендира от него стойност на консумирана и незаплатена за исковия период ел. енергия, а същият били собственост на трето лице – физическо лице. Оспорва доставянето и потребяването на отразената в процесните фактури ел. енергия. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Представени са фактури и справки за консумирана ел. енергия, извлечение от сметката, справка за платени и неплатени фактури, издадени на потребител с кл. № ... за периода 26.01.2012 г. – 08.10.2012 г. за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „Б.” № .., аб. № ...., , с посочен потребител „М. ” О., гр. В. Т.. От същите се установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на „М. К.” О. за обект: кафе – аперитив, находящ се на горепосочения адрес, сумата от 2 257.71 лв. за потребена ел. енергия и такса за включване, както и сумата от 369.75 лв. – мораторна лихва. От представените по делото фактури и карнети с отчети на процесния обект, снети от електронния му картон се установява, че през исковия период ел. енергията в него е отчитана първоначално посредством СТИ с номер ..., а впоследствие, след 26.01.2012 г., от електромер с номер ..... Видно от тези карнети електромер с номер .... за периода 19.12.2011 г. – 25.01.2012 г. е отчел консумирана в обекта ел. енергия по скала 2 и 3 (дневна тарифа), съответно от 2244 квтч. и от 1729 квтч., респ. ел. енергия по скала 1 (нощна тарифа) – от 3609 квтч. Тези показания са отразени във приложение А към фактура № ......2012 г., като след приспадане на старите показания на електромера е формирано количеството ел. енергия за плащане по дневна тарифа от 3119 квтч. и по нощна тарифа от 2609 квтч. Съгласно същите карнети електромер с номер .... за периода 27.01.2012 г. – 20.06.2012 г. е отчел общо консумирана ел. енергия в обекта по скала 2 и 3, съответно 2386 квтч. и 2049 квтч., както и ел. енергия по скала 1 – 3998 квтч. Тези показания са отразени в останалите приложени по делото фактури и е формирано съответното количество ел. енергия за плащане. Не е спорно по делото, че след 22.03.2013 г. аб. № ...е бил преместен към кл. № .... с титуляр „М.” ЕООД, поради което това дружество е посочено като клиент за обект: кафе – аперитив в ел. карнети, въпреки че те касаят исковия период. От представеното заверено копие от искане В. № ../...2012 г. се установява, че ответното дружество като потребител на ел. енергия на процесния адрес с кл. № ..... е поискало от ищцовото дружество да заплаща разсрочено старите си задължения. С молба В. № ../...2012 г. отправена до ищеца отново ответното дружество е поискал разсрочено плащане на задълженията си по процесните фактури, подробно описани в молбата му, касаещи използваната ел. енергия за процесния обект, като е посочило, че не отказва плащането на задълженията си по тях, но не може да го направи еднократно. От представения по делото заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № ..., дело № ../...2007 г. на нотариус Т. Б., рег. № ..на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - В. Т. се установява, че процесния имот е станал собственост на М. Я. М., който е съдружник в ответното дружество. последното от своя страна не отрича да е бил ползвател на въпросния обект и че е заплащало консумираната в него ел. енергия, в потвърждение на което са представените и фактури от 23.02.2011 г. и 28.03.2011 г. От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно-икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че по издадените 9 бр. процесни фактури е налице вземане (незаплатен остатък) на ищеца от "М." О. в размер на 2 257.71 лв. Вещото лице дава заключение, че размерът на мораторната лихва върху неплатената част по всяка фактура за периода от датата на падежа на всяка фактура до 14.10.2013 г. е в размер на 374.15 лв. С Разпореждане от 02.04.2014 год., постановено по ч. гр.д. № 1030/2014 год. по описа на Районен съд – В. Т. е разпоредено длъжникът „М.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П. ” № .., ... да заплати на кредитора „Е.” със седалище и адрес на управление гр. В., район В., В. Т. – Г, бул. „В. ” № .., ЕИК ..сумата от 2 257.71 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 26.01.2012 г. – 08.10.2012 г. за обект с аб. № ...., находящ се в гр. В. Т., ул. „Б.” № .., по кл. № ...., 369.75 лв. - мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до 14.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 52.55 лв. - държавна такса и 218.82 лв. - юрисконсулско възнаграждение. На 21.05.2014 г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от "М." О., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С Разпореждане от 21.05.2014 год., постановено по ч. гр.д. № .../2014 год. по описа на Районен съд – В. Т. е указано на „Е.” , че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу "М." О. в едномесечен срок, като представи доказателства за това. Съобщението от ищцовото дружество е получено на 29.05.2014 г. На 25.06.2014 г. са предявени от ищцовото дружество исковете относно вземането си срещу "М. " О., по които е образувано настоящото производство. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № ../..2014 г. по гр. д. № 1976/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че са предявени искове с правно основание чл. 422 от Гражданско-процесуалния кодекс за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. С Разпореждане от 02.04.2014 год., постановено по ч. гр.д. № 1030/2014 год. по описа на Районен съд – В. Т. е разпоредено длъжникът „М.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № ..,.... да заплати на кредитора „Е.” със седалище и адрес на управление гр. В., район В., В. – Г, бул. „В.” № ..., ЕИК .....сумата от 2 257.71 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 26.01.2012 г. – 08.10.2012 г. за обект с аб. № ..., находящ се в гр. В. Т., ул. „Б.” № .., по кл. № ....., 369.75 лв. - мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до 14.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 52.55 лв. - държавна такса и 218.82 лв. - юрисконсулско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищецът е предявил настоящите искове против длъжника - ответник по настоящото дело. В производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. Страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ответникът "М." О.е потребител на ел. енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (ред. ДВ бр. 74/2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) и клиент (кл. № ......) на дружеството ищец за обект, находящ се в гр. В., бул. Б. № ... Това е така, доколкото обектът на потребление е заведение за обществено ползване - кафе-аперитив (снек-бар) и доколкото доставената ел. енергия се ползва за небитови нужди, независимо чие е притежанието на правото на собственост върху обекта. Не е спорно, че процесното заведение е присъединено към електропреносната мрежа и че в исковия период ответното дружество е потребявало респ. закупувало доставяната в този обект ел. енергия като титуляр на партида с кл. № ...... Тези обстоятелства са достатъчни ответникът да придобие качеството на "потребител на енергия за стопански нужди" по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (ред. ДВ бр. 74/2006 г., в сила от 08.09.2006 г.). На следващо място, че претендираните количества ел. енергия са реално потребени от ответното дружество в качеството му на титуляр с кл. № ......... за обект на потребление, находящ се в гр. В.., ул. „Б.” № ..за периода 26.01.2012 г. – 08.10.2012 г. категорично се установява от представените по делото ел. карнети, както и от извънсъдебното признание на ответника, обективирано в молба В. № .../...2012 г. отправена до ищеца, в която е посочено, че е консумирал начисленото количество ел. енергия и е поискал разсрочено плащане на задълженията си по процесните фактури. Признание за горното са и извършваните частични плащания по процесните фактури. Неотносимо е възражението на ответника, че през процесния период на два пъти било подменяно СТИ, доколкото не се извършвани корекции на сметки. Спазена е и разпоредбата на чл. 27 във вр. с чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ. От заключението на вещото лице се установява, че по издадените 9 бр. процесни фактури е налице вземане (незаплатен остатък) на ищеца от "М." О. в размер на 2 257.71 лв., а мораторната лихва за всеки настъпил падеж е 374.15 лв. Не се събраха доказателства ответника да е заплатил останалите дължими от него суми. Неоснователно е и възражението на ответника (жалбоподател), че неправилно съдът присъдил и разноските направени в заповедното производство, тъй като същите не били част от вземането, предмет на установяване с иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В т.см. - т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. В този смисъл въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция по отношение възникване на правоотношение между ищцовото дружество и ответника за доставка на ел. енергия за процесния обект, реалното доставяне в процесния обект на посочените в представените фактури количества ел. енергия, както и размера на вземането си и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за установяване по отношение на ищцовото дружество, че ответника им дължи исковите суми са основателни и доказани. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № .../28.11.2014 г. по гр. д. № 1976/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което са уважени предявените искове, следва да се потвърди. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „М.” О., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № ..., ..., следва да бъде осъдено да заплати на„Е.” със седалище и адрес на управление гр. В., район В., Б. В., сграда 6, ЕИК ......направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 460 лв. на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1067/28.11.2014 г. по гр. д. № 1976/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т.. ОСЪЖДА „М.” О., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. В. , ул. „П.” № .., ..., да заплати на„Е..” , със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № ..., В. Т. Г, ЕИК ....направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лв. на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |