РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 1655/1.11.2021г.
01.11.2021
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХV състав, в закрито заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Като разгледа докладваното АД № 715 по описа за 2021 г.
на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във
връзка с чл.149, ал.1 от АПК.
Оспорва
се Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, съдържащ Заповед №
21ОА-31/11.01.2021г. на кмета на община Пловдив за одобряване изменение на
ПУП-ПЗ и РУП на кв.397 по плана на Старинна градска част на гр.Пловдив и
Разрешение за строеж № 09/11.01.2021г. на гл.архитект на община Пловдив.
Жалбоподателката Л.С.П. моли да се отмени КПИИ като
незаконосъобразен. Твърди, че като собственик на ½ идеална част от ПИ с
идентификатор ***по КК и КР на гр.Пловдив, за който е отреден УПИ Х-673, кв.397
по плана на Старинна градска част на гр.Пловдив, е заинтересовано по смисъла на
131, ал.2, т.1 и т.3, и т.4 от ЗУТ лице, тъй като имотът й е съседен на имота,
предмет на оспорвания КПИИ, а с допуснатото изработване на проекта се предвижда
ново ниско застрояване на регулационната граница при намалени разстояния без
нейно съгласие и без предвидено свързано застрояване. На практика твърди и да е
налице промяна в отреждането. Възразява, че проектът не отговаря на
изискванията на ЗУТ и на Наредба № 8/2001г. на МРРБ за обема и съдържанието на
устройствените схеми и планове, както и не са съобразени правилата и нормативите
по устройство на територията, установени с Наредба № 7/2003г. на МРРБ за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Твърди и липсата
на фактически основания за издаване на заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ и РУП в
нарушение на чл.59,ал.2,т.4 от АПК. Твърди, че в случая не е процедиран проект
за ПУП, а само РУП и не е процедирано изменение на действащия ПУП-ПРЗ. Предвидената
сграда е с различни контури и застроителни линии от тези по действащия ПУП-ПРЗ,
като с оглед новото застрояване чл.36 от ЗУТ е неприложим. С разрешението за
строеж е разрешено изграждането на изцяло нова сграда и хипотезите на
чл.113,ал.2 от ЗУТ за изработване на РУП са неприложими. Твърди, че не е налице
и другата предпоставка на чл.113,ал.2 от ЗУТ-наличие на свързано застрояване в
повече от два урегулирани поземлени имота. Одобреният проект за РУП не отговаря
на изискванията за обем и съдържание, въведени с чл.113,ал.4 от ЗУТ и
чл.62,ал.3 от Наредба № 8/2001г. Твърди нарушение на разпоредбата на чл.82,ал.1
от Наредба № 7/2003г., тъй като не се предвиждат калканни стени, а новото
строителство е предвидено на границата със собствения й имот с фасада с корниз
и стреха, навлизащи в УПИ Х-673 и с отвори за прозорци. Възразява и срещу
устройствените показатели, като твърди те да не са съобразени с нормативните
стойности по Наредба № 7/2003г. Твърди още да е незаконосъобразно предвиждането
на нова сграда. Твърди и, че за процесният РУП е процедиран в нарушение на
условията за допустимост по чл.27,ал.2, т.1 от АПК, тъй като е налице предходна
заповед № РД-18-1003/12.09.2018г. на кмета на район „Централен“,община Пловдив,
с която е одобрен РУП с обхват УПИ VII-670,
кв.397. Разрешената изцяло нова сграда освен това е без наличие на променено
отреждане за имота като такъв за обществено обслужване, в нарушение на чл.17,
ал.1 от Наредба № 8/2003г.. В подкрепа на твърденията си представя писмени и
гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответниците Кметът на община
Пловдив и Гл.архитект на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П., оспорват жалбата. Излага подробни съображения по законосъобразността на
оспорвания КПИИ. Представя писмени доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Т.Р.В.,
чрез адвокат К., също оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Твърди, че
заповедта и разрешението за строеж са законосъобразни и отговарят на всички
изисквания за одобряване на КПИИ. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок. Известието за доставяне е с дата 26.01.2021г.,а жалбата е подадена чрез
общинската администрация на 08.02.2021г. в 14-дневния преклузивен срок.
Жалбоподателката се легитимира като собственик по наследство
на ½ идеална част от дворно място, представляващо парцел IХ-673,674, кв.397 по плана на
Старинна градска част на гр.Пловдив, ведно с построена в източната му част жилищна
сграда. Същият, съгласно представена скица от СГКК представлява ПИ ***по КК и
КР на гр.Пловдив.
Заповед № 21ОА-31/11.01.2021г. и разрешение за строеж №
09/11.01.2021г. касаят УПИ VII-670, кв.397/ ПИ с идентификатор ***. Видно от
графичната част на одобрения ПУП е,че парцелът на жалбоподателката е съседен на
имота, предмет на инвестиционния проект, независимо от разминаването в
номерацията на парцела – по скица е парцел Х, а по представения документ за
собственост- съдебно решение по гр.д.№ 6919/86г. е парцел IX. За съда не се създава съмнение в
идентичността на имота.
Относно
наличието на предпоставките на чл.131, ал.2, т.1 и т.3, и т.4 от ЗУТ, с оглед
обосноваване правото на жалба, се установява следното:
Според чл.150,ал.3 от ЗУТ частите
на комплексния проект за инвестиционна инициатива се одобряват едновременно с
издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 на
заинтересуваните лица по чл. 131. Следователно, заинтересувани лица при
оспорването на КПИИ са тези по чл.131 от ЗУТ.
Според чл.131 от ЗУТ заинтересувани
лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на
техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. Според ал.2 непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са:
1. имотите - предмет на самия
план;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от
2015 г., бр. 16 от 2021 г.) съседните имоти, когато с подробния устройствен
план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в
обхвата на плана; а според предходната редакция/ДВ, бр. 101 от 2015 г. /, която
е и приложимата, съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване
и/или се предвижда промяна в застрояването им;
3. съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния;
4. съседните имоти, когато се
променя предназначението на имота - предмет на плана;
5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012
г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 25 от 2019 г.) имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
Приложими в случая хипотези,
на които се позовава и жалбоподателката, са тези по т.2, т. 3 и т.4.
Точка 1 не е приложима и няма
как да е налице, противно на посоченото в жалбата, тъй като спорният КПИИ няма
за предмет имотът на жалбоподателката. Несъмнено се касае за съседен имот.
Точка 2 също се констатира да
не е налице, тъй като за това е необходимо да е налице промяна в застрояването
или имотът на жалбоподателката да се включва в свързано застрояване. Видно от
доказателствата по преписката и от заключението на вещото лице арх.Д. по
допуснатата СТЕ е, че според действащия план за застрояване за УПИ VII-670, кв.397 по плана на Старинна градска част
гр.Пловдив, одобрен със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. предвиденото
застрояване е двуетажно. Такова то остава и според одобрения РУП. Същото се
отнася и до границите на застрояване, които според действащия план за
засторяване съвпадат със страничната регулационна линия с УПИ Х-675 на
жалбоподателката. Тоест, тук промяна няма. Констатацията на вещото лице, че
предвидената с действащия ЗРП сграда и тази по процесния ПУП не съвпадат, се
основава на очертанията на сградата от югоизток и приближаването към
страничната регулационна линия с 2 метра, но това не касае имотът на
жалбоподателката,а друг съседен имот – УПИ VI-669.
В контекста на изложеното
няма как да са налице и намалени отстояния, допуснати с процесния КПИИ,
доколкото очертанията на застрояването спрямо имотът на жалбоподателката са
такива, каквито са били според действащия план за застрояване. Намалените
отстояния с два метра не се отнасят до УПИ Х-675.
Не са променени и
устройствените показатели. Видно от експертното заключение е,че плътността на
застрояване по РУП и по действащите специфични правила и норми за Старинна
градска част е 67%. Предвидената височина на сградата също е толкова, колкото е
по действащите правила- 6,5м.
Относно четвъртата възможна
хипотеза на чл.131 от ЗУТ,а именно наличието на промяна в предназначението на
имота, то видно е,че и такава няма. С оспорвания КПИИ в частта на запоредта за
одобряване изменение на ПУП-ПЗ установената устройствена зона Ткин не е промяна
в предназначението на имота, а само привеждане в съответствие с действащия ОУП,
както е констатирано и в експертното заключение. Предвидената с разрешението за
строеж сграда със стаи за гости несъмнено представлява място за настаняване по
смисъл на Закона за туризма, за което според чл.35 от ЗУТ се прилагат
нормативите за разстояния за жилищни сгради. Самият закон разглежда този вид
сгради като жилищни и няма как тук да се обоснове промяна в предназначението на
имота за нужди различни от жилищни, каквото е предназначението на имота и по
предходния действащ план.
С оглед на изложеното, съдът
намира,че не е налице нито една от хипотезите на чл.131,ал.2 от ЗУТ по
отношение на жалбоподателката и жалбата й е недопустима и следва да се остави
без разглеждане.
За
разноските:
При този
изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв. съобразно предвидените размери в чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на заинтересованата страна
също се следват разноски в размер на 900лв. заплатено възнаграждение за един
адвокат, според представения списък на разноските.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.09.2021г. за даване ход
по същество на адм.д.№ 715/2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.С.П., ЕГН ********** против Комплексен проект за
инвестиционна инициатива /КПИИ/, съдържащ Заповед № 21ОА-31/11.01.2021г. на
кмета на община Пловдив за одобряване изменение на ПУП-ПЗ и РУП на кв.397 по
плана на Старинна градска част на гр.Пловдив и Разрешение за строеж №
09/11.01.2021г. на гл.архитект на община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№
715/2021г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН ********** ***
сумата от 150(сто и петдесет ) лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН ********** да
заплати на Т.Р.В., ЕГН ********** сумата от 900/деветстотин/ лева разноски.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: