№ 11233
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110154897 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът Т. Б. В. е бил потребител на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ...1. Твърди, че за периода от м.07.2016
г. до м.02.2017 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято цена последният
не е заплатил, поради което моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 104,31 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2016 г. до м.02.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 30,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
15.09.2017 г. до 24.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 41323/2020 г. по описа на СРС, 87 състав.
Претендира разноски.
Ответникът Т. Б. В. не е депозирал в срок отговор на исковата молба, но в
заповедното производство е въвел възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „/фирма/” ЕООД счита исковете за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия между страните за процесния период по отношение
на процесния имот /че ответникът се явява потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период/, че е престирал топлинна енергия на ответника в
претендирания обем, както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. В тежест
на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на
плащане.
Собственик на ½ от процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер ...
през процесния период е бил Т. Б. В., като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а
и се установява от приетите писмени доказателства (на лист 15-16, 18-21).
Ето защо, ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
С оглед гореизложеното и доколкото несъмнено се установи, че ответникът е бил
собственик на ½ чяст от процесния имот по време на процесния период, съдът достигна до
извод, че предявения иск се явява доказан в своето основание. А доколкото ответникът не
оспорва размера на претенцията и не твърди плащане, то същата се явява основателна за
предявената сума в размер на 104,31 лв.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
2
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно чл.422, ал.2 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116,
б.„б.”, пр.І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда – 31.08.2020 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят). Ето защо, с оглед сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на
ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят), погасени по давност са
вземанията за периода м.07.2016 г. - м.02.2017 г. включително, тъй като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда. Тооест вземанията са изцяло погасени по давност, поради което и искът следва да
бъде изцяло отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и изцяло лихвите за забава върху погасената по
давност главница за ползвана топлинна енергия.
Искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед горното и предвид изхода на делото, ответникът има право на разноски както
за заповедното производство, така и за настоящото исково производство, но доколкото
такива не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Ищецът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково
3
производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените ОТ /фирма/, ЕИК 8..., със седалище и адрес на управление:
..., срещу Т. Б. В., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че Т. Б. В. дължи на /фирма/ следните суми: сумата от 104,31
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2016 г. до
м.02.2017 г. в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: ...1, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 30,33 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2017 г. до
24.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 41323/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, като погасени по
давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „/фирма/“ ЕООД, ЕИК ..., като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4