№ 1687
гр. Варна, 01.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20223100102612 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:47 часа се явиха:
Ищецът Д. С. В., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание,
представлява се от АДВ. Н. С., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Ответникът УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОРНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, редовно призован,
представлява се от Ю. К. П. Р. И Ю.К. ВЕЛИКОВА , редовно
упълномощени и приети от съда от днес.
Третото лице-помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Вещите лица Р. Б. М. И В. Н. С. , редовно уведомени, не се явяват. Не
са депозирали заключение в срок.
ДОКЛАДВА молба вх. № 25 676/23.10.2023 г. от пълномощника на
Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД за даване ход на
делото.
ДОКЛАДВА молба вх. № 25917/25.10.2023 г. от вещите лица Р. М. и В.
С. да им бъде дадена възможност да изпълнят задачата.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
Ю.К. Р.: Моля да се даде ход на делото.
Ю.К. ВЕЛИКОВА: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 2784/16.07.2023 г.
АДВ. С.: Поддържам исковете така, както са докладвани.
Ю.К. Р.: Поддържаме отговора на исковата молба.
Ю.К. ВЕЛИКОВА: Поддържаме отговора на исковата молба.
АДВ. С.: Не сме посочили доказателства за пропуснатите ползи, тъй
като ще ги установяваме със свидетелски показания, но свидетелят, който
трябваше да дойде е извън страната и нямаме връзка с него към момента,
поради което, тъй като делото така или иначе ще се отложи, моля да ни
дадете възможност за следващо съдебно заседание да уточним възражението.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: При нас музикантите нещата стават като ни се
обаждат по телефона за да ни попитат дали сме съгласни да отидем и да
свирим независимо в кой край на света. След като се съгласим, тогава се
изпращат договорите. В периода от май до декември миналата година съм
получавал постоянно такива обаждания за работа. Свидетелят, който
трябваше да дойде живее в Норвегия. Аз съм работил от 1993 г. до 2000 г. с
него в Норвегия. Свидетелят се казва И.И. и е пианист кийбордист.
СЪДЪТ приема, че страните са посочили доказателства за
подлежащите на доказване обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за допълване
на доклада с други безспорни факти, тъй като посочените са доказателствени
факти.
ОБЯВЯВА проекта за доклада за окончателен.
Страните заявиха, че не възразяват по доклада.
АДВ. С.: Информираното съгласие от 12.05.2022 г. на лист 187 от
делото няма връзка с обстоятелствата по делото, но ответникът го представя,
а доверителят ми твърди, че не го е подписвал. Същото се отнася и за
информираното съгласие на лист 188, като на тази дата доверителят ми не е
искал прекратяване на лечението.
Ю.К. Р.: Информираното съгласие на лист 188 е предварително, според
забележката в края, то трябва да бъде придружено от информирано решение
за преждевременно прекратяване, каквото в случая няма.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Аз не исках да ме оперират. Вярно е че куцах, но
нямах болки. След като ми направиха операцията, цяла година и четири
месеца бях на 7 аулина дневно.
2
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: епикриза, изд. от
УМ БАЛ " Света Марина " ЕАД - Варна, Втора психиатрична клиника ИЗ №
13282/234 от 12.05.2022 г.; епикриза от Клиниката към Ортопедия и
травматология към УМБАЛ " Св. Марина " ЕАД - гр. Варна №
16027/12.05.2022 г.; епикриза от Клиниката към Ортопедия и травматология
към УМБАЛ " Св. Марина " ЕАД - гр. Варна ИЗ № 32196/07.09.2022 г.;
епикриза от Клиниката към Ортопедия и травматология към УМБАЛ " Св.
Марина " ЕАД - гр. Варна ИЗ № 34615/26.09.2022 г.; Амбулаторен лист №
222572065426 от 14.09.2022 г., изд. От специалист - ортопед; Експертно
Решение на ТЕЛК № 2892 от 03.11.2020 г., изд. От МБАЛ " Св. Ана "АД;
решение № 3094/17.10.2022 г. постановено по гр. д. № 7786/2022 г. по описа
на Районен съд- Варна; удостоверение от ДСП – Варна изх. № СЗ-Д-Вн-17-1-
5/174/26.08.2022 г.; удостоверение от ТП на НОИ - Варна, Отдел " Пенсии "
изх. № 3042-03-1062/17.08.2022 г.; Фактура № **********/26.09.2022 г.;
фактура № **********/13.05.2022 г.;
С молба вх. № 9271/12.01.2023 г. – етапна епикриза от 11.01.2022 г. –
11.01.2023 г.; амбулаторен лист № 23011504FСС5/11.01.2023 г.; решение №
3094/17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 7786/2022 г.; медицински
резултати от Център по остеопороза и остеометрия – 3 бр.; разпечатка от
интернет – 4 листа;
С молба вх. № 7106/20.03.2023 г. – банково удостоверение № 0337-20-
00081/17.03.2023 г.; извлечение от сметка – 18 листа;
С молба вх. № 17 135/0.07.2023 г. – етапна епикриза от 11.01.2022 г. –
11.01.2023 г.; амбулаторен лист № 1170/14.03.2023 г.; резултат от изследване
от 22.05.2023 г.; епикриза № 1746/03.04.2023 г.; рентгенови снимки – 2 бр.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба заверени копия от документи, както следва: ИЗ №
13282/2022 г. на Втора клиника по психиатрия; ИЗ № 1б027/2022 г. на
Клиника по ортопедия и травматология; ИЗ № 32196/2022 г. на Клиника по
ортопедия и травматология; ИЗ № 34615/2022 г. на Клиника по ортопедия и
травматология; Констативен протокол за извършена проверка № КП-
111/09.02.2023 год.; ЕР № 2892/144/03.11.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света
Анна"; ЕР № 9859/45/06.03.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина"
ЕАД; епикризи към ИЗ №№ 30997/2005 г., 31416/2005 г., 31781/2005 г.,
37406/2009 г., 37584/2009 г., 37789/2009 г., 37983/2009 г., 60095/2013 г.,
61235/2013 г., 62025/2014 г., 701/2022 г.; Програма за екипната работа във
Втора ПК; Застрахователна полица № 2113013060000929443/04.06.2021 г. и
договор от 04.06.2021 г. със ЗАД „Армеец" АД; застрахователна полица №
2213013060000951358/06.06.2022 г. и договор от 06.06.2022 г. със ЗАД
„Армеец" АД; Медийни материали – 7 листа;
С молба вх. № 14 658813.06.2023 г. - експертно решение
443/034/28.02.2006 г. - ТЕЛК за Психични заболявания към МБАЛ „Св. Анна-
Варна" АД; експертно решение №700/045/21.03.2007 г. - ТЕЛК за Психични
заболявания към МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД; експертно решение №
3
498/042/23.03.2009 г. - ТЕЛК за Психични заболявания към МБАЛ „Св. Анна-
Варна" АД; експертно решение № 0256/021/09.02.10 г. - ТЕЛК за Психични
заболявания към МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД; експертно решение №
0277/020/07.02.11 г. - ТЕЛК за Психични заболявания към МБАЛ „Св. Анна-
Варна" АД; експертно решение №0190/015/26.01.12 г. - ТЕЛК за Психични
заболявания към МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД; експертно решение №
3119/146/05.11.14 г. - Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ
„Света Анна - Варна" АД; експертно решение № 3451/152/13.11.17 г. - Втори
състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Света Анна - Варна" АД;
експертно решение № 2892/144/03.11.20 г. - Втори състав на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Света Анна - Варна" АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за открИ.е на
производство по оспорване на документите, посочени в молба на лист 536 от
делото с изключение на онези, за които вече е открито производство по
оспорване (лист 485 от делото) и два декурзуса от 2022 г. и 2023 г., тъй като
липсва правен интерес: информираните съгласия са дадени за уреждане на
отношения във връзка с разноски за лечението, включително при
прекратяване на лечението, за рентгенографски изследвания, за прилагане на
анестезия и др. подобни, както и защото е пропуснат срокът, даден за
уточняване на оспорването с определение № 2784/16.07.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ предявява на ищеца информирани съгласия на листи 155 от
делото.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Не съм подписвал документа на лист 155 от делото.
Подписът на лист 162 не е положен от мен, на лист 163 също не е
положен от мен. Подписите на листи 185, 192 и 193 също не са положени от
мен.
АДВ. С.: Представям оригинално пълномощно от миналата година
август месец, на което ищецът се е подписал. Подписът е положен пред кмета
на село Б. на 02.08.2022 г. Това ще е сравнителният материал. Моля да се
изискат от МВР заявления за издаване документи за самоличност.
Ю.К. Р.: Не възразяваме да се приеме пълномощното като сравнителен
материал, както и заявленията за издаване на документи за самоличност.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА за да послужи като сравнителен материал
пълномощно с кметска заверка № 062/02.08.2022 г. в село Б..
4
ДА СЕ ИЗИСКА от Областна дирекция на МВР, Група документи за
самоличност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи заверени копия от всички заявления за издаване на документи за
самоличност, подадени от Д. С. В., ЕГН **********, евентуално в същия срок
длъжностното лице писмено посочи причините за неизпълнение.
Ю.К. Р.: Относно постъпилите документи от Военна болница, моля да
ни дадете срок, в който да изразим становище.
СЪДЪТ по направените искания
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от днес да
представи доказателства за плащане за операцията от март 2023 г.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Не знам името на нито един от пациентите, с които
съм лежал в болницата. Аз и не помня имена, не съм се запознавал с тях. Ако
видя човека, ще си спомня дали съм лежал с него.
АДВ. С.: Ходила съм на свиждане на ищеца и знам, че един от
пациентите в неговата стая се казваше А. или поне така се представи.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА на страните, че в списъка, представен от ответната
страна няма лице, което да носи собствено име А..
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото докладваните в
днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
С молба вх. № 26 022/26.10.2023 г. от ответната страна – списък на
пациенти.
Списъкът да се съхранява в касата на съда.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: В.Д. С.а, Д.Я.К., В.К.Г. и
М.П.М. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
5
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
В.Д. С.а, ЕГН ********** на 72 години, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, майка на ищеца, без дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. С.А: Желая да свидетелствам.
Д. влезе за лечение в психиатрична клиника на 20.04.2022 г. Той сам
пожела, защото не се чувстваше добре.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Ние не се разбирахме и аз предпочетох вместо да стоя
в къщата да се махна.
СВИД. С.А: Ние в такива случаи наистина не се разбираме и той
наистина каза, че е по-добре да влезе в болницата. След като влезе, към 2-ри
или 3-ти ми се обади госпожа К., че е паднал и си счупил крака. Аз ходех на
свиждане в психиатрията и го видях в страшно състояние. Той беше на
леглото вързан за ръцете и за краката. Краката му бяха разпънати, а ръцете в
бинтове вързани, лигите му текат, неадекватен. Само молеше за вода. Това
нещо до ден днешен не мога да го забравя. За мен госпожа К. не е никакъв
лекар.
След като ми се обади доктор К. започнах да ходя ту в ортопедията, ту в
психиатрията и десет дена така. Почнах да моля в ортопедията да го вземат да
го лекуват. Казах на доктора в ортопедията, че синът ми е вързан в
психиатрията и той попита как така.
Той цяла година и половина непрекъснато го чувах как охкаше от
болка. Ние сме бедни хора и много болни. Сега живеем в село Б.. Не помня
точно кога го изписаха от ортопедията. Той ми се обади да купя няколко
торти и пиене, за да почерпя. Говоря за първата операция. След нея той
трябваше да се оправи, но не се оправи и продължаваше да има ужасни
болки. Започваше от 3-4 часа да вика от болки, съпругът ми не издържаше на
виковете му. Той не можеше въобще да седне, не можеше да ходи до тоалета,
сложихме му една кофа до леглото. Мъжът ми не можа да го преживее това
нещо и почина. Д. пиеше постоянно аулин по 3-4 на ден. Това продължи
около година и два месеца. Не мога да кажа кога беше втората операция.
Тогава зет ми си дойде и го води на втора и трета операция.
Аз питах доктор К. защо десет дена беше така вързан, те престъпниците
не ги връзват по този начин и лигите му да текат, а това не е човешко. Най-
лошото беше, че той не беше на себе си и ме питаше „Мамо, тук нали е
хубаво?“.
Знам за И., той е от Норвегия и с него и К. и В. свиреха в една група.
Имаше и един Б. и Р., която беше певица. И. на мен не ми се е обаждал, но
знам, че с М. разговаряха по телефона. Съпругът ми почина преди година и 4
месеца.
Когато ми се обади доктор К. не ми обясни какво му има на Д.. После се
опита да ми каже, че е нещо сериозно и повика някаква социална работничка
6
от болницата да ми обясни и да ме баламосат. Тогава успях да вляза и да го
видя. Каза ми, че на 5-тия ден бил паднал защото в 23:00 часа бил станал, а
санитарките били мили пода. Доктор К. каза, че било нормално да мият пода
в 23:00 часа вечерта. Когато влязох да видя Д. той не можеше да говори, беше
опиянен. Доктор К. каза, че не му дават лекарства, а само му бият упойващи
инжекции, за да не става от леглото и да се потроши. Когато влязох да го видя
Д. искаше само вода, погледът му беше замъглен и тя тогава каза да му дадат
вода, а през останалото време дали са му давали, не. Не се сетих да го питам
дали го боли.
Първия път го оперира доктор Г.. Към този лекар ме насочи доктор К..
Доктор К. изчака 10 дена плътно Д. да стои вързан в психиатрията докато
направят операцията, за да не наруши графика на колегите си, така ми каза.
След операцията Д. се прибра в Б. и аз се грижех за него.
Не можеше да става, с две патерици беше. Това беше месеци наред.
Непрекъснато го чувах като охка. Говореше, че нищо не става от него, че
няма да се оправи, нямаше надежда, макар, че аз се опитвах да го
окуражавам. Много искаше да свири, на него това му е спасението.
Чувала съм да говори с И. по телефона, не съм чула конкретно за какво,
но знам, че говореха.
В момента още го боли, но сравнително вече върви. Не може да свири,
защото кракът не му позволява. Преди като седнеше, даже и когато не беше
добре, като седнеше на пейката или на столчето, почваше да барабани по
краката си, но от две години не го виждам да прави това.
Знам, че ходи при доктор О. на рехабилитация, докато имахме пари.
Мисля, че един курс изкара от около 10-тина пъти. Ходи и на контролни
прегледи, даже един руснак го караше до там, казва се М.. Конците и
превръзките не знам къде ги махаха.
При второто лежане в ортопедията Д. се оплака на зет ми, че много
лошо се държат с него и не може да издържа.
В психиатрията постъпи, защото се поскарахме, но има и нещо друго.
Той се разведе с жена си и получи травма, започна да се кара с мен. Когато
тръгваше за психиатрия не беше скаран с мен, а сам пожела да отиде. Не сме
викали полиция. Първия път, когато влезе в психиатрията, беше с полиция и с
белезници. Тогава, когато си счупи крака, сам си извика линейката.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Всеки път когато влизах в психиатрията беше с
полиция. Нещата бяха много сериозни, но аз за да удовлетворя цялото
положение, предпочетох да ме прибере полиция в психиатрията само да не
съм там. Дори и самите полицаи ми казаха, че трябва да се махна от дома на
родителите ми.
СВИД. С.А: Никога Д. не е проявявал агресия към близките си. Имало е
викове и крясъци, но никога не е посягал, никога не е чупил и хвърлял.
Когато този път беше в психиатрията, го посетих два пъти. Помолих
доктор К. да го изпише първия път и на третия ден го изписаха. Говоря за
миналата година, а не за април. През април го посетих само един път. Не
помня дали са му вливали банки в ръката, но беше вързан с бинтове и краката
7
и ръцете и с един огромен памперс.
Не помня кога проведе курса по рехабилитация, защото мъжът ми
почина след като се случи това нещо, на 28 юни. Рехабилитацията беше след
като почина мъжът ми, след операцията при доктор О. през 2023 година.
Аз се грижех за него, готвех му, почиствах му. Готвех му каквото ми
каже, той беше по постното и му беше много вкусно. Беше много доволен. На
другия ден може да ме навика за нещо, но като му сложа си хапваше.
Преди счупването, той живееше в кв. „Аспарухово“ на квартира с жена
си и излизаше с приятели. Работеше, където го повикат да свири, но много
малко, защото сега няма група. Последно беше в чужбина през 2008 г. в
Гренландия. В България ходеше където го викнат.
За ангажиментите му в България не мога да кажа кога последно е
свирил, защото живееше с жена си в „Аспарухово“. Свиреше години наред в
хотел „Черно море“ мисля, че през 2012-13 г.
Не си спомням да е ходил на профилактични прегледи през годините и
дали си е следил здравето. Преди да си счупи крака е идвал за по 5-6 месеца в
къщи и като му писне в Б. се връщаше във Варна.
Не мога да кажа дали редовно си е приемал медикаментите, но мисля, че
ги пие. Даже наскоро като се върна във Варна ми се обади, че си е забравил
лекарствата и ме помоли да му ги изпратя. Пратих му и едно барабанче да се
разсейва, защото сега е на квартира във Варна. За квартирата плаща деверът
ми.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Това не е вярно. Искам да престанат тези глупости
вече дето се говорят. Аз винаги съм си плащал квартирата. Баба ми беше жива
и здрава и ми помагаше от пенсията си. Нито един от родата ми не знаеше
къде живея и какво работех. Ходех да мия чинии, преподавах и после си
отворих студиото и никой не знаеше колко съм печелил. В момента нито един
човек от родата от година и половина не знаят къде живея и кой се грижи за
мен. Човекът който се грижи за мен е адвокат С.. Намери ми квартира и ми
спаси живота.
В момента пенсията ми е 540 лева и си плащам квартирата от пенсията.
Когато получавах 300 лева пенсия адвокат С. ме водеше до тоалета и ми
носеше храна. Живеех в една дупка.
СВИД. С.А: От време на време съм го виждала да употребява алкохол.
Ако случайно има на масата, мъжът ми обичаше да си пийва и като има на
масата и той си пийваше.
Случвало се е да давам изявление пред медиите, но не ми дадоха право
на отговор за това, че го оклеветиха през 2009 г. И. и А. въобще не ми дадоха
право на отговор. Продължаваха да го клеветят, макар, че спряха предаването.
Търсих начин просто да отговоря, за да му изчистя името, но никой не ми
вдигаше телефона. Не съм изнасяла негативна информация в медиите за Д.,
защото той редовно си пиеше хапчетата и ходеше сам при доктор П..
Те с Дияна живееха отделно и нямам представа защо са се разделили.
Ю.К. Р.: Не оспорваме турнетата през 2014 г. и 2015 г.
8
СВИД. С.А: Предната година не му бяха предписали рехабилитацията
иначе щяхме да го водим, макар че сме нямали възможност.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д.Я.К. на 45 години, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. К.: Познавам ищеца много добре от 2009 г. Лекувала съм го
многократно. Миналата година, април месец беше приет в психиатричната
клиника. Помня защото аз го приех. Беше доведен с Бърза помощ и полиция.
Това обикновено е начина, по който той постъпва в болницата след сигнал от
майка му, че е агресивен и я гони навън от къщата. Майката не е присъствала
при приемането на Д. в болницата. Обикновено пациентите, които постъпват
с в психиатрията с полиция и Бърза помощ, поради агресия, по стандарт биват
изолирани, фиксирани и медицирани, настанявани в сектор с повишен надзор
и започва терапия с инжекции, но при него не се е случвало нито едно от
двете. Той е настанен в свободен сектор, започната е терапия с таблетки. Не е
бил имобилизиран в хода на лечението, защото не е бил агресивен към нас
физически, за да се наложи такава терапия. Когато пациент се фиксира, има
стъпки, при които това трябва да се случи. Има описание на действията в
история на заболяването, има тетрадка, в която се води временното
физическо имобилизиране и то се случва с помощта винаги на СОТ Варна,
които също съставят документация за това. При Д. това не се е налагало,
защото не е бил физически агресивен към нас.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Последните десет дена, когато бях със счупен крак
бях десет дена вързан. Дори имаше две медицински сестри, с които бях
близък и понеже съм пушач и обичам кафе една от тях идваше и ми даваше да
си изпуша цигара от ръката й и да си изпия кафето.
СВИД. К.: Аз разбрах за инцидента сутринта, когато минавах
визитация. Тогава Д. ми се оплака, че има болка в крака, тъй като е паднал
през нощта. Назначих рентгенови изследвания, скенер и консулт с ортопед.
По рапорт на медицинските сестри предния ден в късния следобед е описано,
че се е оплакал от болки в костите и му е измерена температурата, която е
била 37,3 градуса. Тази температура продължи и следващия ден, заради което
беше консултиран и с интернист и бяха пуснати допълнителни лабораторни
изследвания. Болките в костите са били от температурата и това е било преди
инцидента. Отразявахме температурата и други показатели в следващите 10
дни и тъй като остана фебрилен назначихме консултация със специалист
вътрешни болести и назначихме допълнителни амбулаторни изследвания и
след консулта се назначи терапия. Винаги така се практикува. За бронхита
терапията е продължила около 6-7 дни. Терапията беше антибиотична и ние
9
сме длъжни максимално дълго да продължим терапията. На него му
предстоеше оперативна намеса, което означава, че той трябва да бъде в добро
физическо и психическо състояние.
СВИД. С.А: Те лекарства не са му давали. Лекарствата ги занесохме
ние. Той два дена не беше пил нищо.
СВИД. К.: Нямам представа кой е правил операцията, ние го изписахме
и го насочихме към ортопедията. След това нямам представа след
изписването от ортопедията, тъй като нямах информация. Няколко месеца
след инцидента, госпожа С.а ми се обади на служебния телефон, за да ми
каже колко лошо съм постъпила, колко съм била виновна, да ми напомни, че
имам деца и че може да им се случи нещо. Аз й казах, че съм направила за Д.
най-доброто, на което съм способна. С Д. не съм говорила.
Установения в клиниката дневен ред е обявен на стъклото на
манипулационната на видно място. От 22:00 часа по график е време за сън, но
Д. режимът не го е спазвал при нито една от хоспитализациите, защото той е
страстен пушач и винаги вечерите по рапорт е описвано, че е ставал за цигара,
че е ходил из отделението.
Старшата сестра се занимава с графика за почистване. Знам със
сигурност, че коридорът се мие сутрин в 08:00 часа, преди визитация, след
това когато пациентите се прибират за следобеден сън и след 22:00 часа. По
принцип коридорът трябва да е празен, т.е. да няма разхождащи се пациенти,
за да се извърши тази дезинфекция и почистване. Тогава старша сестра беше
госпожа Тодора Р..
При приемането на Д. документите се разписват в присъствието на
дежурен фелдшер в приемния кабинет, полиция, бърза помощ и приемащ
лекар.
Пациентите се хранят сами и приемат вода когато решат. Те имат
постоянен достъп до вода. След като Д. си е счупил крака и беше трудно
подвижен, имаше санитарен пост, при който дежурната сестра отговаря за
храненето на пациента. Той беше на парентерални влИ.ия, т.е. разтвори, които
са назначени от интернист, така че да осигурят нужното. Освен това сестрата
собственоръчно го храни. Той беше декларирал, че е веган и му се даваше
такава храна. В нито един момент в психиатричната клиника не е бил
имобилизиран. Беше на системи, но понякога слагаме бинт на ръката, когато е
включена система, за да не се мърда ръката и да не се изключи, но не е бил
вързан.
СВИД. С.А: Разбира се, че го видях, че беше вързан и му течаха лиги.
Докторката ме вкара в стаята със социалната работничка да го видя. Д. беше в
стаята сам. Не помня името на социалната работничка.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Освен мен в стаята имаше и още едно момче.
Сестрите ме хранеха, защото бях вързан.
СВИД. К.: Госпожа С.а ми каза кога ще бъде операцията на крака, тъй
10
като тя беше разговаряла с доктор Г. по повод имплантът, който здравната
каса не заплаща и трябваше да се закупи.
Когато приехме Д. в психиатричното отделение той беше спокоен, той
винаги към нас е бил с уважение, спокоен, добронамерен и никога не е бил
агресивен и затова съм го поставяла на такова лечение. Само към сестрите
беше агресивен, но вербално, това е част от неговия характер. По сведения на
полицията и майката разбрахме, че е бил агресивен. Майката дойде в
болницата няколко часа след като приехме Д.. Тя е много загрижена за него и
почти всеки ден идваше на свиждане и искаше да получава информация за
него и затова й дадох и личния си телефон, тъй като ми беше споделила, че
вече живеят на село и й е трудно да идва. По принцип не си давам личния
телефон, но по изключение го дадох на нея, за да се информира.
Поводите за прием в психиатрията винаги са били такива, че проявява
агресия. Пациентите с параноидна шизофрения са агресивни към близките си.
При всичките му хоспитализации поводът е бил агресия към майката и при
предходната към бившата му съпруга.
Да, наруших правилата на клиниката и позволих на майката на Д. да
влезе за 5 минути в отделението да го види, тъй като тя много ми се молеше,
но по принцип е забранено. В този период мисля дори бяха забранени
свижданията дори и по време на разходка, поради ковид мерките. Обикновено
пациентите си виждат близките когато излязат навън на разходка, но в този
период мисля, че и това беше забранено.
Нямаме практика да поставяме табели когато се почистват коридорите,
защото това е остро отделение. Санитарката трябва да стои до количката с
почистващите препарати и няма право да оставя никакъв предмет в коридора
без надзор, защото могат да бъдат използвани за агресия. Санитарката стои в
коридора докато почиства, а след това има други задължения. Тоалетните се
намират в дъното на коридора. В отделението стаята на Д. мисля, че беше на
няколко метра от тоалетната. Не съм казвала, че след 22:00 часа не може да се
ходи до тоалет. Не знам как е стигнал до леглото си след като е паднал, може
и да са разбрали, но не сме го коментирали. При подобни инциденти има
рапортна тетрадка, в която се описват тези неща. За случая имаше описание,
че около 23:00 часа Д. е паднал. Дежурната сестра е вписала рапорта, но не
мога да си спомня точно съдържанието.
Инциденти в отделението често има, защото сме остро отделение. Ако
инцидентът е агресия или състояние, при което има опасност за живота на
пациента, се уведомява веднага дежурния лекар. Дежурният лекар е за цялата
психиатрия и отговаря за 7 отделения и около 150 пациента. Затова се
преценява при всеки инцидент дали да се уведоми дежурния лекар. В случая,
дежурният лекар не е бил уведомен за падането на Д.. В другата рапортна
тетрадка, която е за лекарите, нямаше описание на инцидента за падането на
Д..
Когато Д. ми каза, че е паднал направих рентгенография, скенер и
консулт с ортопед. Установи се фрактура на бедрената шийка. Ортопедът
препоръча планова операция, която предполагам е била насрочена тогава,
когато е бил осигурен имплантът. Говорихме с ортопеда, който беше доктор
Г.. В консулта пишеше само да се обезболи и да се имобилизира, т.е. да е
легнал и да не се движи. Той и да искаше не можеше да става, защото го
болеше. Изписахме го в деня преди операцията, за да не се налага първо да
11
бъде транспортиран до дома си и два дни по-късно да се налага да се върне за
операцията в ортопедията.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
В.К.Г., ЕГН ********** на 58 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Г.: Познавам ищеца. Мисля, че от месец май миналата година е
пациент на клиниката. Преди това беше лежал в психиатрията и там е паднал,
при което е счупил крака си. Неговата операция попада в категорията
относително спешни, но имаше обстоятелства, при които не можеше да бъде
опериран веднага и трябваше да се изчака. Едното обстоятелство беше, че той
беше на лечение в психиатрия с психично заболяване, което колегите казаха,
че още не са овладели, а ние няма как да го вземем в ортопедия в това
състояние, най-малкото в това състояние той не може да си подпише
необходимите документи за информирано съгласие. Освен това лекуваха и
възпалителен процес в белите дробове – бронхит или бронхит пневмония,
който възпалителен процес за ортопедията е категорично противопоказание
за оперативно лечение, тъй като може да стане инфекция на костта, а
инфекцията на костта е най-големия бич за ортопедично болните. Операцията
се състоя мисля, че на 12 или 14 май. Протече нормално, за около 30-40
минути, почти безкръвно, първично наместване и стабилизиране с имплант,
който е комбиниран пирон с винтове. Пиронът се поставя в надлъжната част
на костта, а винтовете минават през костта, влизат в шийката на бедрото и
още един винт, който заключва към дългата част на бедрото. При операцията
нямаше усложнения.
В този случай втората операция не беше стандартна. Мисля, че около 2
или 3 месеца не бях виждал пациента, когато ми се обади и каза, че го боли.
Аз му казах, че няма как да преценя от разстояние каква е причината и че
трябва да дойде на преглед. Той сподели, че живее в някакво село и няма как
да дойде, но аз му казах, че докато не дойде няма как да преценя. Тогава той
твърдеше, че с майка си са скарани. След около седмица или две той се появи
с госпожа С. в моя кабинет, направихме контролна снимка и се оказа, че за
негово нещастие стабилизацията или импланта се е разпаднал или единия
винт е излязъл. Не знам по каква причина се е случило това, тъй като след 2-3
месеца не бях го виждал и не съм контролирал възстановяването.
Единственото, което можеше да се направи на първо време е да извадим този
винт, за да можем да успокоим болката. Единият винт остава и при
положение, че са минали няколко месеца от операцията, дава известна
стабилизация, но не достатъчна. Аз смятах, ако фрактурата продължи да
сраства, да я оставим да си досрастне, но той почна да се оплаква, че му се
скъсява крака, че има пак болка и това, което можеше да предприеме е да
повторим операцията с по-различен имплант, който е подобен, но е различен
като философия. Обясних му на него, обясних и на госпожа С. в какво се
състои, при което те ми казаха, че в момента нямат средства и не могат да си
12
го позволят. Минаха около 2 или 3 седмици и госпожа С. се обади и каза, че
са намерили пари. Приехме го в болницата, извадихме стария метал,
възстановихме дължината на крайника и поставихме новия имплант. След
операцията аз не успях да го видя повече в болницата, тъй като не знам какво
се беше случило и той беше напуснал стационара самоволно и повече не го
видях. След като той напусна самоволно стационара, на мен ми се прехвърли
една бумащина голяма, която трябваше да се извърши. След два или три
месеца отново ми се обажда, че пак го боли, но аз вече изпадам в ситуация, в
която няма как да обясня на началника, защо пак ще искам да го вземам да го
лекувам или преглеждам, след като е напуснал самоволно след скандал с една
от сестрите в болницата, а и отношението на майка му и неговото отношение
към мен вече бяха доста променени, започнаха едни заплахи. Отказах да го
лекувам, защото лечението трябва да е взаимен процес и ако няма доверие
между лекар и пациент, то по-добре е да си намери друг лекар. Между трите
операции аз не съм го виждал, той не е идвал на нито един контролен преглед.
След третата операция не знам какво е станало. Той ми се обади, че имал
болка, малко след това ми се обади майка му и започна да ме заплашва. След
това се срещнахме в коридора на болницата уж тя да ме моли, а започна да ме
кълне и аз й казах, че приключваме взаимоотношения и че няма как да
продължим да работим заедно, щом си нямаме доверие.
При първия прием, когато го приемахме му дадохме документи за
информирано съгласие, обяснявахме на него и на майка му. Той сам си
подписа документите и всичко беше наред. На следващия ден минавам през
стаята, за да му обясня за операцията, а той ми казва, че не иска да бъде
опериран. След като направих една операция, пак се върнах при него и го
попитах какво ще правим и тогава каза, че е съгласен и го оперирахме. След
операцията той не спря с някаква количка да ходи навън да пуши, да го
търсят сестрите къде е, но основния проблем винаги беше, че между
оперативните интервенции аз го губех за няколко месеца. Стандарта е поне 30
дни да се следи пациента, в този период се правят рентгенови снимки, за да
се види как вървят нещата, да се обсъди колко ще е натоварването през това
време и въобще какво ще е, дали да се ползват патерици или не, има ли
сраствания или не. Въобще контролните прегледи са, за да се прецени как
върви заздравяването и ако има проблем да се вземат мерки навреме.
Патериците стандартно се ползват за около три месеца. Обичайното за този
вид операция е въобще да няма усложнения. Сглобката никога не е проблем,
проблемът е в качеството на костта и спазването на правилата за натоварване
на костите в следоперативния период. Аз многократно съм му обяснявал, че
натоварването е с патерици, които отнемат около 50 % от тежестта на тялото,
но докато аз му говоря в болницата е едно, а съвсем друго е спазването на
правилата извън болницата.
За травмата на Д. разбрах може би десетина дни преди операцията.
Колега беше ходил да прегледа пациент в психиатрията и като се върна каза,
че има пациент със счупен крак. Каза ми, че е назначил скенер. На другия ден
видяхме скенера и видяхме, че има счупване. Колегата се казва доктор М..
Когато видяхме счупването преценихме, че пациентът е за операция. Моите
думи бяха, когато му се стабилизира състоянието, както психично, така и
общо състояние, ще го оперираме. След това се чух с колежката К., която ми
се обади лично да ме пита и аз й казах, че няма проблем да го оперираме,
когато кажат, че той е добре. Мисля, че минаха около 10-тина дни след
счупването до операцията. Мисля, че имаше някакъв проблем със
13
заплащането на импланта или нещо такова, майката идваше няколко пъти да
говорим за импланта и какво трябва да се плати.
При всички случаи в рамките на първите 7 дни е най-добре да се
оперира крака при такава травма, даже първите 48 часа е най-добре, но при
положение, че пациентът не може да даде съгласие и не е в състояние за
операция, няма как да го оперираме.
Няма по-модерно лечение от това, което му е приложено на Д.. Бях в
отпуск миналата година две седмици през лятото, август месец. Помня, че
след втората операция дойде само на една превръзка. Преди втората
операция, когато Д. идва с адвокат С., имаше започнало срастване, но не беше
завършено. При него имаше известно скъсяване на костта и основното
оплакване беше болката.
Преди третата операция водихме разговор с адвокат С. и с Д. дали да
сменим импланта с нов или да сменим направо тазобедрената става, но за да
може да се смени тазобедрената става изисква точно тази област, в която е
неговото счупване е изключително важно да е срастнала, за да се проведе
протезиране на крайника. Това го обсъдихме и го обясних тогава много добре
и затова го отхвърлихме като вариант. Във всеки случай, когато е възрастта на
пациента е такава и имаме още шансове да срастне само, смяната на
тазобедрената става трябва да се отхвърли. При счупването на трохантерния
масив се изгубват две опорни точки и остава само опорната точка в бедрото.
Ако се премахнат опорните точки при 47 годишен мъж, ревизионните
импланти ще се разхлабват и на 5-6 години пациентът е отново в ортопедия,
за да му се сменят имплантите. Ако беше на 70 години, тогава не е толкова
страшно, но и фрактурата на Д. не е толкова разместена или раздробена, за да
налага поставянето на протеза.
Ротацията и скъсяването на крака са типични симптоми и сами по себе
си не обуславят смяната на ставата. Винаги металната остеосинтеза има за
цел да премахне скъсяването и ротацията.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.П.М., ЕГН ********** на 42 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. М.: Познавам Д. като пациент.
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Аз Вас никога не съм Ви виждал и не Ви познавам.
СВИД. М.: Лекувах Д. в ортопедично отделение. Аз не съм участвал
пряко в нито една от операциите, но съм минавал на визитации. Пациентът е
колоритно изглеждащ и за това ми е направил впечатление и го помня.
14
ИЩЕЦЪТ Д. В.: Никой не ми е правил изследвания докато съм бил в
психиатрията.
СВИД. М.: Да, Д. е прав. Консултът беше проведен на територията на
ортопедията. Рентгенът е в отделението под ортопедия и е логично да го
доведат да го снимат и да направим консулта там.
СЪДЪТ предявява на свидетеля лист 136 от делото.
СВИД. М.: Това е консулт извършен от мен. Вероятно, тъй като от
рентгенографията не е било ясно какво е счупването, съм назначил скенер.
Доктор Г. и доктор М. са гледали скенера ден по-късно на 6 май или на 5 май.
Посещавах пациента на визитация и съм разговарял с него, но не мога
да кажа за някакви специфични оплаквания от него. Аз не помня датата на
консулта, но тя е посочена в документа. Не мога да кажа и по кое време на
деня е станал консултът. В отделението е доведен от служители на
психиатрия, но това не е прецедент, случвало се е и друг път. Доведен е на
количка-столче.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Поискали сме психиатрична експертиза, която моля да
допуснете. Представям и моля да приемете публикации, които описват при
такъв вид травма как трябва да се процедира.
Ю.К. Р.: Моля да се произнесете и по нашето искане за комплексна
психологична и психиатрична експертиза.
СЪДЪТ по направените искания
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане по делото на
публикации.
ДА СЕ ПРИШИЯТ по делото за сведение на вещите лица и страните.
ДОПУСКА комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, по която вещите лица след разговор с ищеца и запознаване с
материалите по делото, както и наличната медицинска документация в
болницата, да установят и дадат заключение какво е психическото състояние
на ищеца към момента, как му се е отразил инцидента и последвалите
усложнения от счупването на тазобедрената става на психиката, при депозит
за възнаграждение на вещите лица в размер на 300 лева, платими от бюджета
на съда,
както и вещите лица психолог и психиатър, след запознаване с
15
материалите по делото, а при необходимост и с тези, находящи се при
ответника, да дадат заключение какво е актуалното психично състояние на Д.
В., с какви поведенчески особености се характеризира психичното му
заболяване, какво е развитието на психичното заболяване от дебюта му през
2004 г. до настоящия момент, позволява ли психичното му състояние да
работи, налага ли психичното състояние на ищеца някакви ограничения в
сферата на общуването и трудовата дейност, може ли да се определи как е
повлиял инцидентът на 03.05.2022 г. върху психиката на ищеца като се вземе
предвид актуалното към момента, при депозит в размер на 500 лева, вносими
от ответника в едноседмичен срок от днес с представени доказателства за
извършено плащане в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Т.К.А. и М.В.Р..
УКАЗВА на вещите лица да представят заключение в срока по чл. 199
от ГПК, както и че за определяне на окончателния размер на
възнаграждението по допуснатата експертиза е необходимо да представят към
заключението си справки – декларации, съгласно чл. 29, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за определяне срок
за становище по документа, представен от ВМА след изтичане на сроковете,
дадени на ищеца за представяне и на друг платежен документ.
За изготвяне на допуснатата комплексна съдебно психологична и
психиатрична експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 15.12.2023 година от 15:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица М. и С., както и Т.А. и М.Р..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 19:54
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16