№ 1752
гр. Плевен, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430103611 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“
ЕИК***, против Б. С. Г., с която са предявени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумата от общо 911,09лв., от които: 791,58лв.-главница,
съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2020-30.04.2023г
и сумата от 119,51лв- лихва за забава, за периода 02.04.2020-05.06.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на ИМ- 27.06.2023г до окончателното й изплащане. Твърди се, че ответникът
е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***, с аб.
№ ***, като наследник на насл. С.Б.Г., поч. 27.04.2023г. и на насл. Б. Н. Г.,
поч. 05.04.2018г.. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената
му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150
от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия,
които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено
приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен
труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
1
които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да
заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
които не е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника,
за процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с
ИРУ, в размер на 5,74лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 267,09лв;
сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 392,88лв, сума за БГВ, в
размер на 0,00лв., услуга дялово разпределение в размер на 133,33лв;
корекции 0,00лв. Посочено е, че в имота има монтирани 1 бр. водомери за
БГВ и 3 бр. уреди; щранг- лира в банята. Твърди се, че до завеждане на ИМ,
от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Б. С. Г., ред. ув., не
депозира становище. В с.з., ответникът, р. пр., явява се лично и представя
доказателства за плащане на сумата от 970лв. Не оспорва твърдението, че е
собственик на процесния топлоснабден имот, по наследство от баща си.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че ответникът е собственик на
процесния топлроснабден имот, находящ се в ***, в качеството му на
наследник на насл. Б. Н. Г., поч. 05.04.2018г. и на С.Б.Г., поч. 27.04.2023г. По
делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“. По
делото се установява също и факта на сключване на договор
№113/30.06.2015г, между етажна собственост на адрес *** и „ТЕХЕМ
СЪРЗИСИЗ“ ЕООД, за доставка и монтаж на индивидуални разпределители
/апартаментни топломери/ и за ежемесечно отчитане на потребената ТЕ,
както и сключването на споразумителен протокол от 30.06.2015г,, между
ТЕЦ-Плевен и „ТЕХЕМ СЪРЗИСИЗ“ ЕООД, за разпределение на ТЕ между
абонатите на аб. станция ***. Безспорно по делото се установява също, че за
процесния имот е открита партида за плащане на отопление и топла вода с аб.
№***. Не се спори между страните и факта на доставяне на ТЕ до имота на
ответника, за процесния период, съобразно представеното извлечение от
сметка, за което са издадени и приложените по делото фактури. Установява
2
се също, че общият размер от 791,58лв.-главница, включва сума за
отопление с ИРУ, в размер на 5,74лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на
267,09лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 392,88лв, сума
за БГВ, в размер на 0,00лв., услуга дялово разпределение в размер на
133,33лв; корекции 0,00лв. Посочено е, че в имота има монтирани 1 бр.
водомери за БГВ и 3 бр. уреди; щранг- лира в банята.
По делото се установява, че след датата на ИМ- 27.06.2023г, от страна на
ответника има извършени плащания, в размер на общо 970лв., което плащане
се признава от ищеца.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз
основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез
тяхното публикуване. Съдът приема за установен и факта, че ответникът
дължи плащане на потребената ТЕ- като наследник /за периода 01.02.2020-
27.04.2023г. и като собственик на имота- за периода 28.04-30.04.2023г..
Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна
енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която ползва
всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо
подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна
енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно
цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
3
връзка с §1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата
на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която
се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на
ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване,
измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната
енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съдът приема, съобразно
събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства, че до имота на
ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период, която
правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими
суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
По отношение на направените от ответника плащания, съдът намира, че
същият изцяло е погасил претендираните суми- главница и лихва за забава, в
общ размер от 911,09лв., поради което е предявените осъдителни искове
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез пращане в хода на процеса.,
съобразно нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК, съобразно която, при
постановяване на решението, съдът следва да съобрази всички факти по
делото, настъпили до приключване на съдебното дирене.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ответникът е станал
причина за завеждане на делото, същия следва да понесе сторените от ищеца
разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК, които разноски
са в общ размер от 200лв. /100лв юрк. възнаграждение и 100лв.-д.т/.
Доколкото обаче е налице надвнасяне на сумите, разликата от размера на
исковете -911,09лв, до заплатената сума от 970лв.- или 58,91лв., следва да
бъде отнесена към дължимите разноски и в полза на ищеца бъдат присъдени
разноски в размер на 141,09лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от Й.В.- изп. директор, против Б.
С. Г., ЕГН**********, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, искове с
правно основание чл. 150, вр .чл.153, ал.1 от ЗЕ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от общо 911,09лв., от която: сумата
от 791,58лв.-главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за имот на
адрес ***, с аб.№***, за периода 01.02.2020-30.04.2023г и на сумата от
119,51лв- лихва за забава, за периода 02.04.2020-05.06.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ-
27.06.2023г до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Б. С. Г.,
ЕГН**********, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК***,
представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 141,09лв.- разноски
делото.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5