Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3401 15.08.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6133 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от М.Н.И., ЕГН ********** против „Кепитъл Сити Център” ООД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ************
около 17:00 ч., по време на почивката си в хотел “*************”стопанисван от
ответника, ищцата претърпяла инцидент. При престоя си в един от външните
басейни /в непосредствена близост до вътрешния такъв/, била внезапно и
интензивно засмукана от вътрешната страна на **** ****, в един от отворите на
шахта за изпускане на вода, който по това време бил без решетка. От вакуума, не
могла да помръдне и изпитала нетърпима болка. Повикала за помощ, при което ******** и други посетители на хотела, се
отзовали, но поради силния вакуум, не могли да я издърпат. Дежурният *******
отказал да изключи почистващата система, като започнал да дърпа ищцата все по –
силно. След изваждането й от басейна, поради силната болка и стреса от
изживяното, пострадалата изпаднала за кратко в безсъзнание. Редица посетители
станали свидетели на случилото се и изразили възмущението си от липсата на
адекватна реакция.
След извършения преглед от медицинско
лице в хотела, били констатирани редица увреди - множество повърхности
охлузвания по *******, тежки ************************, както и голям оток на ***********.
Ищцата била прегледана и в УМБАЛ „*****” ЕАД, гр. С., на ********* г., при
което били установени и масивни кръвонасядания на дясното и лявото бедра и
подбедрицата.
Поради случилото се, ищцата
продължително време била на легло и не можела да се движи самостоятелно, имала
нужда от чужда помощ дори за ежедневни дейности. Изпитвала значителен
дискомфорт и силни болки, приемала обезболяващи медикаменти. Преживяното
променило начина на живот на цялото й семейство, причинило и редица неудобства,
поради което ищцата изпаднала в депресия. Понастоящем продължавала да приема
медикаменти, като променила и хранителния си режим, за да облекчи болките.
Твърди, че в резултат от инцидента,
претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от
причинените телесни увреди, свързаните с тях битови неудобства, психически
стрес и емоционален дискомфорт. Отделно, с цел възстановяване, били направени и
редица разходи - за провеждане на медицински прегледи, изследвания, закупуване
на лекарствени медикаменти и други процедури, при което настъпили и имуществени
вреди.
Счита, че отговорност за репарирането им
следва да понесе ответникът, който носи вина за случилото се. Същият не
упражнил необходимия контрол и достатъчно грижа за нормално функциониране на
стопанисваните от него вещи /външен плувен басейн/, като не спазил и
съответните нормативни изисквания за максималното им обезопасяване. Горното
довело до настъпване на процесния инцидент, в резултат от който ищцата
претърпяла описаните вреди. Поради изложеното, се моли за осъждането му да
заплати сумите от 15 000 лева – справедлив размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2015 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 925,10 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващо сбор
от разходи за лекарствени медикаменти, прегледи, изследвания, лечение и възстановителни
програми. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор. Признава факта, че в периода ******* до ******** г.,
ищцата е ползвала туристически услуги в хотел „Р.” – гр. В. Оспорва всички
останали твърдения и обстоятелства, както и основателността на претенциите.
Ответникът не разполагал с информация за
настъпил инцидент, със сочените от ищцата параметри. Нямало и съответно
оплакване за преживяно тежко травматично увреждане, от което да са търпени
сочените болки и страдания със значителен интензитет. След получаване на
исковата молба, ответникът направил проучване за налични оплаквания от гости на
хотела в съответния период, при което единствено служителят А. си спомнил за
инцидент, който обаче значително се различавал като фактическа обстановка и
последици от соченото в исковата молба. Същият се отзовал на повика на *********
на ищцата за помощ, като издърпал последната от водата. Ищцата била коленичила и
се била доближила до един от сифоните на басейна, намиращ се на около 20 см.
над нивото на пода, дотолкова, че горната част на ******** **********, запушила
сифона и тялото й било засмукано. Сифонът бил част от пречиствателната система
на съоръжението и бил обезопасен съобразно нормативните изисквания, вкл. -
оборудван с капак. След като ищцата излязла от басейна, благодарила за помощта
и била прегледана от медицинското лице в хотела, като на следващия ден отново
посетила спа центъра на хотела.
Предвид изложеното, изцяло се оспорва
твърденият механизъм на инцидента, както и от описания такъв да могат да
настъпят заявените телесни увреди, съпроводени със сочения интензитет и
продължителност на болки и страдания. Следвало да се има предвид, че частите от
пречиствателната система на външния басейн на хотела, винаги били поддържани в
изправно състояние и били обезопасени, противно на твърденията за липсващи
предпазни решетки. Инцидентът настъпил изцяло поради поведението на ищцата,
чието действие по доближаване до сифона било съзнателно. Оспорва се наличието
на болки и страдания с твърдяната острота, тъй като ищцата продължила почивката
си до крайния ден за настаняване. Акцентира се на съдържание на приложени
медицински документи, след съпоставка на които се пораждало основателно
съмнение относно вида, размера и наличието на съответни увреждания.
Оспорва се на сочената дата ищцата да е
претърпяла описаните вреди при ползване на басейна, като дори такива да са били
налице, те не били получени при престоя в хотела. При условията на евентуалност
се релевира възражение за съпричиняване на резултата, тъй като инцидентът бил
следствие единствено от поведението на ищцата, която освен, че усещала
движението на водата, при което сама доближила тялото си до сифона, при което се
получило засмукване, не спазила указанията на лекар да не ползва на следващия
ден спа центъра на хотела и басейните в него, и не потърсила веднага медицинска
помощ извън него.
Претенцията за обезщетение за
имуществени вреди се оспорва изцяло, с възражения, че описаните разходи не са
за лечение на описаните контузии и не са в причинна връзка с инцидента. С оглед
изложеното, се моли за отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се
разноски.
Предвид направеното в срок и основателно
искане, с Определение № 7721/10.09.2016 г. /л.81/, на страната на ответника,
като трето лице помагач е конституиран ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********
/застраховател по договор за застраховка за туристически обекти, собствени,
наети, поверени или употребявани от застрахования – „Злополука на туристи и
гости при престоя им в туристическите обекти”, съгласно ЗП № **************,
със срок на действие от 25.02.2015 г. до 24.02.2016 г./. В предоставения срок,
становище не е постъпило.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:
В
тежест на ищцата е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни
за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл.
49, вр. с 45 ЗЗД – че ответникът отговаря за поддръжката и осигуряването на
безопасни условия за експлоатация по отношение на плувния басейн в хотела,
където се твърди да е настъпил инцидентът на *********** г.; неговия механизъм
и настъпване на твърдените телесни увреди именно по описания в исковата молба
начин; че е налице противоправно деяние /действие; бездействие/, изразяващо се
в неполагане на дължимата грижа за максимално обезопасяване на плувния басейн,
липса на съответна поддръжка и неправилно стопанисване, както и неупражняване
на достатъчно контрол, в резултат от което е настъпил инцидентът и твърдените
вреди, при което ищцата е изпитала описаните болки и страдания, битов,
психически и емоционален дискомфорт; направени разходи за лекарствени
медикаменти, прегледи, изследвания, лечение и хранителна програма, които са във
връзка с инцидента, с цел възстановяване; т.е. претърпени неимуществени и
имуществени вреди в твърдените конкретни размери, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между деянието и вредите.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, както и да
докаже всички твърдения и възражения в отговора, включително, че са били
спазени изискванията за поддръжка и безопасност на вещта; че инцидентът се
дължи на поведението на ищцата, респ. възражението си за съпричиняване. При
установяване на всички елементи от фактическия състав на претенциите, следва да
докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
приема следното:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: на ********* г. ищцата е ползвала туристически
услуги в хотел „**************, стопанисван от ответника, който отговаря за
поддръжката му, като в този ден е бил налице престой от нейна страна във външен
плувен басейн на хотела /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1043/03.02.2017 г.
–л.88-90/.
Тези факти съдът приема за
доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото доказателства.
Настъпването на инцидента на
сочената дата е категорично установено. В тази насока са всички ангажирани по
делото гласни док. средства, чрез разпит на свидетелите, при което се доказва,
че по време на престоя си в един от басейните на хотела, ищцата е преживяла
травматично събитие, от което са произлезли вреди.
Относно механизма се приемат
показанията на единствения пряк свидетел на случилото се – А. А. – **********
към онзи момент /л.132 гръб – л.134/. Сочи, че се отзовал на вик за помощ, при
което забелязал ищцата да стои на колене вътре в един от басейните. ******* на
тялото й били прилепнали към долната част на седалковата структура в
съоръжението. Там, където се намирала, имало два сифона, през които преминавала
вода, която да се филтрира впоследствие. Горната част на ********** й били
засмукани чрез образувалия се вакуум и от двата сифона, при което била
прилепена на място. Влязъл при нея, прокарал ръката си между седалковата част и
бедрата й, влязъл въздух и била освободена. Твърди, че инстинктивно влязъл и я
дръпнал. Ищцата му благодарила за помощта, след което била прегледана от доктор
в хотела. Показанията се ценят и след съобразяване на чл. 172 ГПК, т.к. са
последователни, ясни, непротиворечиви и непосредствени.
Данни за инцидента се извличат и
от тези на ********** на ищцата – П. Н. /л.130-132/, която заявява, че е била
на място и е видяла майка си как е прилепнала плътно към стената на басейна,
видимо изпитвайки болка, която не можела да изрази. Показанията относно липсата
на решетка на сифоните, не се кредитират, т.к. освен, че са противоречиви, се
опровергават от тези на *********, а и **********, извършил последващия преглед
/св. Ч. К. – л.181-183/. От една страна твърди, че влязла във водата и,
докосвайки майка си, усетила, че е засмукана в правоъгълен празен отвор, който
се намирал наполовина в и извън водата. След което веднага заявява, че към
момента, когато се доближила, не е видяла отвора, забелязала го по – късно.
Освен това пробвала да издърпа майка си, но не успяла. ********* и ***. *********
са категорични, че само А. е помогнал на ищцата да се освободи от вакуума,
поради което и показанията на Н. в тази насока не се възприемат. Тъй като не е
била на конкретното място, където е настъпила случката, не се ценят и
изнесените твърдения, че е имало засмукване на тялото от правоъгълно място без
решетка, още повече намиращо се половината над и под вода. Установява се, че
дълбочината на басейна е около 1,40 м -1,50 м., при което, за да е вярно
казаното, мястото на засмукване е следвало да бъде и над водата, следователно е
нямало да бъдат наранени именно установените участъци по тялото – горна,
вътрешна част на бедра и колена. Ето защо, съдът кредитира показанията на ********и
изнесения от него механизъм на инцидента, при който ищцата коленичейки, е била
засмукана от двата сифона едновременно, а от вакуума е прилепнала към
разположена в басейна седалкова структура. Не се възприемат твърденията, че са
липсвали решетки на сифоните.
За настъпването на инцидента
свидетелства и писмено изразеното признание на неизгоден за ответника факт,
чрез изпратеното писмо /л.126/, с извинение до ищцата и предложение за
компенсация за случилото се, чрез безплатни нощувки и храна.
Като съобрази събраните гласни
док. средства в тяхната съвкупност /в т.ч. и на посетителя на хотела – Ф.К. –
л.194-195 – без дела и родство/, както и писмените доказателства във връзка с
извършени прегледи след твърдяната дата и признанието на самия ответник, съдът
приема, че настъпването на инцидента е несъмнено установено, като реализирал се
факт в обективната действителност.
От него са произлезли вреди за
ищцата, за които ответникът следва да понесе отговорност. Като стопанисващ
хотела и прилежащите му съоръжения, които не са изключени от цялостната
туристическа услуга, същият носи тежестта да поддържа и осигурява максимално безопасни условия за
експлоатация, в т.ч. и на предоставените за ползване плувни басейни. Горното е
закрепено нормативно в чл. 10, ал. 1 от Наредбата за водноспасителната дейност
и обезопасяването на водните площи, според който – „Плувните басейни, плажовете
и другите водни площи или участъци от тях, които се използват за къпане,
плуване и водни спортове, подлежат на максимално обезопасяване”. В случая, на
база механизма на инцидента, съдът приема, че тази грижа и достатъчност на
обезопасяването, не са били в необходимия обем. Факт е, че и *********** на
ищцата са били засмукани от създаден вакуум на сифоните за оттичане на вода в
басейна, които се намират на малко разстояние един от друг – м/у 2 и 5 см.
/така св. пок. на А./. Същевременно се намират на място – в долна част на
седалкова структура в басейна, която се предполага, че е изградена там, за да
се ползва от посетителите. Независимо от това дали ищцата е била коленичила или
не в басейна /няма ограничение за разположението на човешкото тяло при
свободното му движение във вода, нито изисквания как и къде не би следвало да
се намира в басейна/, настъпилият резултат е пряко следствие от начина на
разположение на тези сифони, които явно не са достатъчно обезопасени и
ситуирани така, че да не позволяват създаване на вакуум, чрез допир до човешко
тяло. Разположени са достатъчно близо един до друг, така че, ако човек се
доближи, да изпита неблагоприятното въздействие от едновременно засмукване от
вакуум. Позата на тялото на ищцата по време на инцидента и акцентирането на
„колениченето” от ответника, не следва да се преекспонира, нито да се приема
като основание за твърдяното съпричиняване.
Тълкуването
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага
разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението
му да нарушава предписани правила и
нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие /т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г.
по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др./.
Първо, нарушение на предписани правила категорично няма – в тази насока следва
да се съобразяват нормативно закрепените задължения за посетителите на водните
площи, уст. в чл. 26 от цитираната Наредба, които ищцата не е престъпила по
никакъв начин. Второ, не може да се вменява изискване за незаемане на
определени пози на тялото в пространството на басейна, предназначен за плуване
и отмора. Нещо повече, ответникът не е поставил конкретни рестрикции,
ограничителни табели, знаци или предупреждения – предвид наличието на
седалковата част, посетителите да проявяват внимание при насочване към нея и
използването й. Ищцата не е длъжна да знае, че точно на това място има разположени
сифони, чието приближаване явно не е безопасно. Предвид изложеното, съдът не
споделя защитното възражение за съпричиняване, т.к. не се установяват нарушения
от страна на ищцата, като потребител на услугите на отв. дружество, проявила
желание да се възползва от благоприятните влияния на минералната вода в
басейна, вместо което получила телесни увреждания. Самият вредоносен резултат е
следствие от едновременното засмукване на тялото й от двата сифона в басейна, а
не от избора на позиция на тялото й. Чрез нея тя не е нарушила вменено й
задължение или установено правило. Разположението на сифоните в басейна не е
достатъчно безопасно, след като се е стигнало до този инцидент.
Поради това и съпричиняване няма,
а ответникът носи отговорност за обезвреда, т.к. не е положил максималната и
вменена му от нормативната уредба дължима грижа, да обезопаси така плувния
басейн, че да не се случат подобни ситуации. Възраженията в обратен смисъл не
се споделят.
Относно вредите:
От показанията
на св. К. /******, извършил преглед на ищцата на място/, се установява, че след
инцидента била уплашена. Имала леки насинявания от ************ /ок. 5- 6 см.
на всеки *****/. Наложили ги с лед. Не установил индикации за хоспитализация.
Не изпаднала в безсъзнание. Втори преглед извършил след няколко часа, през
което време ищцата лежала на кушетка в СПА – центъра на хотела. Била по –
спокойна, но нараняванията били видими. Показанията се кредитират, т.к. са
последователни, непосредствени и не се опровергават от други данни.
От представеното
СМУ /л.15/ се установява, че при преглед няколко дни по - късно, мед.
специалист е констатирал масивни кръвонасядания на ********** и ************* и
кръвонасядане на ***********.
Прието
е заключение на първоначална СМЕ /л.241-253/, ведно с допълнение /л.255-256/.
На база подробен анализ на приетите мед. документи, вещото лице сочи, че – при
инцидента ищцата несъмнено е получила травматични увреждания, които са добре
описани от мед. специалисти – кръвонасядания по вътрешната и задна повърхност
на ************* на площ около 20/15-17 см.; до областта на ********** имало
интензивно мораво синкаво кръвонасядане, което продължавало и под **************
на около 6 -7 см. по задната повърхност на крака. По вътрешната повърхност на **********
долната му трета, имало неправилно кръгловато кръвонасядане, с петнист характер
и диам. 6-7 см. Освен повърхностните кожни кръвонасядания е извършено и
ултразвуково изследване в дълбочина на крайниците, като е установено от съдов
хирург наличието на хематом на нивото на средна трета на ********* с размери
3,5*3 см. Експертът разяснява, че кръвонасяданията се получават при нарушаване
целостта на кръвоносните съдове, в които има кръв и известно налягане, за да се
преодолее устойчивостта на околната тъкан. Необходимо е и време за кръвоизлив
извън съда и пропиване на кръвта в тъканите. Наличието им винаги е
доказателство за механично въздействие приживе или малко след настъпването на
смъртта. Освен силата на удара, получаването на кръвонасядания зависи и от някои
благоприятстващи условия - твърда подложка по меките тъкани, богатство,
големина и вид на разкъсаните съдове, степен на хлабавина и късливост на
тъканта, където става изливането на кръвта и др.
Вещото
лице сочи, че ищцата е получила травмата по два механизма. Първият е удар и/или
притискане в елементи от смукателната шахта на басейна, а вторият - чрез
оформилия се вакуум по подобие на засмукване на кожата и тъканите с устни. При
конкретното увреждане било налице масивно кожно кръвонасядане, но и оформен по
– малък дълбок тъканен хематом /кръвна колекция в дълбочина на **********/.
Разликата в големините на двата елемента на травмата не била противоречива. По
кожата кръвонасядането „се стича”, „разлива”, „мигрира” и често придобива по –
големи от контактните размери.
Пострадалата
изпитвала болки и страдания в първите дни след травмата, със затихващ характер.
Като общо правило за практиката можело да се приеме, че повърхностните
кръвонасядания са резултат от прилагането на неголяма сила и обичайно се
резорбират за около 6-10 дни. Дълбоките, масивни или многобройни кръвонасядания
и хематоми резорбират за около 14-20 и повече дни, и често причиняват умерени
анатомични и функционални разстройства.
В случая имало медицински данни за наличие на хематом един месец след
травмата. Наличието му не водело до невъзможност за придвижване, седеж и
необходима постоянна чужда помощ от асистент.
В
устния си доклад допълва, че повърхностното кожно кръвонасядане, действително е
голямо и масивно, станало и по – голямо от описаното, защото се реализирал
феноменът „стичане, разтичане”, като кръвонасядането обхванало по – голяма зона
от първоначалната. От средата на ****************, целият крак е кръвонаседнал,
макар да се касае за повърхностно кръвонасядане по кожата /в т.см. са и
показанията на св. К., който сочи, че на следващия ден видял ищцата, а *********
й крак бил син/. Посиняването на крак се получавало обичайно в рамките на
първото денонощие, с различна степен на изразеност, но развитието на
кръвонасядането продължавало по – дълго. След проучване на мед. документация поддържа,
че доколкото се касае за масивен хематом, който изисква повече време за
окончателното му резорбиране, т.е. оздравяване, соченото в теорията време от
14-20 и повече дни, в случая трябва да се увеличи на месец – два, т.е. това е
периодът на възстановяване.
Съдът кредитира заключението, т.к. е ясно, компетентно
изготвено, с необходимата научна обосновка и задълбоченост, като експертът
допълва и разяснява изводите си по аргументиран начин и при устния си доклад.
Няма причини да не се възприема, нито има данни, които да го оборват. По този
начин и от мед. документация се установяват получените от ищцата травматични
увреждания, които по степен и интензитет се приемат за достатъчно сериозни и
оказали негативно въздействие върху телесния й интегритет, вкл. външно и
видимо, като периодът на възстановяване не е кратък. Те не се дължат на принос
на И., в т.ч. – следва да се изключи като неоснователно възражението, че поради
посещение на СПА – центъра на следващия ден след инцидента, травмите били
задълбочени. Да, къпането с топла вода не е препоръчително /така СМЕ и дадените
от св. К. предписания/, но доказателства за причинна връзка между евентуално
посещение на центъра и самите вреди или тяхното задълбочаване именно поради
това поведение, по делото не са ангажирани.
За
пълнота следва да се посочи, че – останалите твърдения за други травми, по –
точно – ********** и ***********, които да са следствие от инцидента, са
недоказани. Вещото лице д-р С. сочи, че и двете не могат да настъпят вследствие
на събитието. В частта относно кр. съдове – тезата му се потвърждава по
категоричен начин от СМЕ /л.406-407 и устен доклад/ на в.л. д-р А. – **************,
който пространно и научно издържано защитава становището, че инцидентът не може
да доведе до ****************. Що се касае до гинекологичния извод – заявеното
от д-р С., се потвърждава от повторната СМЕ на ВЛ д-р Я. /л.405 и устен
доклад/, който поддържа, че при тези данни по – скоро би отхвърлил възможността
установеният от мед. документация ************ да е резултат от понесената
травма. Тези две заключения са потвърдени от приетата повторна колективна СМЕ
на в.л проф. д-р У. и д-р А., които след подробен анализ и разяснения са посочили,
че инцидентът и вследствие на него, не може да се стигне до ***************. Трите
СМЕ, обсъдени в съвкупност, според съда несъмнено оборват експертизата на д-р С.
/л.362-363/, който твърди, че именно инцидентът е довел до засягане на съдовете
и нервите в тазовата област, като е причина за патологията на ************************.
По делото няма данни при събитието да са засегнати нерви и съдове в тазова
област, като същевременно трима специалисти извън него, достатъчно обосновано
отрекоха възможността получените травми да са довели до ***********. Затова и
съгл. чл. 202 ГПК, като съобрази останалите доказателства по делото и СМЕ от
другите АГ специалисти, съдът не кредитира заключението на това ВЛ.
Предвид
изложеното, травмите са установени, при което следва да се определи размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Размерът
им се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на
увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се
отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице,
но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа
и емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни
доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и
оздравителния процес се правят и въз основа на медицинските документи, и
заключението на СМЕ.
Касае
се за внезапно настъпили и непредизвикани телесни увреди, които освен че са
видими, при което нарушават естествения външен вид, са предизвикали физически
дискомфорт и необходимост от ползване на лекарствени медикаменти. Ищцата е
изпитвала болки и страдания след травмата, които макар да са били със затихващ
според ВЛ характер, са имали съответния висок интензитет. В т. вр. св. Н**********
сочи, че майка й се чувствала много зле, видимо изпитвала силни болки, а една
седмица след инцидента, краката й били сини /припокриващо се с извода на ВЛ за период
на проява на кръвонасяданията/. Следва да се отчетат индивидуалните особености
на личността и търпимостта към външни въздействия за организма.
Свидетелката
допълва, че първоначално майка й не можела да ходи добре сама, за което й
помагала. Ежедневието и външността й се променили – започнала да носи черни,
стегнати клинове, спряла да спортува. Психически била силно травмирана от
случилото се. Макар показанията и възприятията на свидетелката да са плод и на
емоционална привързаност, изнесените данни в посочената им част се приемат от
съда, вкл. след съобразяване на чл. 172 ГПК, предвид непосредствеността им,
естеството на травмите и житейски обяснимите психически и емоционални последици
от подобна ситуация.
Ищцата е изпитала уплах и стрес при случилото се,
предвид и условията, при които се е осъществил инцидентът - на място за
почивка, без насоченост на поведението към травматизъм.
Изживяването само по себе си, в психически и
емоционален план, се е отразило негативно и потискащо, в т.ч. като се вземат
предвид и последващите битови и житейски неудобства. Инцидентът е довел до
няколко травматични увреждания, редица кръвонасядания, както и ***********.
Тези наранявания, макар и принципно повърхности, са се отразили неблагоприятно
на физическия и емоционален статус на пострадалата. Периодът на възстановяване
от 1-2 месеца е продължителен. Следва да се отчете и външното отражение на
увредите и тяхната видимост, които са внесли допълнително безпокойство и чувство
на срам. Отчитат се прегледите и необходимостта от ползване на лекарствени
медикаменти, изписани от съответните специалисти, съпътствани с притеснения,
стрес, негативни изживявания и прочие.
Предвид
характера на травматичните увреди, вида и местоположението им, съдът приема, че
болки и страдания са били налице. Имало е увреждания и по двата долни крайника,
които в крайна сметка са жизнено необходими за осъществяване на пълноценен
живот. Макар травмите да не са били застрашаващи личността, не се приема да са
били незначителни и лесно преодолими по характер, нито да не са оказали
достатъчно силно влияние върху тялото, психиката и ежедневието на ищцата.
Преживени са стресови ситуации – освен в деня на инцидента и при последващите
прегледи, в т.ч. и при самия оздравителен процес.
Съдът
съобразява установените факти относно уврежданията и свързаните с тях болки и
страдания, като при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив и адекватен размер за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, е сумата от 10 000 лв. Искът ще бъде уважен за нея и
отхвърлен за разликата. По делото не се доказа да е
налице такъв интензитет на търпените болки и страдания, дискомфорт и последици
за здравето, отговарящи по размер на заявената претенция за обезвреда в тази й
част.
Относно
имуществените вреди – кредитира се заключението на СМЕ /л.252/, в което ВЛ сочи
кои медикаменти реално са били изписани и са във връзка с инцидента и проведеното
лечение. Поради това, на присъждане подлежи сумата от общо 84,07 лева, като
стойност на предписани и закупени лекарствени медикаменти на *********** г./л.34/,
************* г. /л.33/ и *************** г./л.22/,
които са били необходими за лечението. Искът в останалата част до пълния размер
от 925,10 лева следва да се отхвърли, т.к. е недоказан. Вещото лице е
категорично, че има документи за извършени изследвания, които обаче не са
назначени от никой специалист, съобразно представените мед. амбулаторни
листове, а останалите медикаменти, за които има фактури, също не са изписани от
тях. Поради липса на причинна връзка, сумите не следва да бъдат присъждани. Не
се приема за разход, подлежащ на обезщетяване, и цената на изготвената
индивидуална програма за балансирано хранене, т.к. връзка с инцидента също не
се установява, в какъвто смисъл е и СМЕ – тя няма свързаност и отношение към
описаните травми или процеса по възстановяване от тях.
По иска за законна лихва:
Установи се наличие на главен дълг. В съответствие с разпоредбата
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана. На основание чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от 10 000 лева от датата на увреждането до
погасяването.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на
двете страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищцата е направила искане,
представила е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 1100 лева –
адв. хонорар, съгл. ДПЗС. По съразмерност се дължат 696,54 лева.
Ответникът
е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: общо
180 лева – депозити СМЕ и 1200 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
По съразмерност се дължат 506,16 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, т.к. делото е решено частично в полза на ищцата,
освободена от плащане на ДТ и разноски, ответникът следва да плати в полза на съда
– общо 450 лева – ДТ върху уважените искове /2 иска – 4 % от цената на всеки,
но не по – малко от 50 лева/, а от останалите платени разноски за СУ и СМЕ
/общо 775/, дължи по съразмерност 490,74 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Кепитъл Сити Център”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Ботев” № 49, бл. сектор А, ет.4, ап. офис 1 да плати на М.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: 10 000
лева /десет хиляди лева/ – главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, свързаните с тях психически и емоционален дискомфорт, вследствие на
претърпян инцидент на ********* г. по време на почивка и престой в басейн в
хотел “*************”ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – *******
г. до окончателното погасяване; общо 84,07
лева /осемдесет и четири лева и седем стотинки/ - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени медикаменти,
извършени на ********** г., *********** г. и ***************
г., както и 696,54 лева /шестстотин
деветдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ - разноски по съразмерност
за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликите над уважените до пълните предявени размери, а именно: до
15 000 лева за обезщетението за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху разликата от датата на деликта до погасяването, както и до 925,10
лева – за обезщетението за имуществени вреди.
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Кепитъл Сити Център” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Ботев” № 49, бл. сектор А,
ет.4, ап. офис 1, сумата от общо 506,16
лева
/петстотин и шест лева и шестнадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Кепитъл Сити Център” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Ботев” № 49, бл. сектор А, ет.4, ап. офис
1 да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Пловдив, сумите от: общо 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ - сбор от дължимите
държавни такси за уважените искове, както и общо 490,74 лева /четиристотин и деветдесет лева и седемдесет и четири
стотинки/ - разноски по съразмерност за приетите по делото СМЕ и издадено СУ,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участието на ЗАД
„Алианц България”, ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната на
ответника „Кепитъл Сити Център” ООД, ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ