Решение по дело №436/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба и уточнение от Р. Д. Г. от гр.Русе срещу ИА „Автомобилна администрация“ София за претендирани имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихва, считано от датата на отмяна на акта до окончателното изплащане, от отменен адм. акт - отказ рег.№ 34-17-25-12927/05.10.23г. на Директора на РД АА-Русе за издаване на ново удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, отменен с решение №349/ 28.12.2023г. по адм.д.618/23г. на АС-Русе, влязло в сила на 18.01.2024г., както следва :

1.имуществени вреди за времето от 18.09.23г. до решение №349/ 28.12.2023г. по адм. дело 618/23 г. на АС-Русе общо за 101 дни като

1.1 разходи в размер на 833 лева /разходи за внесени вноски към „Точните таксита“- „Хепи“ООД за радиоефир за 4 месеца / и

1.2. пропуснати ползи в размер на 14 388лв. от невъзможността му да упражнява таксиметрова дейност, чиято сума е в резултат на изчисления на база броя на дните през които твърди, че не е работил посочени като 101 дни, считано от 18.09.23г. или 14 седмици, като приходите му за работен ден били 24 лева на час, една работна седмица били 1152 лева / общо 16128 лева/,разходите му за ден били 20 лева за гориво / 87 работни дни –или 1740 лева разходи за гориво, приспаднати

2. неимуществени вреди в размер на 3000лева от причинен стрес и получени кожни проблеми, вследствие лишаване от доходи.

За твърденията към исковата молба са приложени следните доказателства:

рецепта от доктор Ф.Ф.-дерматолог от 03.04.24г. за предписани медикаменти;

4 бр.фискални бонове всеки за сумата от по 250 лева,издадени от „ Хепи“ ООД за периода м.09,10,11,12. 2023г.;

пътна книжка № 43/13.05.23г. за л.таксиметров автомобил Рено клио рег.№[рег. номер], превозвач „Саваж“ЕООД и водач Р. Г. с приложени пътни листи за периода 18.05.23г-14.09.23г.;

пътна книжка №14/07.11.22г.за л.т.а. Р. М. рег.№ [рег. номер] , превозвач „Саваж“ ЕООД и водач Р. Г. с приложени пътни листи от 08.11.22г. до 06.01.23г.;

пътна книжка № 151/04.01.24г. за л.т.а.Р. К. рег.№ [рег. номер], превозвач „Саваж“ ЕООД и водач Р. Г. и пътни листи за периода 04.01.24г.-27.03.24г.

Така ищецът твърди, че от датата 18.09.23г. е бил лишен от доходи общо за 101 дни, т.е до 28.12.2023г., поради постановения и отменен като незаконосъобразен адм.акт, но е правил разходи и изпитал и стрес, довел до дерматологично заболяване.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, в лицето на ИА „Автомобилна администрация“ - София, да му заплати обезщетение в посочения размер.

Ответникът – ИА „Автомобилна администрация“ - София, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск поради липса на доказателства за причинените имуществени и неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и твърдения вредоносен резултат. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, участващ в производството в качеството на контролираща страна съгласно чл.10, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.16, ал.1, т.2 от АПК (вж. Тълкувателно решение № 7 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 3/2010 г.), дава заключение за допустимост, но неоснователност и недоказаност на иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно приложеното по настоящето производство адм. д 618/23г. на АС-Русе ищецът Р. Д. Г. е подал заявление от 21.08.23г. до ИААА чрез ръководителя на РД “АА“-Русе за издаване на ново/ подновяване/ удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ като е приложил изискуемите документи: копие от удостоверение за психологическа годност, валидно до 30.06.2024г., валидно СУМПС, удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил – УВЛТА № 039515 за територията на Община Русе, издадено на 21.07.2018г., валидно до 21.07.2023г., свидетелство за съдимост. Заявлението е подадено в срока до 6 месеца от изтичане на срока на валидност на приложеното УВЛТА № 039515. Срока на валидност на УВЛТА е определен в чл.24 ал.4 ЗАвтП и чл.19 ал.3 и ал.4 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и изисква подновяване без полагане на изпит при наличие на предпоставките на чл.18 ал.1 т.1-4 и т.6 от Наредбата в 6 месечен срок от изтичане на валидността на предходно издадено.

С писмо рег.№ 34-17-25-12927/18.09.23г. на началник отдел „ Контрол“ в РД АА ищецът е бил уведомен, че не отговаря на изискванията по чл.24 ал.3 т.2 ЗАвП, поради липса на реабилитация по коментирани осъждания.Този отказ бил обжалван по адм.ред и с писмо рег.№ 34-17-25-12927/05.10.23г.на Директора на РД АА-Русе му е отказано издаване / подновяване/ на УВЛТА с мотива, че е осъждан, който отказ е отменен от АС-Русе с решение №349/ 28.12.2023г. по адм.д.618/23г. на АС-Русе, влязло в сила на 18.01.2024г., като незаконосъобразен, тъй като коментираните осъждания са за престъпления от частен характер, а изискването на закона и наредбата касаят само осъждания за престъпления от общ характер, т.е отказът на Директор на РД АА-Русе е приет като материално незаконосъобразен.

На 16.01.2024г. ищецът е получил Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил № 1029902 по заявлението си от 21.08.23г.

От справката представена от ответника за издадени разрешителни за такси на л.а. Р. К. [рег. номер], собственост на превозвача „ Саваж“ ООД е видно, че за автомобила има вписани разрешителни за 2022г.,2023г. и 2024г., като ищецът е бил включен в единния таксиметров регистър, воден по чл.12 ал.4 от ЗАвтП с автомобил [рег. номер] от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. и от 02.01.2024г. първи работен ден за годината, т.е в този период/ част от процесния/ е могъл да извършва законосъобразно таксиметрови услуги. Така видно от единния таксиметров регистър за „ разрешителни за такси“/ л.50 от делото/, по заявление № ТР-01-340 от превозвача е издадено разрешително № 500/20.12.23г. ,връчено на 22.12.2023г. и валидно до 31.12.2024г., даващо право да се извършва таксиметрова дейност и с което реално е продължено действието на предходото издадено разрешително. На 03.01.2024г. ищецът е бил установен да управлява същото това МПС като л.т.а. чрез установен пътен лист и извършени 14 бр.превози срещу заплащане без да притежава удостоверение за водач на л.т.а, валидно за Община Русе и без разрешение за извършване на такъв превоз на територията на Община Русе, за което бил съставен АУАН и издадено НП № 38-0007422/12.02.2024 г.на Началник отдел „ Контрол“ в РДАА-Русе с наложени санкции за нарушение на чл.18 т.5 и чл.31 ал.1 т.1 от Наредба 34/06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93 ал.2 от ЗАвтП.

С решение № 317/11.06.2024г. по анд 513/24г. на РРС, представено от отвитника, съдът е отменил частично издаденото НП, като е приел, че ищецът има издадено УВЛТА за Община Русе, валидно от 02.01.24г до 02.01.2029г. Представени били по делото данни за реализирани приходи до 17 декември 2023г.

Претенцията по исковата молба е за имуществени и неимуществени вреди за времето от 18.09.23г. / писмо от Началник сектор „Контрол“ при РДАА –Русе, обжалван по адм.ред пред горестоящия адм.орган, който с писмо рег.№ 34-17-25-12927/05.10.23г.на Директора на РД АА-Русе е отказал издаване / подновяване/ на УВЛТА, до решение №349/ 28.12.2023г. по адм.д.618/23г. на АС-Русе и лихви от датата на отмяна на отказа до окончателното изплащане.

Допълнително ищецът след множество указания на съда представя договор и анекс с“ Хепи“ ООД от 2022г. и нулев служебен бон от фискален отчет от „ Саваж“ ООД от 17.09.23г.до 29.12.2023г.

По допустимостта на иска:

Искът / кумулативно обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди/ е предявен след отмяната на отказ рег.№ 34-17-25-12927/05.10.23 г. на Директора на РД АА-Русе за издаване на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ с влязло в сила съдебно решение (чл.204, ал.1 от АПК) и е насочен срещу процесуално легитимиран ответник (чл.205, ал.1 от АПК), имащ качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.3 от ЗАП.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - исковете се подават от лице с надлежна процесуална легитимация и са насочени против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК, тъй като съгласно чл.2, ал.3 от ЗАП Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище в София и с регионални звена. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че процесното писмо, в което е обективиран отказ за издаване на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, поради което предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от него, са допустими за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, което изрично два пъти е указано. За да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК

Доколкото ищецът твърди, че пропуснатите ползи се изразяват в това да реализира доход в размер на 14 388лв. лева за периода, в който е било невъзможно да упражнява таксиметрова дейност, произтичат именно от отменения незаконосъобразен акт писмо рег. № 34-17-25-12927/05.10.23 г., както и извършените разходи в претендирания размер от 833 лева и твърдяните неимуществени вреди ,остойностени като претенция от 3000 лева, то следва извод, че по отношение на тази искова претенция е налице първата кумулативно предвидена предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт.

По отношение на следващите кумулативно задължителни предпоставки: наличие на вреда и причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен адм.акт и настъпилите вреди последици, искът се явява неоснователен и недоказан, защото:

На първо място следва да се посочи, че претендирания размер на имуществените вреди се основава на 1. Пропуснати ползи в посочения период и размер на 14 388лв. от невъзможността му да упражнява таксиметрова дейност, съгласно направените от ищеца изчисления и 2. Разходи направени във връзка с таксиметрова дейност в размер на 833 лева ,с твърдение за платени за радиоефир услуги в периода, в който ищецът бил лишен от право да упражнява таксиметрова дейност, т.е да предоставя такива услуги , поради незаконосъобразен отказ за издаване на УВЛТА

Т.е претенцията се основава както на отменения като незаконосъобразен отказ, но свързано с невъзможност да се осъщестява таксиметрова дейност, поради този отказ, от което са произлезли претендираните вреди, т.н. твърдяни причиннно-следствена връзка.

По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди за времето от 18.09.23г. до решение №349/ 28.12.2023г. по адм. д. 618/23г. на АС-Русе общо за 101 дни разходи в размер на 833 лева /разходи за внесени вноски към „Точните таксита“ - „Хепи“ ООД за радиоефир за 4 месеца /, съдът намира следното:

Извършеният разход се твърди, че е дължим като платен, тъй като Г. твърди, че не е извършвал таксиметрова дейност, т.е е направил недължим разход към оператор/ диспечер/, защото бил лишен от възможността реално да извършва услугите , поради отказ да му бъде издадено ново УВЛТА / с което и аргументира причинно-следствена връзка/.

Този претендиран извършен и недоказан на какво основание и защо е направен е свързан с твърдението за пропуснати ползи в същия период „ ако би бил работил“ и от което право твърди, че е бил лишен поради постановения отказ.

Т.е това перо на претендираните имуществени вреди като настъпила промяна в патримониума като платена сума/ щета/ е пряко свързана с претенцията за пропусната полза и се основава на „ лишаване от възможност да се упражнява таксиметрова дейност“ с посочения л.т.а, включен в списъка на разрешителни към посочения превозвач.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметровия превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници се извършва от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и разрешение за таксиметров превоз на пътници, издадени от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица.

След като според приложимата уредба, услугата може да се предоставя единствено от регистриран превозвач, независимо от начина на организация на дейността му, то и при наличието на отделни водачи, последните използват съответните индивидуализиращи превозвача белези, неговия радиоефир и телефонен номер за приемане на заявки за превоз и предлагат услугата таксиметров превоз на пътници, т.е. вноските за радиоефир, които водачът на таксиметровия автомобил плаща са във връзка с действително упражняваната от него таксиметрова дейност, с цел приемане на заявки за превоз чрез ползването на радиочестотен ресурс /радиоефир/. По делото факт е плащането по фискални касови бонове на суми от по 250 лева на месец 09,10,11,12 .2023г. към „ Хепи“ ООД без приложени фактури като основание и неясно от кого. Наличието на издадени фискални бонове и представения договор между ищеца и „ Хепи“ ООД , въобще не доказват връзката между платеното и претендирано и най-вече, че платец на тази т.н. предоставена услуга е именно ищеца. Дори допълнително представените от него документи като частни такива-договори от 2022г., не установяват, че приложените ФКБ касаят плащането по договора от 2022г., още повече, че превозвача с когото е в взаимоотношения, е различен. Представените ФКБ удостоверяват извършено по касов път плащане, но не и кой е платеца , още повече, че са издадени на превозвача „Саваж“ООД , но не и на името на ищеца и липсват доказателства , че именно той ги е извършил.

Но дори да се приеме, че са за разходи за радиоефир от ищеца, този факт е в подкрепа на извода, че лицето Р. Г. е могъл да упражнява таксиметрова дейност, респективно да реализира доходи от нея в претендирания в исковата молба период от време, а основанието на иска в посочения период е лишаването от възможност да се упражнява таксиметрова дейност, респ.направените дължими разходи и в последствие и претендираните загуби.

Защото : Регистрираните търговци –превозвачи по чл. 12, ал. 1 от закона извършват таксиметров превоз с водачи, които притежават удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, и са психологически годни. УВЛТА се издава от ръководителя на съответното звено при ИА „АА“ при наличие на предпоставките по чл.24 от ЗАвтП, като разрешението за извършване на таксиметрова дейност на територията на съответната община се издава от Кмета на Общината за всеки отделен автомобил. На общо основание в АПК отказите подлежат на обжалване , като не е предвидено тяхно предварително изпълнение по силата на закона. Т.е жалбата на общо основание спира изпълнението на акта. По смисъла на чл. 24, ал. 3 от ЗАвтП и чл.18 т.5 от Наредба 34/1999г. това Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил е абсолютно необходим документ, без притежаването на който не е възможно осъществяване на регламентираната таксиметрова дейност, респ. и реализирането на доходи от нея. Респ. непритежаването на такъв валиден документ е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност .Отнемането му е основание да не се издава ново такова, но такава хипотеза в случая не е налице. Т. е. обективно УВЛТА № 039515 до изтичане на 6 месечния срок от срока на валидност и при подадено ново заявление, му е позволявал да упражнява дейността и да реализира произтичащите от нея доходи през посочения срок на валидност до 27.01.2024 г.

С оглед исковата молба и отговора по нея е спорно твърдението, че от отменения като незаконосъобразен отказ рег. № 34-17-25-12927/05.10.23г.на Директора на РД АА-Русе за издаване на ищеца Р. Г. на ново удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ не е могъл да упражнява таксиметрова дейност от 18.09.23г. до 27.01.24г., тъй като именно този отказ го е лишил от тази възможност.

От справката за издадени разрешителни за такси на л.а. Р. К. [рег. номер], собственост на превозвача „ Саваж“ ООД е видно, че за автомобила има вписани разрешителни за 2022г.,2023г. и 2024г. Т.е ищецът е бил включен в единния таксиметров регистър, воден по чл.12 ал.4 от ЗАвтП с автомобил [рег. номер] от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. и от 02.01.2024г. първи работен ден за годината/, т.е в този период е могъл да извършва таксиметрови услуги . Така видно от единния таксиметров регистър за „ разрешителни за такси“/ л.50 от делото/, по заявление № ТР-01-340 е издадено разрешително № 500/20.12.23г., връчено на 22.12.2023г. и валидно до 31.12.2024г., даващо право да се извършва таксиметрова дейност и с което реално е продължено действието на предходото издадено разрешително.

Така по отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 14 388лв. от невъзможността му да упражнява таксиметрова дейност, чиято сума е в резултат на изчисления на база броя на дните през които твърди, че не е работил посочени като 101 дни, считано от 18.09.23г. или 14 седмици, като приходите му за работен ден били 24 лева на час, една работна седмица били 1152 лева / общо 16128 лева/,разходите му за ден били 20 лева за гориво / 87 работни дни –или 1740 лева разходи за гориво, приспаднати, съдът намира следното:

В съдебната практика и правната доктрина пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което със сигурност би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. За да бъдат обезщетени пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не хипотетични вреди. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане евентуалното увеличаване на неговото имущество. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния юридически акт, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е върху ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, каквито указания са дадени и от съда с множество определения на делото. Т. е. в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, така че да създаде у съда сигурно убеждение, че твърдения факт е осъществен, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния период от упражняването на таксиметрова дейност, ако не беше действието на незаконосъобразния административен акт.

Изчисленията на ищеца са на база пълен отработен месец и са в противоречие с представената в оригинал пътна книжка и копия от нея и други предходи, както и изисканите документи от данъчни служби. В писмо вх. № 3579/18.07.2024г. на ТД на НАП Варна – офис Русе, относно предоставяне на информация по настоящето дело относно Р. Д. Г. с [ЕГН] е установено, че от името на същия няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г.; няма подадена декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице; няма подавани декларации образец 1 „Данни за осигуреното лице“ с вид осигурен „12“ /самоосигуряващо се лице/ за периода 09.2023 г. – 01.2024 г.

Така непредставяйки изисканите от съда доказателства ищецът не е доказал доходи, които да съответстват на твърденията, че загубите му са 24 лева на час работен ден, така както ги е описал общо в претендирания размер като пропуснати ползи

Доколкото пропуснатите ползи следва да бъдат реални, то ищецът дължи да установи претенцията си за пропуснати ползи като реален факт на създадени между него и трети лица правоотношения, по силата на които е могъл сигурно да реализира увеличение на имуществото си. Такива факти по делото не се установяват. Пред съда не бяха посочени доказателства от които да се обоснове извод, че претендираната сума в размер на 14 388 лева, представляваща пропусната полза от нереализирани доходи е следствие на твърдяната невъзможност да упражнява таксиметрова дейност в периода от 18.09.23г. до 28.12.2023г. Следователно не би могло да се определи какъв доход е пропуснал да реализира ищеца от неосъществяването на таксиметрова дейност и в какъв период от време, при положение, че на 03.01.24 г., в рамките на претендирания период е установено управлението на таксиметровия автомобил от ищеца и при вече издадено удостоверение.

Съдът приема, че по делото останаха недоказани останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно наличие на причинена вреда и нейната пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния акт.

Само отнемането чрез предвиден адм.акт/ПАМ/ на документ за упражняване на таксиметровата дейност препятства изпълнението на дейността, което пък създава условия за пропускане на ползите от тази дейност, като основен източник на доходи за ищеца,респ.направени във връзка с тази дейност разходи. Т.е само по себе си отмяната на отказ за подновяване на УВЛТА, не е основание да се твърди лишаване от право да се упражнява таксиметрова дейност ,от което именно се претендират вреди за времето за оставяне без доходи, респ.разходи и претърпени страдания, тъй като за да е налице причинно следствена връзка , то тя може да съществува само при отнемане на разрешително, като правопораждащ факт от лишаване от възможност за осъщестяване на дейност, което не е налице. Т.е липсва установена причинно-следствена връзка.

От изложеното следва извод, че ищецът не доказа пред съда настъпването на реална имуществена вреда, представляваща пропусната полза от незаконосъобразния отказ за издаване /подновяване/ на УВЛТА. Липсата на реална вреда, води до липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция за обезщетение на имуществените вреди в размер на 14 388 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализираната възможност ищецът да осъществява таксиметрова дейност в периода от т 18.09.23г. до 28.12.2023г. и да реализира доход във връзка с това, както и претенцията за причинно следствена връзка и реално направени разходи в размер на 833лв е недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По отношение на претендираните неимуществени вреди.

Неимуществените вреди са вреди с морален характер, такива свързани с изтъпряването на физически болки и душевни страдания, последните включващи и такива изтърпяни в случаи на уронено име, реноме и т.н., като за тях също е от значение да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобрания акт или действие. Няма скала или метод за измерване на неимуществените вреди, поради което за тях законодателят е определил, че се присъждат по справедливост, но тогава, когато бъдат доказани и установени с допустимите по закон доказателствени средства.

Както вече се посочи неимуществените вреди се претендират от 18.09.2023г. до решение № 349/28.12.2023г. по адм.д.618/23г- на АС-Русе, т.е за времето от отказа по адм.ред за подновяване на УВЛТА до влизане в сила на съдебното решение. Доказателства за наличие на преживени болки, страдания,стрес, не са налице в този период. Представената рецепта за предписани медикаменти от дерматолог от 05.04.24г. не установява претендираната връзка и то 10 месеца след претендирания период. Липсват доказателства за пряка причинно-следствена връзка от отменения отказ и твърдяното дерматологично заболяване и то да е някакво следствие от отказа и то при наличие на доказателства, че към момента на издаване на рецептата вече, а и без да е спирал, ищецът е могъл и е упражнявал дейност като таксиметров водач.

Обезвредата за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи факти и обстоятелства, необходимо е да се отчете действителния размер на моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, станали причина, както се твърди от ищеца за неговия стрес, причинен от лишаването му от препитание и липсата на доходи. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки индивид е индивидуално, но подлежи и на доказване. От ищеца е представена рецепта от доктор Ф.Ф.-дерматолог от 03.04.24г. за предписани медикаменти. Липсва медицинска документация или друга обективна информация за характера на неимущественото увреждане на ищеца преди и след постановяване на незаконосъобразния отказ, за да се установи, че твърдяното от него влошаване на емоционалния му статус е възникнало при и по повод незаконосъобразния отказ. Извода е ,че претенцията на 3000лева неимуществени вреди е неоснователна и недоказана.

С оглед на изложеното, поради липсата на предвидените в закона предпоставки, искът за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди също се явява недоказан и следователно неоснователен.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихви.

В полза на ответника, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съразмерно с отхвърлената част на иска, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, на основание чл.24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя, с оглед положените усилия за представяне на доказателства и участие и предвид липсата на изключителна правна и фактическа сложност на делото, юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. Г. с [ЕГН], от гр.Русе, [улица], бл. 68, вх. А, ет. 1 срещу ИА „Автомобилна администрация“ София искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихви считано от датата на отмяна до окончателното изплащане, в резултат на отменен като незаконосъобразен отказ рег.№ 34-17-25-12927/05.10.23 г. на Директора на РД АА-Русе за издаване на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за:

1.имуществени вреди за времето от 18.09.23г. до решение №349/ 28.12.2023г. по адм. д. 618/23г. на АС-Русе общо за 101 дни като разходи в размер на 833 лева и пропуснати ползи в размер на 14 388лв. от невъзможността му да упражнява таксиметрова дейност

2. неимуществени вреди в размер на 3000лева от причинен стрес и получени кожни проблеми, вследствие лишаване от доходи.

ОСЪЖДА Р. Д. Г. с [ЕГН], от гр.Русе, [улица], бл. 68, вх. А, ет. 1, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.