Номер 47624.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена К. Недева
Дарина С. Маркова
като разгледа докладваното от Магдалена К. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20203001000409 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от Р.
Д. А. с ЕГН ********** от гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 22 против
определение № 225/04.06.2020г. на Добричкия окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 138/2019г., с което е оставено без уважение
обективираното в писмена молба вх.рег.№ 3073/03.06.2020г. негово искане за
освобождаване на осн.чл.83 ал.2 ГПК от внасяне на дължимата държавна
такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение в размер на
8 028лв. Частният жалбоподател счита изводите на първоинстанционния съд
за неправилни и неоснователни. От подадената от него молба по чл.83 ал.2
ГПК се установява, че както той, така и съпругата му не получават трудови
възнаграждения, нямат доходи от наеми и хонорари или каквито и да е други
доходи. Имуществото му и банковите му сметки са запорирани от ЧСИ Л.Т..
Направено е искане за отмяна на обжалваното определение като недопустимо,
незаконосъобразно и необосновано, както и за постановяването на друго, с
което да бъде освободен от заплащането на държавна такса за въззивно
обжалване.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
1
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, по
следните съображения :
Срещу постановеното по т.д. № 138/2019г. на Добричкия окръжен съд
решение е подадена въззивна жалба от Р. Д. А. от гр.Балчик, в лично качество
и като управител на „Агроромекс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Балчик. С
обжалваното решение е признато за установено, че ответниците Р. Д. А. и
„Агроромекс“ ЕООД, гр.Балчик дължат СОЛИДАРНО на ГрейнБГ“ ЕООД,
гр.Варна сумата от 401 400лв – главница по запис на заповед от 15.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.09.2018г. до
окончателното й изплащане. Като солидарни длъжници ответниците се явяват
обикновени другари в процеса. В практиката си ВКС приема, че всеки един
от обикновените другари е задължен да внесе дължимата за въззивно или
касационно обжалване държавна такса при подадена обща такава –
опр.406/20.07.2017г. по т.д. 1593/2017г. на ВКС, ІІ т.о; опр.22/01.02.2018г. по
ч.гр.д. № 160/2018г. на ВКС, ІІ г.о. Това становище настоящият състав изцяло
споделя. При това положение всеки един от двамата въззивници дължи
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 8 028лв.
Няма как да не бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд,
че нормата на чл.83 ал.2 ГПК е приложима единствено за ФЛ, не и за ЮЛ, тъй
като те съответстват както на закона, така и на безпротиворечивата съдебна
практика. А и самата молба вх.№ 3073/03.06.2020г., инициирала настоящото
производство, е подадена от Р. Д. А. в лично качество, не и в качеството му на
управител на ответното търговско дружество. При това положение съдът
дължи произнасяне по същество по молбата с правно основание чл.83 ал.2
ГПК.
От приложените към молбата писмени доказателства – декларации за
материално и гражданско състояние, съобщения от ЧСИ Л.Т. с рег.№ 737 на
КЧСИ и РД ОС Добрич по изп.дело № 1285/2018г., справки от НАП за
получаваните от молителя доходи от трудови и други правоотношения се
2
установява, че молителят и съпругата му притежават следните недвижими
имоти : нива и дворно място от 1 451 кв.м., както и вила с площ от 69 кв.м. в
с.Добротица, община Ситово, обл. Силистра, дворно място с къща от 226
кв.м. в гр.Каварна, земеделска земя от 1 362 кв.м. в с.Царичино, община
Балчик, дворно място от 1 426 кв.м. в гр.Варна, като вилата в с.Добротица,
земеделската земя в с. Царичино и дворното място в гр.Варна са възбранени.
Притежават и дялове в търговски дружества на стойност 20 000лв. Молителят
не притежава МПС, парични влогове, няма доходи от трудово
правоотношение и търговска дейност, няма участие в кооперации и
граждански дружества, не получава доходи от наеми, аренди или свободна
професия, издръжка, пенсия, социални помощи или обезщетения. Средствата
за издръжка на семейството му се осигуряват от двете му деца. Молителят и
съпругата му не страдат от заболявания, които да изискват постоянни
разходи.
Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по
молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83,
ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази представените доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След
изясняване на общото материално състояние на страната и останалите
относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на
иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на
това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати
дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.
В подобен смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 от тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, - че искането
по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен
акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати
държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с
отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се
натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното
производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по
3
начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по
делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това
разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички
инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В определение №
686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС,
определение № 811/12.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6447/2014 г., III-то гр. отд. на
ВКС е прието, че преценката не може да бъде извършвана на основата на
предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход,
както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при
наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не
получава.
Съдът споделя и разбирането, изразено в Определение №
183/18.03.2013г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012г./,
че правната възможност за освобождаване от такси и разноски по делото по
реда на чл.83 ал.2 ГПК е установена в интерес на определена категория
социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, с
оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. Когато внасянето на
държавната такса обаче би създало за определен период от време само
известни затруднения за страната, задължена да я заплати, но същата като
разход не е непосилна за същата, предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК не са
налице.
С оглед на всички горепосочени критерии, съдът намира, че молителят
следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса за въззивно
обжалване на решението по т.д. № 138/19г. на ДОС за сумата от 3 000лв. За
горницата над тази сума до дължимата такса от 8 028лв молбата се явява
неоснователна и като такава се оставя без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 225/04.06.2020г. на Добричкия окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 138/2019г. В ЧАСТТА, в която е
оставена без уважение молбата на Р. Д. А. за освобождаване от заплащането
на държавна такса за въззивно обжалване за сумата от 3 000лв, като вместо
4
него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСВОБОЖДАВА Р. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Балчик,
ул.“Приморска“ № 22 от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване
на решението на ДОС по т.д. № 138/19г. в размер на 3 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5