№ 1295
гр. Варна, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110202129 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „НСО СОФИЯ“ ООД срещу НП № 03 –2200085/16.03.22г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.284 ал.1 от КТ вр.чл.24 ал.1 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР, на осн. чл.415в ал.1 от КТ, на „НСО СОФИЯ“ ООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна оспорва фактическата обстановка и
извода за извършено административно нарушение. Нарушението не било
описано, като нормата на Кт била бланкетна , а нормата на чл. 24 от
наредбата предвиждала както правото на работника да бъде допуснат, така и
задължението на бригадира да го отстрани от работното място. Тези хипотези
не били конкретизирани в НП. Нарушението в НП било описано бланкетно и
общо. „Допускането до работа“ било правен извод, за който не са изложени
факти. Описаното деяние не било обявено от закона за наказуемо, поради
което не било административно нарушение. На работника били осигурени
ЛПС, вкл. каска. Не било изяснено къде точно е бил той и извършвал ли е
дейност, като носенето на каска не било дължимо, ако работникът е в
почивка, или в извънработно време. Дори да било извършено нарушението,
то вина имал не работодателят, а работникът. Иска се отмяна на НП на тези
1
основания. Прави се алтернативно искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
като последна алтернатива – иска се намаляване размера на наложената
санкция до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание, въззивната страна, поддържа искането си за
отмяна на НП, или намаляване размера на санкцията, прави искане за
присъждане на разноски. Не следвало обстоятелствената част на НП да се
допълва с показанията на свидетеля.
Въззиваемата страна-Директорът на ИТ-Варна, се представлява от ю.к
Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Нарушението било доказано. При ангажиране
на отговорност на юридическо лице, вината не подлежала на изследвани.
Прави искане за присъждане на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 02.02.22г., била извършена проверка на обект „демонтаж и
извозване на дограма от дом Младост“ в гр. Варна на бул„Сливница“194. При
проверката в обекта били установени работници, които извършвали демонтаж
на дограмата. Сред тях бил и св.Анатоли Б., който работил без предпазна
каска. Негов работодател било „НСО СОФИЯ“ ООД, а бригадир на обекта
бил св. И.. На работниците, вкл. на св. Б. били осигурени лични предпазни
средства, но към момента на проверката, той не ползвал каска, поради което
бил отстранен от работа с акт за отстраняване от 02.02.22г.
За горното срещу „НСО СОФИЯ“ ООД бил съставен АУАН, предявен и
връчен на лице с представителна власт.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства:
Като вътрешно непротиворечиви, логични и добросъвестни, съдът
кредитира показанията на св.И. и на св. И.. Съдът констатира противоречие
между показанията на св. И. и св.Б. в частта им относно обстоятелството дали
св. Б. е извършвал трудова дейност на обекта в момента на проверката. Видно
е от проведената очна ставка, че показанията на св. Б. не са категорични, като
същият използва израза: “Нямам такива спомени… сто на сто не съм бил
започнал работа“. В същото време св. И. е категоричен и убеден в
твърдението си, че Б. е работил. Като взе предвид, че показанията на св.Б. са
уклончиви и не са конкретни и категорични, съдът прие да не ги кредитира в
тази им част. В останалата им част показанията на този свидетел не
противоречат на останалите доказателства по делото и няма пречка съдът да
ги кредитира.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, а именно – материалите по АНП, вкл. АУАН,
декларация, протокол за проверка, акт за отстраняване, договор за
предлагане на строителна услуга и др.
Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид
2
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок. В АУАН и НП са описани всички съставомерни признаци на
нарушението и всички, относими към тях факти, а диспозитивната част на НП
изцяло кореспондира с обстоятелствената. Действително, описанието е твърде
лаконично, но в случая става ясно за какво е наказано лицето и минимумът от
описани факти не ограничава правото на защита. Принципно правилно е
становището на въззивната страна, че посоченото „допуснал до работа“ е по-
скоро извод, но това принципно правилно становище към един друг вид
нарушения, когато е от значение дали лицето конкретно престира труд в
обекта и дали за този работодател, или не престира труд за този работодател
и в този обект. В този конкретен случай нарушението се изразява в допускане
до строителната площадка на лица без ЛПС, като видно от нормата на чл. 24
от Наредбата, няма никакво значение дали тези лица са работници, или други,
както и няма значение дали в момента полагат труд, или не. Достатъчно е да
има строителна площадка, на която да се извършват СМР, за да е
задължително всяко едно лице на този обект да използва ЛПС, вкл. каска.
Допускането на такива лица до строителната площадка е нарушение, без
значение дали някой в момента е в почивка, или не. По тези съображения
съдът намира, че при описание на точно това нарушение, така изложените от
АНО факти са достатъчни за да гарантират правото на защита. Посочено е
дата и място на нарушението, посочено е кой е работодателят, посочено е кой
е обекта и какво се извършва там, за да се направи извод, че се извършват
СМР и е приложима Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд.
Предвид горното, става ясно за какво е наказано лицето и в какви
фактически рамки следва да се организира защитата.
Неправилно е приложен материалният закон, но това не налага НП да
бъде отменено, а само частично изменено. Допускането до строителната
площадка на работници и други лица без ЛПС е нарушение на чл. 24 ал.1 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд. Действително посочената норма на чл.284 ал.1 от КТ няма
отношение към конкретния случай, тъй като тя регламентира задължение на
работодателя за осигуряване на ЛПС. Никъде в АУАН и НП не се описва, че
работодателят не е осигурил ЛПС и дружеството не е наказано за това.
Нарушението е описано словом от фактическа и правна страна и става ясно,
че работодателят е наказан за допускане на лице без каска на строителната
площадка. На това нарушение отговаря и цифровата квалификация по чл.24
от Наредбата. С оглед изложеното, става ясно за какво е наказано лицето и
НП не следва да бъде отменено, а само изменено в частта относно правната
квалификация на деянието, като от същата следва да отпадне чл.284 ал.1 от
3
КТ.
Действително, за да е бъде едно деяние административно нарушение, то
следва да бъде обявено от закона за наказуемо. Задължението за недопускане
на лица без каски на строителни площадки при извършване на СМР е част от
задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, изрично е регламентирано в Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, поради което е
обявено от закона за наказуемо по чл.413 ал.2 от КТ.
Както е изложено по- горе в решението, според чл. 24 ал.1 от
Наредбата, на строителната площадка не следва да се допускат лице без
каски. За това задължение на работодателя, законодателят не е поставил
никакви условия. Всички лица на обекта следва да са с каски без значение
дали тези лица извършват в момента работа, и без значение дали изобщо
някой на обекта в момента извършва работа. Достатъчно е да е налице
строителна площадка. Това, че работодателят е осигурил ЛПС на с. Б. дори не
е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това е негово
задължение. Ако не бе осигурил такива, то това би следвало да се отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Когато е ангажирана отговорност на юридическо лице, в това
производство не се изследва въпроса за вината.
Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената
правна норма на чл. 24 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд .
Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават този случай от обикновените случаи от този род, поради което той
не е маловажен по см. чл. 28 от ЗАНН.
Като е приел, че нарушението е отстранено незабавно след
установяването му и че от него не са настъпили вредни последици, АНО е
наложил наказание на основание чл.415в ал.1 от КТ, определяйки това
наказание в максимален размер. Като взе предвид, че при проверката са били
установени и други нарушения, подробно описани в протокола от 08.02.22г.,
вкл. че не бил документиран ежедневен инструктаж за безопасност на труда и
др., съдът намира, че наказанието в този размер е съответно на тежестта на
извършеното нарушение и НП следва да бъде потвърдено. В този размер
наказанието би постигнало предвидените от закона цели, като същото би
въздействало предупредително и възпиращо и на нарушителя и на
останалите правни субекти.
Предвид горното, НП следва да бъде изменено като се приложи закон за
същото нарушение, но при отпадане на връзката с чл.284 ал.1 от КТ.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Не са налице обаче, предпоставките на чл.143 ал.1
от АПК за присъждане на разноски в полза на въззивната страна, тъй като не
е налице хипотезата на отмяна на наказателното постановление. Независимо,
че са налице основания за изменение на НП, то това изменение не е в
резултат на уважено оспорване. Напротив, независимо, че НП следва да бъде
4
изменено, оспорването на въззивната страна следва да се счита за отхвърлено
и са налице предпоставките на чл. 143 ал.3 от АПК за присъждане на
разноски в полза на въззиваемата страна. Съдът намира, че разноските за
юрисконсултско възнаграждение биха били съответни на фактическата и
правна сложност на делото, ако са в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
АНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –
2200085/16.03.22г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което на осн. чл.415в ал.1 от КТ, на „НСО СОФИЯ“ ООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, като вместо „за
нарушение на чл.284 ал.1 от КТ вр.чл.24 ал.1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР“, НАКАЗАНИЕТО ДА СЕ СЧИТА НАЛОЖЕНО „за
нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР“.
ОСЪЖДА„НСО СОФИЯ“ ООД , БУЛСТАТ *********, да заплати в
полза на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна направените по делото
разноски в размер на 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на „НСО СОФИЯ“ ООД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5