О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 14.02.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 2520 по
описа за 2018 година.
Предявен
е иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против Б.Б.А. *** по
чл.422 от ГПК.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител ответника.
Съдът намира, че следва да приеме
представените доказателства, да се приложи по делото ч.гр.д.№664/2018г. по
описа на РС Стара Загора и да назначи съдебносчетоводна експертиза. Следва да
се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му
уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка
за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
договор за паричен заем №2309338/18.05.2015г., предложение за сключване на
договор за паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г. и 2 бр.потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/2309338 от 05.01.2016г.,
уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/2309338 от 25.04.2018г., товарителница и
обратна разписка.
НАЗНАЧАВА съдебносчетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Георги Котаров. ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе депозит в размер
на 140 лева, за възнаграждение на вещото лице в тридневен срок от съобщението
по сметка на Старозагорския районен съд и в същия срок да представи вносната
бележка по делото.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№664/2018г.
по описа на РС Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София
против Б.Б.А. ***. Ищецът твърди, че на 01.01.2016г. било подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2309338/18.05.2015г., било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2309338 от 05.01.2016г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит адрес, но писмото се върнало в цялост, като ило отбелязано, че
пратката е непотърсена от получателя. До длъжника било изпратено повторно
уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ИАМ/2309338 от 25.04.2018г.за извършената цесия
чрез куриер до настоящия адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем,
което се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса. Цитира
се съдебна практика, съгласно която, ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 nр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъдел намерен на установения поделото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установило, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, се моли съдът да приеме, че
получуването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което,
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не бил от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Процесното вземане произтичало от Договор за паричен заем с № 2309338, сключен
на 18.05.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Б.Б.А.
/Заемател/, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора, Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 600 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът
и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждали от Договора. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да
изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 715,40 лв.
Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 115,40
лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил
да върне кредита в срок до 13.03.2016 г., на 10 равни месечни погасителни
вноски, с размер на 71,54 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска бил 17.06.2015 г., а на последната погасителна вноска - 13.03.2016 г. С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен
заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят
45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Съгласно клаузите
на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито
едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 667,40 лева, която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер
на 66,74 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят, била в размер на 138,28
лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 18.07.2015г. до датата на
подаване на заявлението в съда в общ размер 142,50 лева, съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството, като погасената сума била в размер на 138,61 лв.,
както следва: неустойка за неизпълнение: 67,07 лв., договорна лихва: 20,00 лв.,
главница: 51,54 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 13.03.2016г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. Предвид изложеното, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Б.Б.А.,
като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 18.05.2015 г. с
№ 2309338, за сума в размер на 1431,69 лв., от които главница в размер на 548,46 лв.,
договорна лихва в рамер на 95,40
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в Районен съд до
окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 600,33 лв.,
обезщетение за забава в размер на 142,50
лв. и такса разходи в
размер на 45,00 лв. Съдът
уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 664/2018 г., по описа на
РС-Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да
получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми:
1.
548,46 лв. - представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем № 2309338/18.05.2015г.;
2.
95,40 лв. - договорна лихва за период от 17.07.2015 г. до 13.03.2016
г.;
3.
600,33 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 17.07.2015 г. до 13.03.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
4.
45,00 лв. - такса разходи;
5.
142,50 лв. - обезщетение за забава за периода от 18.07.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника, с който се оспорва исковата
претенция като недопустима. Сочи се, че процесното вземане, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, било прехвърлено на "Агенция за
събиране на вземания"ООД, въз основа на Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., за което ответникът не бил
редовно уведомен. Съобразно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето
имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай не било налице
валидно уведомяване на длъжника /ответник по делото/ от страна на предишния
кредитор за прехвърлянето на вземанията по посочения договор за кредит.
Уведомлението не достигнало да знанието на длъжника. Връчването на
уведомителното писмо, с което длъжника се уведомява за прехвърлянето на
вземането, не отговаряло на изискванията на закона и съдебната практика и
поради това не следвало да се приема, че е налице връчване, тъй като длъжникът
не бил получил процесното уведомително писмо. След като не било налице валидно
уведомяване на длъжника, то за него прехвърлянето нямало действие. Длъжникът
/ответник по делото/ кредитор и към настоящия момент продължавало да бъде
дружеството "Изи Асет Мениджъмнт АД. С оглед факта на неуведомяването на
длъжника за прехвърлянето на вземането съгласно Приложение №1, станало на
01.01.2016г., активно процесуално легитимирано да води настоящия иск било
"Изи Асет Мениджъмнт" АД, а не настоящия ищец За ищеца не била налице активната процесуална легитимация да предяви настоящия иск. За
настоящия ищец не бил
налице правен интерес да претендира едно чуждо
вземане, тъй като по
отнощение на длъжника, настоящият ищец все още
не бил станал кредитор, тъй като не били надлежно уведомени за станалото прехвърляне. Искът се счита за
недопустим и се моли производството по същия да бъде прекратено. От
представените по делото документи и направените справки по посоченото ч.гр.дело
№664/2018г. на РС-Стара Загора, се изразява становището, че така предявеният
иск е неоснователен, тъй като в конкретния случай можел да се направи извод, че
първоначалният Договор за паричен заем №2309338 от 18.05.2015г. е нищожен.
Нищожността на договора била обусловена от това, че същия противоречи на
императивни разпоредби на нормативните актове, регулиращи материята на
банковите и потребителските кредити. Нищожността на договора предполагала, че
са нищожни всички клаузи и договорки относно начисляваните и дължими лихви
/възнаградителни и обезщетителни/ и неустойките за просрочие и забава.
Нищожността била изначална и това предполагало връщане на направените престации,
направени по договора. От представените по делото доказателства не било видно,
че кредиторът е изпълнил задължението си и е предоставил договорената сума, и
че съответно длъжника да е усвоил тази сума. Тъй като договорът за Заем е
реален договор и липсата на доказателство, че сумата е предоставена на
длъжника/ответник/ водела до недействителност на договора. Длъжника не можел да
дължи връщане на сума, която не е получил. В конкретния случай - освен, че
заемната сума не била предадена на длъжника, което правело договора за паричен
заем недействителен, вземането на кредитора от длъжника за главницата по нищожния
договор се счита за погасено поради изтичане на предвидената от закона
погасителна давност. В тази връзка се прави изявление, че вземането е погасено
по давност. Дори да се приемело, че е налице валиден договор за паричен заем,
не можело да се приеме за безспорно, че кредитополучателят по този договор не е
изпълнил в пълен обем задълженията си по същия. Липсвали представени от ищеца
доказателства, от които да се установява размерът на дължимата по делото сума,
освен посочения договор, който бил недействителен спрямо ответника, тъй като
сумата по договора не била предадена. Счита се, че всички разпоредби от
допълнителните споразумения, с които изтеклите лихви, такси и застраховки били
капитализирани/ приобщени към главницата/ били нищожни. С капитализиране на
лихвите били компрометирани първоначалните договорки за погасяване на кредита,
като неправилно били определени размерите на анюитетните вноски и евентуалното
съдържащо се в тях съотношение между главница и възнаградителна лихва.
Олихвяването на изтекли лихви било подчинено на специален правен режим, като
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД, същото ставало съобразно наредбите
на БНБ, т.е. допустимо било само доколкото законът изрично го допуска и по ред
и условия, определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва било
допустимо в отношенията между търговци - чл. 294 ал.2 от ТЗ и в хипотезите на
чл.143 ал.1 изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на
лихва върху лихва било недопустимо, съгласно действащото към момента на
сключването на договора за кредит и към този момент законодателство. Уговорките,
въз основа на които било осъществено олихвяването на изтекли лихви, били
нищожни поради противоречие със закона - чл.10, ал.З от ЗЗД и не пораждали
действие, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Всички представени
допълнителни споразумения били нищожни, поради факта, че противоречат на
императивни разпоредби на нормативните актове, регулиращи материята на
банковите и потребителските кредити, вкл. и поради факта, че кредитора по тези
допълнителни споразумения нямали статута на банка. Прави се изрично възражение
за нищожност на сключените допълнителни споразумения, с които е извършена
капитализация на дълга по кредита със сумите по просрочените лихви, такси и застраховки.
От представените по делото два броя уведомления ставало ясно, че няма
едностранно изявление на кредитора „Изи Асет Мениджмънт"АД за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Не било налице валидно уведомяване на
длъжника /ответник по делото/ от страна на твърдяния нов кредитор /ищеца по
делото/ за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по посочения
договор за паричен заем. Липсвало такова доказателство в
кориците по делото, от което да е видно, че е направено волеизявление от
кредитора „Изи Асет Мениджмънт"АД за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита и, че длъжникът е уведомен за това волеизявление. На длъжника не било
връчено уведомление за обявената предсрочна изискуемост/ако въобще има такова
изявление на първоначалния кредитор. Двете приложени по делото уведомления с
основание чл.99, ал.З от ЗЗД били само относно извършената цесия, въпреки че
отправителят на тези покани /ищеца по делото/ към момента на отправянето им не бил
легитимиран пред длъжника кредитор, който имал право да отправя такова
уведомление. Към момента на отправяне на тези уведомления за извършената цесия,
длъжникът не бил получил и не бил уведомен за предсрочна изискуемост на
„задължението" му. Не можело да се приеме, че ищецът вече се бил легитимирал
като кредитор на ответника. Липсата на изявление за предсрочна изискуемост
водело до въпроса от коя дата кредитът е изискуем. Съгласно поканата и
представените доказателства се твърдяло просрочие, без да се посочва началната
дата на това просрочие, както и за какво е просрочието - дали за главница или
за лихви или за такси. При липса на представени погасителни планове -
първоначален и последващи, както след сключване на първоначалния договор, така
и след всяко допълнително споразумение, към настоящия момент не можело да се
направи какъвто и да било извод относно допуснатите просрочия и дали са били
налице или не условията за предсрочна изискуемост. Поради тази причина не била налице яснота и относно
факта какво се включва в погасителната вноска - каква част е главница и каква
част е лихва. Съответно това водело до препятстване на възможността да се
направи правилното изчисляване и погасяване, включително и за изтекла
погасителна давност. Въпреки липсата на погасителни планове и предвид
преклузиите на закона, се прави изрично възражение за изтекла погасителна
давност на дължимите суми, както за главница така и за лихви, такси и разноски.
Предявеният иск в
частта за дължимите суми по договора за паричен заем /главница и банкови
такси/, бил изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следвало да бъде
отхвърлен от настоящия състав на съда, ведно с всички произтичащи от това
последици. Направеното искане за осъждане за суми, представляващи
направени съдебни и деловодни разноски по ч.гр.дело №664/2018г. на РС-Стара
Загора, включващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса по частна жалба, се счита за неоснователно и поради
това не следвало да бъде уважавано, тъй като тези суми не се дължали от
ответника, тъй като по посоченото ч.гр.дело не била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и съответно заповедния съд не бил приел за
дължими тези суми. Поради това тези суми нямали връзка с поведението на
ответника и не се дължали от него. Прави се възражение за недължимост и
прекомерност на юристконсулстко възнаграждение. Такова се счита, че не следва
да се присъжда, тъй като юристконсултът работел на трудов договор при ищеца и
получавал трудово възнаграждение
за положения от него труд. Предявеният иск се счита за недопустим и поради това следва да бъде прекратено производството по
делото, ведно с всички произтичащи от това последици, а ако бъде преценено, че предявеният иск и допустим, то се счита за изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло, ведно с всички произтичащи от това последици.
Съдът намира, че
производството е допустимо, изложените съображения за липса на активна
процесуална легитимация на ищеца налагат обсъждане на доказателства по делото.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 664/2018г. по описа на Старозагорския районен
съд, съществува. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които
произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК - сключването на
договора за цесия, по силата на който му е прехвърлено вземането срещу
ответника, че е налице договор за заем между ответника и цедента, параметрите
му, че цедентът е предоставил сумата по договора, кога, че ответникът се е
задължил да я върне, кога, също и претенциите си за установяване дължимостта на
договорна лихва – по размер и период, такси – по основание и размер и лихва за
забава – настъпила забава и датата на забава, както и размерът на мораторната
лихва, както и претенцията за неустойка, по основание и размер, че клаузите на
договора за заем не противоречат на императивни правни норми. С оглед
възлажението за погасителна давност, че давността е спирана или прекъсвана.
Ответникът следва да провежда
насрещно доказване и да докаже, че е платил или че не дължи плащане.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 27.03.2019г.
от 15.45ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца и от отговора на исковата
молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: