ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. Бургас, 24.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500021 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от "М." ЕООД, ЕИК * /с погрешно посочен в
частната жалба ЕИК/, с посочено седалище и адрес на управление: град С.,
бул.“Ал.С.“, №*, сутерен, стая № *, представлявано от управителя Н. П. З.,
чрез процесуален представител адв. Д.Е.-САК, срещу определение
№1230/27.09.2021 год. по в.гр.д.№1380/2021 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, с което е спряно производството по в.гр.д. №1380/2021 г. по
описа на Бургаския окръжен съд на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до
приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. №
10127/2020 г. по описа на Софийски градски съд.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно като
необосновано. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно се е
позовал на ТР №2/2019 г. по ТД №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел,
че пред него делото е висящо по иск по чл.135 от ЗЗД. Сочи се, че
първоинстанционният съд се е произнесъл и е уважил иск с правно основание
чл.26, ал.2 , предл.5 от ЗЗД-за нищожност на процесната сделка като
симулативна, а не по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Според
жалбоподателя тълкувателното решение визира хипотеза различна от
настоящата, в която кредиторът е предявил преюдициален иск за
установяване на вземането. Твърди се, че окръжният съд не е взел предвид, че
1
вземането на „М.“ЕООД срещу длъжника Б.С. е установено по основание и
размер, като в полза на кредитора са издадени два изпълнителни листа и е
образувано изпълнително производство, а исковата молба на длъжника
Борислав Солаков по чл.439 от ГПК за установяване несъществуване на
вземанията на кредитора „М.“ЕООД поради изтекла давност е подадена в
хода на производството пред РС-Н. и има за цел единствено да увреди
кредитора. Твърди се, че ответникът е недобросъвестен, а като е спрял
производството, съдът му съдейства за нанасяне на вреди на кредитора. Сочи
се също, че вземанията на кредитора по издадените в негова полза
изпълнителни листи не са погасени по давност, но дори и при уважаване на
иска по чл.439 от ГПК предявен от длъжника по гр.д.№10127/2020 год. по
описа на СГС, поради новонастъпили обстоятелства, не е отпаднал правния
интерес на ищеца „Мегатек“ЕООД за водене на процесните искове. Твърди се
също, че длъжникът би могъл да иска спиране на изпълнителното
производство, а не спиране на исковото производство по делото. Претендира
се неправилност на обжалваното определение и поради обстоятелствата
настъпили след постановяването му, а именно – цедирано в полза на
настоящия ищец вземане на трето лице от длъжника по договор за цесия от
15.09.2021 год., за което са представени доказателства. Твърди се, че
представените доказателства за цесията от 15.09.2021 год. установяват
качеството на кредитор на ищеца извън оспорените от длъжника вземания по
изпълнителните листи и на самостоятелно основание обосновават правния му
интерес от водене на делото, поради което висящото въззивно производство
не следва да бъде спирано. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещните страни Б. Б. С., Т. И.
С. и Г. П. Я., чрез процесуален представител адв.Ж.И.-БАК. Сочи се, че
обжалваното определение е обосновано и правилно. Отречени са твърденията
на частния жалбоподател за задължение на Б.С. спрямо Й. Д.– респ. по
представените за първи път с частната жалба договор за цесия от 15.09.2021
год. и приложения към него. Твърди се, че сочените нови факти,
обстоятелства и доказателства не са въведени в предмета на спора, поради
което не следва да се обсъждат от съда по настоящото дело, като имат за цел
да се навреди на длъжника. Твърди се, че окръжният съд правилно е
приложил цитираното в определението тълкувателно решение и е стигнал до
2
извода за наличието на преюдициален спор, тъй като при уважаване на
предявения от длъжника иск по чл.439 от ГПК ще отпадне правния интерес
на ищеца от водене делото. Посочено е, че ако отмени решението на
районния съд по главния иск за нищожност на договора поради
симулативност, окръжният съд следва да се произнесе по евентуалния иск по
чл.135 от ЗЗД, поради което твърденията на частния жалбоподател, че такъв
иск не е предявен по делото не кореспондират с фактическото положение, а
при предявен иск по чл.439 от ГПК единствено в преценка на длъжника е
дали да поиска спирането на изпълнителното производство, което не
рефлектира на законосъобразността на обжалваното определение. Направено
е искане за неприемане на приложените към частната жалба доказателства и
за потвърждаване на обжалваното определение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното по спора:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
преграждащ акт на окръжния съд, който подлежи на обжалване пред
настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивното производство по гр.д.№1380/2021 год. е образувано по
въззивна жалба подадена срещу решение №260131/09.06.2021 год. по гр.д.
№988/2019 год. по описа на Районен съд-Несебър, с което по предявените от
ищеца "Мегатек" ЕООД срещу ответниците Б. Б. С., Т. И. С. и Г. П. Я. ,
главен иск по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД – за симулативност на сделка и
евентуален иск по чл.135 от ЗЗД за относителна недействителност на
същата сделка, съдът уважавайки главния иск по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД,
не се е произнесъл по евентуалния иск по чл.135 от ЗЗД.
Въззивна жалба срещу решението са подали ответниците по
предявените искове, с искане за отхвърляне както на главния иск, така и на
евентуалния иск. С въззивната жалба е направено искане за спиране на
производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване
на висящ преюдициален спор по гр.д.№10127/2020 год. по описа на СГС,
предявен от длъжника Б.С. срещу „М.“ЕООД за установяване по чл.439 от
ГПК, че не са дължими вземанията, с които ищецът в качеството му на трето
за процесната сделка лице, е мотивирал правния си интерес от водене на
3
производството. С въззивната жалба са представени доказателства по
твърденията на ищеца за висящо производство пред СГС.
За да постанови обжалваното определение Бургаският окръжен съд в
качеството си на компетентен въззивен съд е приел, че производството по
чл.439, ал.2 от ГПК е преюдициално за висящия пред него спор и с
обжалваното определение е спрял производството по делото до приключване
на преюдициалния спор.
Настоящият съд споделя извода на окръжния съд за наличие на
преюдициалност – респ. за наличието на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4
от ГПК за спиране на производството по делото, като не споделя
възраженията на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното
определение.
Ищецът по настоящото дело „М.“ЕООД е обосновал правния си интерес
за предявяване на главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД и
евентуален иск по чл.135 от ЗЗД, към момента на завеждане на делото и в
хода на производството с твърдение, че е кредитор на ответника Б.С., а
последният и другите двама ответници са сключили увреждащ го договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2014г., обективиран в
нотариален акт № 154, том XV, рег.№ 15553, дело № 2881/2014г. на нотариус
С. А. с рег.№ 208 на НК с който Т. И. С. и Б. Б. С. в качеството им на
продавачи, са продали на Г. П. Я. в качеството му на купувач, поземлен имот
с идентификатор 39164.501.7 по КККР на село К., община Н., за сумата от
3000 лв.
Твърденията на ищеца „М.“ЕООД мотивиращи правен интерес от
водене на делото са, че има вземания спрямо Б.С. и е негов кредитор за: 16
370 лева и 327, 40 лв. разноски по издаден изпълнителен лист от 02.04.2008
год. по гр.д. № 8630/2008 г. на СРС, както и за 9000 щ.д. главница, 9720 щ.д.-
лихва и 468,44 лв.-съдебни разноски-по издаден изпълнителен лист от
05.06.2008 год. по гр.д. № 8631/2008 г. на СРС, за събирането на които след
прекратяване на първоначално образуваното изпълнително дело №
1690/2010 год. на ЧСИ С. Я., рег.№ 844 на КЧСИ, към момента е образувано
изп.д. № 20209210400465 на ЧСИ С. П., с рег. № 921 на КЧСИ.
Както пред районния съд, така и пред окръжния съд са представени
доказателства, че ответникът Б.С. е предявил искове срещу ищеца
„М.“ЕООД, с правно основание чл.439 от ГПК за установяване на
4
недължимост на вземанията на „М.“ЕООД по посочените по-горе
изпълнителни листи, поради изтекла погасителна давност. От представеното с
въззивната жалба съдебно удостоверение /л.12/ се установява висящността на
образуваното по тези искове гр.д.№ 10127/2020 год. по описа на Софийски
градски съд.
Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.2 от ГПК при отмяна на решението
по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с
него искове, по които първоинстанционият съд не се е произнесъл. По
настоящото дело с обжалваното решение пред Бургаския окръжен съд,
районният съд е уважил главния иск за нищожност на сделката поради
абсолютна симулация, с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, поради
което не се е произнесъл по евентуалния иск по чл.135 от ЗЗД за нейната
относителна недействителност. Подадената от ответниците въззивна жалба
срещу решението на районния съд определя като предмет на спора до
произнасяне на въззивното решение и двете обективно съединени претенции
– както по чл.26, ал.2 , предл. 5 от ЗЗД, така и евентуалната по чл.135 от ЗЗД,
поради което твърдяната от въззивниците преюдициалност следва да се
преценява и за двата иска, а не само за главния иск. Ето защо
неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че с обжалваното
определение окръжният съд неправилно е преценил преюдициалността за
предявения иск по чл.135 от ЗЗД.
Предявяване на иск по чл.439 от ГПК е правно предвидена от закона
възможност, която цели постигане на разрешен от закона правен резултат,
поради което защитата на ответника С. по този ред не би могла да се цени
като злоупотреба с право или като действие целящо увреждане на ищеца по
делото. Възраженията на частния жалбоподател в този смисъл също са
неоснователни.
Ищецът е трето лице за атакуваната на две правни основания сделка,
сключена между ответниците. Условие за допустимост на предявения иск по
чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД е с исковата молба ищецът да мотивира правния си
интерес от обявяване на сделката сключена между други лица за нищожна.
След това съдът служебно следи за наличието на правен интерес за ищеца за
водене на производството до окончателното приключване на делото. В
случая, при уважаване на иска по гр.д.№ 10127/2020 год. по описа на
Софийски градски съд, за ищеца би отпаднал сочения от него правен
5
интерес обусловил предявяването на главния оск по чл.26, ал.2, предл.5
от ЗЗД, което обосновава наличието на твърдяната преюдициалност по
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Твърдението на ищеца, че е кредитор на ответника по иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД от една страна е условие за допустимост на иска, а
от друга страна установяването или отричането на това качество на ищеца в
хода на процеса рефлектира върху неговата основателност. Както е посочено
в мотивите към т.2 от ТР № 2/09.07.2019 год. по ТД №2/2017 год. на ОСГТК
на ВКС, съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135
ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда/. Той може да приеме обратното само ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на
паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на
вземането на кредитора - т.е. установяване наличието на действително
вземане - е от значение за правилното решаване на спора по
отменителния иск по чл.135 ЗЗД.
В случая, по друго дело е предявен иск, които има за предмет отричане
на твърдените от ищеца вземания и качеството му на кредитор на сочените от
него основания, поради което е налице преюдициалност на спора по гр.д.№
10127/2020 год. по описа на Софийски градски съд и за предявения иск по
чл.135 от ЗЗД. Противно на твърденията на частния жалбоподатетел, че
преюдициалност е налице само когато кредиторът е предявил иск за
установяване на вземанията си, е изрично приетото с мотивите на цитираното
тълкувателно решение по т.2, че при паралелно развиващо се производство,
разглеждащо вземането на кредитора /както в случаите на предявен от
кредитора иск за установяване на вземането му, така и в случаите на
предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането
на кредитора по Павловия иск/, и производство по Павлов иск, между тях е
налице връзка на преюдициалност.
В настоящото производство съдът не следва да зачита и да обсъжда
твърденията и доказателствата на частния жалбоподател за факти и
обстоятелства стоящи извън исковия процес. Ищецът „М.“ЕООД не е
обосновал правния си интерес за водене на процеса с твърдения за вземане по
6
цесия от 15.09.2021 год., поради което соченото от частния жалбоподател
последващо възникнало вземане по договор за цесия от 15.09.2021 год. е
правно ирелевантно за настоящото дело. Освен предпоставка за допустимост,
качеството на ищеца на кредитор се включва и в основанието на иска по
чл.135 от ЗЗД /защото при отричане на това качество с влязло в сила решение
искът е неоснователен, а не недопустим/, а изменение на иска по основание
съгласно чл.214 от ГПК е допустимо до първото по делото заседание пред
първоинстанционния съд.
Дори обаче да се счете, че сочените от частния жалбоподател
нововъзникнали обстоятелства биха имали някакво значение в исковия
процес, за да бъдат обсъдени, те следва да бъдат надлежно наведени в
исковото производство. Настоящият съд извършва преценка за правилността
на обжалвания акт на базата на съществувалите обстоятелства към момента
на постановяването му, а те сочат наличие на предпоставките за спиране на
производството по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК поради висящ и към момента спор
по друго дело. Ако страната твърди възникнали след постановяване на
определението за спиране факти и обстоятелства, рефлектиращи върху
възможността производството да продължи въпреки наличието на висящия
преюдициален спор, след като доведе тези факти и обстоятелства до знанието
на разглеждащия исковия спор съд, тя има възможност да поиска
възобновяването на производството. В този случай преценката за правното
значение на сочените нови факти и обстоятелства следва да бъде извършена
от исковия съд.
Изложеното по-горе сочи, че възраженията на частния жалбоподател са
неоснователни, а обжалваното определение като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от "М." ЕООД,
ЕИК * /с погрешно посочен в частната жалба ЕИК/, с посочено седалище и
адрес на управление: град С., бул.“Ал.С.“, №*, сутерен, стая № *,
представлявано от управителя Николай Петров Зарков, чрез процесуален
представител адв. Д.Е.-САК, срещу определение №1230/27.09.2021 год. по
7
в.гр.д.№1380/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8