№121
гр. Силистра, 22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Данаила Георгиева и в присъствието на прокурора……………………., след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 98 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Ищецът Ф.И. твърди, че на 28.07.17г. в землището на с Бащино, м. Хумата, ответникът М. Ридван е произвел изстрел с ловната си пушка и му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява бедрена кост и фрактура на два пръста на лявата ръка - престъпление по см. на чл. 338, ал.3, пр. първо, във вр. с ал.1, пр. първо, във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 НК, за което с влязло сила споразумение по НОХД № 97/2018г. по описа на ТРС е признат за виновен и осъден за това деяние.
Твърди, че в резултат на деянието на Р. е претърпял и продължава да търпи значими болки и страдания и макар същите да нямат паричен еквивалент, моли да бъде овъзмезден за тези неимуществени вреди със сумата от 30 000 лв, както и за причинените му имуществени вреди в размер на 2 111,40 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна М. Ридван оспорва предявените искове по размер. Моли, при определяне размера на неимуществените вреди, да се има предвид, че деянието е извършено по непредпазливост, както и че са налице множество смекчаващи вината му обстоятелства, които са отчетени и от наказателния съд. Претендира съпричиняване. Моли за присъждане на направените по делото разноски съразмерно на отхвърлителната част от исковете.
Силистренският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на лицето, което отговаря за него, а именно: деяние, противоправност, вреда, както и причинна връзка между деянието и вредата.
Не се спори по делото, а и от приложеното заверено копие от съдебния протокол, с който е одобрено влязлото в сила споразумение по НОХД № 97/2018г. по описа на ТРС е видно, че ответникът е признат за виновен и осъден за извършено спрямо ищеца престъпление по см. на чл. 338, ал.3, пр. първо, във вр. с ал.1, пр. първо, във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 НК за това, че на 28.07.17г. в землището на с Бащино, м. Хумата, е произвел изстрел с ловната си пушка /с валидно разрешително за носене на оръжие и боеприпаси, но без издадено разрешително за провеждане на лов по чл. 57, ал.1 ЗЛОД, и е причинил средна телесна повреда на И., изразяваща се във фрактура на лява бедрена кост и фрактура на два пръста на лявата ръка.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК следва се приеме, че по безспорен начин е доказано осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД - деянието на ответника, неговата противоправност, вината на дееца и пряката причинно-следствена връзка между деянието и настъпилият вредовносен резултат. В случая причиняването на средна телесна повреда е елемент от фактическия състав на престъпното деяние, за което ответникът е признат за виновен, поради което се приема, че е установена и причинно - следствената връзка между противоправното деяние на ответника и вредоносния резултат – причинената средна телесна повреда на ищеца.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху размера на обезщетението и приложението на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД.
При определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпяната от ищеца вреда, съдът е длъжен да се съобрази с всички обстоятелства по нейното настъпване, включително и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. По начало приносът в увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има обективен характер, но следва да се прецени и съществуването на причинно-следствена връзка между конкретни действия/бездействия на пострадалия и настъпването на вредите.
Сочените от ответника съпричинителни действия касаят обстоятелството, че при инцидента ищецът се е намирал чужд имот, а ответникът - в стопанисваните от семейството му земеделски земи, предоставени му от тъщата, заедно с приятеля си св. Мюджелит Джелил Азиз, който също има земи в тази местност, като и двамата са целели евентуално да предотвратят поредното унищожаване на реколта им от навлизане на диви прасета и чакали, без въобще да предполагат, че в неговите земи ще се намират други лица.
Не се спори по делото, че ответникът и придружаващият го св. Азиз в момента на деянието са били в стопанисвани от тях земи, а и от представените договор за доброволна делба на земеделска земя - рег.№ 3301/2003 г. и два броя сл.б. №N 020 и 021 / 03.08.2018 г., издадени от Кметството с. Бащино,община Главиница е видно, че в тази местност са земите на тъщата на ответника. Не се спори също, че ищецът и съпровождащият го св. С. също са били в тази нива, като не дават пред съда ясни обяснения какво са правили в нея към този момент. Св. С. заявява, че са се разхождали да видят къде какво има засято, без да имат ниви там.
Съдът, съобразявайки обстоятелството, че в момента на инцидента ищецът е бил в чуждата нива без да даде ясни обяснения какво е правил в нея към 8.30ч. – 900ч. вечерта, счита че следва да се отчете съпричиняване от негова страна за настъпване на вредоносния резултат. Св. Азиз е категоричен, че се е чул шум в нивата им, без да има видимост какво се движи между редовете на царевицата и кой го причинява и това именно е мотивирало ищеца да стреля.
Съгласно ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяването на вината на самия увреден. Поведението му е дотолкова от значение за прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. В ППВС № 17/63 г. също е прието, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпванe, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
В случая приносът е конкретен и се изразява в това, че увреденият, при липса на добра видимост, неправомерно и без конкретна причина навлязъл в чуждия имот, където са били ищецът и св. С., опазвайки го от набези на животни. Процентно съдът го определя като 20% към настъпването на процесното увреждане.
По неимуществените вреди: Ищецът твърди, че вследствие на прострелването от ответника е претърпял и продължава да търпи значими болки и страдания. Във връзка с тези си твърдения ангажира свидетелските показания на най-близките си хора, които имат преки впечатления върху състоянието му.
Съпругата на ищеца – св. Ф.И. заявява, че след прострелването съпругът й не е можел да се движи и да ходи до тоалетна, много го е боляло и дори е плачел от болка, бил е в инвалидна количка и после с две патерици, като всичко това е продължило около пет, шест месеца, а и до момента не е свалил другата патерица. Заявява също, че преди инцидента Ф. не е боледувал и активно е помагал в земеделието, като инцидентът много е утежнил положението в семейството. От показанията й става ясно, че е получил и усложнение в петата след прострелването и се е наложило да му бъдат извършени две операции в гр. Исперих. Сочи също, че след прострелването съпругът й не е искал да се вижда с никого, прекъснал е връзки с приятели.
Съдът, съобразявайки вида на увреждането и болките и страданията, които ищецът е претърпял от него, времето, необходимо му за възстановяване, фактът, че и до момента не е напълно възстановен и ходи с една патерица, както и обстоятелството, че активно е помагал в семейните работи и земеделието, а след инцидента се е наложило съпругата му да се грижи и за най-елементарните работи, които сам не е можел да върши, счита че паричният еквивалент на неимуществените вреди, които е претърпял възлиза на 16 000 лв.
По имуществените вреди: Ищецът моли да бъде овъзмезден за причинените му имуществени вреди в размер на 2 111, 40 лв. Представя три броя епикризи и 6 броя фактури. Двете фактури от 4.08.17г. на стойност 900 лв. и 75 лв., както и тази от 16.08.17г. за 58 лв., касаят престоя на ищеца в ортопедично отделение след инцидента и закупени от него консумативи във връзка с това и съдът приема, че те имат пряка връзка с увреждането.
Фактурите от 22.12.17г., 2.02.18г. и 9.03.18г. касаят престоя му в болница в Исперих, за който престой не е доказана връзката с инцидента.
В с-.з. е представена ф-ра от 7.06.18г. за закупен ортопедичен сет за операция на стойност 205 лв., ф-ра от 12.06.18г. на стойност 197, 40 лв. за престой в болница във Варна, за който престой няма доказателства, че е свързан с ортопедичния проблем, както и фактура от 15.06.18г. на стойност 618 лв.за закупен опаковки флиексус флуид 2,5 мл., който препарат е показан за лечение на болка при проблеми в ставите
Съобразявайки горното, съдът счита че ищецът е направил имуществени разходи, свързани с увреждането на стойност 1856 лв.
Следва да се има предвид обаче и обстоятелството, че причинителят на вредите отговаря само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица на извършеното от него деяние, а вредите, които са съпричинени от пострадалия, не са пряка и непосредствена последица на извършеното от делинквента и за тях последният не отговаря. Те остават за сметка на самия пострадал. Действителните вреди, за които делинквентът отговаря, са вредите, които се получават след спадане от общия размер на вредите, вредите, които пострадалият е съпричинил. За определяне този действителен размер на вредите, за които делинквентът отговаря, съдът е длъжен сам и без възражение на делинквента, да спадне от общия размер на вредите тези, които пострадалият е съпричинил. В този см. Р № 349/1989г., ІV ГО на ВС, Р № 4379/1980г., І ГО на ВС, Р 3204/74г.І ГО на ВС.
Съдът, като съобрази изложеното до тук, счита че предявеният иск е доказан по своето основание, а размерът, за който следва да се уважи, определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, възлиза на 12 800 лв. /16 000 лв. – 3 200 лв. /20% от 16 000 лв./. Тази сума следва да се присъди ведно със съответната лихва, както е претендирана, а именно от датата на увреждането – 28.07.17г. до окончателното й изплащане. Размерът на имуществените вреди, които следва да се присъдят, възлиза на1 484,80 лв. / 1 856 лв – 371,20 лв. /20% от 1 856 лв./.
Съобразно изхода на процеса разноски на страните не следва да се присъждат. Ищецът е направил разноски в размер на 2000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът също е направил разноски в размер на 2 000 лв. /1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. – депозит за призоваване на свидетел/. Общият размер на уважените искове е половината от общия размер на предявените такива и при служебна компенсация между дължимите разноските на всяка от страните, такива не следва да се присъждат на никоя от тях, а следва да си останат за сметка на страните така, както са ги направили.
Мотивиран от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Е.Р. да заплати на Ф.И.И. сумата от 12 800 лв. /дванадесет хиляди и осемстотин лева/лв. - обезщетение за претърпени от Ф.И. неимуществени вреди и сумата от на1 484,80 /хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и 80 ст./лв. - обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди вследствие произведен от М. Ридван изстрел с ловната си пушка, като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява бедрена кост и фрактура на два пръста на лявата ръка, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.07.17г. до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: