Мотиви към Присъда №18 от 01 октомври 2019 г. по
НОХД №5/2018г. на Районен съд
Луковит
Съдебното
производство е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура
Луковит, с който е повдигнато обвинение срещу В.С.П. *** по обвинение за
извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 НК, за това, че на 16.06.2017 г. около
06.40 часа в имот с идентификатор 44327.343.74 отдел 3006 у в землището на гр.
Луковит, собственост на наследниците на Радю Велев
Черногорски, отсякъл с помощта на моторен трион 9 броя дървета от липа, 4
плътни кубични метра, на стойност 378.00 лева, немаркирани с контролна горска
марка.
В
съдебно заседание за Районна прокуратура Луковит се представлява от районния
прокурор П. Г., която поддържа обвинението и пледира за осъждане на подсъдимия
на лишаване от свобода за срок от 8 месеца с отлагане изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в минимален размер.
Прави анализ на събраните доказателства и счита, че установяват фактическата
обстановка, на която е основано обвинението. Позовава се на показанията на
свидетелите – горски служители и полицая, които с известни противоречия, но
преценени и в съвкупност със заключението на вещото лице и възприятията по
време на съдебния оглед, следва да бъдат оценени като достоверни. Счита, че
обстоятелствата около начина на съставяне на АУАН са без съществено значение,
при положение, че подсъдимият признава присъствието си по същото време и място.
Интерпретира изнесената версия от подсъдимия, че единствено е брал липов цвят,
за недостоверна, позовавайки се са височината на липовите дървета и обективната
невъзможност короните им да бъдат достигнати чрез катерене.
Обвиняемият
В.П. дава обяснения, че в деня на обвинението тръгнал с каруцата заедно с В. и А.
към Червенобрежкия път, за да събират липов цвят. Точно влезли в гората, където
имало много други хора, включително с резачки, когато дошли горските, които
само му поискали данните и ги записали – имена и телефон, и искали да се
подпише, но той отказал. Отрича да е носил друго освен торбичките (големи
найлонови чували) за липовия цвят, не е имал нито моторен трион, нито брадва.
Качвали се с торбички и след като ги напълнят, ги изсипвали в чувала. Разбрал
за съставения срещу него акт, когато го получил по пощата.
Защитникът
адв. Р.М. от ЛАК пледира за оправдателна присъда, тъй като събраните
доказателства не установяват П. да е извършил престъплението, в което е
обвинен. Възразява срещу множеството процесуални нарушение при установяване на
евентуалното нарушение или престъпление. Счита, че нито едно от доказателствата
не може да установи време, място и предмет на престъплението. Той не е
присъствал при съставянето на актовете,
което го е лишило от възможност да се защити. Точното местоположение не
може да се посочи от никого. Намира за спорно и времето на установяване на
нарушението. Прави подробен анализ на всички актове, които свидетелите – горски
служители, са съставили на инкриминирания ден, и счита, че обективно е
невъзможно посочените часове на откриване на нарушението и съставяне на акта да
са верни. Обръща внимание на кратките времеви интервали и голямото разстояние
между отделните имоти. Счита, че следва да бъде дадена вяра на обясненията на
подсъдимия и двете свидетелки, които са били с него.
Подсъдимият
се солидаризира със защитната теза на адв. М..
В
последната си дума В.П. моли да бъде оправдан, тъй като не е виновен. Отишъл да
бере липов цвят. Тогава тежал под 80 кг, а сега над 100 кг и затова не могъл да
покаже как се е катерил, но липите са били близо една до друга и позволявали
катерене по тях, ако си обут с обувки и дълги панталони.
подсъдимият
Съдът,
след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият е роден на *** ***, български гражданин от
ромски произход, без образование, живущ на семейни начала с 5 деца, зает временно
в строителството без трудов договор, не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност, санкциониран за нарушения по Закона за горите.
На
15.06.2017 г. срещу подсъдимия В.П. били съставени 2 акта за установяване на
нарушения на Закона за българските лични документи и на Наредбата за поддържане и осигуряване на
обществения ред, безопасността на движението и чистотата на територията на
Община Луковит. П. бил спрян по време на транспортиране с каруца на липов цвят
и бил отведен в РУ Луковит за установяване на самоличността му, след което били съставени актовете.
На
16.06.2017 г. рано сутринта около 6.00 часа подсъдимият заедно със свидетелките
В.В. и А.К. потеглили с конска каруца от ул.
„Лозарска“ в гр. Луковит в посока към гр. Червен бряг, където имало липова
гора, с цел да събират цветовете на дърветата.
Подсъдимият
се движел по главния асфалтов път между гр. Луковит и гр. Червен бряг, след
което се отклонил в дясно по земен път, преминаващ през полски имоти. На
разстояние около 2.6 км от асфалтовия път започвал горският масив,
представляващ отдел 3006 по горскостопанската карта на местността.
Подсъдимият
влязъл в горския масив с каруцата и стигнал до място, попадащо в имот с
кадастрален №44327.343.74, който представлява широколистна липова гора с площ
от 14 998 кв.м., собственост на наследниците на Р. В. Ч. – пострадалите К.Д.,
П.П., Р.Р. и И.Р.. В имота
повечето от дърветата са от вида на липата и са с височина около 16 метра,
среден диаметър около 18 см. и възраст на насажденията – около 60 години.
В
близкия периметър около мястото, където била спряна каруцата, подсъдимият
започнал да сече дървета с моторен трион Matrix sps 0145.
В
горския отдел 3006 в съседни имоти се намирали и други нарушители – св. Т.Б., Я.Т.
и М.Р..
В
това време служители на ДГС Лесидрен – св. М.К., Й.М., П.М. и Д.Т., заедно с
полицейския служител от РУ Луковит – св. И.Т., паркирали служебния автомобил на
горското стопанство – Лада – Нива, в началото на горския отдел (мястото,
отразено като точка 1 в картата към заключението на инж. С.).
Със
слизането от автомобила те чули шум от моторни триони и се насочили към установяване
на източника им. На около 100 метра от автомобила в гората св. П.М. – старши
лесничей, възприел как подсъдимият В.П. поваля дърво чрез отсичането му с
моторен трион. Когато го приближили и подсъдимият ги възприел, опитал да скрие
триона, но същият бил иззет от полицейския служител И.Т.. Използването на
триона било възприети и от св. Й.М. – помощник лесничей.
След
малко на мястото пристигнали и другите горски служители – св. М.К. и Д.Т.,
които също възприели стърготините по дрехите на П. и повалените в близост
липови дървета, които били отрязани на височина около 1 метър от пъна и всички
били с корона, по която имало липов цвят. Горските служители изброили
повалените дървета – 9 броя и измерили диаметъра и дължината на същите, които
не били маркирани с контролна горска марка (КГМ).
В
близост била спряна конската каруца на подсъдимия, в която имало малки клони с
липов цвят.
Двете
придружителки на подсъдимия обирали цвета от падналите дървета и го прибирали в
найлонови чували, които носели със себе си.
Горските
служители поискали личните данни на подсъдимия, който не носел със себе си
лична карта и след предоставянето им, полицаят И.Т. проверил верността им чрез справка
в РУ. Горските служители казали на подсъдимия, че ще му съставят акт и поискали
П. да се подпише, но той отказал, след което му разрешили да си тръгне.
По
същото време и място в горският отдел 3006 имало и други нарушители, които
извършвали сеч с моторни триони. Част от тях били установени – свидетелите М.Р.,
Т.Б. и Я.Т..
В
неизяснен по делото момент срещу подсъдимия и горните трима свидетели били
съставени АУАН.
Срещу подсъдимия с №1387 за
това, че на 16.06.2017 г. в 6.40 ч.
е заловен в имот кад.№343074 да извършва сеч на 9 броя дървета от липа, без КГМ
и позволително за сеч. Вписано е, че актът е съставен в 6.45 ч., като с него е
иззет бензино-моторния трион Matrix sps-01. Актът носи подписите само на горските
служители – Й.М. – актосъставител, свидетели М.К. и П.М.,
а Д.Т. е удостоверил, че нарушителят отказва да подпише акта и да получи препис
от същия.
Срещу св. Т.Б. е съставен
АУАН №1388 за това, че на 16.06.2017 г. в 6.30 ч. е заловен в имот кад.№343096
да извършва сеч на 3 плътни кубични метра строителна дървесина от липа, без КГМ
и позволително за сеч. Вписано е, че актът е съставен в 6.40 ч., като с него е иззет бензино-моторен
трион. Актът носи подписите на същите горски служители – П.М. – актосъставител, свидетели М.К. и Й.М., а Д.Т. е
удостоверил, че нарушителят отказва да подпише акта и да получи препис от същия.
Срещу св. М.Р. е съставен
АУАН №1389 за това, че на 16.06.2017 г. в 6.45
ч. е заловен в имот кад.№343076 да извършва сеч на 3 плътни кубични метра
строителна дървесина от липа, без КГМ и позволително за сеч. Вписано е, че
актът е съставен в 7.00 ч., като с
него е иззет бензино-моторен трион. Актът носи
подписите на същите горски служители – П.М. – актосъставител,
свидетели М.К. и Й.М., а Д.Т. е удостоверил, че нарушителят отказва да подпише
акта и да получи препис от същия.
Срещу св. Я.Т. е съставен
АУАН №1386 за това, че на 16.06.2017 г. в 6.20 ч. е заловен в имот кад.№343073
да извършва сеч на 4 плътни кубични метра строителна дървесина от липа, без КГМ
и позволително за сеч. Вписано е, че актът е съставен в 6.30 ч., като с него е иззет бензино-моторен
трион. Актът носи подписите същите горски служители – М.К. – актосъставител, свидетели П.М. и Й.М., а Д.Т. е
удостоверил, че нарушителят отказва да подпише акта и да получи препис от
същия.
Иззетите вещи – моторни
триони, били предадени същия ден срещу разписка за отговорно пазене за служител
на ДГС Лесидрен.
Впоследствие директорът на
РДГ Ловеч издал наказателни постановления срещу св. Я.Т. и Т.Б., а за актовете,
съставени срещу подсъдимия В. Панталеве и св. М.Р. ***
с данни за престъпление, по които били образувани досъдебни производства с
постановление на районния прокурор от 21.09.2017 г. процесното ДП №240/17 г. и
ДП №139/17 г. срещу св. М.Р., което е приключило с одобрено от съда споразумение
по НОХД №4/18 г., с което на Р. е наложено наказание – пробация, за извършеното
от него на 16.06.2017 г., квалифицирано като престъпление по чл. 235, ал. 1 НК.
За имота, в който е извършено
деянието, не е издавано позволително за сеч.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена, като се довери частично на
показанията на горските служители – св. М.К., Й.М., П.М. и Д.Т., на полицейския
служител И.Т., на свидетелките А.К. и В.В. и на
обясненията на подсъдимия В.П..
Горните
гласни доказателства са непротиворечиви по отношение на факта, че подсъдимият е
бил в инкриминирания имот с кад.№343.74, представляващ липова гора на
16.06.2017 г. рано сутринта, както и че заедно със свидетелките К. и В. са
събирали липов цвят. Незначителните противоречия относно точния час съдът
намира за несъществени, тъй като конкретния час е без особено правно значение в
случая – нито за деянието, за което е достатъчно да бъде индивидуализирано и
само с дата или период, нито за да бъде проверена някаква версия на подсъдимия,
представляваща алиби.
Противоречието
в горните доказателствени източници е по отношение на две основни обстоятелства
– дали подсъдимият е извършвал сеч с моторен трион и дали на място е бил
съставен АУАН, в който е констатирана сечта и предмета й.
По
отношения на главния факт – извършване на сеч с моторен трион, чрез който е
осъществено инкриминираното деяние, съдът се довери на показанията на горските
служители и полицая Т.. Въпреки известните противоречия при разпита им, които
се отнасят основно до процедурата по съставяне и предявяване на АУАН, след
проведените разпити на свидетелите, включително на местопроизшествието при
извършване на съдебния оглед, и поставянето ми в очни ставки, съдът прие, че
същите са достоверни относно това, че В.П. е възприет да извършва сечта на едно
дърво, че по дрехите му е имало дървесни стърготини, че в близост до него е
имало още 8 повалени дървета – прясно отсечени, с липов цвят по короните им и
моторен трион.
Съдът
прие, че в АУАН, съставен срещу подсъдимия, са вписани действително възприетите
от свидетелите факти относно деянието – сеч, и предметът на нарушението – 9
броя дървета, както и иззетия моторен трион.
Същият
е надлежно приобщен впоследствие като веществено доказателство по делото, а
обстоятелството, че по същия няма годни следи, които да бъдат изследвани за
идентичност с дактилоскопичните отпечатъци от подсъдимия, не променя извода, че
това е трионът, с който П. е извършил сечта. Вещото лице Огнян В., изпълнил назначената
съдебно-дактилоскопна експертиза не е открил каквито
и да било пръстови отпечатъци върху триона, което има и своето обяснение с
оглед силната замърсеност на повърхността.
Този
извод съдът формира, съпоставяйки вписаното в акта, показанията на свидетелите,
преките впечатления от извършения съдебен оглед и заключението на вещото лице
инж. С., изготвил съдебната горскостопанска експертиза, според която състоянието
на имота отговаря на описания от горските служители начин на извършване на сеч.
Експертизата коректно, въз основа на сортиментната
ведомост и преките наблюдения и изчисления, посочва с пълна точност обема на
отсечените дървета и тяхната стойност. Минималното разминаване е несъществено,
тъй като обема на дървесината не е единствения съществен белег, въз основа на
който да се индивидуализира предмета на престъплението.
Съдът
обсъди известни противоречия в показанията на полицейския служител – св. И.Т.,
и установи, че същите се дължат на факта, че в деня преди деянието подсъдимият
е бил отведен в РУ Луковит за установяване на самоличност по повод
транспортирането с каруца на липов цвят, което се установява от докладната
записка, представена от РУ Луковит – л. 210.
Съдът
обсъди изтъкнатите от защита възражения за нарушаване на реда за съставяне на
АУАН и прие, че същите са основателни, но не водят до извод за недоказаност на
деянието.
По
съществените за административнонаказателното
производство въпроси – съставянето на АУАН и неговото предявяване, са
следващите противоречия между гласните и писмените доказателства. От една
страна са показанията на горските служители и полицая Т., а от друга –
обясненията на подсъдимия, свидетелките К. и В., и другите нарушители – Я.Т., М.Р.
и Т.Б..
Съдът
прие, че при съставянето на акта срещу подсъдимия са били нарушени изискванията
на ЗАНН – актът не е бил предявен на В.П. и не му е бил връчен препис от същия,
който той да е отказал да получи. Съображенията за този извод почиват на
следите факти.
При
съпоставка на вписаните в четирите АУАН часове на съставяне и установяване на
нарушенията се налага очевидният извод, че е невъзможно посочените часове да
отговарят на действителността. Достатъчно е да се посочи, че в акта срещу
подсъдимия е вписано, че нарушението е установено в 6.40 часа в имот №343.074,
което обективно изключва възможността в същия час – 6.40 часа същите служители
да с участвали при съставянето на акта срещу св. Т.Б. в имот с №343.096, което
се намира на разстояние повече от 500 метра от първия имот, което е отразено в
заключението на инж. С..
При
тези обективни противоречия, съдът се довери на подсъдимия и другите свидетели,
срещу които са съставени актове, относно факта, че горските служители
единствено са поискали данните им, проверили са и са записали същите, без обаче
действително да са им предявили актовете. При преценка достоверността на свидетелските
показания съдът отчете, че нито един от свидетелите не отрича да е бил в
гората, а св. М.Р. дори се е признал за виновен по това време и място да е
извърши престъпление против горското стопанство. При такава критичност към
собственото поведение и признание за извършено престъпление, няма субективна
причина, поради която свидетелите да искат да прикрият не съществени за
наказателната отговорност обстоятелства, свързани с процедурата по съставяне на
актове.
От
горното следва, че при съставяне на акта срещу подсъдимия са били нарушени
изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН за присъствие на нарушителя при съставяне на
акта и на чл. 43, ал. 1 ЗАНН за предявяването му на нарушителя.
Тези
процедурни нарушения биха били фатални, ако беше ангажирана административно
наказателната отговорност на П.. В случая обаче с изпращането на акта на
прокурора директорът на РДГ Ловеч е приложил чл. 33, ал. 2 ЗАНН. В
наказателното производство, образувано по повод изпратения акт, деянието и
неговото авторство могат да бъдат установени с всички допустими доказателства.
В случая главните факти се установиха от показанията на свидетелите – горски
служители, които, разпитани под страх от наказателна отговорност, изложиха
точно възприятията си, които са намерили отражение и в процесуално неиздържания
акт.
Следва
да бъде отчетено, че както в административно наказателното производство няма
пречка със свидетелските показания на актосъставителя
да се установяват правнорелевантни факти, то на още
по-силно основание такова доказване е допустимо и в наказателния процес,
започнал при наличието на данни от АНП.
Обясненията
на подсъдимия за това, че не е сякъл дървета, а само е берял липов цвят,
поддържани от придружителките му – свидетелките К. и В., съдът оцени като
недостоверни. От една страна, защото същите противоречат на показанията на
свидетелите, които съдът кредитира. От друга страна, защото тази версия бе
отхвърлена, след като съдът провери с контролни доказателства същата. На
извършения оглед на място съдът предостави възможност на подсъдимия да покаже
как се е качвал по дърветата, за да достигне короните им, където се намира
цвета и П. заяви, че не може, оправдавайки се с промяна в телесната си маса.
Обстоятелството,
че според заключението на вещото лице цветовете на дървета с височина около 16
метра, каквито бяха намерени по време на огледа, се намират на височина доста
над 8 метра, мотивира съда да отхвърли като обективно невъзможно липовият цвят
да е бран от подсъдимия без да се повалят дърветата. Освен това противоречи на
житейската логика при наличието на повалени дървета с цвят по короните,
подсъдимият да се катери, за да бере такива.
Намерението
на подсъдимия да бере липов цвят се установява от собствените му признания, а
така също и от свидетелските показания на двете свидетелки и на горските
служители.
Отрицателният факт – липсата
на издавано позволително за сеч, се установява от справката в масивите на РДГ
Ловеч.
Статута на имота – горска
територия, се установява от писмените доказателства скица на имота, извадка от
горскостопанска карта и от заключението на вещото лице инж. С..
Предмета на престъплението е
установен от горските служители с основни параметри, който е вписан в АУАН и
съответства на действителното състояние на имота, констатирано при огледа и за
нуждите на експертизата, което е заключението на експерта.
Чистото съдебно е
удостоверено със справка за съдимост от БС при РС Луковит.
Миналите нарушения, за които е
санкциониран П., са посочени в справката за нарушител, издадена от контролния
орган по Закона за горите - РДГ Ловеч.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Обвиняемият е привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 235, ал. 1 НК,
предвиждащ, че „Който без редовно писмено
позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места,
срокове, количество и дървета сече,
събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително
отсечени или паднали, се наказва с лишаване
от свобода до шест години и с глоба
от хиляда до двадесет хиляди лева.“
Непосредствен обект на защита от нормата на чл. 235 НК са обществените отношения, гарантиращи правилно функциониране и управление
на добива на дървета от горските територии – сечене, събиране, добиване и др.
Нормата изисква от обективна страна да се докаже:
сеч на дървета (една от формите на изпълнителното деяние), от имот –
представляващ „горски фонд“, без позволително за това, а от субективна страна е
необходимо да се установи, че умисълът на дееца е бил насочен към добив на
дърветата.
От събраните доказателства съдът прие, че от
обективна страна са налице и трите елемента – извършена е сеч на 9 броя
дървета, от имот, който да е част от „горски фонд“, съобразно актуалната
терминология на Закона за горите – гора или горска територия и то без
позволително за това.
От субективна страна обаче деянието разкри
особености, които мотивират съда да
приема различна правна оценка на извършеното.
В.П. категорично не е имал за цел да добие
отсечените дървета, който извод следва както от обясненията му за какво е бил в
гората, така и от обективно демонстрираното в поведението му – в каруцата не е
имало дървета, а само липов цвят, с какъвто е бил заловен и предишния ден и
санкциониран от РУ Луковит, свидетелките, които са го придружавали също са
категорични в това, че са брали чай, както и горските служители, които са
възприели прясно повалените дървета с липов цвят по короните, който според
горскостопанската експертиза цъфти именно през месец юли, в който е и
инкриминираното деяние. Вещото лице в съдебно заседание подробно мотивира
извода си, че липовите дървета рядко се използват като строителна дървесина,
почти неизползваеми са и за горене поради ниска калоричност и затова няма
търсене на пазара.
Поради тези
особености на субективната страна и целта, преследвана от П., съдът прие, че
извършеното от него съставлява престъпление по чл. 236 НК, предвиждащ, че „Който унищожи
или повреди по какъвто и да е начин горски
дървета, младеняк, подраст,
горска култура или горски разсадник, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева, а в
особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години“
Непосредствения обект на защита при посегателства
по чл. 236 НК са отношенията, свързани с правилното използване и опазване на
горския растителен свят, с опазване на природните ресурси и елементи от
горската екосистема.
В случая чрез отсичането на 9 броя дървета от липа П.
е унищожил същите, защото окончателно са погинали с отсичането на ствола и
отделянето му от дънера, като инж. С. е категоричен при разпита му в съдебно
заседание, че дървото повече не може да се възобнови и животът му е прекъснат.
Престъплението по чл. 236 НК от субективна страна е
осъществено от П. при евентуален умисъл. Пряката му цел е била да достигне
липовия цвят, който се е намирал високо в короната на 15-16 метровите дървета,
и за да достигне тази своя цел той се е съгласил и е разбирал, че ще унищожи
дървото, като го отсече, за да падне и да достигне цвета.
При това положение съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
236 НК, а не този по чл. 235, ал. 1 НК, за който е обвинен от прокурора.
Престъплението по чл. 236 НК е по-леко наказуемо от
престъплението по чл. 235, ал. 1 НК, защото предвижда по нисък размер на
наказанието лишаване от свобода – до 2 години или по-леко по вид – пробация, за разлика от престъплението по чл. 235, ал. 1 НК, предвиждащо максимален размер на единственото наказание лишаване от свобода
до 6 години.
В подобна ситуация съдът е свободен да приложи
по-леко наказуемия състав на престъпление направо с присъдата си, защото няма никакво
изменение на фактическите обстоятелства и по аргумент от чл. 287 НПК не е
необходимо в съдебно заседание прокурорът да е направил изменение на
обвинението.
Затова съдът призна П. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 236 НК, а го оправда по обвинението в извършване на
престъпление по чл. 235, ал. 1 НК.
С прилагането на чл. 236 НК и предвид чистото
съдебно минало на П., съдът приложи института на чл. 78а НК и го освободи от
наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба в
минимален размер от 1000 лева, съобразявайки изключителното тежкото му социално
и имотно състояние.
Разноските на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва
да бъдат възложени в тежест на признатия за виновен, независимо от
освобождаването му от наказателна отговорност.
Средството послужило за извършване на съответното престъпление
– моторния трион, подлежи на отнемане в полза на държавата.
Воден от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ........................