Решение по дело №15922/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София,

20.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ-ри Б състав

в публично

заседание на

девети октомври

две

хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

15922

по описа за

2016г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на  „А.ТДМ“ ООД срещу решение от 08.09.2016г. на СРС, 40 състав, постановено по гр.д. № 5505/14г., с което са  отхвърлени  исковете му с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като  не е разгледан предявения иск. Районният съд е дал различна  правна квалификация на претенцията в решението си от доклада по делото. Така е нарушено диспозитивното начало и равенството на страните в процеса.  Счита, че решението е неправилно, тъй като по отношение на дадената в него правна квалификация на претенцията не са му дадени указания, поради  което въззивният съд дължи такива , както и да му предостави възможността за събиране на доказателства. Поддържа, че съдът се е ограничил  само до преценка  на правната природа на споразумителния протокол от 21.03.2012г. като документ по чл.417, т.3 от ГПК и  неговата законосъобразност. С това е нарушен материалния закон. Изводът, че споразумителния протокол е нищожен поради липса на разрешение от едноличния собственик на капитала  за сключването му е неправилен и противоречие на ЗЗД и ТЗ. Счита, че  установените в ПРУПДТДДУК права  и задължения на органите  за управление в търговските дружества с държавно имущество, регулират отношенията между собственика  и назначените от него органи на управление на дружеството. Те нямат отношение към  правата и задълженията, които придобиват трети лица в сделки с дружеството с държавно имущество.  Ограничението в представителната власт на органите на дружеството е недействително спрямо трети лица. Подчинеността на изпълнителния директор на решенията на собственика на капитала има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица. Овластеният да го представлява не е ограничен в правомощията си- чл.235, ал.4 от ТЗ. Сделките, сключени  от представляващия дружеството се преценяват като действителни поради наличието на воля за сключването им.  Въпросът дали изпълнителният директор е действал без да е налице решение на упражняващия правата на едноличния собственик е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица. Позовава се на т.1 от ТР № 3/2013 по т.д.№ 3/2013г. на ОСГТК. В противоречие с чл.365 от ЗЗД съдът е приел, че споразумителния протокол има характер на спогодба. Това е неправилен извод. Счита, че със споразумителния протокол не са създадени или изменени  съществуващи между страните правоотношения. Те са възникнали от сключени между страните  договори за финансов одит.  Изводите на съда, че противоречие на споразумителния протокол на чл.12, т.12 от ПРУПДТДДУК противоречи на принципите на облигационното право.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да го обезсили, а ако приеме, че е допустимо, да  го отмени и да уважи предявените искове.

Ответникът в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото  доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,  намира  за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД.  В исковата молба   ищецът „А.ТДМ“ ООД твърди, че  е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което е уважено. В  срока по чл.414 от ГПК длъжникът  е подал възражение. Поддържа, че между тях са сключени четири договора за извършване на одиторска  проверка на „Х.– С.“ ЕАД за  2008г., за 2009г. , за 2010г. и за 2011г. Ответникът „Н.С.“ ЕАД е правоприемник на последното. Възнаграждението на ищеца  по договор № 78/08г. е 6000лв. без ДДС, по договор № 13/22.02.2010г. е 6 500 лв. без ДДС, по договор № 02/2010/24.03.2011г.  е 6900лв. без ДДС и по договор 13/2011/22.02.2012г. е 6900 лв. без ДДС. Освен  възнаграждението ответникът му дължи и пълния размер на командировъчните разходи на одиторите, за което ищецът е издал фактура № 644/15.03.2010г. на стойност 648 лв. с ДДС и проформа фактура № 456/19.10.09г. за 597 лв. с включен ДДС по договор № 13/2009/22.02.2010г. По договор № 02/2010/24.03.2011г. е издадена проформа фактура № 836/28.02.2011г. на стойност 612 лв. с ДДС. По договор № 13/2011/22.02.2012г. е издадена обща проформа фактура № 1140/09.07.2012г. на стойност 1296 лв. с ДДС. На 21.03.2012г. страните са сключили споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите за изплащане на дължимите суми по  посочените четири договора на обща стойност 31 113, 60 лв. на четири вноски с определен падеж.  Затова моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 31 113, 60 лв., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното  изплащане. Претендира разноски.

Ответникът  в депозиран писмен отговор оспорва исковете. Сочи, че „Х.- С.“ ЕАД е търговско дружество с държавно имущество и едноличният собственик на капитала избира  и освобождава дипломирания експерт- счетоводител и одобрява годишния счетоводен отчет. Затова съглашенията, на които ищецът основава претенцията са нищожни на основание чл.26 от ЗЗД,  тъй като не са потвърдени от едноличния собственик на капитала.  Такъв е и споразумителния протокол от 21.03.2012г., тъй като  той   противоречи на закона - чл.12,т.12 от ПРУПДТДДУК. Оспорва  представените проформа фактури по отношение на тяхната форма и съдържание. Позовава  се на чл.7, ал.1 от ЗСч.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил описаните в нея 4бр. договори за извършване на финансов одит за „Х.С.“ ЕАД, чиито правоприемник е ответникът по делото, за 2008 г., 2009г., 20010г. и 2011г.

На 21.03.2012г. те са сключили  споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите, в който са посочени дължимите суми по договорите от страна на ответника.

По делото са представени и приети 6бр. проформа фактури и  фактура № 1510/16.07.2013г. за частично плащане на сумата от 3 900лв. от  ответника.

Видно от протокол от 12.02.2010г.  е, че министърът на земеделието и храните е  взето решение за  назначаване за одитор на „Х.– С.“ ЕАД на „А.ТДМ“ ООД, който да извърши финансов одит  за 2009г. Със заповед  № РД-57-4/12.02.2010г.  ищецът е назначен за одитор.  С двата документа е възложено на изпълнителния директор на дружеството да сключи договор със  специализираното одиторско предприятие.

С протокол № РД-59-98/01.07.2009г. и заповед  № РД-56-69/01.07.2009г.  Министърът на земеделието и храните е одобрен заверения одиторски финансов отчет за 2009г. на „Х.– С.“ ЕАД.

Със заповед  № РД.56-42/23.06.2011г. и  протокол № РД-59-67/23.06.2011г. на министъра на земеделието и храните е одобрен заверения годишен финансов отчет за 2010г.  на „Х.- С.“ ЕАД.

Допусната и  приета счетоводна експертиза е  посочила, че дължимите суми  по договорите за одиторски проверки е общо  в размер на 31 113, 60 лв. Размера на неизплатената част по споразумителния протокол от  21.03.2012г. е 26 325, 60лв. Лихвата за забава е 7 328, 80 лв.  Издадените  фактури са осчетоводени от ищеца по сметка 9603 и по к-та сметка 990. Ищецът е предоставил на вещото лице командировъчни разходи във връзка с одиторските проверки в гр. С.: за 2009г.-1245, 60 лв., за 2010г.-612 лв. и за 2011г.-1296лв. При осчетоводяването на проформа фактури  „Х.– С.“ ЕАД е начислил и осчетоводил само главницата по д-та на счетоводна сметка 602- Разходи за външни услуги и по к-та сметка 499- Други кредитори със сумите за командировъчни разходи. Сумите по договорите за одиторска проверка  не са включени в дневниците за покупка и в дневниците за продажби на двете дружества, тъй като ищецът е осчетоводил проформа фактурите задбалансово, а ответника  е начислил само главницата. В двете дружества не са подавани справки- декларации към НАП, дневници за продажби и покупки, не е внасян ДДС и не е ползван данъчен кредит, от ответника, тъй като ищецът е осчетоводил фактурите задбалансово, а ответникът  начислил само главницата.

Съдът възприема  заключението като компетентно и  безпристрастно.

В хода на съдебното дирене са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

Районният съд е отхвърлил иска.

Пред настоящата инстанция са приети следните писмени доказателства: протокол от заседание на съвета на директорите от 01.03.2011г. на „Х.– С.“ ЕАД,  заповед № РД-56-66/0.07.2011г. на министъра на земеделието и храните, Протокол № РД-59-90/01.07.2011г. на Министъра на земеделието и храните, уведомление от Н. И. и писмо от 22.02.2012г.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са  обективно съединени  искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД.

Искът по чл.422 от ГПК е специален положителен установителен иск, с който разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника.  Чрез предявяването му той цели да постигне защита чрез сила на пресъдено нещо.  Така се постига стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за  принудително събиране на вземането. И при този вид установителен иск абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес. Той е налице винаги, когато  длъжникът е възразил срещу издадена в полза на кредитора заповед за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК. В случая такова възражение е налице, поради което за „А.ТДМ“ ООД е налице правен интерес от предявяване на исковете./ Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г.,  II т.о. на  ВКС,  Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г.,  II т.о. на ВКС, Р № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС/.

Въззивният съд има правомощие, произтичащо от процесуалния закон, да се произнесе служебно по валидността на обжалваното решение, по допустимостта му само в атакуваната част, а по правилността му е обвързан от  основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.

По допустимостта му.

В жалбата изрично  жалбоподателят се е позовал на неговата недопустимост, като е изложил довод, че съдът е променил правната квалификация на иска, дадена в доклада му по чл.146 от ГПК в решението си.  Това не води до недопустимост на  първоинстанционното решение, а  създава възможност  за жалбоподателя да  се позове на процесуално нарушение и във връзка с чл.266 от ГПК да поиска  извършването на процесуални действия от въззивния съд, за да му се обезпечи  правото на защита  и възможността му да докаже фактите, които твърди. Извършването на  непълен или неточен доклад следва да се квалифицира  като нарушение на съдопроизводствените правила. То не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда на чл.146 от ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното  упражняване на правото на иск. / т.2 от ТР № 1/2013/ 09.12.2013г. на ОСГТК/. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо.

С молба от 15.05.2015г. ищецът е направил  уточнение на основанието на  предявените искове в смисъл, че  това е споразумителния протокол от 21.03.2012г. С оглед на така направеното уточнение  следва да се приеме  като правна квалификация на предявените обективно съединени искове чл.422 във вр. с чл.415 от ГПк във вр. с чл.365 от ЗЗД.  Тази норма предвижда, че с договора за спогодба  страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. От тази легална дефиниция може да се изведат характеристиките на спогодбата. На първо място тя е  двустранен договор и като  такъв има силата на закон между сключилите го- чл.20а от ЗЗД.   С нея се прекратява един съществуващ спор или се избягва бъдещ такъв. Т.е. страните постигат съгласие за уреждане извънсъдебно, съдебно на съществуващ спор между тях или преустановяват възможността за  такъв, който може да възникне в бъдеще. Трета характеристика е, че спогодбата се постига чрез взаимни отстъпки. Всяка една от страните предприема  отказване    от права,  действия  или бездействия, за да се достигне до две съвпадащи насрещни волеизявления.  Договорът за спогодба представлява  споразумение за постигнато съгласие по въпросите, които урежда.  За да се зачете материалноправния му ефект  е необходимо  той да съдържа изрични волеизявления на страните за уреждане за в бъдеще  на всички спорни правоотношения между тях. Спогодбата по чл.365 от ЗЗД има не само установително, но  и преобразуващо действие по отношение на съществуващите до подписването й правоотношения.  Със сключването й възниква ново правно основание за уреждане на взаимоотношенията между  страните. Споразумителния протокол от 21.03.2012г.  има характеристиките на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, тъй като ответникът е признал свои задължения, а ищецът- кредитор е приел разсроченото им  плащане./ Опр. № 868/01.12.2016г. по т.д. № 835/16г. ,  ТК, II т .о. на ВКС, опр. № 153/25.03.2015г. по т.д. № 2171/14г., ТК,  II  т.о. на ВКС/. Като всеки договор спогодбата може да бъде унищожаема или нищожна по смисъла на чл.26 и чл.33 от ЗЗД. Като защитно  средство ответникът е направил възражение, че споразумителният протокол от 21.03.2012г. е нищожен като противоречащ на закона- чл.12, т.12 от ПРУПДТДДУК. С този подзаконов нормативен акт се урежда редът за упражняване на държавата върху дяловете и акции в търговски дружества с държавно участие.  Те са регламентирани  в чл.62, ал.1 от ТЗ като е предвидено, че образуването и преобразуването  на ЕООД и ЕАД на държавни предприятия се извършва по ред, установен със закон.  В чл.61 от ТЗ са регламентирани  видовете търговци, които могат да бъдат държавните и  общинските предприятия.  Упражняването на правата на едноличния собственик на капитала, който може да бъде държавата при търговски дружества с държавно участие в капитала и общината при търговски дружества с общинско участие в капитала, са уредени В ПРУПДТДДУК.  В чл.232а от ТЗ е предвидено, че за решенията на едноличния собственик на капитала  се съставя протокол в писмена форма. В съответствие с това законово изискване по делото са представени протоколи на принципала- министъра на земеделието и  храните, относно назначаването на одитор и одобряване на годишния финансов отчет на „Х.– С.“ ЕАД.  Едноличният собственик на капитала има характер на управляващ орган съгласно чл.7 от ПРУПДТДДУК. Неговите правомощия са разписани в чл.11  от цитирания Правилник,  свързани с избор на управител  в ЕООД с държавно участие. В Правилника изрично   са разписани и правата на едноличния собственик на капитала в ЕАД с държавно участие -чл.12. Тази разпоредба изрично предвижда разрешителен режим относно определени действия  на органите на управление на дружеството, респективно на неговия управител. Изрично е предвидено, че едноличният собственик на капитала дава разрешение за сключване на  съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг. Споразумителния протокол от 21.03.2012г. има характер на извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения от страна  на дружество с държавно участие в капитала. В този смисъл  е било необходимо разрешение на министъра на земеделието и храните като едноличен собственик на капитала за сключването  й. Такова не е дадено и жалбоподателят не е доказал наличието му  както с доказателствата, ангажирани пред първоинстанционния съд, така и от тези, приети от настоящата инстанция. Затова  споразумителния протокол - спогодба по чл.365 от ЗЗД е нищожна на основание  чл.26, ал.2 от ЗЗД.  Тя не може да породи правни последици и не обвързва ответното дружество/ Р № 58/28.04.2015г. по т.д. № 946/14г.,  II т.о. на ВКС/. Неоснователни са доводите, релевирани в жалбата,  че липсата на разрешение по чл.12, т.12 от  ПРУПДТДДУК не може да се противопостави на трети лица. Въведения разрешителен режим ограничава правомощията на управителя, изпълнителния директор на  „Х.– С.“ ЕАД  да изразява воля за сключване на извънсъдебна спогодба, с която да признава задължения на дружеството към трети лица. Изрично  в приетите като доказателства протоколи и заповеди за  назначаване на одитор е записано, че  не се разрешава сключването на допълнителни  споразумения между дружеството и одитора. Тъй като допълнителните споразумения не са конкретизирани, може да се приеме, че забрана за сключването на такива има не само във връзка с извършването на одита, но и такова за признаване на задължения от страна  одитираното дружество.    Тези писмени документи  изрично съдържат овластяване на изпълнителния директор на „Х.- С.“ ЕАД  за сключване на  договор за извършване на финансов одит  с конкретен одитор в случая „А.ТДМ“ ООД. Извън това овластяване изпълнителният директор не е разполагал с представителна  власт за сключване на друг вид договор. Не може да се сподели становището на жалбоподателя за приложението на чл.235, ал.4 от ТЗ, доколкото съществува специален подзаконов нормативен акт, който изрично регламентира правомощията на едноличния собственик на  капитала в търговски дружества с държавно участие. В случая не може да намери приложение и т.1 на ТР № 3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото   става въпрос за еднолично акционерно дружество с държавно участие, чието управление е в изключителен държавен интерес, поради което е предвиден по – строг режим на вземане на решения  и ограничаване на правомощията на органите му на управление от едноличния собственик на капитала държавата. Въведените ограничение  в чл.12, т.12 от ПРУПДТДДУК относно формирането на воля от страна на дружеството чрез неговите органи на управление е специална правна норма по отношение на общите разпоредби на ТЗ и намира приложение при този вид търговци. Затова въведените ограничения относно разпоредителната воля на органите на управление на едноличното акционерно дружество  с държавно участие в капитала  е противопоставимо на трети лица, тъй като то е насочено имено към невъзможността  да се уврежда държавно имущество  в полза на трети лица.

Изложеното налага извод за неоснователност на исковите претенции и потвърждаване на първоинстанционното решение.

 В тежест на  жалбоподателя е да заплати на ответника 100 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  решение от 08.09.2016г. на СРС, 40 състав, постановено по гр.д. № 5505/14г., с което са  отхвърлени  искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД  за следните суми:  3600 лв. по договор  за одит № 78/2008г., 9045лв. по договор за одит  № 13/2009г., 8 892 лв. по договор за одит  № 2/2010г. и 9 576 лв. по договор за одит № 13/2011г. или общо 31 113, 60лв.

          ОСЪЖДА „А.ТДМ“ ООД,  ЕИК********, гр.София,  ж.к. „*****“, чл.********и със съдебен адрес:*** чрез адв. Б.С. да заплати на  „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, бул. „*****сумата от 100 лв./ сто лева/ разноски по делото пред СГС.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: