№ 13955
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110165637 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 2 272,27 лв., представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по полица № ********* за имуществени вреди
по автобус с марка и модел *****************, с рег. №
***************, причинени при ПТП на 09.02.2024 г.,
ведно с 25,00 лв. – ликвидационни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба –
05.11.2024г. до окончателното им изплащане.
Претендираните с исковата молба субективни права
ищецът извежда при твърдения, че на 09.02.2024 г., около
09:40 часа, при движение по ул. *************** с посока на
1
движение от *************** към ************* и в
близост до № 53 е настъпило ПТП, предизвикано по вина на
В. Т. Н. - водач на лек автомобил „Фолсваген Пасат“ с рег.
№ **************, в резултат на което са причинени щети
на автобус „************ с рег. № ***************.
Увреденият автомобил е предмет на имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, обективирана в
полица № *********, при ищцовото застрахователно
дружество, която е била валидна към датата на настъпване
на ПТП. Сочи, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие е образувана щета №
470423242400253, по която е представена фактура за
извършен ремонт и е одобрено заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 8 405,80 лв.
Посочената стойност е заплатена по банков път на
02.05.2024г. по сметка на ********************** –
дружество, извършило ремонта на увредения автобус.
Ищецът поддържа, че за лекия автомобил
„****************т“ е била сключена ***ължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника с валидно застрахователно покритие към
датата на ПТП. Поради изложените съображения счита, че
притежава регресно вземане срещу ответното дружество за
възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер от 25 лв.
Твърди, че е предявил регресната си претенция в общ
размер от 8 430,80 лв. с покана до ответника, но последният
2
е платил сума на стойност от 6 158,53 лв. Поради
изложените съображения, моли съда да уважи исковете за
непогасения остатък от регресното вземане. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Възразява, че доброволно е
заплатил сумата, необходима и достатъчна за
възстановяване на процесния автомобил. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, твърдяната причинно-
следствена връзка между вредите и деянието, както и
наличието на противоправно и виновно поведение на
водача на застрахования при него автомобил. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Т. Б. И., водач на увредения автобус. Поддържа,
че изплатеното обезщетение, в това число и разходите за
ремонт са прекомерни завишени и не съответстват на
средните пазарни цени. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът
**************************, редовно призован, не се
представлява. С молба с вх. № 160207/08.05.2025г. поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът ******************, редовно призован, в
открито съдебно заседание, се представлява от
юрисконсулт М., който поддържа отговора на исковата
3
молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от възникването на
следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2)
установяване на настъпването на покрит от
застрахователния договор застрахователен риск; 3)
механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4)
изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
Спорно в производството е настъпването на ПТП,
механизма му, както и дали щетите по автобус с марка и
модел *****************” са в причинна връзка с ПТП.
По делото е допуснато изслушване на съдебно -
автотехническа експертиза. Според експертизата, която
съдът кредитира, като съотносима на приетият по делото
Протокол за ПТП от 09.02.2024г. и на показанията на
водача на автобус ************* с рег. № *************** –
Т. Б. И., както и на водача на ППС „****************т“ с
4
рег. № **************, ПТП е настъпило на 09.02.2024г.,
около 09:40 часа в гр.София, като водача на автобус ** се
движи с посока от *************** към *************,
плътно в дясна лента, почти до мантинелата по
показанията на водача на автобуса – свидетелят И., а в
същото време автомобил ****************т, управляван от
свидетеля В. Н. се движи в противоположна посока, като в
районна на № 53, поради управление от водача на л.а.
****************т със скорост, несъобразена с релефа на
пътното платно и пътната обстановка, губи контрол над
управлението, отклонва се в ляво и реализира ПТП с
насрещно движещия се автобус „** ***“ с ДК ************,
като според показанията на водача на автобуса л.а.
****************т буквално е влязал под автобуса. И
двамата водачи посочват, че пътната настилка е била
хлъзгава, заледен участък, с черен лед, който трудно се
възприема от водачите. Именно по тази причина водача на
автобуса е шофирал внимателно и е спускал автобуса бавно,
тъй като е било хлъзгаво. Според вещото лице – В. Д.
причините за ПТП са от субективен характер и са свързани
с действията на водача на л.а. „****************т“, който
съобразно пътната обстановка и състояние на пътната
настилка е имал възможност да избере да управлява ППС
със скорост, при която да контролира траекторията на
движение на автомобила в полагащата се дясна лента, при
която автобуса и автомобила биха се разминали
безпрепятствено. Експертът е категоричен, че щетите по
5
автобус „** ***“ с ДК ************ от техническа гледна
точка могат да настъпят и са в причинна връзка с така
описания механизъм на ПТП.
Протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице при
упражняване на служебните му ***ължения е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Тези факти са непосредственото възприемане от
длъжностното лице на пътната настилка, навлизането в
завоя от страна на водача на л.а „****************т“,
начина на съприкосновение и удара между двете ППС.
Когато в протокола е удостоверен факт, съставляващ
волеизявление, направено от участник в ПТП, протокола
има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на протокола. В случая
протокола носи подпис на водача на автомобил
„****************т“, с който е удостоверил верността на
констатациите на длъжностните лица за ПТП, неизгоден за
него факт, поради което съдът приема сочения от ищеца
механизъм на ПТП за доказан. Разпитан непосредственно
пред съда свидетелят Н. сам посочва, че е влязал в
процесния пътен участник поне с 50-60 км.ч., на заледен
участък с черен лед, след което просто автомобила
продължил направо и реализирал удар с автобуса. Извежда
6
се индуктивно и особеното му психическо и физическо
състояние при управление на автомобила, предвид, че се
връщал от болница, където бил настанен баща му.
Следователно с поведението си на пътя водачът на л.а.
„****************т“ е нарушил правилото на чл. 20, ал.2 и
чл. 16, ал.1,т.1 от ЗДвП. Не се възприемат от съда доводите
на ответника, че вина за ПТП е на АПИ или СО поради
това, че пътният участък не бил стопанисван и опесъчен.
Разбира се последното не изключва отговорността на АПИ
или СО, но не в настоящата хипотеза на ангажиране
регресната отговорност на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ по която е застрахована
отговорността на виновния за ПТП водача на ППС. А в
конкретната хипотеза безспорно се установи, както от
изслушаната САТЕ, така и от показанията и на двамата
водачи, включително и от тези на делинквента, че
свидетеля Н. не е управлявал ППС със съобразена с
пътната обстановка и релеф скорост, поради и което с
поведението си на пътя е станал причина за ПТП.
Не се установява и съпричиняване от водача на автобус
„** ***“ с ДК ************ – Т. И. за допринасяне на
вредоносния резултат. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. При определяне размера
на обезщетението по реда на чл.51 ал.2 от ЗЗД от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и
7
вината на увредения, като в този смисъл е т.7 от ППВС
№17/18.11.63 г. и ТР №88/12.09.62 г. на ОСГК, които са
***ължителни за съда, както и трайната съдебна практика.
Съпричиняване на вредите в настоящият случай ще е
налице ако със свое противоправно деяние водача на
увреденото ППС, наред с противоправното деяние на
делинквента е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Предвид събраните доказателства по делото, и
доколкото в доказателствена тежест на ответника бе да
докаже наличието на противоправно поведение от страна
на водача на автобуса, то не се установи такова поведение от
негова страна. Нещо повече дори и разпитан, свидетелят Н.
посочва, че водача на автобуса е шофирал бавно, почти до
мантинелата, в крайно дясно, за да може другият водач,
поради тясното простарнство да вземе завоя. Ето защо
съдът приема, че не е налице съпричиняване в
конкретиката на случая.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, проведе пълно
и главно доказване на твърдението си за настъпило
застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства по делото,
показанията на свидетелите Н. и И. и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, се установява по
безспорен начин механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и вредите.
8
Не е спорно, че автобус „** ***“ с ДК ************ е
застрахован при ищеца по силата на „Булстрад Каско
Стандарт“, застрахователна полица № *********, със срок
на действие, обхващащ датата на ПТП, като във връзка с
ПТП е образувана при ищеца щета № 470423242400253,
като от така приетия по делото доклад е видно, че е
одобрено за изплащане по щетата обезщетение в размер на
8405,80 лева, която сума е преведена, видно от преводно
нареждане от 02.05.2024г. на сервиза, извършил ремонта –
**********************.
Не е спорно също така, че отговорността на водача на
л.а. „****************т“ с рег. № ************** е
застрахована по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“, полица № BG/30/123002678242, със срок на
дейстиве от 12.09.2023г. до 11.09.2024г. По делото се
установява, че с обща регресна покана ответникът е
поканен да заплати сумата от 8430,80 лева, представляваща
сбора от сумата от 8405,80 лева и обичайните разноски в
размер на 25,00 лева. По делото са налице доказателства, че
ответното дружество е изплатило по щета № 4703232400253,
заведена при ищеца сума в размер на 6158,53 лева, което
обстоятелство индуктивно се извежда от така подадения
отговор на исковата молба, че не се оспорва от ответника.
Изслушаната по делото САТЕ, установява размера на
обезщетението на стойност от 8405,80 лева. Това според
вещото лице е стойността за възстановяване увредите по
9
автобус „** ***“ с ДК ************ по средни пазарни цени
към датата на ПТП. Вещото лице е посочило, че ремонта е
извършен с нови части, които отговарят на стойностите на
фирмен сервиз, а на пазара няма части от вносители на
алтернативни части, като сервизът е направил и 10%
отстъпка на стойностите на частите.
По изложеното съдът намира, че исковата претенция е
доказана по основание, а от изслушаната САТЕ и по размер.
На обезщетяване подлежат действителните вреди
вследствие ПТП, които се установиха в производството.
Следователно главната искова претенция следва да
бъде уважена в цялост. По делото се установи размер на
щетата с включени 25,00 лева ликвидационни разноски на
стойност от 8430,80 лева. От тази сума е заплатена сумата
от 6158,53 лева. Следователно остава дължима сумата от
2272,27 лева, което формира извод, че исковата претенция
следва да бъде уважена в цялост.
Върху процесната сума следва да бъде присъдена
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.11.2024г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. В
производството ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 90,89 лева, 250,00 лева за депозит за изслушване
10
на експертиза, 30,00 лева – депозит за изслушване на
свидетел, като се претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 527,00 лева, за реалното
заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.8
от досието по делото. Или на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер общо на 897,98 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************************, ЕИК
************** ДА ЗАПЛАТИ на ***
„********************“ ***, ЕИК ***************, сумата
в размер на 2 272,27 лв. /две хиляди двеста седемдесет и два
лева и 27 стотинки/, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по полица № ********* за имуществени вреди
по автобус с марка и модел *****************, с рег. №
***************, причинени при ПТП на 09.02.2024г., щета
№ 470423242400253, включваща и сумата от 25,00 лв. –
ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.11.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
11
ОСЪЖДА ************************, ЕИК
************** ДА ЗАПЛАТИ на ***
„********************“ ***, ЕИК ***************, сумата
в размер на 897,98 лева, деловодни разноски на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12