Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24
28.02.2020 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна,
Гражданско отделение на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор: Светла
Курновска
Като
разгледа докладваното от съдия П. Петрова
в.гр.д. № 51 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 51/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е по
чл. 258 ГПК и сл. вр. чл. 340 от ГПК и е образувано по въззивни жалби
вх.№ 38256/23.12.2019 г. и вх. № 38293/23.12.2019 г. на М.С.К., действаща чрез
настойника си А.Е.Ц., подадени съответно чрез особения й представител адвокат Т.С.
и чрез настойника й, против решение № 1513/13.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1077/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен,
предявения от нея иск
с правно основание чл.340,
вр. 336 и сл. от ГПК против Окръжна Прокуратура гр.Варна, за отмяна на
запрещението, постановено с Решение № 1476/23.11.2016 год. по гр.дело №
1711/2016 год. на Окръжен съд-Варна.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно –
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като е молила
за отмяната му и за уважаване на иска с отмяна на запрещението. Изложила е
съображения по същество на спора – за отпадане на юридическите предпоставки за
поставянето й под пълно запрещение с оглед способностите й да разбира
свойството и значението на действията си и възможността да ръководи постъпките
си.
Варненска окръжна прокуратура не е подала отговор на жалбата.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на
първата инстанция, като неизгодно за него, редовна е и допустима.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез
адв. С. въззивницата е поддържала жалбите и е молила за отмяна на решението на
окръжния съд и уважаване на молбата за отмяна на запрещението, а прокуратурата,
чрез прокурор Курновска, е оспорила жалбите и е молила за потвърждаване на
решението на окръжния съд.
Съдът като извърши служебна проверка, намира обжалвания съдебен акт за
валиден и допустим.
Пред Варненския окръжен съд е бил предявен иск по чл.
340 от ГПК от М.С.К., действаща
чрез настойника А.Е.Ц.,
представлявана от адв. Т.С. ***, за отмяна на запрещението,
постановено с Решение № 1476/23.11.2016 год. по гр.дело № 1711/2016 год. на
Окръжен съд-Варна по твърдения, че спрямо запретената са отпаднали и не са налице
медицинските и социални критерии, определени в чл.5 ал.2 от ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение. Молила е за отмяна на
запрещението.
Прокуратурата е
оспорила иска с подадения в срока писмен отговор.
По правилността на решението на окръжния съд, с оглед наведените в жалбите
оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа
и правна страна, Варненският апелативен съд установи следното:
С Решение № 1476/23.11.2016
год. по гр.дело № 1711/2016 год. на Окръжен съд-Варна съдът, по иск на Окръжна
прокуратура гр.Варна,
е поставил ищцата М.С.К. EГН ********** под пълно запрещение на основание чл. 5
ЗЛС. Решението е влязло
в сила на 23.6.2017
год.
От около 5-6
години ищцата (на
42 год.) живее сама в собствено жилище
в кв. Аспарухово, не поддържа добри отношения с близките си - майка й живее във видинско село, а брат й – в
гр. Видин. Жената е с висше икономическо образование, но не се е реализирала
професионално и понастоящем не работи. От проведената, неоспорена и приета в
съдебно заседание съдебно-психиатрична експретиза от вещото лице д-р К. се установява,
че М.К. се води на отчет в психиатричните служби от около
2015 год., когато е установено и заболяването й от параноидна шизофрения. При проследяване развитието
на заболяването са отчетени няколко активни психотични
пристъпи наложили активно стационарно лечение. По повод несъвместимо към съседите й поведение, са
били заведени дела за привеждането й за лечение по задължителен ред, като в тази
насока е и приложеното решение № 1601/30.08.2016 г. по ч.н.д. № 4181/2016 г.,
постановено в производство по чл. 155 и сл. Закона за здравето, за настаняването
й на задължително лечение в ДПБ Карвуна за срок от три месеца. Проведено е било лечение в психиатричен
стационар и отчетено омекотяване на психотичната й продукция, но жената не е изградила съзнание за
психично заболяване и не е съдействала за приема при амбулаторни условия на
поддържащо медикаментозно лечение. Съзнание
за психично заболяване липсва и към момента (последователно отричано при
изслушването й от съда). Постановено е решение на ТЕЛК с диагноза „параноидна шизофрения“, което е
обжалвано. Според вещото лице, ищцата
страда от параноидна шизофрения, с диагноза „параноидна психоза“, като при освидетелстването тя е била много напрегната,
поведението й е било болестно
променено и дезорганизирано, говорно агресивна и с психомоторни възбуди. По болестни мотиви, жената тежко е занемарила личната си хигиена и жилището си. Пишела множество жалби за посегателства върху живота й, за агресия, отравяне,
поставяне на наркотици, изваждане на вътрешни органи и др. Считала, че с приспивателни средства й нанасят увреждания по
тялото. Отказвала и да се храни и приемала предимно определени храни по
болестни мотиви, като отказвала лекарства за заболяването си. Имала проблеми със съня, с хигиената
на дома си, не работела и декларирала, че няма психични проблеми, а диагнозата й
е невярна. Психозата
при ищцата, според вещото лице, е
с непрекъснат ход на протичане, което се явява пречка за хармонична и адекватна
социална реализация. При настоящото освидетелстване, жената е била много напрегната,
поведението й е било болестно
променено и дезорганизирано, говорно агресивна и с психомоторни възбуди,
диагноза: Параноидна психоза. Жената отказвала поддържащо лечение и проследяване на
психичното й състояние от амбулаторните психиатрични служби и понастоящем.
В настоящия казус се касае за лице, което е поставено под пълно запрещение
и се иска въобще отмяната му, съобразно разпоредбата на чл. 340, ал.1 от ГПК,
като за производството се прилагат разпоредбите на глава „Двадесет и осма”. Ето
защо предмет на доказване и по настоящото дело
е психическото състояние на поставения под пълно запрещение и покриване
на юридическия критерий за вменяемост – разбиране на свойството и значението на
извършеното и способността да ръководи постъпките си, както и степента на
съответните умения, респективно невъзможността на поставения под пълно
запрещение да се грижи сам за себе си и
за своите работи и степента, в която
може да прави това.
Според чл.5 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие
или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието
състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се
поставят под ограничено запрещение. Горното означава, че за да бъде поставено
едно лице под запрещение, е необходимо едновременно да са налице две условия.
Първото е очертано от така наречения медицински критерий – то да е болно от
слабоумие или душевна болест, а второто е наличието на правния критерий – то да
не може да се грижи за своите работи. Слабоумието представлява умствена
недоразвитост от рождение, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и
др., а душевната болест /психопатия/ е страдание на умствено развито лице и
може да бъде шизофрения, епилепсия, циклофрения, артеросклероза и пр.
Наличието на първата предпоставка е установено от заключението на вещото
лице - д-р К., а именно, че
ищцата страда от душевна болест „параноидна шизофрения“. Т.е. доказан е по
делото медицинския критерий, за да продължи едно лице да е поставено под
запрещение. Това, обаче не е достатъчно. Следва да бъде установен и юридическия
критерий, а именно, че вследствие на болестта лицето не може да се грижи за
своите работи. Двете условия по чл.5 от ЗЛС трябва да са дадени едновременно.
При отпадане на някоя от двете предпоставки за поставяне на лицето под
запрещение, същото следва да бъде отменено, респ. в зависимост от степента на
недееспособност, то може да бъде заменено от пълно запрещение – в ограничено
такова.
За да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на
правните норми и да съобразява поведението си с тях, да може да ръководи
постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите работи
непременно включва и отношение към обществото и съобразяване с установения в
него ред.
В случая не е отпаднала и втората предпоставка, представляваща и
юридическия критерий, за да бъде едно лице поставено под запрещение, а именно
да не може да се грижи за своите работи. Съобразено изслушването на запретената непосредствено от съда (от
окръжния съд и отново пред настоящия въззивен състав) по реда на чл. 337 ГПК е
опора за извод, че жената не може сама да се грижи за своите работи, нито
изцяло нито отчасти. Тя не е ориентирана в социалната си среда, няма критичност
към заболяването, а вследствие на същото е в невъзможност за елементарно битово
обгрижване и има нереални, измамни представи
за света и обкръжението си (така споделеното пред съда за страхове и за
нападения над физическата й неприкосновеност от престъпници - „те са в мен
вътре в жилището ми и навсякъде се влачат по мен“; „от всички планетки и
вселени“ и т.н.). Все в тази насока е и становището на вещото лице, че ищцата лесно се манипулира и е налице обективна
невъзможност да се грижи самостоятелно за собствените си нужди. Психическата й годност да
разбира и ръководи постъпките си,
са затруднени поради намалените й възможности
да взема решения. Налице
е обективна невъзможност да се грижи самостоятелно за собствените си нужди, да
отстоява мнението си и да изработва печелившо поведение в собствена полза.
С оглед изложените съображения не са отпаднали предпоставките за поставяне
на ищцата под пълно запрещение, което води до извода, че предявеният иск за
отмяна на пълното й запрещение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като
е достигнал до идентичен правен извод, окръжният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1513/13.12.2019
г., постановено по гр.д. № 1077/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.