О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...............
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, пети състав, в
закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
ч.гр.д. № 2596 по описа за 2018г.
за да се произнесе, намери следното:
Постъпила е частна
жалба от „еМДи БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Бр.Миладинови“, № 24, представлявано от Д.Диамандиева, чрез адв.
Ст.А., против определение № 12107/23.0.2018г. по гр.д. № 15448/2018г. на 41-ви
състав на ВРС, с което производството по делото е било прекратено, като
недопустимо. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за
недопустимост на предявения иск. Поддържа, че е на общо правно основание
съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК. „Варна сити билд“ ООД е признал задължението
си, извършвайки плащане на сумата от 10000.00лв. още преди да е заведен
обезпечения иск. Причините да бъде поискано обезпечение се корени в действията
на „Варна сити билд“ ООД /или по-скоро бездействието му/ увреждащи „еМДи БГ“
ООД. Дори и да се прееме, че все още може да се иска от съда, допуснал
обезпечението да се произнесе и по
въпроса за разноските, това не изключва възможността да предяви самостоятелен
иск за разноските. Не би могъл да претендира събиране на разноските в
изпълнителното производство, доколкото то е инициирано единствено за налагане
на допуснатите от съда обезпечителни мерки и нищо повече. Отрича злоупотребата
с право, доколкото насрещната страна е неизправна и това нейно поведение налага
извършването на допълнителни разходи, за да събере вземането си, прилагайки
допустимите по закон способи, като възстанови нарушените си права. Моли се
обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
За да се произнесе ВОС има предвид следното
от фактическа страна:
Видно, с
исковата си молба „еМДи БГ“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. Ст.А. е поискал да
бъде осъден ответника „Варна сити билд“ ООД, ЕИК ********* да заплати сумата от
738.00лв., представляваща направени по обезпечителното производство на бъдещ
иск разноски, от която сума 40.00лв. държавна такса за издаване на
обезпечителната заповед от 30.08.2018г., 26.00лв. разходи за изпратената
нотариална покана, 72.00лв. разходи за образуване и водене на изп.д. №
20187110400391 на ЧСИ Д.Янкова-Петрова и 600.00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Излага, че на 30.08.2018г. подал молба за обезпечение на
бъдещия иск в размер на 10000.00лв., искайки да бъдат присъдени и сторените
разноски. ВРС издал на 30.08.2018г. обезпечителна заповд за сумата от 10000.00лв.
Въз основа на издадената обезпечителна заповед било образувано изп.д.
20187110400391 на ЧСИ Д.Янкова, което довело до положителен резултат-длъжникът
изплатил дължимата сума. Предвид това, „еМДи БГ“ ООД вече нямал правен интерес
от завеждане на иска, но загубил възможността в исковото производство да му
бъдат присъдени разноските по издаване на обезпечителната заповед и образуване на изпълнителното дело. На
28.09.2018г. „еМДи БГ“ ООД е подал молба
за обезпечаване на бъдещия си иск за осъждане на ответника „Варна сити билд“
ООД, да му заплати дължимата сумата от 738.00лв. По ч.гр.д. № 14584/2018г. на
ВРС е била издадена обезпечителна заповед от 28.09.2018г. и образувано изп.д. №
20187110400439 на ЧСИ Д.Янкова, по което са предприети съответните обезпечителни
мерки. В тази връзка се иска осъждане на ответното дружествно да заплати
извършените разходи от 412.00лв., от които 40.00лв. разноски за издаване на
обезпечителната заповед, 72.00лв. за образуване на изп.д. № 20187110400439 на
ЧСИ Д.Янкова и 300.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира и
заплащане на сторените в настоящото производство разноски.
ВРС е
постановил обжалваното определение.
Настоящият състав намира, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Най-напред следва да бъде посочно, че
предявеният пред ВРС иск не намира правното си основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК. Предявеният иск е осъдителен за обезщетение на претърпените
от ищцовото дружество имуществени вреди, изразяващи се в направата на разноски
за водените обезпечително производство на бъдещ иск и разноски за воденото
изпълнително производства по издадената обезпечителна заповед.
Споделя
напълно мотивите на обжалваното определение в частта, в която са споделени
съображенията на ВКС, изложени в определение № 8976/02.12.2014г. по ч.т.д. № 3490/2014г. на Първо ТО, препращащо
към приетото в т. 5 от ТР № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, че
разноските, понесени в обезпечителното производство /обезпечаване на бъдещи
искове или в хода на висящо исково производство/ подлежат на възмездяване в
съответното производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно
уважаването, съответно отхвърлянето им. Възмездяването на тези разноски е
последица от уважаването на исковете и не съставляват последица предмет на
самостоятелен иск. Подобен извод не следва и от т. 5 на ТР № 6/2013г. и самото
включване на въпроса и даденото разрешение, за начина на възмездяване на
понесени в обезпечителното производство разноски, е в потвърждение на
изключението на общия, допустим и без разрешението на Тълкувателното решение,
вариант-чрез иск за обезщетяване на вреди.
В
същия смисъл е приетото в правната теория. Отговорността за разноските може да
се осъществи само по висящ процес, но не и с отделен иск. Отговорността за
разноските не е отговорност за вреди. Тя се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо което се явява санкция за неоснователно
предизвикания правен спор /Така проф. Живко Сталев и колектив „Българско
гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено изданиеизд.
„Сиела“, 2012г., стр. 379-378, § 76/.
В
конкретния казус мислимо е дори прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото ищецът сам сочи, че е нямал правен интерес от завеждане на иска,
доколкото е получил плащане при наложения чрез допуснатото обезпечение на бъдещ
иск запор на банковите сметки на длъжника, още преди завеждането му и понеже
не е установил това, че ответникът е дал
повод за завеждане на гр.д. № 13140/2018г. на 14-ти състав на ВРС за
обезпечение. Нито е навел твърдения в исковата молба, нито са представени
доказателства за уговорките в договора от 07.08.2017г. и по-точно за начина и
срока за заплащане на СМР, нито е представена фактурата № 503/23.05.2018г.,
нито нотариалната покана, за която е издадена фактура №
**********/07.08.2018г., от която да е видно какъв срок за изпълнение е бил даден
от „еМДи БГ“ ООД на длъжника „Варна сити билд“ ООД, още по-малко кога същата е
връчена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, всичко това от значение за преценкта
на съда дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, съответно делото за
обезпечение на бъдещия иск, образувано на 30.08.2018г.
Съставът
не споделя виждането на ВРС, че ищецът е следвало да настоява за репарация на
платените разноски в самото дело по обезпечаване на бъдещия иск и платените
разноски в изпълнителното производство по наложените с обезпечителната заповед
по гр.д. № 13140/2018г.- на 14-ти състав на ВРС запори. Това обаче не влияе на
изводит за недопустимост на предявения
иск за вреди.
Не
би следвало да се толерира и завеждането на дела, в които се цели едва ли не само генерирането на суми за
разноски.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с
обжалваното определение, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 12107/23.10.2018г. по гр.д. № 15448/2018г. на 41-ви състав на ВРС, с което
производството по делото е било прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 270, ал. 4, вр. чл. 280,
ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.