Р Е Ш Е Н И Е
№ 1776
гр.Плевен, 10,11,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от
съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №5751
по описа на съда за 2016 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по искови претенции с правно основание чл.327 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред РС *** е
постъпила искова молба /уточнена с молба от 05,10,2016 г./ от *** със седалище
и адрес на управление *** представлявано от ***, чрез адв.*** от ПАК, против ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В
исковата молба се твърди, че на 17,09,2014 г. ищецът доставил на ответника
сурово биволско мляко на стойност 3432,00 лева, за което е издадена фактура
№**********/17,09,2014 г., която не е платена и до днес. Ищецът претендира и
лихва за забава в размер на 649,49 лева за периода 18,09,2014 г. до датата на
завеждане на иска. В заключение моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на
ищеца сумата от 3432,00 лева, представляваща неплатена сума по фактура с
№**********/17,09,2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
лихва за забава в размер на 649,49 лева за периода 18,09,2014 г. – 28,07,2016
г. Ищеца претендира и направените съдебни и деловодни разноски. В сд.з. ищецът
моли съда да постанови решение при признание на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не ангажира становище
по иска. В с.з. представляващия ответника се явява и заявява, че признава
претенцията.
Съдът, след
като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът счита, че са налице условията на
чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като в съдебно
заседание ответникът е признал изцяло исковата претенция, и ищеца е направил
искане да се постанови решение при признание на иска. Предявеният иск е
допустим, а по същество – основателен и доказан, и следва да бъде уважен при
отчитане на направеното признание на иска от ответника в отговора на ИМ –
прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите
на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
От приложената фактура
– двустранно подписана, се установява извършената доставка на сурово биволско
мляко.
Не
се оспорва от ответника и размера на претенцията.
От приложената справка
от електронен калкулатор за законна лихва се установява размерът на същата.
На основание
гореизложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат
уважени като такъва.
При
такъв изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски за държавна такса в
размер на 187,28 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 620,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 от ТЗ
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да
заплати на *** със
седалище и адрес на управление *** представлявано от ***, сумата от 3432,00 лева,
представляваща неплатена сума по фактура с №**********/17,09,2014 г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28,07,2016 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, да заплати на «*** със седалище и
адрес на управление *** представлявано от ***, сумата от 649,49 лева, представляваща лихва за забавеното изплащане
на главницата от 3432,00 лева за периода 18,09,2014 г. – 28,07,2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, да заплати на
*** със седалище и адрес на
управление *** представлявано от ***, деловодни разноски за държавна такса в
размер на 187,28 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 620,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: