№ 388
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500159 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Енерго-Про
Продажби“АД, ЕИК *********, чрез процесуален представител, срещу Решение №
1967/08.12.2021г., постановено по гр. д. № 6652/21г. по описа на ВРС, 46-ти с-в, с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу СТ. В. Т., ЕГН ********** и П.Т. А., ЕГН
********** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено спрямо всеки от ответниците поотделно
съществуване на вземане за сумата от 181,44 лв., за потребена за ел.енергия, консумирана и
незаплатена за обект с абонатен номер ********** и клиентски номер **********, находящ
се в гр.Варна, ул.“Сава“ № 7 по фактура **********/02.05.2019г. и сумата от 31,30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.05.2018 г. до 19.02.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д №3401/2021г. на ВРС, 46-ти
състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
08.03.2021г. до окончателното изплащане на задълженията. В жалбата се твърди, че са
налице основания за извършване на корекционна процедура на осн. чл.50 ПИКЕЕ.
Начислената енергия е доставена и потребена, поради което и се дължи заплащането й.
Стойността й е определена на база цени за технологични разходи, която е по-ниска от
цената поотделно за всяка тарифа. Сочи, че съгласно чл.200 ал.1 ЗЗД купувачът е длъжен да
заплати цената на доставената стока или услуга, поради което и ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят ползваната от тях доставена им енергия. Молят решението да бъде
отменено и бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени. Доказателствени
искания не са направени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни СТ. В. Т. и П.
Т. АЛ.. Същите оспорват жалбата, като сочат, че решението е правилно и законосъобразно.
Твърди се, че те не са собственици на процесния обект. Освен това излагат, че щом по първа
и втора тарифа е имало начислени показания, то и показанията по скрития регистър не са
били нулеви. Молят решението да бъде потвърдено.
1
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу всяка от ответниците за сумата от 181,44 лв. – представляваща
стойността на начислена по корекционна процедура еленергия за периода от 30.03.2017г. до
19.03.2018г., за което е издадена фактура от 02.05.2019г., както и за сумата от 31,30 лв.-
мораторна лихва, законната лихва и разноски. Твърди, че срещу издадената заповед
ответниците са депозирали възражение по чл.415 ГПК, поради което и за ищеца е
възникнало задължението да предяви настоящата претенция за приемане за установено, че
посочените в заповедта суми се дължат от ответниците. Излага, че ищецът и ответникът СТ.
В. Т. са в договорни отношения за продажба на електроенергия, тоест ответницата има
качество на потребител. Процесната фактура е издадена срещу С.Т., но заповедта е поискана
и сума се дължи и от втората ответница П.А., тъй като същата е придобила ½ ид.ч. от
процесния имот от първата ответница през 2012г., т.е. също е имала качеството потребител
на имота. Горното е така независимо от неизпълнение на задължението на С.Т. да уведоми
дружеството за прехвърлянето на собствеността. Навежда се, че ответниците са потребители
на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.“Сава“ № 7, с абонатен
номер ********** и клиентски номер **********. Сочи се, че на 19.03.2018г. е извършена
техническа проверка на средството за търговско измерване на абоната в присъствието на
двама свидетели. Установено е при проверкта натрупано количество енергия в
невизуализиран регистър на дисплея. С констативен протокол №592/15.04.2019 г. на БИМ –
РО- гр. Русе е установена преминала енергия през трета тарифа на СТИ - 2054,945 kВТч,
която не е визуализирана на дисплея на устройството. Въз основа на проверката е издадена
корекционна фактура за потребена ел.енергия за периода 30.03.2017г. до 19.03.2018г. на
стойност 362,87 лева. Като основание на претенцията ищецът се позовава на разпоредбата
на чл. 50 от ПИКЕЕ. Навежда се още, че тъй като потребителят не заплатил процесната
фактура на падежа, е начислена и мораторна лихва за периода от 13.05.2019 г. до 19.02.2021
г. Уточнено е, че доколкото имотът се притежава при равни квоти от ответниците, то и
следва да бъде прието за установено, че главницата от 362,87 лв., както и обезщетението за
забава от 62,61 лв. се дължат поравно от всяка от ответниците- по 181,44 лв. главница и
31,30 лв.- обезщетение за забава.
В срока по чл.131 ГПК ответникът СТ. В. Т. е депозирала писмен отговор, с който
оспорва иска. Оспорва се ответницата да е собственик на обекта на потребление, находящ се
в гр.Варна, ул.“Сава“ № 7, за който е извършена корекцията. Сочи, че ответницата се е
разпоредила в полза на втората ответница – П.А. с притежаваната от нея ½ идеална част от
имота, находящ се в гр. Варна, ул.“Сава“ № 7 през 2012г. От своя страна П.Ал. се е
разпоредила с придобитата ½ от имота в полза на трето лице през 2016г. Счита, че
задължението за уведомяване относно промяната в собствеността на обекта на потребление
е на приобретателя на имота. Ответникът се позовава на нередовно извършена корекционна
процедура. Твърди, че начисленото количество ел.енергия не е реално доставено. При
съставяне на протокола от проверката липсва констатация за измерена ел. енергия по
невузуализирания регистър. Позова се на противоречие на констатациите по протокола,
изготвен при проверката и констатациите, обективирани в протокола от БИМ.
Ответникът П.Т. А. в срока по чл.131 ГПК също е депозирала писмен отговор, с който
оспорва иска. Оспорва да е собственик на обекта на потребление, находящ се в гр.Варна,
ул.“Сава“ № 7, за който е извършена корекцията. Позова се, че се е разпоредила с имота още
през 2016г. Задължението за уведомяване относно промяната в собствеността на обекта на
потребление е на приобретателя на имота. Ответникът се позовава на нередовно извършена
2
корекционна процедура. Твърди, че начисленото количество ел.енергия не е реално
доставено. При съставяне на протокола от проверката липсва констатация за измерена ел.
енергия по невизуализирания регистър. Позова се на противоречие на констациите по
протокола, изготвен при проверката и констатациите, обективирани в протокола от БИМ.
И двете ответници молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От представения констативен протокол се установява, че на 19.03.2018г. длъжностни
лица на „Енерго – про мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се
в гр.Варна, ул. Сава № 7, на потребител с абонатен номер ********** и клиентски №
**********. Отразено е, че СТИ фабр. №7658774 е демонтирано и подменено с ново
изправно. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и от двама
свидетели. СТИ е изпратено за проверка в БИМ.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за което е
съставен констативен протокол от 15.04.2019г., в който е документирано, че при оглед се
установява отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ.
При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Установено е съответствие с констативния протокол и наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3-2054,945 kWh, която не е визуализирана на дисплея.
Със „становище” от 25.04.2019г. на началник отдел при „КЕК- № 1563” е одобрено
начисляването на допълнителни 2054 кВТч. потребление за периода от 30.03.2017г. до
19.03.2018г. Отбелязано е, че корекцията е извършена след прочитане паметта на СТИ. Въз
основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество ел. енергия за периода 30.03.2017г. до 19.03.2018г. по
фактура№**********/02.05.2019г. за сумата 362,87 лева.
По делото е представен протокол за монтаж №1205319/29.03.2017г., в който е
посочено, че СТИ фабр. №7568774 е монтирано на обекта на потребеление с посочени
показания по дневна тарифа 020113 и нощна тарифа- 007271.
Не налице съответствие между описаното в протокола за монтаж от 29.03.2017г. СТИ и
процесното, описано в констативния протокол от 19.03.2019г., както и изследваното от
БИМ. Налице е разминаване във фабричния номер на СТИ.
От заключението на в.л. инж. Д.К. по изслушана СТЕ се установява, че СТИ е
метрологично годно, но не отговаря на техническите изисквания, нарушено е изискването за
точно отчитане, осъществено софтуерно вмешателство. Предвид пропускателната
възможност на СТИ и присъединителните съоръжения, технически възможно е измереното
количество да бъде потребено. Установява се още, че е технически възможно измерената
електроенергия да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление. Вещото лице е
посочило, че ответното дружество разполага със софтуерна програма, която може да чете
показанията в системния регистър на СТИ, до която програма имат достъп определени
служители на дружеството.
Видно от приложения договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 44, том VI,
рег.№ 4921, дело № 1308/1946г. на варненски нотариус, В.Ал.М. е придобил право на
собстовеност върху къща, находяща се в гр.Варна, кв. 812, парцел 10, ведно с дворното
място.
Видно от удостоверение за наследници, издадено от длъжностно лице при Община
Варна от 21.04.2008г. В.Ал.М. е починал на 02.11.1953г. и е оставил за наследници две деца
3
–Ал.М. и С.Т., както и преживяла съпруга- Зл.М.М., починала на 12.06.1989г. С договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 88, том III, рег.№5472, дело № 79/2012г. на
нотариус рег .№ 316 С.В. Т. е продала на П. Т. АЛ. ½ ид част от ПИ с идентификатор
10135.51.160, находящ се в гр.Варна, ул. Сава № 7 и ½ ид. част от построената в имота
жилищна сграда. Видно от приложена на л. 46 от делото скица, на имот с идентификатор
10135.51.160, представляващ обект на потребление като собственици на имота по
действащия кадастрален план са записани В.Ал.М. и П.Т. М.. С договор за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт № 117, том I, рег.№3577, дело № 109/2016г. на нотариус
рег .№ 316 П. Т. АЛ. е продала на Ст.Ст. Т. ½ ид част от ПИ с идентификатор 10135.51.160,
находящ се в гр.Варна, ул. Сава № 7 и ½ ид. част от построената в имота жилищна сграда.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните е било спорно дали ответниците имат качеството на потребители на
еленергия, тъй като и двете ответници са се разпоредили с имота. Спорно е било и дали е
налице основание за начисляване на процесната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
/ОУДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД, приети с решение № ОУ-06/07.11.2007 г.,
действащи към момента, с оглед постановеното решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС, с
което е отменено решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи
условия за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, влезли в сила
на 07.09.2014 г., приложени по първоинстанционното дело, потребител на ел. енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Е. ОН България Мрежи" АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Е. ОН
България Продажби" АД, сега "Енерго-Про Продажби" АД. Следователно, както ЗЕ, така и
ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на
страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия със собствеността или с вещното
право на ползване върху захранвания с ел. енергия имот. В чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ е
установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на
електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че собственикът
или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред "Енерго-Про Продажби"
АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В
този случай за задълженията към "Енерго-Про Продажби" АД собственикът или титулярът
на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.
От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, както и на ЗЕ, в приложимата редакция на
нормата следват няколко извода: Първо, че потребител на ел. енергия за битови нужди, а
оттам и страна-купувач по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия
е физическо лице - носител на вещно право /собственик или ползвател/ на имот, захранван
от дружеството- доставчик с ел. енергия. Второ, че с изгубването на собствеността или на
вещното право върху имота /обекта/, захранван с ел. енергия, собственикът, респ.
ползвателят губи и качеството си на потребител на ел. енергия за битови нужди, съответно и
на страна /купувач/ по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия за
този имот. В случая е установено, че през 2012г. ответницата С.Т. е прехвърлила на П.А. ½
ид.ч. от имота, поради което и следва да се приеме, че от този момент Т. е загубила
качеството си на потребители на ел. енергия за този имот, а оттам и че не е страна по
договора за продажба на ел. енергия за този имот и не следва да отговарят за задължения за
консумирана, но неплатена ел. енергия след тази дата. Респективно, през 2016г. П.А. е
прехвърлила ½ ид.ч. от имота на Ст... От този момент и втората ответница също не се
4
лигитимира като потребител на ел. енергия, както и като страна по договора за продажба с
ищцовото дружество. Същата не отговаря за задължения за консумирана енергия след 2016г.
Следователно и двете ответници не са материално легитимирани да отговарят за задължения
за ползвана енергия за процесния период, датиращ след 2016г. Неизпълнението на
задължението на нормата на чл.17 ал.3 ОУ би било основание за ангажиране отговорността
на недобросъвестния потребител за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, но не и
договорната му отговорност за изпълнение. Само на това основание исковете следва да
бъдат отхвърлени.
В допълнение съдът излага и следните мотиви:
В тежест на ответното дружество-продавач е да установи, че е доставило на ищеца-
купувач стоката, предмет на продажбата. Последният пък следва да установи, че е заплатил
цената за доставената стока.
В рамките на настоящото производството по категоричен начин ответникът не успя
да установи, че доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3., е
натрупана през периода след монтажа на процесното СТИ, по който е отчетена енергията.
Протокол за монтаж на процесното СТИ липсва. Приложен е такъв, който макар и да касае
обекта на потребление, не съответства като фабричен номер на СТИ, който е предоставен за
експертиза в БИМ. Налице е разминаване с една цифра във фабричния номер. Дори и да се
приеме, че горното касае техническа грешка, но от представения протокол за монтаж на
СТИ безспорно се установява какви са били показанията на електромера само по дневна и
нощна тарифа. Няма отразяване обаче какви са били показанията по тарифа 1.8.3, нито пък
по сумарния регистър. Като се има предвид, че показанията по дневна и нощна тарифа не са
били нулеви, то и не може да бъде направен извод, че СТИ е монтирано ново на обекта.
Даже напротив, индиция за обратното е налице. Затова и не може да бъде прието за
установено по безспорен начин, че тарифа 1.8.3 на процесното СТИ е била с нулеви
показатели. Респективно и не може да бъде направен извод към кой момент енергията,
натрупана по тази тарифа, е била доставена на купувача, т.е. кога е преминала през СТИ.
Това е така, тъй като категорично не може да бъде изключена възможността още преди
монтажа на СТИ в обекта на ответниците да е имало натрупана енергия в регистър 1.8.3 в
резултат на извършена софтуерна манипулация. Съответно и процесното количество
енергия не е доставено в имота на ответниците през процесния период. Затова и не е налице
основание да бъде прието за установено, че ответниците дължат заплащане на стойността на
натрупаното количество енергия по невизуализирания регистър, с оглед на което и
предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна С.Т. направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 300 лв. съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1967/08.12.2021г., постановено по гр. д. № 6652/21г.
по описа на ВРС, 46-ти с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
5
заплати на СТ. В. Т., ЕГН **********, сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6