Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,……07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ, IІ А състав, в открито заседание на двадесети юли
двехиляди и
двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Г.
Симона
Углярова
При участието на секретаря, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 13110 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.П.С. срещу решение от
31.05.2019г. по гр.д. № 37443/2018г. на СРС, 79с-в, с което е уважен предявения
иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм/ за сумата 120. 75 лв. и са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник К.П.С., чрез назначения особен
представител, обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност и
необоснованост. В жалбата се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 274,
ал. 2 КЗ /отм/, тъй като протоколът за ПТП е съставен на 15.01.2015г., а не на
29.12.2014г., когато е настъпило процесното ПТП. Поддържа се, че основание за
уважаване на иска е непритежаването на свидетелство за управление на МПС, а в
случая към момента на съставяне на акта виновният водач не е представил
свидетелство. Моли се съда да отмени решението и да отхвърли изцяло иска.
Въззиваемият – ищец не е депозирал писмен отговор и не
заявява становище по жалбата до приключване на устните състезания.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
При служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото
е валидно и допустимо.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм/ за заплащане на сумата 120. 75 лв.
– регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
15962525000049 на „Б.И.“ АД и ликвидационни разноски.
По делото е
отделено за безспорно, че претендираната сума представлява застрахователно обезщетение в
размер на 105. 75 лв. и 15 лв. - ликвидационни разноски, изплатени на собственика
на увреден автомобил Форд, модел Ка, рег. № *******, за вреди, причинени от
ПТП, настъпило на 29.12.2014г. в гр. Пловдив, жк Тракия, ул. Цар Симеон, по вина на ответника,
управлявал лек автомобил Фолксваген, модел Голф, рег. № *******за който има
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност при ищеца. За
обстоятелствата по ПТП е представен протокол за ПТП № 1543438/15.01.2016г.,
съгласно който, поради несъобразена с пътните условия скорост на движение, ответникът е загубил контрол над управляваното
от него МПС и блъснал намиращия се пред него автомобил Форд, модел Ка, рег. № *******,
както и трети автомобил. В протокола е отразено, че свидетелството за
управление на ответника е отнето.
Съгласно приложимия
чл. 274, ал. 2 КЗ /отм/, застрахователят по задължителна застраховка ГО има
право да получи платеното застрахователно обезщетение от лицето, управлявало
МПС без свидетелство за управление. При така изложеното, са налице
предпоставките за уважаване на иска.
Доводът в
жалбата, че протоколът за ПТП е съставен на 15.01.2015г. след настъпване на ПТП
на 29.12.2014г. не е направен в срока по чл. 131 ГПК и е преклудиран. Независимо
от изложеното, по делото е установено от разпита на водача на увредения
автомобил Садък, че ответникът е напуснал произшествието, като са извикани
органите на МВР и протоколът за ПТП е съставен от органите на полицията впоследствие,
в присъствието на всички участници в процесното ПТП, включително ответника, след
като е бил идентифициран като виновен водач лек на автомобил Фолксваген, модел
Голф, рег. № *******. Протоколът за ПТП
е подписан от двамата участници в процесното ПТП и от съставилия го
автоконтрольор и не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК в първоинстанционното
производство. Ето защо същият следва да се цени като съставен по реда на чл.
125 от ЗДвП вр. чл. 4 от Наредба № І з – 41/12.01.2009г. за документите и реда
за съставянето им при ПТП реда за информиране между Министерство на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд , респ. същият се
ползва с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. Отделно
от изложеното, причиняването на процесното
ПТП на 29.12.2014г. и механизмът на настъпването му са установени не
само от констатациите в протокола за ПТП, но и от заключението на приетата САТЕ
и събраните гласни доказателства, преценени в съвкупност.
Оплакването в
жалбата, че не е доказано липсата на свидетелство на управление на виновния
водач е бланкетно и неоснователно. В хода на първоинстанционното производство
не са наведени доводи, че ответникът притежава свидетелство за управление на
МПС, а констатациите в протокола за ПТП, че е с отнето свидетелство за
правоуправление, не са опровергани. Действително
не винаги формалната липса на свидетелство за управление на МПС е предпоставка
за възникване правото на застрахователя на регресен иск към водача. За да се
породи правото на регрес по чл. 274, ал. 2 КЗ /отм/ на застрахователя към
делинквента, следва водачът въобще да няма издадено свидетелство за управление
на МПС или издаденото му свидетелство да е отнето или иззето по реда на чл.
171, т. 4 вр. чл. 157, ал. 4 ЗДвП /отнети всички контролни точки/ или когато по
съдебен или административен ред е лишен от право да управлява – така решение № 80/2014г. по т.д. № 897/2012г. на
ВКС, ІІ ТО. В настоящия случай констатациите за отнето свидетелство на
управление на МПС по отношение на ответника не са опровергани, като не са
въведени други твърдения за наличие на правоспособност да управлява МПС.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна
и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на
въззиваемия – ищец следва дасе присъдят разноски за въззивното производство в
размер на сумата 150 лв. – внесен депозит за особен представител. Разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство не следва да бъдат присъждани, тъй като
единственото процесуално действие, извършено от адвокат, е подаването на
молбата за присъждане на разноски и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.05.2019г. по гр.д. № 37443/2018г. на СРС, 79 с-в.
ОСЪЖДА К.П.С., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 150 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението
не
подлежи на касационно обжалване, на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.