Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 52 25.04.2023 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 28 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по
жалба на Митница Русе, чрез директора – В. П., срещу Решение № 14 от 26.01.2023 год. на директора на ТД на НАП – Варна. С
него решаващият орган е оставил без
уважение жалбата на Митница – Русе срещу
Разпореждане изх. № С230017-125-0011491 от 11.01.2023 год. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Разград, с което е извършено
разпределение по изп.д. № *********/2022 год. по описа на ТД на НАП – Варна ,
офис – Разград на постъпилата сума от 16 988.64 лв.
В жалбата се твърди, че публичния изпълнител неправилно при
разпределението е погасил лихви за ДДС в размер на 1041,78 лв. преди да бъде
погасено изцяло задължението по главницата за мито и като е приел, че това е
правилно решаващият орган е постановил незаконосъобразно решение. Излагат се
подробни доводи, че административният орган неправилно е приложил разпоредбите
на чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 169, ал. 1 и ал. 8 от ДОПК и следва първо да се погасяват главниците на
публичните вземания, съразмерно спрямо
общия размер на конкурентните публични
вземания и едва след това
съответните им лихви.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП –
Варна, в писмена защита чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. А.,
счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че при прилагане на чл. 219, ал. 1 от ДОПК при определяне на задълженията за дадена група публични вземания се
включва и размерът на дължимите към тях
акцесорни вземания за лихви.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
При публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис –
Разград е образувано изпълнително дело. № *********/2022 год. с взискател
Териториална дирекция Митница -
Русе и длъжник „БГ НУТС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Синя вода,
област Разград, за вземания за ДДС при
внос в размер на 5 953.03 лв. и лихва за забава в размер на 12 160.67 лв. и
Мито в размер на 29 765, 15 лв. и лихва за забава в размер на 1 685, 40
лв., установени с Решение № 32-274049 от 16.08.2022 год. на директора на ТД
Митница – Русе.
С разпореждания
изх. № С 220017-105-0403198 от 24.10.2022 год., изх. № С
220017-105-0434276 от 16.11.2022 год., изх. № С 220017-105-0469293 от
08.12.2022 год., публичния изпълнител е присъединил към делото като публичен
взискател и НАП за вземания за задължителни осигурителни вноски за м. август
2022 год. в размер на 302,10 лв. главница и лихви; за м. септември 2022 год. в
размер на 313.76 лв. главница и лихви и за м. октомври 2022 год. в размер на
312.97 лв.
На 04.01.2023 год. по изпълнителното дело е постъпила
сума 16 988.64 лв., приведена от „Юробанк България” АД в изпълнение на
разпореждане за изпълнение на запорно съобщение.
По повод на постъпилата сума
публичния изпълнител е разпоредил разпределение на същата с Разпореждане с изх.
№ С230017-125-0011491/11.01.2023 г. като за погасяване на задължението за Данък
върху добавена стойност при внос е разпределена сума за главница в размер на 4
844,84 лв. и за лихва в размер на 1 041,78 лв., а за погасяване на задължение Мито е разпределена
сума за главница в размер на 11 102,02 лв. Разпореждането е връчено
на взискателя ТД Митница Русе по
електронен път на същата дата. Същото е
обжалвано в срока и по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК пред директора на ТД
на НАП – Варна.
С решение № 14 от 26.01.2023
год. директорът на ТД на НАП – Варна е разгледал жалбата по същество и я
отхвърлил като неоснователна. Приел е, че публичният изпълнител правилно е
приложил разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК, като при
изчисляване на общия размер на задълженията в дадена група е включил освен
техните главници, но и относимите към тях акцесорни вземания за лихви. Според
решаващия орган постъпилите суми се разпределят съразмерно спрямо общия размер
на задълженията в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а вътре
в самите подгрупи се погасяват първо главниците, и ако има остатък - лихвите.
По този начин в рамките на различните подгрупи е допустимо погасяване на лихви
в едната подгрупа (например за данъци), при наличие на непогасени задължения за
главници в друга подгрупа (например за мито), при условие, че това съответства
на съразмерното разпределение на постъпилите суми спрямо размера на
задълженията в съответните подгрупи.
Решението е връчено на
взискателя на 27.01.2023 год. по електронен път, а жалбата срещу него е
депозирана на 30.01.2023 год.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата като подадена
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от посочения в него адресат и в
срока, предвиден в закона, е процесуално допустима.
Оспореното решение се явява издадено от материално и
териториално компетентен орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК, а именно директорът
на компетентната ТД на НАП, която в случая е ТД на НАП – Варна, съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Същото е в установената от закона писмена форма и
съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 267, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 59, ал.
2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Доколко
същите са доказани и правилни е въпрос, касаещ материалната законосъобразност
на акта.
Административното производство по постановяване на
оспореното решение, е проведено по реда на чл. 267 от ДОПК и е завършило с
издаването на оспорения пред съда акт по смисъла на чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, а
и жалбоподателят не сочи такива.
Спор по тези обстоятелства и по установените факти
няма. Спорът по делото е правен, като
противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се
отнасят до поредността на погасяването на разнородни публични вземания при
разпределение на постъпили суми, недостатъчни да погасят всички задължения по
изпълнителното дело при публичния изпълнител и по-конкретно съответните лихви.
Последователността на погасяванията на публичните
вземания е регламентирана с разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК, според
която публичните вземания се погасяват в
следната последователност: главница, лихви, разноски. Според чл. 169, ал. 3 от ДОПК, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в
състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране,
той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не
е заявил това, те се погасяват съразмерно. С разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК възможността за избирателно погасяване на задълженията от длъжника е
изключена.
Съгласно чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК, регламентиращ
принудителното изпълнение при конкуренция между разнородни публични вземания,
когато имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване,
независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези
вземания, постъпилите суми се разпределят до изчерпването им съразмерно за
данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни
вноски. В разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК законодателят е предвидил
привилегии при конкуренция на публични вземания, обособени в три групи, като на
първо място се погасяват вземанията, включени в първа група – за данъчни,
митнически задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Едва
след това и при наличие на остатък от постъпилите суми, се пристъпва към
погасяване на вземания от втората и съответно при наличие на остатък на сума
след това – се погасяват вземанията и от третата група. Същевременно, както
вече бе посочено, редът за погасяване на публичните вземания при образувано
изпълнително производство е уреден с чл. 169, ал. 8 от ДОПК: публичните
вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Следователно
при конкуренция на вземанията първо се погасяват съразмерно задълженията по подгрупи за разноски до
пълното им погасяване, ако има остатък съразмерно за главница до погасяването
им и най накрая за лихви.
В случая постъпилата сума е била недостатъчна да
погаси изцяло главниците по задълженията
от групата по чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК - по
подгрупа за ДДС при внос и по подгрупа за мито.
Публичният изпълнител обаче вместо да погаси съразмерно само главниците
по задълженията за ДДС и за Мито, тъй като задължение за разноски няма, е погасил и част от задължението за лихви по главницата на задължението за ДДС,
без да са погасени изцяло главниците на публичните задължения от цялата група.
Така извършено разпределение е постановено в нарушение на чл. 219, ал. 1 във
вр. с чл. 169, ал. 8 от ДОПК.
Като е приел противното, т.е. че извършеното
разпределение съответства на закона, и е отхвърлил жалбата на ТД Митница – Русе, директора на ТД на НАП – Варна
е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, заедно с
потвърденото с него разпореждане, а преписката да се върне на публичния
изпълнител за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по спазване на закона.
С оглед изхода на делото
искането на оспорващия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
своевременно направено, е основателно. В тежест на ответника следва да бъде
възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита на ТД Митница - Русе, което съдът определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във
връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
14 от 26.01.2023 год. на директора на ТД
на НАП – Варна и потвърденото с него
Разпореждане с изх. №
С230017-125-0011491 от 11.01.2023 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна, офис – Разград.
ВРЪЩА преписката
на публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна Офис – Разград за ново
разглеждане и произнасяне по същество съобразно дадените в мотивите на това
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториална дирекция
на НАП – Варна да заплати на Териториална дирекция Митница – Русе сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от АПК.
Съдия:
/п/