Решение по дело №28/2023 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 52                                                  25.04.2023 год.                            Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 28 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1  от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Митница Русе, чрез директора – В. П., срещу  Решение № 14 от 26.01.2023  год. на директора на ТД на НАП – Варна. С него решаващият орган е оставил  без уважение  жалбата на Митница – Русе срещу Разпореждане изх. № С230017-125-0011491 от 11.01.2023 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Разград, с което е извършено разпределение по изп.д. № *********/2022 год. по описа на ТД на НАП – Варна , офис – Разград на постъпилата сума от 16 988.64 лв.

В жалбата се твърди, че публичния изпълнител неправилно при разпределението е погасил лихви за ДДС в размер на 1041,78 лв. преди да бъде погасено изцяло задължението по главницата за мито и като е приел, че това е правилно решаващият орган е постановил незаконосъобразно решение. Излагат се подробни доводи, че административният орган неправилно е приложил разпоредбите на чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 169, ал. 1 и ал. 8 от ДОПК и следва  първо да се погасяват главниците на публичните вземания, съразмерно  спрямо общия размер на конкурентните публични  вземания и едва след това  съответните им лихви.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП – Варна, в писмена защита чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. А., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че при прилагане на чл. 219, ал. 1 от ДОПК при определяне на задълженията за дадена група публични вземания се включва и размерът на дължимите към  тях акцесорни вземания за лихви.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

При публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Разград е образувано изпълнително дело. № *********/2022 год. с взискател Териториална дирекция Митница  - Русе  и длъжник „БГ НУТС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Синя вода, област Разград, за вземания за  ДДС при внос в размер на 5 953.03 лв. и лихва за забава в размер на 12 160.67 лв. и Мито в размер на 29 765, 15 лв. и лихва за забава в размер на 1 685, 40 лв., установени с Решение № 32-274049 от 16.08.2022 год. на директора на ТД Митница – Русе.

С разпореждания  изх. № С 220017-105-0403198 от 24.10.2022 год., изх. № С 220017-105-0434276 от 16.11.2022 год., изх. № С 220017-105-0469293 от 08.12.2022 год., публичния изпълнител е присъединил към делото като публичен взискател и НАП за вземания за задължителни осигурителни вноски за м. август 2022 год. в размер на 302,10 лв. главница и лихви; за м. септември 2022 год. в размер на 313.76 лв. главница и лихви и за м. октомври 2022 год. в размер на 312.97 лв.

На 04.01.2023 год. по изпълнителното дело е постъпила сума 16 988.64 лв., приведена от „Юробанк България” АД в изпълнение на разпореждане за изпълнение на запорно съобщение.

По повод на постъпилата сума публичния изпълнител е разпоредил разпределение на същата с Разпореждане с изх. № С230017-125-0011491/11.01.2023 г. като за погасяване на задължението за Данък върху добавена стойност при внос е разпределена сума за главница в размер на 4 844,84 лв. и за лихва в размер на 1 041,78 лв., а за  погасяване на задължение Мито е разпределена сума за главница в размер на 11 102,02 лв. Разпореждането е връчено на взискателя ТД Митница Русе  по електронен  път на същата дата. Същото е обжалвано в срока  и по реда  на чл. 266, ал. 1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна.

С решение № 14 от 26.01.2023  год. директорът на ТД на НАП – Варна е разгледал жалбата по същество и я отхвърлил като неоснователна. Приел е, че публичният изпълнител правилно е приложил разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК, като при изчисляване на общия размер на задълженията в дадена група е включил освен техните главници, но и относимите към тях акцесорни вземания за лихви. Според решаващия орган постъпилите суми се разпределят съразмерно спрямо общия размер на задълженията в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а вътре в самите подгрупи се погасяват първо главниците, и ако има остатък - лихвите. По този начин в рамките на различните подгрупи е допустимо погасяване на лихви в едната подгрупа (например за данъци), при наличие на непогасени задължения за главници в друга подгрупа (например за мито), при условие, че това съответства на съразмерното разпределение на постъпилите суми спрямо размера на задълженията в съответните подгрупи.

Решението е връчено на взискателя на 27.01.2023 год. по електронен път, а жалбата срещу него е депозирана на 30.01.2023 год.

С оглед на така установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата като подадена  срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от посочения в него адресат и в срока, предвиден в закона, е процесуално допустима.

Оспореното решение се явява издадено от материално и териториално компетентен орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, която в случая е ТД на НАП – Варна, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

Същото е в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 267, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Доколко същите са доказани и правилни е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта.

Административното производство по постановяване на оспореното решение, е проведено по реда на чл. 267 от ДОПК и е завършило с издаването на оспорения пред съда акт по смисъла на чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, а и жалбоподателят не сочи такива.

Спор по тези обстоятелства и по установените факти няма.  Спорът по делото е правен, като противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до поредността на погасяването на разнородни публични вземания при разпределение на постъпили суми, недостатъчни да погасят всички задължения по изпълнителното дело при публичния изпълнител и по-конкретно   съответните лихви.

Последователността на погасяванията на публичните вземания е регламентирана с разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК, според която  публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Според чл. 169, ал. 3 от ДОПК, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. С разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК възможността за избирателно погасяване на задълженията от длъжника е изключена.

Съгласно чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК, регламентиращ принудителното изпълнение при конкуренция между разнородни публични вземания, когато имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпилите суми се разпределят до изчерпването им съразмерно за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски. В разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК законодателят е предвидил привилегии при конкуренция на публични вземания, обособени в три групи, като на първо място се погасяват вземанията, включени в първа група – за данъчни, митнически задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Едва след това и при наличие на остатък от постъпилите суми, се пристъпва към погасяване на вземания от втората и съответно при наличие на остатък на сума след това – се погасяват вземанията и от третата група. Същевременно, както вече бе посочено, редът за погасяване на публичните вземания при образувано изпълнително производство е уреден с чл. 169, ал. 8 от ДОПК: публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Следователно при конкуренция на вземанията първо се погасяват съразмерно  задълженията по подгрупи за разноски до пълното им погасяване, ако има остатък съразмерно за главница до погасяването им и най накрая   за лихви.

В случая постъпилата сума е била недостатъчна да погаси изцяло главниците по   задълженията от групата по чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК  -  по подгрупа за ДДС при внос и по подгрупа за мито.  Публичният изпълнител обаче вместо да погаси съразмерно само главниците по задълженията за ДДС и за Мито, тъй като задължение за разноски няма,  е погасил и част от задължението за  лихви по главницата на задължението за ДДС, без да са погасени изцяло главниците на публичните задължения от цялата група. Така извършено разпределение е постановено в нарушение на чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 169, ал. 8 от ДОПК.

Като е приел противното, т.е. че извършеното разпределение съответства на закона, и е отхвърлил жалбата на ТД  Митница – Русе, директора на ТД на НАП – Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, заедно с потвърденото с него разпореждане, а преписката да се върне на публичния изпълнител за ново произнасяне, съобразно указанията  на съда по спазване на закона.

С оглед изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като своевременно направено, е основателно. В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на ТД Митница - Русе, което съдът определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 268 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 14 от 26.01.2023  год. на директора на ТД на НАП – Варна   и потвърденото с него Разпореждане  с изх. № С230017-125-0011491 от 11.01.2023 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Разград.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна Офис – Разград за ново разглеждане и произнасяне по същество съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Варна да заплати на Териториална дирекция Митница – Русе  сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от АПК.

 

 

Съдия: /п/