№ 18139
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110145023 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.150, ал.1,
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях
искове по 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответниците Д. Ж. М., В. Д. Д. и Ж. Д. М. договор за продажба на топлинна
енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в
жилището им в гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.92, вх.1, ап.20 през . Последните
са се задължили да плащат цената й и възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са задължени за главните
вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач –
ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната
собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект. И
това дружество се е задължило към тях да установява показателите за
потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в
жилището на ответниците и да води топлинно счетоводство. Ето защо моли за
осъждането на ответниците да му платят следните суми:
1441,58 лв. – представляваща цена на топлинната енергия за периода
май 2017 - април 2019 г.; и 36,72 лв. - възнагражде за услугата дялово
1
разпределение за периода юни 2018 - април 2019 г. и 323,19 лв.– обезщетение
за забава за периода 15.9.2018 - 13.7.2021 г. , съответно 18,37 лв. -
обезщетение за забава за за плащане на възнаграждението за дялово
разпределение, при следните квоти:
4/6 от задълженията – за ответинка Д. Ж. М. и по 1/6 – за ответниците В.
Д. Д. и Ж. Д. М..
Ответникът Д. Ж. М. не представя отговор на исковата молба.
Ответниците В. Д. Д. и Ж. Д. М., чрез особения им предстевител оспорват
исковете по основание и размер. Позовават се на погасителна давност за част
от претенциите на ищеца – чиито падежи са настъпили преди повече от три
години, считано от подаването на исковата молба. Молят за отхвърляне на
исковете.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
О договор аз продажба на държавен недвижим имот от 2.1.1991 г. е
видно, че процесният топлоснабден апартамент е закупен на същата дата от
ответника Д. Ж. М. и съпругата му Д. Д. М.. От справка за наследниците на Д.
М. се установява, че е починала на 17.12.2005 г. и е оставила за наследници
преживелия си съпруг Д. Ж. М. и децата си – другите двама ответници – В. Д.
Д. и Ж. Д. М.. Така по силата на договора и наследяване ответниците през
исковия периода са съсобственици на недвижимия имот при квоти 4/6
ид.части заза ответинка Д. Ж. М. и по 1/6 ид.части – за ответниците В. Д. Д. и
Ж. Д. М.. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за
процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и
ответниците за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на
ответниците, се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е
избрано да извършва услугата топлинно счетоводство.
2
Решението е последвано от договор между представителна етажната
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение. С договори
между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка и монтиране на
електронни радиаторни разпределители и извършване на услугата топлинно
счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на
кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори. На ответниците е начислявана
топлинна енергия за топла вода и за отопление на имота.. Уредите са редовно
отчитани, като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на
Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Съгласно експертизата цената на топлинната енергия и
възнаграждението за услугата дялово разпределение за исковия период се
равнява на претендираните от ищеца суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
3
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответниците да платят
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответниците е да
докажат, че са платили задълженията си.
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Въз основа на приетата по делото експертиза се установява, че
задължението на ответника Д. М., който не е направил възражение по чл.111,
б.В ЗЗД, за цената на топлинната енергия за периода май 2017 – април 2019 г.
се равняват на 961,05 лв.
Възраженията наответниците В. Д. и Ж. Д. за погасяване на дълга за
главница по давност е частично основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД
периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна
погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2
от ТР 1/2009г.).
4
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
30.7.2021г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 30.7.2021 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, ал.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.3.2020 г., и за преодоляване на последиците към
периода от три години следва да се добави период от 2 месеца и 7 дни (считано
от 13.3.2020 г. до 20.5.2020 г. включително). Следователно непогасени по
давност следва да се приеме, че са вземанията на ищеца, чиято изискуемост е
настъпила след 23.5.2018 г. В случая това са вземанията за топлинна енергия
за периода април 2018 – април 2019 г., доколкото според общите правила по
договора за продажба на топлинна енергия вземането за съответния месец
става изискуемо с изтичането на 45 дневен срок от месечния отчетен период,
за който се отнася, т.е. най-старото вземане на ищеца - за месец април 2018 г. е
станало изискуемо на 15.6.2018 г. и не е погасено по давност (вземането за
предходния месец - март 2018 г., е станало изискуемо на 15.5.2018 г., т.е. преди
23.5.2018 г., поради което е погасено по давност; същото се отнася и за
вземанията за предхождащите го периоди).
Ето, защо от приетата по делото експертиза се установява, че
задълженията на ответниците В. Д. и Ж. М. за цената на топлинната енергия за
периода април 2018 – април 2019 г. се равняват на по 139,09 лв., в които части
исковете следва да се уважат, а за разликите до пълните предявени размери от
по 240,26 лв. и за периода май 2017- март 2018 г. – да се отхвърлят.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
5
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от представенте от третото лице помагач и от
неоспорените от ответинка счетоводни документи на ищеца, че услугата е
извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от счетоводните отчети на ищеца за периодите, през които е
ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е
извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо, тези искове срещу ответниците следва да се уважат изцяло.
Относно исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Претенцията за обезщетение за
забава е обусловена от доказване от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответниците - твърдените правоизключващи факти или погасяването на
главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответниците да платят задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на
сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответниците да платят по този ред, т.е.
че е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът. От това следва,
че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
6
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответниците на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК са длъжни да платят на ищеца направените по
делото разноски съразмерно на уважените части от исковете.
Изчисленията съдържат усложнение, тъй като трябва да се съобрази, че
ответниците В. Д. и Ж. М. са дали повод за разноските за възнаграждения на
вещи лица и особен представител, за което ответникът Д. М. не е давал повод.
Разноски на ищеца по делото, за които и тримата ответници са
отговорни са направени за държавна такса в размер на 71,51 лв. (В тази сума
не се включва недължимо платената от ищеца част от държавната такса,
каквато се явява разликата от 71,51лв. до пълния размер на внесената сума от
600,00 лв. (т.е. 528,49 лв.) и разноски за юрк.възнаграждение от 100 лв.
Съотношението на уважените части от исковете, отнесена към отхвърлените
части от исковете, които са заведени спрямо тримата ответници се равнява на
70,34 %, поради което ответниците са отговорни на това основание за тези
разноски на ищеца за сумата от 120,64 лв., която е дължима от тримата
ответници, съразмерно на квотите в съсобствеността, на който съответства
участието им в договора за продажба на топлинна енергия – 4/6 за отв.Д. М. и
по 1/6 за ответниците В. Д. и Ж. М.. С други думи 80,42 лв. за Д. М. и по 20,11
лв. за другите двама ответници.
Ответниците В. Д. и Ж. М. са задължени на осн. чл.78, ал.1 ГПК да
платят на ищеца разноските за възнаграждения на вещи лица и на особен
представител, съразмерно на уважените спрямо тях двамата искове – 47,70 %
от 1300,00 лв., т.е. общо 620,10 лв. или – по 310,05 лв. Към тези задължения
следва да се прибавят частите, които дължат за общите разноски с отв.Д. М.,
тоест дължат по 330,16 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д. Ж. М. с ЕГН ********** да плати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23, следните суми:
7
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 961,05 лв.
– представляваща 4/6 от цената на топлинната енергия по договор за продажба
на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.92, вх.1, ап.20 за периода май 2017 - април 2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба -
30.7.2021г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 12,25 лв. – представляваща 4/6 от
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора
за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения
обект с адрес гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.92, вх.1, ап.20 за периода юни 2018 -
април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба - 30.7.2021г. до изплащането на сумата, като
- осн. чл.78, ал.1 ГПК - 80,42 лв. - обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл. чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми:
215,46 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2018 -
13.7.2021 г., и 3,10 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника В. Д. Д. с ЕГН ********** да плати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 139,09 лв. -
представляваща 1/6 от цената на топлинната енергия по договор за продажба
на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.92, вх.1, ап.20 за периода април 2018 - април 2019
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.7.2021г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 139,09 лв., представляваща 1/6 от
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора
за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения
обект с адрес гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.92, вх.1, ап.20 в периода юни 2018 -
8
април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба - 30.7.2021г. до изплащането на сумата;
- осн. чл.78, ал.1 ГПК – 330,16 лв. - обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от
240,26 лв. и за периода май 2017 – март 2018 г. и изцяло исковете по чл. чл. 86,
ал.1 ЗЗД за следните суми: 53,87 лв., претендирана като обезщетение за забава
за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
периода 15.9.2018 - 13.7.2021 г., и 0,77 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника Д. Ж. М. с ЕГН ********** да плати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 139,09 лв. -
представляваща 1/6 от цената на топлинната енергия по договор за продажба
на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.92, вх.1, ап.20 за периода април 2018 - април 2019
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.7.2021г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 139,09 лв., представляваща 1/6 от
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора
за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения
обект с адрес гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.92, вх.1, ап.20 в периода юни 2018 -
април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба - 30.7.2021г. до изплащането на сумата;
- осн. чл.78, ал.1 ГПК – 330,16 лв. - обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от
240,26 лв. и за периода май 2017 – март 2018 г. и изцяло исковете по чл. чл. 86,
ал.1 ЗЗД за следните суми: 53,87 лв., претендирана като обезщетение за забава
9
за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
периода 15.9.2018 - 13.7.2021 г., и 0,77 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
над 71,51 лв. до пълния размер на внесената сума от 600,00 лв. (т.е. 528,49 лв.
)
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10