Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
съдия: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6342/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба отБ.ДСК ЕАД, с която са предявени срещу А.С. и Й.И.Й., следните
искове:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 89647,55 евро, представляваща вземане за
неизплатена част от заета сума по договор за банков кредит;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 53999,46 евро, представляваща вземане за
възнаградителна лихва върху заетата сума;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
за сумата от 1501,31 евро, представляваща неустойка за забава;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 499,56 евро, представляваща вземане за заемни
такси.
Претендира законната лихва от
исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди, че по силата на
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2008 г., сключен с ответниците,
им е предоставил сумата от 91982 евро, а ответниците са се задължили да я върнат
за срок от 240 месеца, заедно с възнаградителна лихва от 8,50%. Кредитът е
погасяван до 06.04.2010 г., а след 06.05.2010 г. плащания не са извършвани. С
исковата молба отправя изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
и претендира главницата в пълен размер, изтеклата до исковата молба
възнаградителна лихва, неустойка за забава и такси по кредита.
Ответниците не вземат становище по
исковете.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Установява се от представения договор
за банков кредит от 11.11.2008 г., че валидно е възникнало правоотношение по
договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави
на ответниците сумата от 91982 евро, а кредитополучателите са се задължили да я
върнат за срок от 240 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита.
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен в пълния му
размер от 91982 евро на 06.01.2009 г. В периода от усвояване на кредита до м.05.2009
г.кредитът е погасяван редовно, като ежемесечно са постъпвали погашения, а след
тази дата се наблюдават забавяния, като последната постъпила сума е на
01.03.2011 г.
С подаване на исковата молба банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава при погасяване на
задълженията на ответниците, които са спрели плащанията след м.03.2017 г. С
оглед констатираното просрочие съдът приема, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право да направи
кредита предсрочно изискуем, считано от 23.05.2017
г.
Относно размера на дължимата
непогасена главница, от счетоводната експертиза се установява, че същата е общо
89647,55 евро, включваща просрочената главница, включена в падежиралите и
неплатени вноски и предсрочно изискуемата главница, в следствие на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем с исковата молба. Поради това в полза на банката
е възникнало вземане за сумата от 89647,55 евро срещу ответниците. Предявеният
иск е основателен.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ:
За предоставения кредит по силата на
чл.7 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва, формирана като
сбор от Базовия лихвен процент (БЛП) за този вид кредит и надбавка, която лихва
при сключване на договора е в размер на 8,50% и не е променяна по време на
течението му (видно от счетоводната експертиза).
Установява се от заключението на
вещото лице, че дължимата възнаградителна лихва върху просрочените погасително
вноски – за периода до обявяване на кредита за предсрочно изискуем е в размер
на 53999,46 евро. Поради това в полза на банката е възникнало вземане в
претендирания размер. Предявеният иск е основателен.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.18.1. и 18.2 от договора,
при допусната забава на месечната вноска, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от
3 пункта, а когато забавата в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие,
като до предявяване на молба за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10
процентни пункта. От заключението на вещото лице (л.113) се установява, че
дължимата лихва за забава за периода 07.05.2010 г. – 22.05.2017 г. е в размер
от 1479,58 евро. Поради това в полза на банката е възникнало вземане в посочения
размер – за сумата от 1479,58 евро, като искът следва да се отхвърли за
разликата до предявения размер от 1501,31 евро.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за заемни такси:
Съгласно чл.21, шл1 с 2 от договора за кредит кредитополучателят
заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които банката
прилага по извършвани услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното
плащане. Кредитополучателят е задължен и да застрахова имота, служещ за
обезпечение по договора, като подновява застраховките до изтичане на крайния
срок на договора за кредит (чл.13, б. „е“, „ж“ и „з“). Посочените текстове,
уреждащи правото на банката да получи цена на предоставяната от нея услуга,
включително по плащане на застрахователни премии.
Констатира се от заключението на
експертизата (л.114 - отговор на задача № 8 и таблица № 6), че неплатените
такси за застраховка са в общ размер от 499,56 евро. Поради това съдът приема,
че в полза на банката е възникнало вземане за заемни такси в общ размер от 499,56
евро. Предявеният
иск е основателен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 11692,72 лв. – разноски по делото.
По изложените съображения Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.С., паспорт
№******, изд. На ******г. и Й.И.Й., паспорт
№******, изд. На ******г., да заплатят наБ.ДСК
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес: гр.София, ул. ******, както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 89647,55 евро,
представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
11.11.2008 г., заедно със законната
лихва от 23.05.2017 г.;
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 53999,46 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 23.04.2010 г. – 25.05.2017 г.;
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата
от 1479,58 евро, представляваща неустойка
за забава за периода 07.05.2010 г. – 22.05.2017 г.,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 499,56,
представляваща заемни такси за периода 2012 – 2017 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 11692,72 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 1479,58 евро до пълния предявен размер от
1501,31 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: