№ 1502
гр. Пловдив , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
*********:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Секретар:Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20205330205408 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т. А. В., действащ чрез пълномощника си адв.В.М. против
Наказателно постановление № 36-0000477/13.08.2020г., издадено от Т.Н., заместващ
******* на РД-Пловдив на ИААА, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева за
нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество. В тази връзка, допълнително следва да
се отбележи, че действително върху жалбата е поставен регистрационен номер от дата
31.08.2020г. По делото обаче е приложен пощенски плик /л. 5/, видно от клеймото върху
който жалбата се явява подадена в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
считано от датата на връчване на Наказателното постановление- 21.08.2020г.
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия
1
орган следва от така представенаите Заповед № 1320 от 10.08.2020г. на изпълнителния
директор на ИА „АА” и Заповед № РД- 08 - 30 от 24.01.2020г. на МТИТС. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от
съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите,
разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът счита, че са спазени и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Макар в
АУАН и НП да не е посочена дата, на която е установен нарушителят, то съдът счита, че
това в случая не е от съществено значение. Хронологията на събитията е, както следва:
посочено е, че твърдяното нарушение е извършено на 05.06.2020г., като АУАН е съставен на
30.07.2020г. Предвид това, то точната дата, на която е установен нарушителят е без
значение, доколкото е ясно, че това се е случило в тримесечния срок.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
****** М. е член на комисия за извършване на ГТП на МПС в КТП с Разрешение № 1750,
валидно до 16.04.2024г., намиращ се в гр. Стамболийски, ул. „Марица” № 31. *********
на комисията е жалбоподателят Т.В..
На дата 05.06.2020г., за провеждане на ГТП в пункта постъпил лек автомобил марка и
модел „Тойота Корола” с рег. № РВ ******. Посоченият автомобил навлязъл в пункта,
управляван от свид. Д. ( който не е член на комисията, но работи в пункта, сключвайки
застраховки ГО). Първо автомобилът преминал през спирачния стенд, където била
направена пълна проверка на предна, задна и ръчна спирачка. Проверката била извършена
от В., който стартирал спирачните валове от бутона „Старт“, намиращ се отвън,
непосредствено до самото хале. Автомобилът преминал тестовия уред, като данните от
спирачната му система се отразявали на компютърната конфигурация, която се намирала в
пункта. Лицето, което следяло резултатите от теста на спирачната система бил ****** М..
Той се намирал в обособено помещение в пункта – офис, като в същото това помещение
била позиционирана и компютърната конфигурация. След като автомобилът преминал теста
за спирачно усилие се преминавало към следващата стъпка – замерване на отработените
газове на автомобила. През цялото това време данните от различните етапи от прегледа на
процесния автомобил се отразявали в компютърната система, за което следял М..
След извършване на тези действия бил премахнат старият стикер за техническа
пригодност на автомобила и бил поставен новият такъв. Бил издаден и Протокол за
извършен периодичен преглед на техническата изправност на ППС от 05.06.2020г., който
бил подписан от М. и В..
Гореизложените действия били записани от инсталираната в обекта система за
видеонаблюдение.
2
Доколкото на самия запис не се виждали извършваните от М. действия зад компютъра,
тъй като видеонаблюдение е поставено само при канала за извършване на ГТП, но не и в
помещението с компютърната конфигурация), то органите при РД „АА”- Пловдив
преценили, че той не е осъществил нито една част от прегледа, а е положил подпис в
протокола за осъществен преглед. Предвид това, бил съставен АУАН бл. № 275909 от
30.07.2020г. в присъствието на жалбоподателя, като на база на изложените по – горе
фактически изводи била ангажирана административно – наказателната отговорност на В. за
нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д., който в
проведения разпит разкрива множество факти и обстоятелства, касаещи извършването на
прегледа на горепосоченото МПС. Доколкото св. Д. е пряк и първичен информационен
източник и поднесената от него информация е обективна и логически последователна, то
съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля. Казаното от св. Д. е подкрепено и от
съдържанието на видеозаписа, представен по делото на оптичен носител. В открито съдебно
заседание, проведено на 05.11.2020г. бе извършен оглед на съдържащата се информация в
диск с надпис КТП 1750, протокол 22478763, предвид което същият е надлежно приобщен
по делото.
В хода на производството е разпитан в качеството на свидетел и актосъставителят П..
Същият, заявява, че си спомня случая, като процесното нарушение било установено след
преглед на видеозапис. Посещение на място в пункта не било осъществено. Предвид
това, съдът макар и да кредитира изложеното от него, то по своето същество не допринася за
изясняване на фактическата обстановка по делото.
В подкрепа на описаната по - горе фактическа обстановка са приобщените по надлежен
ред към делото и писмени доказателства- АУАН с бл. № 275909 от 30.07.2020г., Протокол за
извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 05.06.2020г., Списък
към разрешение № 1750 от 16.04.2019г., Заповед № 1320 от 10.08.2020г. на изпълнителния
директор на ИА „АА” и Заповед № РД- 08- 30 от 24.01.2020г. на МТИТС; Покана № 84-00-
54- 317/28.07.2020г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при така изяснената фактическа обстановка,
неправилно административнонаказващият орган е приел, че М. не е осъществявал активни
действия по извършване технически преглед на МПС рег. № РВ ******, респективно, че
жалбоподателят В. в качеството си на ********* на комисията е извършил вмененото му
административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“от
Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. От прегледа на формираната по делото
доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че се оборват изводите на
административнонаказващия орган за липсата на участие на техническия специалист М. при
извършването на процесния преглед, съответно за неизпълнение на задължението на
жалбоподателя да следи за качественото и пълнообемно извършване на прегледа.
Така, от показанията на св. Д. се установява, че на процесната дата (05.06.2020г.), М. е бил
в пункта за ГТП, като при прегледа на МПС рег. № РВ ****** той е следял данните от
3
замерванията, които са се отразявали на компютърната конфигурация. В тази връзка, следва
да се посочи, че за фактическото извършване на прегледа е необходимо техническият
специалист да следи данните за проверяваното МПС, които се отразяват на компютърната
конфигурация в пункта за технически прегледи. Бораването със специализирания софтуер и
проследяването на данните на МПС при измерванията са от съществено значение за
провеждането и успешото финализиране на техническия преглед на МПС. Предвид това, то
участието на даден член на комисията не се изчерпва единствено с извършването на
действия по външен оглед на техническата изправност на проверяваното МПС. Именно
поради тази причина, то не може да се приеме, че М. е положил подпис и печат в протокола
за извършване преглед на МПС, без за целта да е положил усилия да се запознае с неговото
състояние и текущи технически данни и показатели, съответно оттук да се изведе извода, че
жалбоподателят В. е извършил вмененото му нарушение, за това, че не е следил за
качественото извършване на прегледа, даколкото такъв, както вече се изясни е бил проведен
от М..
Отделно от горното, дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение, то в
процесния случай са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че
нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да деянието
ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай
в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК,
според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация, по
следните аргументи:
От показанията на свид. Д. се установи, че освен, че М. е бил в пункта и е участвал
пълноценно при извършване на прегледа, следейки постъпващите по компютърната
конфигурация данни, същевременно, жалбоподателят като ********* на комисията е бил
през цялото време на територията на сервиза, участвал е в самото извършване на прегледа, и
едновременно с това е следял извършването на прегледа от М., като контакта /визуален и
слухов/ между двамата е бил обезпечен и от наличието на панорамните прозорци на
офисното помещение, осигуряващи видимост до канала от влизането до напускането на
превозното средство.
Целта на законодателя с предвиждането на задължението на *********я на комисията да
следи за качественото и пълнообемно извършване на прегледа от страна на техническия
4
специалист е свързано с осъществяването на контрол за законосъобразно извършване на
техническия преглед и в качеството си на длъжностно лице с ръководни функции да
гарантира, че всеки преглед протича съобразно правилата на Наредба Н – 32 и
приложенията към нея, като стикер се залепва само на технически изправни МПС.
В тази връзка прави впечатление, че от приложените по административната преписка
писмени доказателства се установява, че за МПС с рег.№ РВ ****** са били налице
всички предвидени в закона изисквания за залепване на стикер за успешно преминат
технически преглед.
Анализът на гореизложеното води до извода, че в случай, че се приеме наличието на
извършено нарушение от жалбоподателя, то същото разкрива толкова ниска степен на
засягане на обществените отношения, че не оправдава използване на административно-
наказателна репресия спрямо дееца.
Аргумент срещу маловажността на случая не може да бъде отбелязаното в АУАН и НП,
че са констатирани 5 идентични нарушения за период от време- един месец. Това е така,
доколкото на настоящия състав е служебно известно, че за тях са издадени отделни НП,
които са обжалвани по надлежния ред, и съгласно чл. 15 НК до влизането им сила, по тях
деецът се ползва от презумпцията за невиновност, тоест те няма как да бъдат отчитани като
отегчаващи обстоятелства.
Съобразно гореизложеното и доколкото се установява, че процесното нарушение не е
осъществено от обективна страна, то атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Действително такива са поискани с жалбата, като по отношение на тях е
представен Договор за правна защита и съдействие от 30.10.2020 г. /л. 18/ видно от който
между страните по него е уговорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева. Що се отнася до релевираното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, то същото се явява
основателно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 1000 до 5000
лева,възнаграждението се равнява на 300 лева + 7 процента за горницата над 1000 лева. Ето
защо, в полза на въззивника ще бъде присъдена сумата от 335 лева, като искането до пълния
претендиран размер от 400,00 лева следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. В случая въззиваемата страна РД АА не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият
орган, а именно Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, като разпоредител с
бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000477/13.08.2020г., издадено от Т.Н.,
заместващ ******* на РД-Пловдив на ИААА, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1
ЗДвП на Т. А. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1500,00 лева за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011
г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на Т.
А. В., ЕГН ********** сумата от 335 /триста тридесет и пет/ лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6