№ 46
гр. Бургас , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
Александър Д. Муртев
в присъствието на прокурора Христо Кръстев Колев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600514 по описа за 2021 година
С присъда 260071 от 11.05.2021 год. по НОХД № 79/21 год. Районен съд - Бургас
признал Т. АНГ. Т. за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление за
времето 1 февруари-16 март 2019 г. в гр. Бургас, се разпоредил с вещи, поставени под запор
и оставени му за пазене – престъпление по чл. 277 ал.2 НК и на основание чл. 78а НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
С жалбата подсъдимият и защитникът му оспорват правилността и
законосъобразността на акта на съда. Били допуснати нарушения на процесуалните правила
и материалния закон. Не посочват такива нарушения и диспозитивно правят искане за
отмяна на присъдата.
След запознаване с мотивите на съда в допълнително изложение, обвиняемият и
защитникът му конкретизират позицията си за нарушаване на материалния и процесуален
закон.
Същественото процесуално нарушение е в това, че мотивите на съда в голямата си
част са копие на обвинителния акт. При разглеждане на делото от Районен съд е разпитан
свидетел С. К.а- С.. С показанията си тя сочи, че Т. не е бил информиран и не е дал изрично
съгласие да стане пазач на запорираните вещи. В мотивите не се прави доказателствен
анализ на тези показания и връзката им с останалите доказателства. Това прави
постановения съдебен акт необоснован и следва да се приравни като липса на мотиви,
обосноваващо отмяна на присъдата.
1
Алтернативно на изложеното, правят искане Т. да бъде оправдан по обвинението. Не
е спазена процедурата на чл. 469-470 ГПК, регламентиращ назначаването на пазач на вещи
под запор. Подписването от Т. без да е изразил изричното си съгласие да стане пазач на
вещите, следва да се приеме, че той не е пазач. На стр. 3 от протокола за назначаване на
пазач, липсват имената на Т., от което да разбере, че е назначен за пазач на движимите
вещи. Свидетелят С. е заявила, че не е вписала реквизитите от протокола на стр.3, свързани с
пазенето на вещите. Поради това считат, че от обективна страна не е извършено деянието по
чл. 277 ал.2 НК, тъй като Т. не е бил назначен за пазач на запорираните вещи съобразно
изискванията на закона.
В процеса на администриране на жалбата, прокурорът бил уведомен, няма становище
по нея.
Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.
Прокурорът изрази мнение за неоснователност на жалбата, а присъдата като
правилна, законосъобразна и справедлива да се потвърди. Съдът правилно отчел всички
факти, установени по делото, взел под внимание и личността на дееца, правилно приложил
закона и определил наказание на минимума.
Защитата поддържа жалбата и основанията в нея и изрази несъгласие с наказанието. Отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която Т. да бъде признат за невиновен по
изложените съображения или делото върнато за ново разглеждане.
Подсъдимият Т. подкрепи доводите на защитника. Поиска молбата му да бъде уважена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Производството е образувано по общия ред, но след разпоредителното заседание е
постановено разглеждането му да продължи по глава 28 НПК. По искане на защитата е
разпитан свидетел – помощник съдебен изпълнител. След изслушване на съдебните прения
съдът постановил присъда.
По инициатива на ТБ“МКБ Юнионбанк“ АД, било образувано изпълнително дело
против Т.Т. и представляваното от него „Балканпласт“ ЕООД, за погасяване на парични
вземания. ТД НАП Бургас се присъединили към изпълнителното производство. То било
образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 12.06.2017 г. На 14 септември с.г.
пом. ЧСИ С., извършила опис на движими вещи и недвижим имот и е поставен
запор/възбрана върху тях. Били запорирани различни машини за преработка на пластмасови
изделия, подробно описани и индивидуализирани. Те били оставени на обв. Т., който се
подписал в протокол.
През 2017/18 год. били проведени три неуспешни процедури по публичната продан
на запорираните машини. На 15.01.2019 год. поземления имот бил закупен от С. чрез фирма.
В изградени халета се намирали запорираните машини, за които Т. помолил да останат на
2
съхранение известно време.
В периода 1 февруари – 16 март 2019 год., чрез различни лица, Т. успял да продаде
машините за скрап или на трети лица. На 2 април 2019 год. С. приел сградите, от които
липсвали складираните преди това машини.
По инициатива на банката, април- май 2019 год. била насрочена нова процедура за
публична продан. В разговор между ЧСИ М. и Т., последният заявил, че продал машините.
По възраженията на защитата. Тя оспорва факта на назначаване на Т. като пазач на
запорираните вещи поради неспазване изискванията на закона.
В т.1 л. 18-20 ДП, се съдържа протокола за опис на поставените под запор движими вещи,
изготвен на 14.09.2017 год. Като автор на протокола е посочен ЧСИ Т. М., но от разпита на
свид. С. се установява, че тя е била на терен и описала вещите. Няма спор за съдържанието
на протокола. Няма вписвания на стр. 3 от него – л. 19, гърба ДП. Бланката на протокола
изисква изрично изписване имената на лицето, на което се поверяват вещите за пазене,
неговите права и отговорности. Т. се е подписал в края на документа стр.4, л. 20 ДП, след
отметката „пазач“. Няма спор за поставения от него подпис, както и на другите присъствали
в момента на действието лица.
Възражението на защитата, че Т. не е бил назначен по определения от закона ред като пазач
на запорираните движими вещи, не е обсъдено. Пазачът има определени права и
задължения, визирани в закона. След като ЧСИ го определя за такъв, той е и длъжен да му
разясни този статут. Последните не могат да му се вменят като задължение, без той да има
ясното съзнание, че е назначен по реда на закона в това си качество. Обикновено длъжника
се определя за пазач- предава му се за пазене на веща/ите, но това не е задължително. При
отказ вещите могат да не бъдат оставени у него за престояване. Цялата тази процедура по
опис на вещите и оставянето им за пазене на някого, е изрично регламентирана в ГПК – чл.
469-470. Не са анализирани доказателствата в тази насока писмени и гласни, доколко Т. е
бил уведомен за оставяне за пазене на вещите, неговите права и възможности – до откаже
или приеме встъпването му като пазач. Не е поставен на анализ фактическите обстоятелства,
свързани с описа на движимите вещи и посочването му за пазач. От всичко посочено по
горе, пряко извлечено от изискванията на ГПК следва да се заключи, че определянето-
приемането на пазач на движими вещи е процес, в който всяка от страните има свои правни
възможности да вземе решение или позиция информирано и съзнателно. Затова и
съдържанието на протокола за тези правни действия има определено съдържание,
попълваното на което е гаранция за спазване на процедурата по определяне/назначаване на
който и да било за пазач, а с това и заключението към него, че е запознат с правата и
задълженията си като такъв. Безспорно протоколът не е изпълнен според изискванията на
закона. Като писмен документ съдържанието му е източник на случили се във времето
обстоятелства. Още повече, че упражняваната дейност на пазач, нарушаването на
задълженията им е свързано с наказателна отговорност. Пълното и точно спазване на
процедурата по ГПК за определяне/приемане за пазач на определен човек, е основополагащ
3
за извода наличието на такава фигура според изискванията на ГПК. Тази процедура не е
обсъдена обвързано с доказателствата по делото, а съдът е приел Т. за пазач. Какви са
последиците от подписването на протокола от Т. след отметка „пазач“ и следва ли това да се
приеме за пълно и точно изпълнение на процедурата по ГПК за конституирането му в това
качество, е останало извън обхвата на аналитичната дейност на съда. От обективна страна
чл. 277 ал.2 НК изисква едновременно да са налице запорирани вещи и назначаването на
определено лице за пазач и всичко това става по реда на ГПК. Наказателния закон не може
да бъде прилаган разширително. В мотивите на съда липсва анализ на доказателствата за
фактическата страна поведението на Т. и правните му задължения като пазач. А в това се
състои и обвинението против него, както и ангажиране на наказателна отговорност за
виновно поведение.
Основателно се явява възражението на защитата, че мотивите не отговарят на правния
стандарт и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК. Те са пълно и точно копие на
съдържанието на обвинителния акт. На стр. 39 гърба, са изведени изводи на съда относно
обективните признаци на извършено от Т. деяние. Дефинитивно, без да бъде подложен на
анализ описа на движимите вещи, съдът заключил, че Т. е назначен за пазач. Следва да се
отбележи, че автора на описа ЧСИ М., не е извършила на място действията по описа, а
нейния пом. ЧСИ. Тя не е имала физически контакт с обвиняемия и по силата на това не
може да назначи това лице за пазач. Този документ, както и конкретната работа на пом.
ЧСИ не са били подложени на анализ. Не са били анализирани и показанията на С. в
съдебното следствие. Не са обсъдени и нямат отговор възраженията на защитата в процеса
пред РС. А техните възражения са по съставомерни белези поведението на Т..
От всичко посочено за мотивите следва да се изведе единствен извод, че те не отговарят на
изискванията на закона за обективност, всестранност и пълнота. Като резултат на това не
може да се проконтролира аналитичната и фактическа дейност на съда, което е задължение
на надзорната инстанция. Следва да се приеме липса на мотиви по смисъла на чл. 348 ал.3
т.2 НПК.
Въззивна инстанция не може да пръв път да даде отговор на тези въпроси. Това
производство е двуинстанционно и всяка от страните следва да развие в пълна степен
процесуалната си дейност и въз основа на това съдът да изведе фактическите обстоятелства
и ответни на тях правни изводи, отнасящи се до обвинението против Т..
Присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са отстраними
при повторно разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т.2 НПК съдът
РЕШИ:
4
Отменя присъда 260071/11.05.2021 год. по НОХД №79/21г. по описа на Районен съд
Бургас.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал.2 НПК страните да се уведомят писмено за настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5