Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Асеновград, 30.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Асеновград,
трети граждански състав, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Стела Караманова
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2537 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл.
150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, за намаляване на
месечна издръжка, дължима на ненавършили пълнолетие деца.
Ищецът М.М.К., с постоянен адрес ***, чрез процесуалния си
представител адв. Н., моли да бъде постановено
решение, с което да бъде намален размера на издръжката, която е осъден да
заплаща на непълнолетния М.М.К., ЕГН ********** и Р.М.К.,
ЕГН ********** от 250 за всяко едно от децата на минималния размер за страната.
Твърди, че по гр. дело № 2733/2018 г. на
ПРС е определен месечен размер на издръжката за всяко едно от децата в размер
на 250 лв., като към определяне размера на издръжката ищецът е работил като
подземен миньор в рудник „Джурково“ с максимална работна заплата, а към датата
на подаване на исковата молба бил с прекратен трудов договор, и е подал
документи в НОИ за изчисляване на полагащата му се пенсия. Ищецът твърди, че няма
реализирани доходи, не е регистриран и като безработен. Присъдените суми за
издръжка за него счита, че се явяват прекалено високи, непосилни, а децата му
нямали специфични нужди, които да обуславят високия размер на издръжката, нито
пък страдат от заболявания, които налагат допълнителни средства за
лечение. Ищецът заявява, че живее
на квартира, няма имущество и се грижи
за родителите си.
В съдебно заседание моли
да бъде уважена изцяло претенцията му, която счита доказана с оглед събраните
по делото доказателства. Претендира разноски.
Ответниците, чрез пълномощника
си адв. К., оспорват изцяло предявения иск като
неоснователен. Твърдят, че размерът на издръжката е бил определен по силата на спогодба от 03.07.2018 г. по гр.дело
№ 2733/2018 г. по описа на РС Пловдив, като от датата на влизане в сила на
постановения съдебен акт е изминала една година. Към момента на подаване на
отговора на исковата молба се твърди ответниците да
са съответно на 17 годишна и 16 годишна възраст, като разходите им били
значително увеличени в последната година, с оглед промяната на икономическите
условия в страната и тяхната възраст. Твърди се, че за ищеца ответниците са единствени деца, а майката на ответниците има родено още едно дете, което е малолетно и
което издържа. Твърдят също, че ищецът е бил осигуряван на висок осигурителен
доход, което предполага по висок размер на получавана пенсия, към максималната
за страната. Твърди се също, че ищецът продължава да работи в Дърводелна в гр. Лъки без сключен договор. Оспорва се
твърдението, че ответниците нямат разходи за
извънкласни занимания. Молят исковете да се отхвърлят. В хода по същество
считат исковете неоснователни и недоказани със събраните доказателства, тъй
като в производството е установено, че разходите на децата са нараснали през
последната година, а бащата, който няма други задължения за издръжка на
ненавършили пълнолетие деца, с оглед доходите си, може да си позволи да заплаща
определения размер на издръжката. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски, представят списък на разноските.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235
от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е баща на
непълнолетните М.М.К., ЕГН ********** и Р.М.К., ЕГН **********,
видно от представените копия от удостоверения за раждане на децата.
От приложеното по делото
производство по гр.дело № 2733/2018 г. по описа на РС Пловдив е видно, че със
сключена между страните спогодба, одобрена от съда, е изменен определения със
съдебно решение размер на издръжка, дължима от ищеца на двете му деца, като е
определен размер на издръжката от 250 лв. за всяко дете.
Ищецът обосновава искането
си с настъпване на изменения на обстоятелствата при определяне на размера на
издръжката, тъй като е останал без трудови доходи, за което е приета
представената с исковата молба заповед за прекратяване на трудово
правоотношение.
От постъпилото писмо от
„Лъки Инвест-Джурково“ ЕООД, се установява, че при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца М.М.К.
е изплатено обезщетение, съгласно КТ, в размер на 6012,38 лв., което
опровергава твърденията му, че такова не е изплащано, тъй като нямал десет
години трудов стаж.
От постъпилото писмо на ТП на НОИ Пловдив е видно, че размерът на
получаваната от ищеца пенсия за осигурителен стаж и възраст е 1097,14 лв., като
са посочени и наложени удръжки върху пенсията, по заведено изпълнително дело.
Съдът приема сочения размер на пенсията на ищеца за действителен такъв, тъй
като, въпреки твърдението, че в последствие е налице изменение на размера на
пенсията, то доказателства в тази насока не се сочат, доколкото се представя
само страница втора от документ, с дата, доколкото се чете, от месец януари
2020 г., поради което и съдът не взема предвид същия при установяване на
фактите по делото, а този, посочен в приетия официален документ. Видно е от
приетите доказателства - писмо на ТП на НОИ от 10.01.2020 г., че на ищеца е бил
определен и първоначален размер на пенсия, в минимален размер на 219,43 лв.
месечно, като окончателният размер е посочен в цитираното по-горе писмо.
От разпита на свидетеля, доведен от ищеца, чиято заинтересованост съдът взе
предвид при преценката на показанията му, се установи, че ищецът последната
година не се е грижил за децата, като след определяне на размера на издръжката
не ги е взимал при себе си, а знае от него, че им купува дрехи и обувки, като
заплаща и размера на издръжката. Съдът прие истинни показанията на свидетеля,
които се кореспондират с останалия доказателствен
материал, но не прие истинни твърденията, че ищецът закупува дрехи и обувки на
децата, дава им средства и и изплаща редовно определената му издръжка. Горното
се опроверга от разпита на свидетелите на ответниците,
които съдът също обсъди, като отчете заинтересоваността им от изхода на делото,
поради роднинската връзка с ответниците и тяхната
майка, но прие истинни, доколкото бяха логични, категорични и без противоречия
между тях и останалите събрани по делото доказателства. Така от техните
показания се установи, че нуждите на децата от издръжка са нараснали, като
освен храна, учебници и помагала, с оглед специалността им компютърни
технологии, разноски за битови консумативи и наем се нуждаят и от средства за
спорт, за социални контакти, почивка и екскурзии, организирани от училището, в
което учат, които трудно се осигуряват от майката на децата, доколкото същата е
безработна и се грижи за малко дете. Дори последната година, поради липса на
средства, децата не са били на почивка. Ответниците
са ученици в ПГ „Цар Иван Асен ІІ“ Асеновград, като и двамата учат в
специалност компютърни технологии. Писмени доказателства в тази насока се
намират в приложеното производство. Установи се, че посещават фитнес, като имат
желание и за други извънучилищни форми на обучение, но нямат финансовата
възможност за това, като дори липсата на средства е принудила ответникът Михаил
да преустанови посещение на обучение по народно пеене.
За
да обоснове необходимост от изменение на издръжката ищецът твърди,че доходите
му са се изменили, а децата нямат нужда от средства, извън обичайните и необходими
им за училищни разходи, тъй като не посещават извънкласни занимания. При така
събраните по делото доказателства съдът приема, че не е налице трайна и
съществена промяна в обстоятелствата, която да доведе до необходимост от
изменение на размера на присъдената издръжка за ответниците
от 250 лв. на минимален размер, определен от закона, от 152,50 лв.
От
представените по делото доказателства се установи доход на ищеца в размер на
1097,14 лв. месечно, както и получено обезщетение в размер на 6012,38 лв.,
което, съпоставено с представените по приложеното дело доказателства за доходи
в нетен размер средно месечно от 1026 лв., съгласно приложеното удостоверение
от „Лъки-инвест Джурково“ ЕООД за период от
дванадесет месеца от месец април 2017 г. до месец март 2018 г., не обуславя
извод за трайно и съществено намаляване на размера на доходите на ищеца. Намалянето на доходите му е било временно, като към момента
няма трайно и съществено изменение на това релевантно обстоятелство.
От
представеното удостоверение за декларирани данни от Община Лъки, по отношение
на ищеца, се опровергават и твърденията му за липса на имущество, тъй като
видно от същото притежава лек автомобил и товарен автомобил. Не се доказаха
твърденията на ищеца и за разходи за квартира, нито, че има разходи за издръжка
на родители. Последното, дори да бе доказано, доколкото децата са правоимащи от първи ред, то не влияе върху задължението за
издръжката им.
Доказа
се също, че не само, че децата имат нужда от средства за извънучилищни
занимания, а и са преустановили посещенията си в избрани от тях такива, поради
липса на средства. Поради това и това твърдение на ищеца остана
недоказано.
При
така събраните и анализирани доказателства и установените с тях релевантни за
делото факти, съдът приема, че не е налице твърдяната съществена и трайна
промяна на обстоятелствата от постановяване на протоколно определение от 03.07.2018
г. по гр. дело № 2733/18 г. по описа на РС Пловдив, с което е одобрено
споразумение за изменение на размера на присъдената на ответниците
издръжка, платима от ищеца, като е определен размер на дължимата издръжка на ответниците - децата М. и Р., по отношение на възможностите
на ищеца да дава издръжка за децата.
С
оглед липсата на събрани по делото доказателства, с които по несъмнен и
категоричен начин ищеца да докаже трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, относно размера на доходите си и необходимите му разходи, обуславящи
занижаване на размера на издръжката за децата, съдът прие, че такава промяна
във възможностите на ищеца да дава издръжка не е настъпила и не следва да бъде
намаляван размера на вече определените месечни издръжки на неговите
непълнолетни деца. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде осъден ищеца да заплати направените
разноски в производството от ответниците, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, съобразно представените доказателства за направени такива в
размер на 320 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължима
държавна такса върху така претендирания намален
размер на издръжките, който не е бил събран при завеждане на иска, а е дължим в
размер на 280,80 лв.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. Е.Н., срещу М.М.К.,
ЕГН ********** и Р.М.К., ЕГН **********, със съгласието на майка им Ш.Д.
Тасева, ЕГН **********,***, иск за изменение на размера на присъдена със
съдебно определение за одобряване на спогодба от 03.07.2018 г. по гр. дело № 2733/18
г. по описа на РС Пловдив, месечна издръжка, която е осъден М.М.К. да заплаща на своите ненавършили пълнолетие деца, като
бъде намален определения размер от 250 лв. (двеста и петдесет) лева на 152,50
лв. (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки) за всяко от децата.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на М.М.К., ЕГН ********** и Р.М.К., ЕГН **********, със
съгласието на майка им Ш.Д. Тасева, ЕГН **********,***, сумата от 320 (триста и
двадесет) лева направени разноски по делото.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН **********,***, да държавна такса по
делото в размер на 280,80 лв. (двеста и осемдесет лева и осемдесет стотинки) по
сметка на РС Асеновград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: