Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 19.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 15708 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 172033/22.07.2019г. по гр.д. № 16234 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав е
признато за установено, че И.М.А., ЕГН
********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150
от Закона за енергетиката вр. с чл. 200 вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и
чл. 318 от ТЗ заплащане на сумите,
както следва: сумата от 2573,54лв, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -27.12.2018г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 в гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г..; сумата
от 33,60лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -27.12.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент №4 в гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 80903/2018г. на Софийски
районен съд, като И.М.А., ЕГН **********
с адрес: *** е осъдена да заплати на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** разноски по исково
дело и по заповедно дело в размер на 686,48лв.,
отхвърлени са като неоснователни са
исковете за горницата над 2573,54лв. до предявения размер от 2791,57лв. и за
горница над 33,60лв. до предявения размер от 34,56лв., както и исковете за обезщетение
за забава на плащането на главниците в размер на 402,53лв. за плащането на топлинната
енергия за периода от 14.09.2016г. до 17.12.2018г. и за 5,79лв. за плащането на
възнаграждението за дяловото разпределение на енергията за периода от
30.12.2015г. до 17.12.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 80903/2018г. на Софийски районен съд, като Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** е осъдена да
заплати на адвокат К.Б.представлявала
безплатно ответника по делото И.М.А.,
ЕГН ********** възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 19,39лв.
С Определение от 11.10.2019г. по гр.д. № 16234
по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
156-ти състав е отхвърлена молбата
адв. Билева като пълномощник на И.А. за изменение на решението в частта
за разноските като й се присъди горницата над
19,39лв. до 88,63лв. като възнаграждение за процесуално представителство
безплатно на ответника по исковото дело
и молбата на Адвокатско съдружие” С.к.” за изменение на решението в частта за
разноските, като му се присъдят 69,82лв.
по заповедно дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5136005/15.08.2019г.
по регистъра на СРС от ответника по исковете И.М.А., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочила е,
че неправилно било прието че не е извършен реален отчет, че при
извършена проверка водомер било установено че не е пломбиран, както и че следва
да се начислява енергия като за 3-ма потребители в имота. В сградата не се
ползвала топлинна енергия за отопление и такава не следвало да се начислява,
вкл. и за сградна инсталация. В имота нямало радиатори, оспорила всички документи.
Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение за оказана правна
помощ безплатно. Претендирала е разноски.
Срещу така постановеното
Определение е депозирана частна жалба
вх. № 5178828/30.10.2019г. по регистъра на СРС от Адвокатско съдружие „С.к.”
като пълномощник на ответника по исковете
И.М.А., ЕГН ********** в частта, в която е отхвърлена молбата му по чл.248
от ГПК за изменение на решението в частта за разноските като му се присъди
69,82лв. за безплатно процесуално представителство на длъжника по заповедно
дело. Посочила е че определението е неправилно. Възнаграждението от 69,82лв. му се дължало за оказана безплатна
правна помощ в заповедното дело. Принципната възможност за присъждане на
разноски на длъжника в заповедно дело била призната с ТР № 4/2013г. на ОСГНК на
ВКС, в случая предпоставки за присъждане на такова били установени.
Въззиваемият-
ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** е оспорило жалбите. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски
по делото.
Третото лице помагач на страната на ищец – „Н.”ЕАД не е изразило становище
по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2007384/20.03.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу И.М.А.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи
заплащане на сумите, както следва: 2791,57лв, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението -27.12.2018г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 в гр. София, ж.к. „******за
периода от от 01.05.2015г. до 30.04.2018г..; сумата от 402,53лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 14.09.2016г. до 17.12.2018г.; сумата от 34,56лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -27.12.2018г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент №4 в гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.11.2015г. до 30.04.2018г.,; сумата от 5,79лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
възнаграждението за дяловото разпределение на енергията за периода от
30.12.2015г. до 17.12.2018г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
80903/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответникът е собственик и потребител на топлинна енергия в имота,
потребил енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните
били обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите. Оспорил е
поради прекомерност претенцията на ответника за разноски.
Ответникът И.М.А., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навела е твърдения, че е
собственик и ползвател на имота, няма основание на което да дължи сумите, а и
те са погасени по давност.За имота
имало учредено вещно право на ползване
за ІІІ-то лице. Иск за суми за дялово разпределение и за лихва за забава
за плащането му бил недопустим защото заповедта не сочела тези суми, отделно
това вземане принадлежало на топлинния счетоводител и недопустимо било да се
предяви от ищеца, защото било чуждо право. Не била изпаднала в забава, не била
уведомявана за задълженията. Претендирала е разноски, процесуалният й
представител е претендирал възнаграждение като оказал безплатна правна помощ на
ответника по делото.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Н.”ЕАД е
подкрепило исковете. Посочило е че задължения са начислени само за горещо
битово водоснабдяване, в имота нямало узаконен водомер и това била причината да
се начисли на база брой ползватели.
По делото е приложено заповедно
дело № 80903/2018г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. № 3100231/27.12.2018г., със заповед от 08.01.2019г. районният съд е разпоредил И.М.А., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** сумата
от 2791,57лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -27.12.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 4 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г..;
сумата от 402,53лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 14.09.2016г. до
17.12.2018г.; сумата от 34,56лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -27.12.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент №4 в гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.11.2015г. до 30.04.2018г.,; сумата от 5,79лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
възнаграждението за дяловото разпределение на енергията за периода от
30.12.2015г. до 17.12.2018г., както и съдебни разноски от 114,69лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 21.01.2019г., на 04.02.2019г. е подал възражение срещу заповедта
като е претендирал разноски – 360лв. за възнаграждение за адвокат,
представлявал го безплатно по делото, като е представил договор за правна помощ
от 24.01.2019г. уговарящ такова със „С.к.” Адвокатско съдружие, на
21.02.2019г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта
и на
20.03.2019г. заявителят е представил такива.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт №
122/14.11.2006г. съставен от нотариус М.И., рег. № 260 на Нот.К., съгласно
който на 14.11.2006г. С.Д.Х.е учредила на М.Г.А.вещно право на ползване върху апартамент №4 в гр. София, ж.к. „******пожизнено,
като е продала собствеността върху същия имот на И. М.А..
По делото е приета
молба-декларация от 12.12.2006г., носеща подпис за ответника, съгласно която
ответникът е поискал от ищеца да открие партида на негово име за имот апартамент №4 в гр. София, ж.к. „******като
е посочила, че имотът ще се ползва от
семейството й, което се състои от 3 членове
и ще заплаща енергията за горещо битово водоснабдяване на прогнозна месечна
база от 6 куб.м., предишен титуляр на партида е С.В.Г..
По делото са приети Протокол от
10.11.2003г., договор от 20.11.2003г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.
София, ж.к. „******са избрали и възложили на
Нелбо Инженеринг”ООД срещу
възнаграждение извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи в сградата за
ап. 4 е посочено, че обем на имот е 200
кубика. И членове на семейството са 3 –ма, за което е положен подпис от С.В.Г..
Прието
е извлечение от сметки, съставено от ищеца сочещо, че ответникът му дължи
процесните суми.
Приети са протоколи за отчет на
уреди в имота, носещи подпис положени за ответника като потребител, съгласно
които отчет на уреди е направен на 23.04.2016г., на 07.05.2017г., като е
констатирано, че водомер в имота е без пломба, ползватели са 3 бр. лица, на
07.05.2017г. е заявено, че ползвател е 1 бр. лице.
Приет е констативен протокол от
19.05.2018г. носещ подпис за управителя на ЕС и на топлинния счетоводител,
съгласно който процесния имот е необитаем.
Приети са изравнителни сметки,
съгласно които за имота е начислена енергия само за горещо битово
водоснабдяване на база брой ползватели – 3 лица.
По
делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че по изравнителните сметки в имота
няма радиатори, не е начислявана енергия за отопление, вкл. и за сградна
инсталация, начислена е енергия само за битово горещо водоснабдяване за 3 лица,
дялово разпределение е направено по правилата на Наредбата за топлоснабдяване
при условията на неосигурен достъп за отчитане на уреди/неузаконен водомер , реално
потребена енергия в имота била на стойност от 2791,52лв. за периода от
01.5.2015г. до 30.04.2018г. По фактури за периода от 01.05.2015г. до 30.11.2015г. начислена сума била 217,98лв.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, с което
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
топлинния счетоводител е посочило,
че за процесния
период няма данни начислени суми да са
платени, начислена сума за възнаграждение за дялово разпределение на енергията
е 34,56лв.
За постановеното решение
ответникът е уведомен на 07.08.2019г., на 13.08.2019г. е подадена молба по чл.
248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските като се присъдят горницата над 19,39лв. до
88,63лв. разноски за възнаграждение за адвокат, представлявал я безплатно по
исковото дело № 16234/2019г.. Посочено е, че искането било за 457лв. по исковото дело и с оглед на изхода по делото
припадащото се възнаграждение било 88,63лв. На 13.08.2019г. е подадена молба и
от С.к.” за присъждане на адвокатско възнаграждение от 69,82лв. за безплатно процесуално представителство на длъжника
по заповедното дело. Посочило е, че
представлявало безплатно длъжника по заповедното дело, възнаграждението което
претендирал било 360лв. и с оглед на изхода по делото му се дължало 69,82лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд е постановил решение по искове
за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение като е съобразил твърденията
на ищеца за фактите на които основава претенциите си.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за
възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответникът е бил
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм) и чл. 153 от
ЗЕ в апартамент № 4 в гр. София,
ж.к. „******. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В
случая приетите по делото нотариален акт, молба-декларация , извлечения от
сметки установяват, че имотът е бил собственост на ответника през процесния
период, като независимо от учреденото върху него вещно право на ползване за
ІІІ-то лице след учредяване на същото ответникът е подал молба-декларация за
откриване на партида на негово име за имота, заявявайки, че той и 3-членното му
семейство ще го ползват. Така установените факти и по съображения изложени
по-горе съдът приема че установяват
валидно възникнало правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия в имота.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване
по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно
наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема,
че от събраните по делото доказателства - неоспорени протоколи за отчет на уреди ви имота,
изравнителни сметки и от
заключението на съдебно- техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.
за имота потребената енергия е на стойност от 2791,52лв. Тази енергия е
начислена само за горещо битово водоснабдяване в имота при условията на
установения по делото непломбиран водомер в имота и 3 броя ползватели на същия.
Протоколите за отчет на уредите в имота през 2016г. и през 2017г. носят подпис
за ответника като потребител, поради което и са му противопоставими за
неизгодни факти, сочени в него. Същите сочат, че водомер в имота не е
пломбиран, по делото не е установено в последствие водомер да е узаконен,
поради което и съдът приема, че основание за начисляване на топлинна енергия за
горещо битово водоснабдяване на база брой ползватели в имота е установено по
делото. Броят на потребителите в имота е посочен от ответника пред ищеца с
молбата му декларация от 2006г, не е установено в последствие ответникът да е
заявил друг брой потребители пред ищеца, поради което и правилно начислени суми
са за 3-ма потребители. Правилно районният съд е съобразил възражението на
ответника за недължимост на суми поради погасяването им по давност за периода от
01.05.2015г. до 30.11.2015г. със сумата от 217,98лв.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответника за погасяване на останалите задължения – тези за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г., които са в
размер на 2573,54лв., поради което и
правилно районният съд е уважил иска за тази сума.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията :
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2003г., изравнителни сметки, че за процесния период разпределението
на дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач срещу
възнаграждение по договор, сключен с етажните собственици на сградата. При така
установеното съдът приема, че правото за получи възнаграждение за това
разпределение принадлежи на третото лице –помагач. Същото е изрично уговорено в
договора , като това съответства и на общите принципи на правото. По делото не
е установено ищецът да е придобил това
вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема че иск за
плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за обезщетение
за забава на плащането му е неоснователен. Забраната за претенция на чуждо
материално право е императивна и за приложението й съдът следи служебно без да
е нужно нарочно оплакване във въззивната
жалба. Уговорки в договор по който ответникът, съответно ІІІ-то лице помагач не
е страна, не могат да ги обвържат. Те не са от естество да обосноват извод за
принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси
плащането му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в
която е уважил иска за главница от 33,60лв. и следва да се отмени и иск за тези
суми следва да се отхвърли.
По частната жалба срещу Определението по чл. 248 от ГПК:
В случая по делото е установено,
че в заповедно дело длъжникът е бил представляван от адвокат от адвокатско
съдружие, с която е сключил договор за правна помощ и съдействие, която да се
оказва безплатно. В хода на заповедното дело длъжникът има право да претендира
направените от него разноски и същото е признато с ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая длъжникът чрез адвокат е депозирал
възражение, с което е посочил основания, на които твърди недължимост на сумите,
поради което и на адвокат, оказал му безплатна правна помощ се дължи
възнаграждение от 66,56лв. Същото е определено с оглед на изхода по
делото пред СРС, при съобразяване направеното възражение за прекомерност от
ищеца, което съдът приема за основателно, защото сложността на делото е ниска,
както и при съобразяване на размерите на минималните адвокатски възнаграждение
по Наредба № 1/2004г. в редакцията й , приложима за случая. За тази сума
молбата по чл. 248 от ГПК е следвало да се уважи в останалата част правилно е
приета за неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно
уважената част от исковете, при съобразяване че ответникът е бил представляван
в заповедно дело и исково дело пред двете инстанции безплатно от ангажирани от него адвокати на основание на чл. 38 от
ЗАдв..
При така възприето решението на
СРС в частта в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 8,84лв. следва да се отмени.
На адв. Билева следва да се
присъди възнаграждение за исково производство
пред СРС в размер на още 0,97лв. при
съобразяване на присъдено от СРС възнаграждение , както и че начин на
определянето му на същото не е оспорено от страната.
На Адвокатско съдружие „С.к.следва
да се присъди възнаграждение за безплатно представителство на длъжника по
заповедно производство сумата от още 3,55лв.
при съобразяване на изхода на делото по исковете пред въззивния съд. Следва да
му се присъдят и разноски за производство пред СГС по частната жалба в размер
на 15лв. за държавна такса и банкова
такса за превода й по сметка на съда.
За въззивното производство
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за
държавна такса и банкова такса за превода й от общо 0,67лв. по въззивната жалба.
На адв. И. за производство пред
СГС, в което е представлявал безплатно въззивника следва да се присъди
възнаграждение от 5,32лв. Въззиваемият
е направил своевременно възражение за прекомерност на това възнаграждение,
сложността на делото и цената и интереса по делото не предпоставят определяне
на възнаграждението от по-голяма база от минималното възнаграждение по Наредба
№1/2004г.
На въззиваемия не се следват
разноски за производство пред СГС. Претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не е основателна. Това е така, защото процесуално
представителство от юрисконсулт в производство пред СГС, което да обоснове
извод, че на въззиваемия се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
не е осъществено. Депозирана е само молба от 11.11.2020г., която е бланкетна и
не може да обоснове такъв извод.
На третото лице помагач не се
следват разноски съоразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 172033/22.07.2019г. по гр.д. № 16234 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в частта, с която е признато за установено, че И.М.А., ЕГН ********** с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 200 вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 318 от ТЗ заплащане на сумата от 33,60лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -27.12.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент №4 в гр. София, ж.к. „******за
периода от от 01.12.2015г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 80903/2018г. на Софийски районен съд, и в
частта, с която И.М.А., ЕГН ********** с адрес: *** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** разноски по исково
дело и по заповедно дело в размер на
8,84лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу И.М.А., ЕГН ********** с адрес: *** с
правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че И.М.А., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 200 вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 318 от ТЗ заплащане на сумата от 33,60лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -27.12.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент №4 в гр. София, ж.к. „******за
периода от от 01.12.2015г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 80903/2018г. на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН ********** на основание на чл. 78,
ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв сумата от 0,97лв. (деветдесет и седем стотинки), представляващи възнаграждение
за безплатна правна помощ, оказана на
длъжника И.М.А., ЕГН **********
по исково дело на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172033/22.07.2019г. по гр.д. № 16234 по описа за
2019г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение от 11.10.2019г. по гр.д. № 16234
по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
156-ти състав в частта, с която е отхвърлена молбата Адвокатско съдружие” С.к.” за изменение на
решението в частта за разноските, като му се присъдят 66,56лв. по заповедно дело и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 172033/22.07.2019г. по гр.д. № 16234 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в частта за разноските на
основание на чл. 248 от ГПК, като ОСЪЖДА
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** да заплати на Адвокатско
съдружие „С.к.”, Булстат ******с адрес: гр. София, ул. ******офис П на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал.2 от ЗАдв сумата от 66,56лв.
(шестдесет и шест лева и 0,56лв), представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана на ответника И.М.А., ЕГН ********** по заповедно дело № 80903/2018г. на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.10.2019г. по гр.д.
№ 16234 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** да заплати на Адвокатско
съдружие „С.к.”, Булстат ******с адрес: гр. София, ул. ******офис П на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал.2 от ЗАдв сумата от още 3,55лв.(три
лева и 0,55лв), представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана на длъжника И.М.А.,
ЕГН ********** по заповедно дело № 80903/2018г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** да заплати на Адвокатско
съдружие „С.к.”, Булстат ******с адрес: гр. София, ул. ******офис П на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 15лв. (петнадесет лева), представляващи съдебни разноски за
производството по частната жалба пред СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** да заплати на И.М.А., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 0,67лв.(шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** да заплати на адвокат Н.И.И., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв
сумата от 5,32лв. (пет лева и 0,32лв),
представляващи възнаграждение за безплатна
правна помощ, оказана на ответника И.М.А.,
ЕГН ********** по исково дело на
Софийски градски съд.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„ Н.”ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.