Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. Габрово, 28.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четвърти февруари, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 295 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-2090 от 1.12.2021 г., подадена от Г.Г.Д.,***,
ЕГН: **********, чрез адв. И.Х. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0892-000231 от 13.11.2021 г., с
искане за нейната отмяна.
С процесната Заповед на
жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване
регистрацията на МПС /л.а. Мерцедес с рег. № ******/ за срок от 6 месеца.
Мотивите за издаването на акта са
следните:
На 13.11.2021 г., около 20.20
часа, в гр. Габрово, на ул. „***“ в посока ул. „***“, същия управлява така
посоченият лек автомобил след употреба на наркотични вещества и техни аналози,
а именно – опиати, което е установено с техническо средство Дръг чек тест 5000,
инв. № 0025. На водача е издаден и талон за медицинско изследване №
070012/13.11.2021 г.
За същото нарушение на
жалбоподателя е съставен и АУАН № 465070 от същата дата, като поведението му е
категоризирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.
второ от ЗДвП.
С жалбата се оспорва приетата за
осъществена от административния орган /АО/ фактическа обстановка, а именно – че
жалбоподателят, като водач на посоченото МПС е управлявал същото след употреба
на наркотични вещества. В жалбата се твърди, че на процесната дата той страдал
от силно главоболие, поради което изпил едно хапче „***“, което съдържа кодеин
фосфат. При направения му полеви тест за употреба на наркотични вещества,
техническото средство е установило наличието на опиати, но това е станало
поради съдържанието на това вещество в поетия медикамент, което било обяснено
от Д. на проверяващите и самото лекарство им било показано, но те не взели тези
обяснения предвид и съставили АУАН, както и процесната Заповед. Жалбоподателят
оспорил показанията на техническото средство и получил издадения му талон за
медицинско изследване, като веднага отишъл
да даде кръвна проба, но към момента на подаването на жалбата резултатът
от нея все още не бил налице. Заповедта е издадена преди да е излязъл
резултатът от кръвната проба, въпреки че според сочената правна норма при
наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи“. В
хипотези, като процесната, когато лицето е оспорило данните от техническото
средство, е удачно преди налагането на ПАМ да се изчака резултата от тази
проба, който е по-достоверен и едва след това да се предприемат действия по
налагане на ПАМ, ако и този резултат е положителен.
Жалбата е редовна и допустима,
като подадена от заинтересовано лице в законния срок против подлежащ на съдебно
оспорване пред Административен съд Габрово ИАА, поради което следва да се
разгледа по същество след насрочване на делото в о.с.з. с конституиране и
призоваване на страните.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б., преупълномощена,
която поддържа депозираната жалба.
За ответната страна се явява
юрисконсулт Савчева, която оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В съставения АУАН, цитиран в нея, е посочено нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. второ от същия нормативен акт, според който текст на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като в случая описанието на
фактическите мотиви за налагането на
мярката съответства на хипотезата на тази норма.
С оглед горното съдът намира, че процесната
Заповед е фактически и правно мотивирана, като от съдържанието й става ясно по
каква причина се налага ПАМ, а описанието на релевантните факти съответства на
хипотезата на правната норма, цитирана от
административния орган като нормативно основание за налагането й.
Мярката има превантивен и
преустановителен характер и не се изисква към момента на налагането й да е
доказано по безспорен начин нарушение на ЗДвП. Това би било и нелогично с оглед
процедурата и необходимостта от време, докато бъде решен „въпросът за
отговорността“. Предназначението на процесната ПАМ е с
превантивен характер, целта е да се осуети възможността на дееца да
извърши други нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно
наказание. Административният
акт, с който се прилага мярката, предхожда наложено на адресата
административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция /НП/, като двата
акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.
Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни
последици. Различна са както процедурата, така и изискванията за издаването им. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение, като двата вида мерки могат да
се кумулират, макар и не в общ АА, но те съществуват самостоятелно, разделно
една от друга. Административнонаказателната
отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно
неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за
обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането
на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова
тя не е средство за реализиране на правна отговорност. /В този
смисъл, напр., Решение № 5226 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8650/2015 г., VII о./
АУАН е редовно съставен, в тази
връзка, поради което следва да бъде приложена обвързващата доказателствена сила
на акта, призната по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но това не означава, че
фактическата предпоставка за налагането на мярката – нарушението, не може да се
установи и по друг начин, с помощта на други относими и допустими доказателства
в обхвата на административния процес. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически
факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е
установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя, а наличието
на такова нарушение с посочена нарушена правна норма е цитирано в самата
Заповед и е въпрос на доказване в рамките на административния процес, което се
реализира с всякакви допустими и относими доказателства. Дали е налице,
едновременно с това, и основание за носене на административнонаказателна или
наказателна отговорност, които могат да се изключат по различни причини, не е
относимо към настоящия административен процес и това е законодателно решение.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по т.1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи
и на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите
за контрол по този закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са
секторите Областните дирекции на МВР на територията на съответната област.
Съответно ръководителят на ОД на МВР – Габрово – директорът на същата, със
Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г., на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е
определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените правни
основания, сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 1 от този
закон. Съгл. т. 1.10 и 1.11 от тази
Заповед на назначените по график за оперативни дежурни в ОД и в РУ при ОД на
звено „Пътен контрол“, какъвто е авторът
на процесния ИАА, е възложено налагането на процесната ПАМ за нарушение на
ЗДвП. В заключение въз основа на така изложеното съдът намира, че процесният
ИАА е издаден от оправомощен орган, притежаващ както материална, така и
териториална компетентност, с оглед местоизвършването на нарушението.
Материалноправните предпоставки за
прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП изискват да
е установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или употреба
на наркотици, като в случая се прилага втората хипотеза.
За да се установи наличието или
липсата на това нарушение, като предпоставка за прилагането на ПАМ и елемент от
хипотезата на приложената правна норма, съдът взе предвид събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност.
По делото е приложена Докладна
записка на младши инспектор Д.С.от 15.11.2021 г., свидетел по съставения и
приложен към преписката АУАН, в която се описва релевантната фактическа
обстановка, която не противоречи с описанието, съдържащо се в ИАА. При
направените тестове пробата за алкохол е излязла отрицателна, но тази за
наркотици се оказала положителна за опиати, поради което на Д. бил издаден
талон за изследване № 070012, подписан лично от него. Водачът бил съпроводен до
болницата, където дал кръв за химичен анализ пред медицинско лице.
Жалбоподателят на практика и не оспорва отразените в процесната Заповед факти.
Защитната му теза се изразява в това, че така отчетеният резултат се дължи на
поето от него лекарство, а не че такъв резултат не е бил установен. Това той е
съобщил в писмено сведение от 13.11.2021 г., приложено към преписката.
Приложеният към административната
преписка Талон за изследване е представен под формата на ксерокопие, но същото
е с нечетливо съдържание. По тази причина с Определение № 1119 от 8.12.2021 г.
съдът е дал указание на ответната страна, че следва да приложи четливо надлежно
заверено копие на този документ, в противен случай той ще бъде изключен от
доказателствения материал. Повторно същото указание е дадено в о.с.з. от
26.01.2022г. Такъв не е представен в проведените след това две открити съдебни
заседания, поради което съдът следва да счита, че не е налице и, съответно, не
е спазена процедурата по изследване на място от контролните органи.
В тази връзка по делото са
приложени следните доказателства:
От лист за преглед на пациент,
издаде на 13.11.2021 г. от д-р Г. при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, Габрово ,
видно, че Д. се е явил за преглед в 21.17 ч. и е напуснал в 22.02 ч., като не
съобщава за придружаващи заболявания. В анамнезата е вписано, че е взел
таблетка Солпадеин за главоболие и при проверка от патрул на МВР след направен
му тест за наркотици е установено наличието на опиати. Следва да се посочи, че
анамнезата не е доказателство за отразените в нея факти, тя съдържа твърдения
на самия пациент. В описанието на обективното състояние е отразено, че
температурата и кръвното налягане са нормални, налице е ясно съзнание,
контактност. Взета е кръв за наличие на наркотични вещества.
Към делото е приложена и съдебна
химикотоксикологична експертиза по ДП № 1752 ЗМК 624/2021 г. по описа на ОД на
МВР – Габрово, с изх. № 11-9377 от 1.12.2021 г. Същата е изготвена от магистър
химик Р.К.и проф. В.А./съдебен токсиколог/ при ВМА, Химикотоксикологична
лаборатория. Задачата на експертите е била да се определи дали има наличие на
наркотични вещества в представените за изследване кръвни проби и урина, иззети
на 13.11.2021 г. от лицето Г.Г.Д. *** и ако има - да се определи вида и
концентрацията им. Лицето е съобщило за поемане на Солпаедин на същата дата в
периода между 17.20 – 18.00 часа, за което не е налице лекарско предписание и
отрича наличието на заболявания. Направеният му тест за равновесие е
отрицателен. Взетите проби отговарят на изискванията за токсикологично
изследване в ХТЛ-ВМА. В кръвната проба на лицето не се установяват
тетрахидроканабионол/метаболити, метадон, кокаин, амфетамини, метамфетамини,
екстази, барбитурати, бензодиазепинкодеин, морфин и 6-моноацетилморфин. Във
взетата проба от урина резултатът е положителен за опиати, отрицателен за
останалите посочени вещества, като масспектрално в предоставената проба се
идентифицира кодеин, парацетамол и метаболит, кофеин, никотин и метаболити. От
извършеното изследване се установява в заключение присъствието на наркотично
вещество – кодеин в урината, което е сред веществата с висока степен на риск,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Установено е и
присъствието на лекарствено вещество от групата на нестероидните
противовъзпалителни – парацетамол. В заключението е посочено, че кодеинът е
наркотично вещество от групата на опиатите с изразен антивирусен ефект, което
се прилага в комбинирани препарати с аналгетично действие, напр. Паракофдал,
Седалгин и др. Самостоятелно е класифициран в Списък II на Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и се отпуска
на жълта рецептурна бланка. Когато влиза в състава на комбинирани лекарствени
продукти в доза до 50 млгр, същият не се контролира и може да се отпуска без
лекарско предписание, в зависимост от регистрацията на конкретния лекарствен
продукт. В комбинация с идентифицираните в урината на лицето парацетамол и
кофеин същото вещество е част от препарата Солпадеин, който се отпуска също
свободно.
От изложеното по-горе настоящият
съдебен състав намира, че не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят
е употребил наркотично вещество и е управлявал МПС на процесната дата под
въздействието на такова. В кръвната проба на водача не са открити наркотични
вещества, вкл. кодеин. Такова е открито единствено в пробата от урина и то
съвместно с други вещества, влизащи в състава на посоченото от жалбоподателя
лекарство Солпадеин, което не е продукт, след приема на който се забранява
шофиране на автомобил. С оглед така изложеното съдът счита, че от обективна
страна не е установено по несъмнен начин осъществяването на хипотезата на
чл.171, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП – МПС да
е било управлявано на посочената дата и час и в посоченото населено място от
жалбоподателя след употреба на наркотични вещества, поради което неправилно му е
наложена процесната мярка.
С оглед на така изложеното
процесната Заповед се явява издадена в несъответствие с материалния закон и при
съществено противоречие с процесуалните правила – при неизяснена по несъмнен
начин фактическа обстановка, поради което подадената против нея жалба се явява
основателна.
В тази връзка основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
деловодни разноски, което е направено своевременно, още с депозираната жалба. В
полза на страна следва да се присъди платена държавна такса в размер на 10.00
лв., както и договорен и платен адвокатски хонорар на стойност 400.00 лв.,
чийто размер не се явява прекомерен. Страните не са задължени да договарят само
минималните размери, предвидени в Наредбата за адвокатски възнаграждения, а
така договореният не надхвърля значително постановения в нея минимум.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0892-000231 от 13.11.2021 г.,
издадена от мл. инсп. М.Е.С.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Габрово, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на
жалбоподателя Г.Г.Д. ***, с ЕГН: **********, е наложена принудителна административна
мярка - прекратяване регистрацията на МПС /л.а. Мерцедес с рег. № ******/ за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
вътрешните работи - Габрово, да заплати на Г.Г.Д. ***, с ЕГН: ********** деловодни
разноски в размер на 410.00 /сто/ лв., съставляващи 10.00 лв. платена държавна
такса и 400.00 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/