Решение по дело №12906/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 07.11.2019 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА Н.

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12906 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310 ал.1, т. 1 от ГПК.

Производството е по реда на чл. 310 ал.1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 344, ал.1, чл. 128, т.2 и чл.225 от Кодекса на труда. Образувано е по искова молба на Ю.Н.М., ЕГН ********** адрес: *** против ДП „Т.С.И В.“***, ЕИК 1308471160035, представлявано от директора Инж. Муталиб Шевкет Муталиб при ДП „Т.С.И В.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Главния директор Божидар Н. Джелебов, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна;

- с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа на ищеца;

- с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периода от 26.06.2018г. - датата на последно прекратяване на осигуряването до 26.12.2018г. - крайната дата на 6-месечния срок, в размер на 1277,38 лв.

- с правно основание чл. 128, т.2 от КТ да бъде осъден ответника да  заплати на ищеца, сумата от 1185.73 лв., представляваща неизплатени възнаграждения за месеците март, април, май и юни 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба се твърди, че от 17.07.2013 г. ищецът работи в ответното дружество, като пазач - невъоръжена охрана, с място на работа - строителен район - Варна. Още от постъпването му на работа бил с намалена трудоспособност, инвалидизиран с решение на ТЕЛК от 21.04.2003 г., поради влошаване на зрението през 2003 г. С Решение на ТЕЛК № 03908 от 153/29.09.2016 г. бил преосвидетелстван след НЕЛК, с водеща диагноза „Дегенеративна миопия“, с противопоказни условия на труд: тежък физически труд и вдигане на тежести, опасност от очен травматизъм. В мотивите на същото решение е отразено, че може да изпълнява настоящата длъжност – пазач невъоръжена охрана. На 25.06.2018 г. му била връчена Заповед № РД-0940/18.06.2018г. за прекратяване на трудов договор №84/17.07.2013г., сключен между него и ответното дружество, считано от 26.06.2018 г., с посочени в заповедта причини за прекратяване на трудовото правоотношение: трайно намалена работоспособност и правно основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Излага, че работодателят му е знаел за намалената трудоспособност, за което свидетелства и намаленият размер на ДОД, поради и което посочената причина в заповедта не е нововъзникнала, а е била налична при сключването на трудовия договор, а отделно от това не води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. В евентуалност твърди, че съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 от КТ, работодателят може да го уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, като преди уволнението се взима мнението и на трудово-експертната лекарска комисия, съгласно чл.333, ал.2 КТ. Поради изложеното по-горе твърди, че уволнението му е незаконосъобразно.

Отделно от горното сочи, че на основание чл.225 КТ има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. В тази връзка излага, че с Разпореждане № 031-00-3476- I от 26.07.2018г. от НОИ - ТП Варна му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 26.06.2018 г. до 25.04.2019 г., в размер на 20,06 лв. дневно, или общо за процесния период от 123 работни дни – 2 467,38 лв. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение за м.май 2018 г. е било в размер на 834,88 лв., или дължимото му се обезщетение за периода, през който е останал без работа: от 26.06.2018г. до 26.12.2018 г., е в размер на 2 666,64 лв., като същото се явява  разликата между 5 134,02 лв. минус 2 467,38 лв.

В допълнение към това навежда твърдения, че работодателят не му е изплатил дължимите му се трудови  възнаграждения: за м.март 2018г. - в размер на  162,71 лв., за м.април 2018г. – в размер на 167,10 лв., за м.май 2018г. - в размер на 76.70 лв. и за м.юни 2018г. – в размер на 679,22 лв., или общо 1 185,73 лв.

В отговора ответникът оспорва предявения иск като изцяло неоснователен по основание и размер.

В отговора се излага следната фактическа обстановка:

Ответникът излага, че видно от ЕР на ТЕЛК дадено от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД на 29.09.2016 г., същият е с трайно намалена работоспособност - 75 % с диагноза: Дегенеративна миопия на двете очи, без да е трудоустроен и не страда от защитена болест по Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ. Затова уволнението му не попада в особената закрила по чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ, на която същият се е позовал в исковата си молба. Ищецът е уволнен считано от 26.06.2018 г. на основание изречение първо, хипотеза първа по чл.325, ал.1,т.9 от Кодекса на труда заради невъзможност да изпълнява възложената работа поради посочената в експертното решение болест довела до трайно намалена работоспособност. Сочи се, че е изпълнено и кумулативно условие при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника. Сочи се, че работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 от КТ. Твърди се, че заеманата от уволнения ищец длъжност: „Пазач невъоръжена охрана“ попада в списъка на работни места подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност. Няма предписание на здравните органи ищецът да бъде преместен на друга подходяща работа или за работа при облекчени условията съгл. чл.314 и сл. от КТ. Сочи се, че всички работни места за трудоустроени са заети и работодателят освен, че няма друга по - подходяща длъжност или работа за уволнения, няма и свободни такава в поделението. Уволненият ищец макар да не е трудоустроен е бил назначен и е заемал по трудово правоотношение работно място за трудоустроен определено по реда но чл.315 от КТ. Излага се още, че когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работникът не ползва предварителната закрила по чл. 333 от КТ и при уволнение работодателят му не е длъжен да иска съгласие за уволнение по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и може самостоятелно да инициира прекратяването на трудовото правоотношение. Ищецът не попада и в списъка по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., с която се определят болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, т.е. не е в категорията „защитен служител“, поради което ищецът погрешно преквалифицирал основанието за прекратяване на трудовото си правоотношение, като сам се сочи за трудоустроен. Сочи се още, че поради наличие на признатата от ТЕЛК болест: Дегенеративна миопия на двете очи с високите - 75 % ТНР, уволненият фактически не е изпълнявал работата, за която се е договорил. Навеждат се твърдения, че въпреки че в решението на ТЕЛК е удостоверено, че длъжността, изпълнявана от ищеца, е подходяща за него, липсва тъждество между възложената от работодателя и изпълняваната от уволнения ищец работа. Навеждат се твърдения, че съгласно връчената  на ищеца на 06.03.2017 г. длъжностна характеристика: Пазач невъоръжена охрана към Строителен район Варна, ищецът е имал следните основни длъжностни задължения:

- да осигурява денонощна по график 12 часова охрана - през светлата част - деня и тъмната част - нощта на поверения му район, чрез обход и наблюдение.

- да осигурява пропускателния режим в района от работници и служители, външни лица и МПС, като изисква и проверява документи за самоличност.

- да проверява разрешителните документи при внасяне и изнасяне на материали.техника и други от района.

- да следи за недопускане на кражби и злоупотреби;

- да следи за изправността и правилното използване на техническите устройства, монтирани за охрана на района;

Към това се сочи, че в конкретния случай специфичното в организацията на работното място на ищеца е, че въпреки че са упоменати в характеристиката, фактически няма помощни средства - техника, монитори за видеонаблюдение, които да подпомагат зрителния обхват на пазача при оглед на района. Същият охранява обектите денем по светло и нощем по тъмно само чрез пешеходен обход, но вследствие на диагнозата си  намалено зрение на двете очи: Дегенерираща миопия при 75% трайно намалена работоспособност, липсва фактически реално изпълнение на възложеното на пазача пазене свързано освен с гледане, но и с виждане, което е съдържанието на охраната. Сочи се, че липсата на тежък физически труд не прави изпълнението на охраната от ищеца по-приемливо и не го освобождава от високата степен на отговорност, която същият не може да реализира поради наличие на правните предпоставки наличие на болест характерна с намалено зрение, довела до трайно намалена работоспособност по чл.325,ал.1, т.9 изречение първо, хипотеза първа от Кодекса на труда. Поради изложеното, се сочи, че уволнението е напълно законно поради наличие на двете правни предпоставки за това, а именно: призната от ТЕЛК 75 % трайно намалена работоспособност - инвалидност с водеща диагноза:Дегенеративна миопия за срок до 01.03.2019 г. и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа, по смисъла на чл.325, ал.1,т.9 от КТ. Експертното решение е с издадено на 29.09.2016 г. след назначаване на ищеца на длъжност Пазач НВО.

Твърди се, че искът на ищеца за заплащане на обезщетение за това, че е останал без работа в рамките на шест месеца, считано от датата на уволнението е недоказан.

Твърди се, че искът на ищеца за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за месеците март, април, май и юни 2018 г. в общ размер на 1185.73 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата, е неоснователен поради плащане на претендираните суми безкасово, по посочена банкова сметка ***.

Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото и за процесуално представителство от юрисконсулт по чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно списък по чл.80 от ГПК:

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа предявените искове.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва предявените искове, поддържа депозирания отговор.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и ответника е съществувало валидно сключен трудов договор от №84/17.07.2013г., с който ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжността „пазач невъоръжена охрана“, че с ЕР на ТЕЛК № 03908 от 153/29.09.2016 г. на ищеца е била призната 75% неработоспособност с диагноза „дегеративна миопия“; че със Заповед № РД-0940/18.06.2018г., връчена на ищеца на  25.06.2018г., трудовото му правоотношение с ответното дружество е било прекратено, считано от 26.06.2018г., с посочени в заповедта причини за прекратяване на трудовото правоотношение: трайно намалена работоспособност и правно основание чл.325, ал.1, т.9 КТ; че трудовите възнаграждения на ищеца за месеците март, април, май и юни 2018 г. са заплатени от ответното дружество след завеждане на настоящото дело.

            От представената по делото Диплома за завършено средно образование се установява, че ищецът е завършил Техникум по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ гр. Тетевен.

По делото е представено и Удостоверение за професионално обучение рег. №66-4/26.03.2013 г., издадено от Министерство на образованието, младежта и науката на Република България, за завършен курс на обучение по професия охранител, проведен в ЦПО към „ЗЛАТАНИ“ ООД.

По делото е представено експертно решение на ТЕЛК № 1212/01.04.2013 г., съгласно което на ищеца е призната 75% степен на трудова неработоспособност за срок от 3 години с водеща диагноза отлепване и разкъсване на ретината. Посочено е, че освидетелстваното лице не работи, както че е противопоказно за него полагането на тежък физически труд. Като заключение в експертното решение е посочено – практическа слепота на дясното око при намалена зрителна острота с корекция на ляво око до 0,5 обуславящо 63%, липса на периферно зрение на дясно око, обусл. 0,35% за риск от допълнително увреждане на централно и периферно зрение 15%, за ИОЛ 105, обуславящи краен процент от 75.

Ищецът е започнал работа в предприятието на ответника на 17.07.2013 г., за което бил сключен между страните трудов договор №84/17.07.2013 г., на осн. чл. 68, ал.1, т.3 от КТ – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, или след горното експертно решение.

Представено е допълнително споразумение №РД-09-137/01.08.2013 г. за служебно увеличаване на процента за допълнителен стаж и професионален опит.

Съгласно допълнително споразумение №РД-09-54/30.06.2014 г. ищецът е назначен на безсрочен трудов договор, на заеманата от него длъжност „пазач невъоръжена охрана“ в Строителен район – Варна;

С допълнително споразумение № РД-09-186/06.07.2016 т. е начислен допълнителен 1% за придобит трудов стаж и професионален опит.

От представеното експертно решение на ТЕЛК №03908/29.09.2016 г. на ищеца е определена 75% трудова неработоспособност за срок от 3 години. В решението е посочено, че освидетелстваното лице е работещ пенсионер като пазач невъоръжена охрана. Със същото е определена практическа слепота на дясното око и намалена зрителна острота на лявото око до 0,4 с корекция. Като противопоказни са посочени – тежък физически труд и вдигане на тежести, опасност от очен травматизъм. Не е посочено, че лицето подлежи на трудоустрояване. Не е посочено, че лицето не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения.

По делото са изслушани и показанията на допуснатия свидетел М.М..

По делото е изслушано и прието експертно заключение на вещото лице д-р М.Л. – специалист очни болести, съгласно което здравословното състояние на обследваното лице Ю.М. му позволява да изпълнява заеманата от него до датата на оспорваното уволнение длъжност.

Съгласно експертното заключение на д-р С.Н. – специалист по трудова медицина ищецът Ю.М. може да изпълнява заеманата длъжност, но това изпълнение няма да е качествено.

В Експертното си заключение д-р Н.И. – специалист по трудова медицина по допусната повторна съдебно-медицинска експертиза заключва, че здравословното състояние на ищеца най-вероятно не му позволява да изпълнява служебните си задължения в тяхната пълнота и цялост.

По делото е допусната и допълнителна съдебно-медицинска експертиза с оглед издаването в хода на процеса на Експертно решение на ТЕЛК №0487/12.02.2019 г., с което на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 50%, вещото лице по която заключва, че здравословното състояние на ищеца най-вероятно не му позволява да изпълнява служебните си задължения в тяхната пълнота и темп.

Съгласно чл. 61, ал.1, т. 8 от НАРЕДБА за медицинската експертиза експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на това трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване.

Съгласно чл. 1, ал.4 от Наредба за трудоустрояването при вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участват предварително уведомените писмено от здравните органи представител/представители на работодателя, а при издаване на предписание за трудоустрояване на член-кооператор в производствена кооперация - представители на управителния съвет, които също подписват предписанията за трудоустрояване от лекуващите лекари или ЛКК. Ако те не се явят, здравните органи сами вземат решение за издаване на предписанието, в което посочват конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване.

Съгласно ал.6 на същия член за всички освидетелствани и преосвидетелствани лица, които работят и на които ТЕЛК (НЕЛК) е установила трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се изпраща експертно решение до работодателя, до лицата, до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) и до Националния център за здравна информация.

От изложеното по-горе следва, че при лица с 50% и над 50% трайно намалена работоспособност ТЕЛК се произнася и по работоспособността на лицето, с оглед на работното място, което заема към датата на експертизата и при необходимост го трудоустроява, а когато условията на труд не обуславят неблагоприятно развитие на заболяването се посочва, че лицето е в състояние да работи. В случая в решението не е посочено, че ищецът не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация. Непълнотата на експертното решение не може да бъде преодоляна в настоящия трудов спор чрез заключение на вещо лице - така Решение № 188 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г., III г. о., ГК и др.

Отделно от горното съгласно трайната практика на ВКС се приема, че когато с решение на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) е определен процент на трайно намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен независимо дали заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, ако изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние, трудоустрояването е фактически изпълнено. В случая, по делото са приети като доказателства експертни решения на ТЕЛК, от които се установява, че ищецът страда от заболяване, което е довело до 75% трайно намалена работоспособност, но като противопоказания на това заболяване е посочено единствено „без тежък физически труд и вдигане на тежести, опасност от очен травматизъм“, което не е пречка за заемане на длъжността „пазач невъоръжена охрана“ по длъжностна характеристика. В решението на ТЕЛК от 2016 г. липсват данни, дали условията на труд са несъвместими с изпълняваната от ищеца работа. При наличие на експертно решение на ТЕЛК съдът не може да ревизира мотивите и предписанията на здравния орган относно възможността на работника или служителя да изпълнява работата, която е изпълнявал до този момент, нито да запълни празнотата в Решението на ТЕЛК по отношение на тези въпроси. Доколкото в процесното решение на ТЕЛК №03908/29.09.2016 г. липсва изрично произнасяне относно трудоспособността на лицето на работното си място и предписание за трудоустрояване на същото, то следва да се счита, че такова не е необходимо с оглед трудоспособността на лицето и следва да се приеме, че лицето на осн. чл.6 от Наредба за трудоустрояването е трудоустроено на заеманата от него длъжност. Въпросът, че длъжността, която е заемал ищецът до уволнение е за трудоустроен не е спорен. Това и наличието на експертно решение на ТЕЛК от дата, предхождащата датата на назначението на ищеца мотивира съдът да заключи, че ищецът още от началото на назначението следва да се счита трудоустроен. – така и Решение № 174 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2016 г., IV г. о., ГК. Този си извод съдът прави и въз основа на факта, че в представеното от самия ответник трудово досие са налични и двете решения на ТЕЛК от 2013 и 2016 г., или те са били доведени до знанието на работодателя към датата на уволнението. (Тук следва де се отбележи, че трудовото досие не е номерирано и хронологически подредено, поради което не може да се установи на кои дата експертните решения са били приобщени към него. Видно е, че към представеното експертно решение от 2016 г. на ТЕЛК има предходна страница, която обаче не е налична по делото.).

С обжалваната Заповед №РД-0940/18.06.2018 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл. 329,т.9 от Кодекса на труда, като за причина е посочено: трайно намалена работоспособност.

Съгласно чл. 329, ал.1, т.9 от КТ  трудовото правоотношение на работника е прекратено при кумулативно наличие на следните предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, установена с решение в ТЕЛК, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, и липса на друга подходяща за заемане от ищеца работа или отказ да заеме предложената му подходяща работа.

В цитираната заповед като основание е посочено единствено и само наличието на трайно намалена работоспособност, без да е мотивирана с това, че работникът е в невъзможност да изпълнява възложената му работа, нито от  къде работодателят извежда този извод. Самото наличие на намалена работоспособност не е основание автоматично да се заключи, че работникът е в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Това и с оглед на факта, че от съдържащите се в трудовото досие на ищеца оценки на компетентността при изпълнение на трудовите му задължения не се установя да има отрицателни такива, а напротив за 2014-2015 г. оценката му е била много добра, а за 2016 г. – 2017 г. – добра, както и това, че на ищеца не са налагани каквито и да е дисциплинарни наказания, което да свидетелства за неизпълнение на трудовите задължения, мотивира съдът да заключи, че само на това основание обжалваната заповед е незаконосъобразна.

Към това следва да се добави и изложеното по-горе за липсата на възможност на работодателя извън предоставените му възможности от закона за оспорване на експертното решение да интерпретира същото. Посоченото в него трябва да бъде съобразявано от работодателя до неговата отмяна.

Отделно от горното, както беше посочено, съдът приема, че ищецът още с постъпването си на работа е бил трудоустроен, поради и което се ползва от закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т.2 от КТ. Съгласно тази разпоредба работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител. Доколкото в настоящия случай не е спорно, че разрешение на инспекцията по труда не е взето, само на това основание уволнението следва да се счита за незаконно.

На основание изложеното по-горе съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна и с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа на ищеца следва да бъдат уважени.

Поради уважаване на горните искове следва да бъде разгледан и искът на ищеца с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периода от 26.06.2018г. - датата на последно прекратяване на осигуряването до 26.12.2018г. - крайната дата на 6-месечния срок, в размер на 1277,38 лв.

Съгласно прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза размерът на обезщетението, което работникът следва да получи за шестте месеца, през които е останал без работа, или за периода от 26.06.2018 г. до 26.12.2018 г. е 3 825,00 лв. Поради изложеното предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата от 1185.73 лв., представляваща неизплатени възнаграждения за месеците март, април, май и юни 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата, съдът намира, че същият следва да отхвърлен поради плащане в хода на процеса, доколкото между страните не е спорно, че сумата е заплатена на ищеца след завеждане на настоящото производство.

С оглед изхода на правния спор ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството в размер платеното възнаграждение за един адвокат, като са представени доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 1800,00 лв. От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално адвокатско възнаграждение при дела за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Изчислено съгласно цитираната разпоредба минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 560,00 лв. Съгласно същия член, при трудови дела с определен материален интерес адвокатското възнаграждение се изчислява по реда на чл. 7, ал.2 от Наредбата №1. Съгласно чл.7, ал.1, т. 2 от Наредбата №1  за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В настоящия случай са предявени два иска с материален интерес, както следва: 1277,38 лв. по иска с правно основание чл. чл. 225, ал.1 от КТ и 1185.73 лв. по иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ. Така по първия иск съгласно формулата следва да се присъди сумата от 319,42 лв., а по втория сумата от 313,01 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.8 от Наредба №1 при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В настоящия случай по делото е имало 8 открити съдебни заседания, на всяко от които се е явявал процесуалният представител на ищеца, или с оглед на разпоредбата му се дължи допълнително сумата от 600,00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.6 от Наредба №1 за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Или общото минимално възнаграждение съгласно Наредба №1 възлиза на 1792,43 лв., поради което възражението за прекомерност се явява основателно и като такова следва да бъде уважено, като на ищеца следва да се присъди сумата от 1792,43 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, ответникът следва да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса за воденето на настоящото съдебно производство общо в размер  на 703,08 лв., от която 200,00 лв. – държавна такса и 120,00 лв. възнаграждение за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза и 383,08 лв. – възнаграждение за вещо лице по допусната повторна и допълнителна съдебно-медицинска експертиза.

 

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА уволнението на Ю.Н.М., ЕГН ********** адрес: ***, със Заповед №РД-0940/18.06.2018 г. на Директора на ДП „Т.С.И В.“***, ЕИК 1308471160035, (сега „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, клон ВАРНА, ЕИК 2056774350035) Инж. Муталиб Шевкет Муталиб за  НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ю.Н.М., ЕГН ********** адрес: *** на заеманата от него длъжност преди уволнението „пазач невъоръжена охрана“ в „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, клон Варна, ЕИК  2056774350035, (предишно наименование ДП „Т.С.И В.“***, ЕИК 1308471160035), по реда и сроковете на чл.345,ал.1 от КТ, на осн. чл.344,ал.1,т.2 от КТ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Н.М., ЕГН ********** адрес: *** срещу „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, клон ВАРНА, ЕИК 2056774350035 иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 1185.73 лв. (хиляда сто осемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците март, април, май и юни 2018 г. поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, клон ВАРНА, ЕИК 2056774350035 ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Н.М., ЕГН ********** адрес: *** сумата от 1277,38 лева (хиляда двеста седемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение: 26.06.2018г. - 26.12.2018г.

       ОСЪЖДА „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, клон ВАРНА, ЕИК 2056774350035 ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Н.М., ЕГН ********** адрес: *** направените разноски по делото в размер на 1792,43 лева (хиляда седемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и три стотинки), на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.

            ОСЪЖДА „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, клон ВАРНА, ЕИК 2056774350035, ДА ЗАПЛАТИ на Варненски районен съд държавна такса и съдебни разноски в размер на 708,08 лева (седемстотин и осем лева и осем стотинки), на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, в който е обявено - 07.11.2019 г.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: