№ 1084
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330203075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-010443 от
06.10.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Б. Ф. Ф., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 800 /осемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че на жалбоподателя бил съставен АУАН, но
наказателното постановление не му е връчено, не е запознат с неговото
съдържание. Също оспорва описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка, както и правната му квалификация, оспорва
материалната компетентност на наказващия орган. Посочва, че при
съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения,
същият не е съставен на мястото на извършване на нарушението, а много по-
късно, както и заявява, че не е съгласен с наложеното наказание. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител
на жалбоподателя - адвокат И. поддържа жалбата, като допълва, че не е
1
спазена процедурата относно посочване свидетелите на съставяне на АУАН,
както и че разпитания свидетел заявява, че не помни конкретния случай и не
подкрепа собствените си констатации. Посочва, че не е представен
изисквания от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи протокол за разполагане на техническото средство, както
и доказателства за техническа изправност и калибровка. Взема становище, че
не се установява авторството на твърдяното деяние, като не са представени
доказателства, че точно жалбоподателя е управлявал на посочените време и
място въпросното МПС. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като сочи, че
самоличността на нарушителя е установена посредством собственоръчно
попълнена декларация от 10.09.2020г.. Също взема становище, че
нарушението е установено, нарушителят е подписал АУАН, но в последствие
не е открит от полицейския служител на посочения адрес. Още сочи, че
фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено,
алтернативно – прави възражение относно намаляване присъдените разноски
на другата страна до предвидения от закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
По делото не се представени доказателства за връчване на препис от
наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН.
2
Същевременно не може да бъде сторено и заключение за
законосъобразно превеждане процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Действително върху наказателното постановление се установява положен
печат с надпис „ВРЪЧЕНО по чл.58, ал.2 от ЗАНН“, което в случая по
никакъв начин не съставлява прилагане последния ред, доколкото нормата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН изисква отбелязването върху наказателното
постановление да е направено от административнонаказващия орган. В
случая обаче подпис и съответно – изявление на административнонаказващия
орган липсва, съответно – по никакъв начин не е приложен реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, така и за законосъобразно прилагане реда на чл.58,а л.2 от ЗАНН, с
оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме,
че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.08.2020г., около 21:18 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Асеновградско
шосе“ № 1, в посока бул.„Менделеев“, с техническо средство – система за
видеоконтрол TFR1-M с № 546, било установено движение на МПС – лек
автомобил „Сеат Алтеа“ с рег.№ „***“ със скорост от 117 км/ч.
След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№
„***“ свидетелят С. С. Б., в качеството и на *** в сектор „Пътна полиция“ –
ОД МВР – Пловдив извикал собственика на същото МПС – жалбоподателя Б.
Ф. Ф., за установяване лицето, за установяване водача на последното при
нарушението. Последният собственоръчно попълнил Декларация по чл.188 от
ЗДвП от 10.09.2020г., в която декларирал, че на 10.08.2020г., около 21:18
3
часа, той е управлявал МПС с рег.№ „***“.
С оглед на горното, на 10.09.2020г. свидетелят Б. съставила АУАН с
бланков № 937587 срещу жалбоподателя Ф. за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, който АУАН последният подписал. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. С. Б.. Последната не помни случая,
което съдът намира за логично с оглед изминалото време, както и
обстоятелството, че актосъстаителят работи като *** в сектор „Пътна
полиция“ – ОД МВР – Пловдив, съответно – ясно, че в хода на дейността си
разглежда множество нарушения. Въпреки това свидетелят опива начина на
установяване нарушението и употребата на техническото средство в общия
случай. Съдът намира показанията на свидетеля Б. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
Съдът съобрази и писмените доказателства – Декларация по чл.188 от
ЗДвП от 10.09.2020г., от която се установява, че на 10.08.2020г., около 21:18
часа, жалбоподателят е управлявал МПС с рег.№ „***“, разпечатка от клип от
дата 10.08.2020г., 21:18:17 часа, от която се установяват данните от паметта
на техническото средство, протокол за използване на АТСС с рег.№ 1030р-
25600/11.08.20г. от който се установяват данни за начина на разполагане на
техническото средство.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
4
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Б. Ф. Ф., ЕГН:**********, с адрес – ***
виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 10.08.2020г., около 21:18 часа, в гр.Пловдив, на ул.
„Асеновградско шосе“ № 1, в посока бул.„Менделеев“, е управлявал МПС –
лек автомобил марка „Сеат Алтеа“ с рег.№ „***“ със скорост от 117 км/ч.,
като е превишил допустимата за населеното място скорост от 50 км./ч..
Във връзка с горното и на първо място следва да се отбележи, че в
настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е
преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП – за „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш..“. В случая обаче за установеното нарушение – управление на МПС със
скорост, превишаваща разрешената максимална такава в населено място над
50 км/ч., освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство.
Въпреки това, в случая категорично се установява и че именно
5
жалбоподателя Ф. е лицето, управлявало МПС с рег.№ „***“ към момента на
нарушението, видно от собственоръчната му декларация от 10.09.2020г..
Ето защо и в случая като единствена възможност, нарушението е
фиксирано с техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M с №
546, но не е преминато към производство по издаване на електронен фиш, а е
съставен АУАН.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
наказателното постановление не му е връчено, не е запознат с неговото
съдържание. Въпроса за връчване на наказателното постановление няма
никакво отношение към неговата законосъобразност по същество, а е от
значение единствено за преценката дали същото е в сила, съответно – дали
депозираната до съда в жалба е в срок, по който въпрос съда вече взе
становище, като е намерил жалбата за процесуално допустима. Именно в
хода на настоящото производство по обжалване на наказателното
постановление, жалбоподателят, след запознаване със същото, както и цялата
преписка, следва да упражни правата си.
Също неоснователно е и възражението относно доказаността на
описаната фактическа обстановка, която се установява от вече коментираните
доказателства, както относно правната му квалификация, която е съвсем ясно
посочена като нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Установява се и материалната компетентност на наказващия орган,
съгласно представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че при съставянето на
АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото същият
не е съставен на мястото на извършване на нарушението, а много по-късно. В
ЗАНН не съществува изискване АУАН да бъде съставен на мястото и в
момента на извършване/установяване на нарушението. Същият АУАН може
да бъда съставен и във всеки по-късен момент, стига да бъде спазен срока,
посочен в чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно – актът да е съставен не по-късно от
три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на
нарушението, който срок в случая очевидно е спазен, доколкото нарушението
6
е извършено на 10.08.2020г., а АУАН е съставен на 10.09.2020г..
На следващо място, неоснователно е и възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че не е спазена процедурата относно
посочване свидетелите на съставяне на АУАН. Макар и наведените в този
смисъл разсъждения относно изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН да са
поначало правилни, то в разглеждания АУАН са вписани имената на двама
свидетели- З. Н. Г. и С. Г. С., което изцяло удовлетворява изискването на
чл.40, ал.2 от ЗАНН дори относно свидетели, които не са очевидни на
нарушението или неговото установяване – каквито иначе трудно би имало,
доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство.
Изцяло неоснователно е становището, че не е представен изисквания от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи
протокол за разполагане на техническото средство, Доколкото по
административната преписка е приложен Протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№
1030р-25600 от дата 11.08.2020г. от който е видно начина на разполагане на
техническото средство, както и че посоката движение на контролираните
МПС е от юг на север.
Също неоснователни са и възраженията, че липсвали доказателства за
техническа изправност и „калибровка“.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
7
Съдът намери за неоснователно и становището, че не се установява
авторството на твърдяното деяние, като не са представени доказателства, че
точно жалбоподателя е управлявал на посочените време и място въпросното
МПС. От приложената справка база данни КАТ се установява, че собственик
на МПС с рег.№ „***“ е именно жалбоподателят Б. Ф. Ф.. Съгласно чл.188,
ал.1 от ЗДвП - „Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.“. В настоящия случай, жалбоподателят Б. Ф. Ф. не само,
че не е посочил друго лице, упралявало автомобила, но собственоръчно
декларирал в Декларация от 10.09.2020г., че на 10.08.2020г., около 21:18 часа,
той е управлявал МПС с рег.№ „***“. Ето защо горното възражение очевидно
трудно може да бъде споделено.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай. Още повече, в случая се касае за една скорост,
значително надхвърляща максимално допустимата такава.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата – за разглежданото
нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 800
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
8
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-010443 от
06.10.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Б. Ф. Ф., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 800 /осемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9