Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, ………..2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА МИТЕВА
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ
:
2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря….., като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ В.Гр.д. № 205 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Постъпила е жалба от Р.Н.Ф., с ЕГН **********,***,
чрез адв. Д.Г. от ЛАК, със съд. адрес ***, офис 6, по
изпълнително дело № 20188790402548 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879
на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч, против действията на ЧСИ по
събиране на вземанията на взискателя по изп. дело, който са извършени без на длъжника да бъде
връчена покана за доброволно изпълнение.
Твърди, че на 19.11.2018 г. е била подадена молба от адв. С.С. от ЛАК, като повереник
на А.С.Р., за образуване на изп. дело с №
20188790402548 по описа на ЧСИ Велислав Петров срещу доверителя му. Сочи, че след
като е получил запорното съобщение доверителят му разбрал,
че срещу него е образувано горецитираното изп. дело. Излага, че със запорното
съобщение е наложен запор върху възнаграждението за труд в размер от 1159,38 лева,
от които задължение към взискателя по изп. дело в размер от 687,56 лева публични държавни
вземания в полза на държавата, присъединени по изп. дело
на 27.11.2018 г. в размер от 70,00 лева, общо дължими такси и разноски към ЧСИ
- Велислав Петров в размер от 113,00 лева, 9 лева за държавни такси и 2 лева за
банкови такси и комисиони, както и последващата се
такса по чл.26 от тарифата към ЗЧСИ, която към онзи момент е 288,82 лева. Твърди,
че след получаването на запорното съобщение,
доверителят му е извършил плащане на всички вземания по отношение на
образуваното и присъединено изпълнително дело. Сочи, че съгласно чл.428, ал.1
от ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно
задължението си в двуседмичен срок, като такава покана за доброволно изпълнение
не му е била изпратена.
Твърди, че с тези си свои действия ЧСИ е нарушил правото
на защита, като първо е събрал задължения си и по този начин е лишил доверителя
му от правото да представи доказателства за погасяване на сумата в размер от 2 100
лева изпратени с пощенски запис на А.С.Р., 716,66 лева, внесени по сметката на Тетевенския
районен съд, 80 лева по сметката на ОД МВР-Ловеч, както и да направи възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Сочи, че след тези действия на
ЧСИ изпълнителното дело е прекратено, като не става ясно обаче предвид извършените
плащания каква сума е надвзета от ЧСИ по изп. дело,
която надвишава задължението на доверителя му.
В заключение моли съда да отмени всички действия на
ЧСИ по събиране на вземанията на взискателя по изп. дело, които са извършени без на длъжника да бъде
връчена покана за доброволно изпълнение, както и да бъдат възстановени на
длъжника надвнесените суми.
Писмени мотиви по обжалваните действия на основание
чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ Велислав Петров, който намира жалбата за
неоснователна. Счита, че действията му по изпълнителното производство са обосновани
и законосъобразни, сочи доводи в тази връзка.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
На 19.11.2018 г. е било образувано изпълнително дело №
20188790402548 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 на КЧСИ, с район на
действие района на ОС – Ловеч. Същото е образувано въз основа на изпълнителен
лист на РС - Тетевен, издаден на
основание Присъда № 19/02.10.2018 г. по НОХД № 35/2018 г. по описа на съда, по
силата на който Р.Н.Ф., ЕГН ********** *** е осъден да плати на А.С.Р., ЕГН **********
*** сумата от 1 500 лева – представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, от дата на увреждането – 27.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и 580 лева съдебно - деловодни разноски.
На 05.12.2018 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 23592/21.
На основание чл.507, ал.1 от ГПК е било изпратено запорно съобщение с изх. № 23593/21.11.2018 г. /л.28/ до „АГРОМЕХАНИЗАЦИЯ
ТРАНС” ЕООД, с. Брестница, обл.Ловешка, което е било връчено
на управителя на дружеството на 05.12.2018 година.
На основание чл.507, ал.1 от ГПК са били изпратени запорни съобщения с изх. № 23832/26.11.2018 г. /л.21/ до „Банка
ДСК” ЕАД и с изх. № 23833/26.11.2018 г. /л.22/ до „ЦКБ” АД, които са били връчени
съответно на 30.11.2018 г. /л.24/ и на 03.12.2018 година /л.23/.
На 12.12.2018 г. при ЧСИ е постъпила молба от повереника на взискателя – адв. С. /л.35/, в която последният излага, че е уведомен от
доверителя си, че на 04.12.2018 г. е получил с пощенски запис от длъжника
сумата от 2 100 лева, като същата обаче не покрива цялото задължение.
Поискано е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По
така направеното искане ЧСИ се е произнесъл с резолюция, като е разпоредил да
се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, да се актуализира
задължението, като се уведоми третото задължено лице.
С молба вх. № 38983/18.12.2018 г. /л.41/ длъжникът Р.Ф.
е поискал от ЧСИ да вдигне запора от банковата му сметка в „Банка ДСК” ЕАД, тъй
като там получава работната си заплата, като с резолюция от същата дата ЧСИ е уважил
така направеното искане. В изпълнение на запора от „Банка ДСК” ЕАД на
16.01.2019 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата в размер на 352.35 лева, като
същата не е разпределена.
С платежни нареждания от 10.01.2019 г. длъжникът е
погасил задълженията си към ЧСИ /л.53-55/, а с кредитен превод от същата дата
/л.56/ е превел сумата от 687,56 лева, с което изцяло е погасил задължението си
към взискателя А.Р..
С молба вх. № 01647/11.01.2019 г. /л.61/ повереникът адв. С. е поискал от
ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, поради погасяване задължението от страна
на длъжника, като е поискал ЧСИ да свали всички наложени запори на длъжника. С
Постановление от същата дата /л.64/ ЧСИ е прекратил изп.
производство и е вдигнал обезпеченията, като постановлението
за прекратяване е влязло в законна сила на 25.01.2019 година.
Жалбата е подадена от длъжника в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Длъжникът обжалва „действия на ЧСИ по събиране на
вземанията на взискателя по изп.
дело, които са извършени без на длъжника да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение, както и да бъдат възстановени на длъжника надвнесените суми” - т.е.
обжалват се разноските по изпълнението, като се възразява и досежно прекомерността
на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство.
Настоящият състав не счита, че по изп.
дело е налице „надвземане” от страна на съдебния изпълнител, което да надвишава
задължението на жалбоподателя. В изпратената до последния покана за доброволно
изпълнение /л.29/ ЧСИ е конкретизирал дължимата сума, като е посочил дължимите
: главница в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва върху
нея начиная от
27.08.2017 г., която до момента /21.11.2018 г./ е 188,29 лева, неолихвяема сума в размер на 1 133,00 лева, както и всички
бъдещи такси и разноски, включ. и следващата се такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към 21.11.2018 г. е 281,02 лева.
По делото са налице молби от повереника
на взискателя, както и платежни нареждания, с които
се установява, че длъжникът изцяло е погасил задължението си към взискателя, както и към присъединения такъв - РС – Тетевен
/л.60/.
Съдът не приема
становището на жалбоподателя, че не му е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, тъй като по делото са налични доказателства, че същата
му е била връчена лично на 05.12.2018 година. Обстоятелството, че едновременно
с ПДИ са били изпратени и запорни съобщения до трети
задължени лица, в случая до „Банка ДСК” и до „ЦКБ” АД, преди да е изтекъл
визирания в чл.428, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, не нарушава правото на защита
на длъжника, тъй като съгласно разпоредбата на чл.507, ал.1 от ГПК запорното съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на ПДИ до
длъжника, което е и направено в случая. В тази връзка следва да се има предвид
и обстоятелството, че запорът не е действие на същинско принудително изпълнение,
а е такова, с което се обезпечава успешния изход на изпълнителното
производство.
Този състав на ЛОС счита, че жалбата се явява неоснователна
и досежно искането за намаляване на сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева представляваща
адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяващо
се в завеждане и водене на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК, съдът по искане на насрещната страна може да присъди по-нисък
размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА),
като приеме, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност. Предвиденият в чл.10 т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер за образуване
на изпълнителното дело на адвокатско възнаграждение е 200 лева, а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 /хиляда / лева е ½ от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2, т.2-7 от Наредбата.
От
приложените към делото доказателства се установява, че с подаването на молбата с която е направено
искане за образуване на изпълнителното дело /л.1/, повереникът
е възложил на ЧСИ извършването на действия по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискал още
налагането на запори върху трудовото
възнаграждение по месторабота, банковите сметки и МПС, собственост на длъжника.
С допълнителна молба от 12.12.2018 г. /л.35/ /повереникът
е уведомил ЧСИ за частично заплащане на дълга,
като е поискал делото да продължи с допълнително налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. При тези факти
съдът приема, че по изп. дело са налице други
процесуални действия извършени от процесулания
представител на взискателя, които да попадат в
хипотезата на чл.10 ал.2 от Наредбата – процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, като определеният адвокатски хонорар в
размер на 400 лева е в границите на минималните възнаграждения съгласно горецитираната Наредба № 1.
Действително, в изпълнение на запора от „Банка ДСК” ЕАД на 16.01.2019
г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата в размер на 352.35 лева /л.69/, като
същата не е разпределена и следва да бъде възстановена на длъжника, след
депозиране на молба от негова страна до ЧСИ и представяне на удостоверение за
банкова сметка.
***.437, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Р.Н.Ф., с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Г.
от ЛАК, със съд. адрес ***, офис 6, по изпълнително дело № 20188790402548 по
описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие района на
ОС – Ловеч.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.