№ 700
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 22.06.2021 г. на ответника „Софийска вода“ АД срещу
решението от 28.05.2021 г. по т. д. № 2015/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-23 състав, в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищците „Стар Пост“ ООД и „Дайрект
Сървисиз“ ООД, като участници в дружество по ЗЗД „Дайрект Пост“:
на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 120 ЗОП сумата 38 016 лв. , представляваща
неплатена част от цената с ДДС по договор № 7825/25.04.2018г. за електронна обработка,
отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма,
информационни и рекламни материали до клиентите на „Софийска вода“ АД, за което е
била издадена данъчна фактура № **********/3.08.2020 г., със законната лихва за забава
от 20.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата,
на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 264 лв., представляваща законната лихва за периода от
18.09.2020 г. до 12.10.2020 г., и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3 586,64 лв., представляваща съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че направеното от ответника
възражение за прихващане е неоснователно, поради липсата на ликвидност на вземането на
ответника за неустойка към ищците, предвид тяхното възражение за недължимост на същата.
Твърди се, че в нарушение на чл. 20 ЗЗД съдът е изтълкувал клаузата на т. 1.13 от раздел В от
Специфичните условия на договора и т. 6.5 от Общите условия, като е приел, че единствено
писмено уведомление от ответника до ищците за съществуване на вземане за неустойка към тях не
1
е достатъчно да бъде извършено прихващане от ответника – възложител. Поддържа се, че
тълкуването на т. 1.13 следвало да бъде, че за дължимостта на неустойката от изпълнителя е
достатъчно писмено уведомление на възложителя. Правото на удържане на така наложената
неустойка от насрещни дължими суми също било предвидено в цитираните договорни клаузи.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите „Стар Пост“ ООД и „Дайрект Сървисиз“ ООД – ищци по исковете – чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Стар Пост“ ООД и „Дайрект Сървисиз“ ООД, като
участници в дружество по ЗЗД „Дайрект Пост“, с искова молба от 26.06.2017 г., уточнена с молба
от 14.02.2018 г., срещу „Софийска вода“ АД, с която са били предявени: 1) иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата 38 016 лв., представляваща неплатена част от цената с ДДС по фактура №
38/3.08.2020 г. във връзка с договор № 7825/25.04.2018 г.; и 2) иск за прогласяване нищожността
на клаузите на т. 1.2.2 и т. 1.3 от раздел В: Специфични условия на договора.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен посоченият договор №
7825/25.04.2018 г., изменен с допълнителни споразумения, с който ищците са се задължили срещу
заплащане на възнаграждение да извършват електронна обработка, сгъване, влагане в плик и
доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на
ответника – възложител. За извършената от ищците дейност по договора за м. 07.2020 г. е била
издадена фактура № 38/3.08.2020 г. за сумата от 88 305,96 лв. с ДДС, получена от ответника на
същата дата. Плащането на сумата по фактурата е трябвало да бъде извършено в срок от 15
работни дни от получаването, но вместо това с уведомление от 7.08.2020г. ищците били
уведомени от ответника, че на основание т. 1.2.2 от раздел В, Специфични условия на
договора/Неустойки, във връзка с т. 1.21 от раздел А, и чл. 1.3 от раздел В, Специфични условия
на договора/Неустойки, във връзка с чл. 1.21.1 от Раздел А, дължат неустойка от общо 31 680 лв.
без ДДС или 38 016 лв. с ДДС, която били поканени да платят в 5-дневен срок. Неустойката била
начислена за това, че на 4.08.2020 г. са били установени случаи на неизпълнение на т. 1.21 от
раздел А на договора, изразяващи се в недоставяне на 72 бр. фактури в срок на съответните адреси
на получатели – клиенти на ответника, за което е бил представен протокол от 4.08.2020 г.,
съставен от служител на ответника, по сигнал на клиент за разпилени множество фактури на адрес
гр. София, ж.к. „Левски Г“, бл. 9, вх. А и които били събрани от клиента, както и неспазване на
изискването за поставяне в пощенска кутия по т. 1.21.1 от раздел А от договора. Ищците
възразили срещу начисляването на неустойката, но въпреки това ответникът приспаднал същата от
задълженията си по фактура № 38/3.08.2020 г., като извършил частично плащане в размер на 50
289. 96 лева с ДДС. Според ищците не е имало основание за начисляване на неустойка, тъй като: 1)
самите договорни клаузи, относими към неустойката, били нищожни, като противоречащи на
добрите нрави, и 2) не е имало неизпълнение на задълженията на изпълнителите – процесните
фактури били разнесени до адресите за кореспонденция, но състоянието на пощенските кутии не
позволявало пратките да бъдат поставени вътре в тях, поради което са били оставени на видно
2
място във входа на сградата, което било в съответствие с т. 2.10 от раздел А: Техническо задание
от договора. Твърди се, че не били налице предпоставките на чл. 103 от ЗЗД – липсвало ликвидно
насрещно вземане на ответника за неустойка.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че неустойката е начислена правомерно,
като на основание т. 1.13 от Раздел В “Специфични условия на договора“ е извършил прихващане
на стойността на наложената неустойка от дължими суми към изпълнителя по договора.
По делото е представен договор № 7825/25.04.2018 г., сключен на основание решение № ДР-
145/26.03.2018 г. за избор на изпълнител на обществена поръчка с № ТТ001671, с който
възложителят „Софийска вода“ АД е възложил, а изпълнителят Обединения „Дайрект Пост“, с
членове „Дайрект Сървисиз“ ООД и „Стар Пост“ ООД, е приел да извършва срещу заплащане на
възнаграждение следната дейност: електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и
доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на
възложителя, съгласно одобрено от възложителя техническо-финансово предложение на
изпълнителя, неразделна част от договора. Според т. 5 договорът се сключва за срок от 24 месеца,
считано от 15.05.2018 г., с възможност да бъде продължен с не повече от 12 месеца /т. 8.1.1/.
Според т. 7 стойността на договора е размер на прогнозната стойност на обществената поръчка –
2 500 000 лв. без ДДС, която не включва стойността на опцията. Според т. 2 част от договора са:
раздел А: Техническо задание – предмет на договора и техническо предложение на изпълнителя;
раздел Б: Цени и данни; раздел В: Специфични условия на договора, и раздел Г: Общи условия на
договора за услуга. В раздел Б са посочени единичните цени по отделни дейности, като в т. 2 е
предвидено, че до 5-то число на всеки календарен месец изпълнителят изпраща месечен отчет за
доставените и недоставените фактури и писма през предходния месец; в срок от 5 работни дни от
получаването му възложителят проверява този отчет; след писменото одобрение от възложителя
изпълнителят издава коректно съставена фактура, не по-късно от един работен ден от получаване
на потвърждение; плащането се извършва по банков път съгласно т. 6 от раздел Г. Според т. 6.4 от
раздел Г: Общи условия плащането се извършва в срок от 45 дни от датата на представяне от
изпълнителя на коректно съставена фактура в дирекция „Финанси“ на възложителя. Според т. 6.5
от същия раздел възложителят може да задържа плащане или да прихване суми срещу насрещни
дължими суми без допълнителни разходи за него в случай, че има основания за това.
Според т. 1.21 от раздел А: Техническо задание изпълнителят доставя всяка фактура и/или
писмо до адреса за кореспонденция, както следва: 1.21.1) в пощенска кутия /в концесионната
област/ – за 5 работни дни, считано от дата на отпечатване; 1.21.2) в пощенска кутия в клон на
„Български пощи“ ЕАД – за 5 работни дни, считано от дата на отпечатване; 1.21.3) срещу подпис
/в концесионната област/ – за 5 работни дни, считано от дата на отпечатване. Според т. 2.8
доставката до пощенската кутия ще се извършва на посочените адреси, като при непълен адрес, в
който липсва номер на апартамент, изпълнителят извършва проверка на място и по възможност
пратката се доставя на уточнения адрес. Според т. 2.10 останалите без уточнение пратки за
доставка в пощенска кутия, при верен адрес, но при липсващи или разбити пощенски кутии,
липсващи табелки или разлика между името на клиента и собственика на жилището, или
неуточнен съгласно т. 2.8 адрес, се поставят на подходящо място във входа на сградата. В т. 3 е
предвидено, че възложителят извършва контрол над изпълнението на доставката чрез извършване
на проверки, в които участват поне по двама представители от всяка страна. Предвидено е
извършване на регулярни /т. 3.1.1/ и инцидентни /т. 3.1.2/ проверки – последните в резултат на
извънредно настъпили обстоятелства, вкл. по жалби и сигнали от клиенти. Според т. 3.3.2 при
3
невъзможност на изпълнителя да осигури свой представител на инцидентни проверки в срока,
посочен в поканата, възложителят извършва проверката самостоятелно. Според т. 3.4 при всяка
проверка представителите на възложителя: 3.4.1) попълват констативен протокол по образец,
който задължително съдържа следната информация – адрес, достъп до пощенските кутии, наличие
на пощенски кутии, повредени или липсващи пощенски кутии, пратки в пощенските кутии, пратки
поставени извън пощенските кутии, пратки поставени извън входа на сградата, анкета с трима
живущи – произволно избрани или по избор на възложителя при конкретен сигнал по посочени
въпроси, 3.4.2) извършват цифрови фотографии, 3.4.3) носят отговорност за пълнота и съдържание
на събраната информация, вкл. подписи от трите страни – представители на възложител и
изпълнител и анкетирани получатели/клиенти, и 3.4.4) съхраняват констативните протоколи.
Според т. 1.3 от раздел В „Специфични условия на договора“ в случай на неспазване на
изискването за поставяне в пощенска кутия по т. 1.21.1 от раздел А изпълнителят дължи на
възложителя неустойка в размер на 20 лв. за всяка фактура и/или писмо. Според т. 1.2 в случай, че
изпълнителят забави изпълнението на която и да е от услугите по т. 2.7 и 1.21 от раздел А, същият
дължи на възложителя следните неустойки: 1.2.1) в размер на 1 000 лв. за всеки ден забава, и 1.2.2)
в размер на 20 лв. на фактура и/или писмо за всеки ден закъснение по точка 1.21. Според т. 1.13 в
срок до 5 дни от получаването на писмено уведомление от възложителя за налагането на
съответната неустойка, изпълнителят е длъжен да изплати всяка наложена му неустойка, като
възложителят си запазва правото да удържи наложените неустойки и други предвидени в този
раздел дължими от изпълнителя суми от предоставената му гаранция за добро изпълнение или да
ги прихване от дължими суми към изпълнителя.
С допълнително споразумение № 2/14.05.2020 г., сключено на осн. чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП,
срокът на договора от 25.04.2018 г. е продължен до сключване на нов договор въз основа на
процедура по реда на ЗОП, но с не повече от 12 месеца, което обстоятелство настъпи първо.
Уговорено е, че през този срок възложителят има право да възлага доставки по предмета на
договора на обща стойност до 1 250 000 лв. без ДДС, която се добавя към остатъчната стойност на
договора.
Представена е фактура № 38/3.08.2020 г., издадена от ищците, обединени като „Дайрект Пост“
ДЗЗД, с получател ответното дружеството, на стойност 88 305,96 лв. с ДДС за извършена дейност
по договора от м. 07.2020 г. – доставка на писмо до пощенска кутия 1 000 бр., дигитален печат на 1
000 страници, предпечатна подготовка и печат на бланки за 1 000 страници, хартия за 1 000 листа,
плик за 1 000 бр., пликования за 1 000 листа и доставка на писмо срещу подпис за 1 000 бр. Във
фактурата е посочено, че задължението е платимо до 17.09.2020 г.
С уведомление с вх. № СВ-2553/7.08.2020 г. ответникът е уведомил ищците, че налага на
изпълнителя неустойка в общ размер от 31 680 лв., съгласно т. 1.13 от Раздел В: Специфични
условия на договора, която да бъде платена в срок до 5 дни от датата на получаване на
уведомлението. Основание за уведомлението е било обстоятелството, че на 4.08.2020 г. били
установени случаи на неизпълнение на т. 1.21 от Раздел А на договора – недоставяне на 72 бр.
фактури в срок на съответните адреси на получателите. Неустойката е била по т. 1.2.2. от Раздел В
– 30 240 лв., както и допълнително 1 440 лв. поради неспазване на изискването за поставяне в
пощенската кутия по т. 1.21.1 от Раздел А на 72 бр. фактури – неустойка по т. 1.3 от Раздел В. Към
уведомлението са приложени протокол от 4.08.2020 г. от проверка в гр. София, ж.к. „Левски Г“,
бл. 9, вх. А, както и калкулация на санкции /л. 47 – 48 от делото на СГС/. Протоколът е бил
4
съставен от служителя на ответника В. И., като е посочено, че проверката е по сигнал от клиент за
разпилени множество фактури на адреса, като служителят е приел фактурите от г-жа С., събрани
от нея от улицата пред вх. А на бл. 9, която е подписала и протокола.
За начислените неустойки в общ размер на 31 680 лв. без ДДС или 38 016 лв. с ДДС е била
издадена от ответника фактура № **********/7.08.2020 г.
Срещу уведомлението за неустойки е било подадено от ищците до ответника възражение с вх.
№ СВ-2553/11.08.2020 г. В същото о посочено, че всички описани фактури в калкулацията са
разнесени до посочения адрес и са поставени в съответната пощенска кутия, където има поставена
такава, което се установявало от приложени заверени копия от протоколите, с които съответния
куриер е отчел доставянето на фактурата до съответния адрес. Посочено е, че в случай, че
фактурата е поставена извън пощенската кутия, това е поради причина, за която изпълнителят не
отговаря, а именно получателят на фактурата не разполага с пощенска кутия /същата липсва, или е
счупена нейната вратичка/ или разполага с такава, но същата не е обозначена с имената и/или
фамилията и/или апартамента на получателя. Посочено е, че според представените снимки е видно
какво е състоянието на пощенските кутии, не позволяващи фактурите да бъдат поставени в тях.
Към възражението е приложен отчет от 3.08.2020 г., съставен от М. А. Б. – куриер на „Стар
Пост“ ООД, за периода 1.07 – 31.07.2020 г., в който е посочено, че работата по доставянето на
писма до пощенските кутии на получателите, предназначени за кв. „Левски“ в гр. София е
извършена в срок, съгласно получените инструкции за доставка на писма. Посочено е, че няма
задържани пратки за разнос, които не била успяла да достави, а за всички предоставени й за разнос
пратки била опазила тайната на кореспонденцията и ги доставяла в ненарушена цялост. Посочено
е, че всички получени 3027 бр. пратки са доставени до пощенските кутии на получателите на
посочените адреси. Към същия са приложени 15 бр. снимки от различни входове на жилищни
сгради.
Ответникът е отговорил на възражението с писмо с изх. № СВ-2553/17.08.2020 г. В същото е
посочено, че от приложените към възражението снимки, показващи, че пощенските кутии са
препълнени, могат да се видят и празни пощенски кутии, в които е било възможно да се поставят
фактурите, за които е наложена санкцията – в бл. 19, вх. А – ап. 10, ап. 6, ап. 23, ап. 24, ап. 26, и бл.
19, вх. Б – ап. 12, ап. 8, ап. 20, ап. 23, ап. 25, ап. 30. Прието е, че поради това не може да се приеме,
че е изпълнено изискването за поставяне в пощенска кутия по т. 1.21.1 от раздел А към договора.
Не се спори, че издадената от ищците фактура № 38/3.08.2020г. за сумата от 88 305,96 лв. с
ДДС е била частично платена от ответника до размера от 50 289,96 лв., при удържане на неустойка
от 38 016 лв.
От ответника са представени дубликати на процесните 72 бр. фактури, издадени периода
24.06.2021 г. – 3.07.2020 г., за адреси в гр. София, ж.к. „Левски Г“ – бл. 2А, вх. В, бл. 9, вх. А и Б,
бл. 15, вх. 3 и И, бл. 19, вх. А и Б, бл. 44А, бл. 44Б, чл. 44В, бл. 45, в ж.к. „Левски В“ – бл. 19, вх.
Д, ул. „Летострой“ № 101 – кафене и автомивка, ул. „Летоструй“ № 73.
Представени са и справки за датата на фактуриране и изпращане на процесните 72 бр. фактури,
както и отчет на доставка за същите във формата на електронна справка, в който е посочено, че
фактурите са пуснати в пощенските кутии /ПК/ в периода 26.06 – 13.07.2021 г.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите З. Г. и В. И.. Свидетелката Г.
заявява, че работи при ищеца „Стар Пост“ ООД в офиса в гр. София като мениджър за същия град,
5
а в служебните й задължения влизало да контролира куриерите, вкл. да извършва проверки по
разноса на пратките. Според свидетелката куриерите били инструктирани как да постъпват с оглед
конкретното състояние на всеки адрес за доставка. Фактурите се предавали на куриер с приемо-
предавателен протокол в неговия дом, като той имал задължение да ги сортира и разнесе. Заявява,
че в периода м. юли – м. август 2020 г. е била на работа, като е посещавала адреси в ж.к. „Левски –
Г“ – бл. 9 и други блокове. Блок 9 бил стара панелена сграда, като пощенските кутии на вх. А били
на самата входна врата – с отвори навън, а самите кутии са вътре. Кутиите били стари, но здрави, а
отвън са обозначени с номер на апартамент или с фамилия, като имало и препълнени. През м.
08.2020 г. получили имейл от ответника, че имало разпилени фактури на този адрес. Когато
свидетелката отишла на място, фактурите вече били взети от ответника. Фактурите, за които
ответникът ги уведомил, не били за този адрес, а за други адреси в квартала, но твърдели, че са
били разпилени и са намерени там. Куриерът, който обслужвал този район, бил нов служител от 2-
3 месеца, като обяснил, че е поставял фактурите на адресите, и нямал обяснения как са били
разхвърляни фактурите. От дружеството – ищец била извършена проверка на всички адреси по
фактурите, като на повечето адреси нямало никакви пощенски кутии – нито отвън, нито отвътре.
Процедурата за подобни случаи била фактурите да се оставят на видно място – масичка, бюро,
стелаж, шкаф. На три от процесните адреси фактурите трябвало да се поставят на видно място,
като във всеки от входовете имало нещо като бюро, където трябвало да се поставят. Според
свидетелката всеки може да събере и разхвърля фактурите, но куриерът обяснил, че ги е доставил
в срок на обозначените места.
Свидетелят И. заявява, че работи в ответното дружество като специалист „Технически
контрол“. През м. 08.2020 г. бил изпратен на адрес в гр. София, ж.к. „Левски – Г“, бл. 9, да вземе
фактури от лице, което твърдяло, че те са били разпилени пред блока. Лицето било жена, която
подала сигнал в ответното дружество, като обяснила, че е намерила фактурите пред блока и ги е
събрала. Свидетелят преброил 72 бр. фактури, като съставил протокол, който се подписал от
жената. Фактурите били за текущия месец и били от съседни адреси, близки до бл. 9, а възможно –
и за бл. 9.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
1. По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Предмет на въззивното производство е уважената част от исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. В частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузи от договора, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че: 1) по силата на
договор за възлагане на обществена поръчка № 7825/25.04.2018 г. ответникът „Софийска вода“ АД
е възложил на дружество по ЗЗД Обединение „Дайрект Пост“, включващо ищците „Стар Пост“
ООД и „Дайрект Сървисиз“ ООД, извършването срещу възнаграждение на електронна обработка,
отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма, информационни
и рекламни материали до клиентите на възложителя; 2) за извършената дейност по договора за м.
07.2020 г. ищците са издали фактура № 38/3.08.2020 г. на стойност 88 305,96 лв. с ДДС, с падеж
6
17.09.2020 г.; 3) ответникът заплатил по тази фактура сумата 50 289,96 лв., като не е заплатил
остатъка от 38 016 лв., която сума е удържал за претендирани насрещни вземания за неустойки, за
които е издал фактура № **********/7.08.2020 г.; и 4) сумата от 38 016 лв. включва следните пера:
30 240 лв. – за неустойка по т. 1.2.2. от раздел В от договора за забава в доставките до клиенти на
72 бр. фактури за периода 14.07.2020 – 4.08.2020 г., 1 440 лв. – за неустойка по т. 1.3 от раздел В за
неспазване на изискването за поставяне в пощенската кутия по т. 1.21.1 от раздел А за същите 72
бр. фактури, и 6 336 лв. – ДДС върху двете неустойки.
Спорният въпрос по делото е дали правомерно ответникът е удържал посочената сума за
неустойки. Ищците оспорват тази правомерност, като поддържат, че: 1) договорните клаузи за
неустойките са нищожни поради противоречие с добрите нрави, и 2) не са налице предпоставките
на чл. 103 ЗЗД – липсвали ликвидни насрещни вземания на ответника за неустойки, тъй като
нямало неизпълнение на задълженията на ищците – процесните фактури били разнесени до
адресите за доставка, но състоянието на пощенските кутии не позволявало пратките да бъдат
поставени вътре в тях, поради което са били оставени на видно място във входа на сградата, което
било в съответствие с т. 2.10 от раздел А: Техническо задание от договора. По тези спорни
въпроси въззивният съд намира следното:
1. Въпросът с валидността на процесните неустоечни договорни клаузи е разрешен с влязлото в
сила в тази му част първоинстанционно решение, с което предявените искове за прогласяване на
нищожността са отхвърлени. По този начин със СПН е потвърдена валидността на клаузите, което
е обвързващо и за настоящата инстанция и не подлежи на пререшаване.
2. В обжалваното решение първоинстанционният съд е отказал да разгледа по същество въпроса
относно дължимостта на начислените неустойки, като е приел, че с тях не може да се извърши
извънсъдебно прихващане, тъй като те не са ликвидни /безспорни/, доколкото ищците са
възразили срещу тях още преди завеждане на настоящото дело, а същевременно – ответникът не
направил възражение за съдебно прихващане. Въззивният съд не споделя това становище.
На първо място, всяко писмено изявление на страна по делото, вкл. и отговора на исковата
молба, подлежат на тълкуване с оглед установяване на действителната воля, а при неяснота на
волята – подлежат на изясняване от страната, вкл. и след указания на съда /чл. 101 ГПК/. Както бе
посочено по-горе в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че процесните неустойки са
начислени правомерно, като на основание т. 1.13 от раздел В “Специфични условия на договора“ е
извършил прихващане /удържане/ от дължими суми към изпълнителя. Същата позиция ответникът
поддържа и в последващите си изявления по делото, вкл. и във въззивната жалба. При това
съдържание на изявленията настоящият съдебен състав намира, че е налице ясно заявената воля за
извършване на прихващане, като известна неяснота съществува единствено до процесуалното
средство, с което е въведено в процеса – дали се твърди извършено извънсъдебно прихващане или
се упражнява съдебно такова. Съдебното прихващане обаче не е различна правна фигура от
извънсъдебното, а се касае за един и същи материалноправен правен институт, уреден в чл. 103 и
сл. от ЗЗД. Съдебното и извънсъдебно прихващане имат едни и същи правни последици. По тази
причина позоваването на прихващане в процеса е достатъчно, за да бъде разгледано по същество
от съда, който при липсата на доказано извънсъдебно прихващане, следва да приеме, че при
условията на евентуалност е сезиран и с възражение за съдебно прихващане[1].
На второ място, в процесния договор изрично е предвидена възможността за възложителя да
удържа свои вземания за неустойки от дължимите от него възнаграждения към изпълнителите – т.
7
1.13 от раздел В „Специфичните условия на договора“ и т. 6.5 от раздел А „Общите условия“.
Предвидената възможност за удържане на сумите по същество представлява уговарянето на
договорна компенсация в отклонение от предпоставките за законова такава по чл. 103, ал. 1 ЗЗД и
най-вече – от изискването за ликвидност на активното вземане. Принципът за свободата на
договаряне /чл. 9 ЗЗД/ допуска страните да уговорят различни предпоставки за прихващане на
определени свои вземания, т.е. да се отклонят от законовите по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Подобно
договаряне с нищо не накърнява публичния интерес или обществения ред, освен ако не се касае до
страна, която е поставена под особената закрила на закона /напр. потребител/, но не и при
отношения, между търговци, както е в случая – вземанията са на страните, чиято свободна воля е
определяща за съдбата на тези вземания. Допустимостта на договорната компенсация е
общоприета[2]. Страните могат да уговорят прихващане на свои съществуващи насрещни
вземания, но и могат предварително да уговорят, че бъдещите им вземания от определен
източник ще могат да бъдат прихващани от всеки от тях при различен от законовия режим – напр.
без да са налице част от законовите предпоставки. Допустимостта на тази втора хипотеза следва
по аргумент от по-силното основание – след като общоприето се признава правото на страните да
уговорят прихващане при различни от законовите условия спрямо съществуващи вземания, то е
нелогично те да бъдат лишени от това право и по отношение на предварителна уговорка за
определени техни бъдещи вземания. В този случай на практика са касае до уговорено право на
приспадане на дължими суми, т.е. до окончателното определяне на техния размер, дължим от
едната страна. Общите правила, посветени на прихващането, са създадени в интерес на страните, а
не в обществен интерес, и следователно поначало имат диспозитивен характер, като страните
могат при уреждане на отношенията си да се отклонят от законовия режим и да установят нови
правила[3]. Такъв именно е и настоящият случай, при който страните по делото са уговорили, че
ответникът – възложител може да удържа /прихваща/ от дължимите от него възнаграждения на
ищците сумите, които ищците дължат на ответника за неустойки, без същите да се ликвидни.
Ето защо и на двете алтернативни основания в настоящия процес подлежи на изследване
съществуването на насрещните претендирани от ответника вземания за неустойки, тъй като само
от това зависи дали ответникът има право да удържи /прихване/ същите от дължимото
възнаграждение към ищците за дейността през м. 07.2020 г. Както бе посочено, тези насрещни
вземания включват три пера: 1) 30 240 лв. – за неустойка по т. 1.2.2. от раздел В от договора,
1 440 лв. – за неустойка по т. 1.3 от раздел В, и 6 336 лв. – ДДС върху двете неустойки.
Дължимостта на всяко от тях следва да се разгледа поотделно, като най-напред съдът ще разгледа
дължимостта на начисления ДДС предвид еднаквото му принципно разрешение за двете
неустойки.
2.1) Според настоящия съдебен състав начисляването на ДДС е извършено от ответника без
правно основание, без значение дали са дължими главниците, върху които са начислени – сумите
за процесните неустойки.
Според чл. 2 ЗДДС с такъв данък се облагат: 1) всяка възмездна облагаема доставка на стока
или услуга; 2) всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е
възникнало задължение за регистрация; 3) всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови
превозни средства с място на изпълнение на територията на страната; 4) всяко възмездно
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което
8
не е регистрирано по този закон; 5) вносът на стоки. Вземането на възложителя срещу изпълнителя
за неустойките по т. 1.2.2 и т. 1.3 от раздел В от договора не попада сред нито един от
облагаемите обекти по чл. 2 ЗДДС. Неустойката е обезщетение, чийто размер е уговорен
предварително /чл. 92, ал. 1 ЗЗД/. Това обезщетение не представлява нито доставка на стоки по
смисъла на чл. 6 ЗДДС, нито доставка на услуги по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗДДС, а още по-малко
– извършени от възложителя спрямо изпълнителя. Неустойките и другите вземания с
обезщетителен характер принципно не представляват такива облагаеми доставки, което е
изрично предвидено в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. В писмените си изявления по делото ответникът
не обяснява защо е начислил ДДС. В издадената от него фактура ясно е разграничена стойността
на неустойките от начисления ДДС, т.е. последният не представлява част от пазарната стойност на
тези вреди, а е самостоятелно перо, за което не съществува никакво основание за дължимост.
Въобще издаването на насрещни данъчни фактури от ответника за самите неустойки е извършено
произволно и без нормативно основание, тъй като липсва обект на облагане по чл. 2 ЗДДС. При
това положение не съществуват насрещни вземания на ответника за сумите в размер на посочения
ДДС, поради което извършеното от ответника прихващане /удържане/ с тези суми срещу негови
задължения към ищците за извършените услуги по договора не е произвело правен ефект и не е
намалило в същите размери задълженията му към ищеца за предоставените услуги.
Ето защо тази процесна сума /в размер на 6 336 лв./ е останала дължима към ищците по
издадената от тях фактура № 38/3.08.2020 г., т.е. същите са запазили вземането си към ответника в
този размер.
2.2) Както бе посочено, дължимостта на неустойката по т. 1.2.2 от раздел В „Специфични
условия на договора“ в размер на 20 лв. за фактура и/или писмо за всеки ден забава се обуславя от
забава в изпълнението на задължението на изпълнителите по т. 1.21 от раздел А „Техническо
задание“, а именно – пратката да бъде доставена до съответния адрес в срок от 5 работни дни,
считано от датата на отпечатване. Неустойката по т. 1.3 от раздел В в размер на 20 лв. за фактура
и/или писмо пък се дължи за неизпълнение на задължението на изпълнителите по т. 1.21.1 от
раздел А – пратката да бъде поставена в пощенска кутия на адреса на доставка.
Ответникът претендира процесните неустойки за твърдяно неизпълнение от ищците,
изразяващо се в недоставяне на 72 бр. фактури в срок на съответните адреси в гр. София, ж.к.
„Левски В“ и ж.к. „Левски Г“, което било установено при извършена на 4.08.2020 г. инцидентна
проверка по сигнал на клиент. Ищците оспорват това, като твърдят, че фактурите били доставени в
срок на адресите, но не били поставени в пощенските кутии, а били поставени на подходящо място
във входа на съответната сграда съобразно възможността по т. 2.10 от раздел А от договора.
Преди всичко следва да се отбележи, че противно на тезата на ответника за установяване
дължимостта на неустойките не е достатъчно наличието на едностранно уведомление до
насрещната страна за начислените неустойки. Подобно уведомление представлява частен
подписан документ, който доказва единствено авторството на изявлението, но не и фактите, които
се съдържат в него. Действително, в т. 3 от раздел А от процесния договор страните са уговорили
ред, по който да се извършва контрол на доставките на пратки. Този ред предвижда извършването
на регулярни или инцидентни проверки с участват поне по двама представители от всяка страна, за
резултатите от които се съставят констативни протоколи от представители на възложителя, които
се подписват от страните. Предвидено е, инцидентните проверки се извършват по сигнали на
клиенти на възложителя и при невъзможност на изпълнителя да осигури свой представител на
9
инцидентни проверки в срока, посочен в поканата, възложителят извършва проверката
самостоятелно. Така установената процедура за установяване на изпълнението на договора обаче
има само извънсъдебно значение – тя урежда отношенията между страните извън съдебния процес.
Същата не може да дерогира правилата за доказване в гражданския исков процес, които са
императивно установени в ГПК и от тях страните не могат да се отклонят. Ето защо доказването на
релевантните за настоящия процес факти може да се извърши с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, чиято доказателствена стойност се преценява от съда по вътрешно
убеждение /чл. 12 ГПК/. Част от тези доказателства са и всички съставени от страните или трети
лица частни документи и други доказателства. При тяхната преценка въззивният съд изхожда от
трайно установените в съдебната практика логически и опитни правила относно доказателствената
стойност, т.е. способността на доказателствените средства да убеждават съда за осъществяването
на съответните факти от миналото. При тази преценка следва да се изхожда от всички
обстоятелства по делото, като:
се разграничат спорните от безспорните факти, вкл. и съобразно позицията и поведението на
страните преди съдебния процес;
спрямо спорните факти по-голяма доказателствена стойност имат двустранно подписани от
страните частни документи или подписани от трети незаинтересовани лица;
едностранно съставени частни документи, установяващи неизгодни факти за съставилата ги
страна, също имат голяма доказателствена стойност и се ценят като извънсъдебни
признания;
едностранно съставени частни документи, установяващи изгодни факти за съставилата ги
страна, имат незначителна доказателствена стойност и не могат да се противопоставят на
оспорващата същите факти страна /scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem/;
при преценка на свидетелски показания следва да се отчита възможната заинтересованост на
свидетелите в полза на страна по делото /чл. 172 ГПК/.
Фактическите твърдения на ответника, обосноваващи начисляването на неустойките, са
следните: на 4.08.2020 г. била извършена инцидентна проверка по сигнал на клиент на адрес в гр.
София, ж.к. „Левски Г“, бл. 9, вх. А, който клиент предал на проверяващия служител 72 бр.
пликове с фактури, които били разпилени пред този вход и събрани от клиента. За доказване на
тези твърдения е представен протокол от 4.08.2020 г., съставен от служителя на ответника В. И., в
който е посочено, че служителят приел 72 бр. фактури от третото лице С., събрани от нея от
улицата пред вх. А на бл. 9, която е подписала и протокола. В същата насока са и свидетелските
показания пред съда на същия служител, който уточнява, че фактурите били за текущия месец и
били от както за бл. 9, така и за съседни близки блокове. Самите фактури са описани в приложен
опис-калкулация, като не е спорно, а и от представените дубликати е видно, че те са за адреси в
ж.к. „Левски Г“ – бл. 2А, вх. В, бл. 9, вх. А и Б, бл. 15, вх. 3 и И, бл. 19, вх. А и Б, бл. 44А, бл. 44Б,
чл. 44В, бл. 45, и в ж.к. „Левски В“ – бл. 19, вх. Д, ул. „Летострой“ № 101 – кафене и автомивка, и
ул. „Летоструй“ № 73. Подписаният от трето незаинтересовано лице протокол, подкрепен и с
показанията на свидетеля, е убедително доказателство за верността на удостовереното, стига да не
бъде разколебано от други насрещни и също убедителни доказателства. Такива обаче по делото не
са ангажирани от страна на ищците.
Ищците преди процеса не са оспорвали обстоятелствата, удостоверени в протокола от
4.08.2020 г. – че фактурите са били намерени от посоченото трето лице на улицата пред вх. А на
10
бл. 9 и са били предадени впоследствие на служител на ответника. Позицията им в депозираното
възражение с вх. № СВ-2553/11.08.2020 г. е била друга – че фактурите са разнесени до съответните
адреси, но не било възможно да бъдат поставени в пощенските кутии, тъй като състоянието на
повечето от тях не позволявало това или нямало достъп, поради което пратките били оставени на
видно място в съответния вход, съобразно предвиденото в т. 2.10 от раздел А от договора. Тази
позиция е повторена и в показанията на свидетелката на ищците З. Г., които имплицитно
потвърждават, че фактурите са били намерени в посоченото състояние от посоченото трето лице, с
което очевидно свидетелката е осъществила контакт – видно от думите й „аз отидох на място, но
фактурите вече бяха взети от „Софийска вода“ АД“, а подобна информация е възможно да получи
само от лицето, което е предало фактурите. Същевременно, съдът констатира и противоречие в
доказателствата на ищците: 1) свидетелката Г. твърди, че районът е бил обслужван от куриер –
мъж, работещ от 2-3 месеца, а на повечето адреси по фактурите нямало никакви пощенски кутии,
поради което те били оставяни на видно място във входа, а 2) в представения отчет от 3.08.2020 г.
/л. 49 от делото на СГС/ е посочено, че същият квартал е обслужван от куриер – жена /М. А. Б./,
като всички получени за м. 07 общо 3027 бр. пратки са доставени до пощенските кутии на
получателите на посочените адреси. От представените от ищците снимки /л. 50 – 65 от делото на
СГС/ пък е видно, че на много от тях са показани пощенски кутии от различни адреси, които са в
нормално състояние и не са липсващи или увредени. Противоречията в твърденията,
извънпроцесуалното поведение и доказателствата на ищците разколебават защитната им теза.
Поради това съдът намира за доказано в по-голяма степен, че процесните 72 бр. фактури са
били намерени от трето лице разпилени пред адрес – гр. София, ж.к. „Левски Г“, бл. 9, вх. А, като
са предадени на служител на ответника на 4.08.2020 г. Този факт не би могъл да се вмени в
отговорност на ищците само, ако е настъпил: 1) след надлежно извършена доставка на съответната
пратка на адреса, или 2) такава доставка не е извършена, вследствие на обстоятелство, за което те
не отговарят – поради непреодолима сила или действия на трети лица. Доказването на подобни
обстоятелства е в тежест на изпълнителите – ищци, което те не са направили в настоящия процес.
Ищците се позовават на първата хипотеза – че доставките са извършени надлежни, поради което
втората възможност е ирелевантна. Твърдението им е, че пратките са разнесени до съответните
адреси, но не било възможно да бъдат поставени в пощенските кутии, тъй като състоянието на
повечето от тях не позволявало това или нямало достъп, поради което пратките били оставени на
видно място в съответния вход. Ако това действително е било така, то последващите събития,
довели до събирането на пратките и изхвърлянето им пред вх. А на бл. 9, не би могло да се вмени
във вина на изпълнителите, ако е резултат от действия на трето лице. Такива действия обаче не са
установени по делото. Същевременно, подобна хипотеза е и житейски неправдоподобна,
доколкото предполага значителни усилия от страна на трето злонамерено лице, което следва да е
обиколило над 10 различни адреса, само и единствено да събере пликове с обичайни ежемесечни
фактури за сметки за ВиК-услуги, а след това да ги изхвърли пред една от сградите по процесните
адреси. Неясна би била мотивацията за подобни действия, нито евентуалната изгода за третото
лице и макар в този свят да се срещат всякакви житейски ситуации, то тази е малко вероятна. По-
скоро обстоятелството, че множество пратки за различни адреси са намерени заедно на едно
място, навежда на извода, че те по невнимание са били изпуснати от куриера при пренасянето им,
за което обаче отговорността е на ищците – изпълнители.
При това положение следва да се приеме за доказано, че процесните 72 бр. фактури не са били
доставени на съответните адреси по предвидения в договора начин. Ето защо налице е
11
неизпълнение на задълженията по т. 1.21 от раздел А от договора – пратките да бъдат доставени в
срок от 5 работни дни, считано от датата на отпечатване, както и да бъдат поставени в пощенска
кутия на адреса на доставка, респ. да бъдат оставени на видно място в хипотезата на т. 2.10 от
раздел А. Това обуславя дължимостта на неустойката за забава по т. 1.2.2 от раздел В и на
неустойката по т. 1.3 от същия раздел. Техният общ размер възлиза на 31 680 лв.
Ето защо следва да се приеме, че в полза на ответника е възникнало насрещното вземане за
неустойки в размер на 31 680 лв., поради което законосъобразно ответникът е удържал /прихванал/
тази сума от дължимото от него на ищците възнаграждение за м. 07.2020 г. При това положение
исковата претенция в тази част е неоснователна.
Следователно, искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата 6 336 лв., заедно с
претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до изплащането, а е неоснователен
за разликата над този размер до пълния предявен от 38 016 лв.
ІІ. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Частично основателен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за
периода на забавата – 18.09.2020 г. – 12.10.2020 г. Изчислена с помощта на компютърна програма
върху главницата от 6 336 лв. законната лихва възлиза на 44 лв., до който размер искът е
основателен.
Предвид гореизложено обжалваното решение следва: 1) да се отмени в частта, с която искът по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата над 6 336 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за
разликата над 44 лв., които претенции да се отхвърлят; 2) да се отмени в частта, с която на ищците
са присъдени разноски за разликата над 597,78 лв. – съразмерно на уважената част от исковата
претенция, и 3) да се потвърди в останалата обжалвана част.
ІІІ. По разноските за производството
При този изход на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите от ищците разноски
за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от исковете, които са били предмет на
въззивното производство. Такива са доказани само за ищеца „Стар Пост“ ООД в размер на 1008 лв.
– за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 1.10.2021 г. Ответникът е направил възражение за прекомерност за това
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид това, че е в близък размер до
минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който е 839,20 лв. с ДДС – изчислен на база половината от размера на исковите претенции, които
са предявени при условията на разделност от двамата ищци. Ето защо на този ищец следва да се
присъдят разноски в размер на 169,05 лв. – съразмерно на уважените искове.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите разноски
съразмерно на отхвърлените искове в общ размер на 1 029,43 лв., от които: 1) 654,43 лв. – за
заплатената държавна такса по жалбата, и 2) 375 лв. – за юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правна помощ. За първата
12
инстанция на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., което е
в рамките на дължимото по Наредбата и при този резултат по исковете.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] в този смисъл и решение № 330/11.02.2019 г. по т.д. № 2839/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.
[2] вж. така – И. А., Облигационно право, изд. 1990 г., стр. 360; А. К., Облигационно право, Обща част, том 2, изд. 1994 г., стр. 20.
[3] така А. К., Облигационно право – обща част, изд. 2013 г., стр. 537 – 538.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 28.05.2021 г. по т. д. № 2015/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-23
състав, в частта, с която ответникът „Софийска вода“ АД е осъден да заплати на ищците „Стар
Пост“ ООД и „Дайрект Сървисиз“ ООД на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата над 6 380 лв. до
присъдените 38 016 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 44 лв. до присъдените 264 лв., както и
съдебни разноски за разликата над 597,78 лв., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Стар Пост“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 73, и „Дайрект Сървисиз“ ООД с
ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Кремиковци“, бул.
„Ботевградско шосе“ № 272, като участници в дружество по ЗЗД „Дайрект Пост“, срещу
„Софийска вода“ АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк, бл. 2А, иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата над 6 380
лв. до 38 016 лв., представляваща неплатена част от цената с ДДС по договор № 7825/25.04.2018г.
за електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури,
уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на „Софийска вода“
АД, за което е била издадена данъчна фактура № **********/3.08.2020 г., и иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата над 44 лв. до 264 лв. , представляваща законната лихва за
периода от 18.09.2020 г. до 12.10.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението от решението от 28.05.2021 г. по т. д. № 2015/2020 г. на
Софийския градски съд, VІ-23 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, бл. 2А, да заплати на „Стар Пост“ ООД с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“
№ 73, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 169,05 лв. – разноски за производството пред САС.
ОСЪЖДА „Стар Пост“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 73, и „Дайрект Сървисиз“ ООД с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Кремиковци“, бул.
„Ботевградско шосе“ № 272, да заплатят на „Софийска вода“ АД с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, бл. 2А, осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 1 029,43 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14